РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. И. срещу решение №
23/02.01.2020г. по гр.д. № 5121/2017г. по описа на РС Пловдив, с което е са
изменени постановените с определение от 20.06.2016г. по гр. д. №6316/2014г
по описа на РС Пловдив 4 бр. с., мерки относно режима за лични контакти
между бащата И. Н. И. ЕГН **********и детето Н. И. И. ЕГН **********,
като се определя следния режим за лични контакти занапред – всяка първа и
трета седмица от месеца в петък от 15 до 17часа, ако детето е първа смяна на
училище и от 10 до 12 часа, ако детето е втора смяна на училище в ОЗД-
Пловдив, в присъствие на социален работник. Детето следва да бъде водено в
ОЗД за режим на лични контакти с бащата от майката или от определено от
нея лице.
С решението се отхвърля иска на Н. С. П. ЕГН **********, за
определяне на режим за лични контакти на детето с бащата в останалата му
част, а именно - след навършване на 10 годишна възраст на детето и до
1
навършване на 14 години – всяка втора и четвърта събота от 13 до 17 часа,
след навършване на 14 години от детето – всяка втора и четвърта седмица от
10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспИ.е и 14 дни през лятото, които не
съвпадат с отпуска на майката, през четните години за коледните празници от
18 часа на 23 декември до 18часа на 26 декември ,през нечетните години на
новогодишните празници от 18 часа на 31 декември до 18 часа на 2 януари,
първите пет дни на пролетната ваканция.
С решението се отхвърлят насрещните искове на И. Н. И. ЕГН
**********предявени срещу Н. С. П. ЕГН **********, предявени
алтернативно за определяне на споделено упражняване на родителските права
по отношение на детето Н., като от 1-во до 15-то число на месеца грижите за
детето се поемат от бащата, а от 15-то до 30-то число – от майката, да се
предостави упражняване на родителски права спрямо детето Н. на неговия
баща, като се определи конкретен режим за контакти с майката, да се
присъдят родителските права за упражняване на майката, а за бащата да се
определи режим за лични контакти всяка първа и четвърта събота и неделя с
преспИ.е и 1 месец през лятото.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от И. И. срещу
постановеното решение в частта в която са изменени постановените мерки
относно режима за лични контакти между бащата и детето и в частта, с която
се отхвърлят насрещните искове на И. И. предявени алтернативно за
определяне на споделено упражняване на родителските права по отношение
на детето. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на
решението като постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Възразява се, че решението е постановено
при неправилен анализ на събраните доказателства, непълнота на
доказателствения материал и липсата на мотиви. Моли се за отмяна на
решението и постановяването на ново решение, с което да се уважат
предявените насрещни искове. Иска се и отмяна на допуснатото с
определение от 02.02.2021г. /л.289/ предварително изпълнение на решението,
в частта в която е изменен одобреният с определение по гр. д. №6316/2014г по
описа на РС Пловдив 4 бр. с., режим за лични контакти между бащата И. Н.
И. ЕГН **********и детето Н. И. И. ЕГН **********.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. С.
2
П., чрез пълномощника си адвокат Д. Б. - Л., с който оспорва жалбата като
неоснователна и голословна, неподкрепена от факти и доказателства като
взема становище по оплакванията в нея. Излага съображения за правилността
и законосъобразността на първоинстанционното решение. Претендират се
разноските за това производство.
С въззивна частна жалба /обективирана в допълнение на въззивна жалба/
на И. И. се обжалва Определение № 263768/15.10.2021 г. по гр.д.№ 5121/2017
г. на ПРС, II бр.с., с което е оставена без уважение молбата на И. И. по реда на
чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И., че решението е
неправилно, защото е постановено при неправилен анализ на събраните
доказателства, непълнота на доказателствения материал и липсата на мотиви.
РС Пловдив за да постанови своето решение е извършил анализ на
доказателствата по делото, посочил е на база на кои от тях какви правни
изводи прави и е постановил своето решение обосновано и мотивирано.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че вследствие на
поведението на бащата режимът на лични контакти се е превърнал в проблем
за детето, който му създава безпокойство, тревожност и душевни травми.
След което съдът съобразявайки се преди всичко с интереса на детето е
изменил режима на лични отношения с бащата, така че да се ограничи до
минимум некотролираното поведенение на бащата, невписващо се в законови
и морални норми. Според първата инстанция новия режим на лични
отношения с бащата ще ограничи възможността за причиняване на
психически и физически травми на детето Н..
3
Според въззивният съд тези изводи на РС Пловдив са правилни и
обосновани от събраните по делото многобройни писмени доказателства.
Като следва да се изброят тези факти установени по делото даващи право на
съда да изгради своите горни правни изводи.
Видно от съдебно психиатрична експертиза изготвена по следствено
дело №49/2015г. по описа на Военноокръжна прокуратура Пловдив /л.33 от
делото на ПРС/ бащата И. И. не страда от психично заболяване. При него е
налично разстройство на личността от смесен тип. Същото се изразява в
различни черти на характера като преобладаващи са чертите на асоциалното
разстройство: изразено в незачитане и нарушаване правата на другите,
невъзможност за съобразяване със социалните норми за законово поведение,
повтарящо се поведение, измамничество, проявяващо се в непрекъснато
лъжене или мамене за изгода или удоволствие, импулсивност,
раздразнителност и агресивност, липса на угризения, която се проявява с
безразличие или рационализиране спрямо причинени от него наранявания
или лошо отношение. Всичко това са особености на личността и подлежат на
личностов контрол. Тоест жалбоподателят И. напълно отговаря за своите
постъпки и носи последиците от тях.
Видно от съдебно психиатрична експертиза изготвена по следствено
дело №49/2015г. по описа на Военноокръжна прокуратура Пловдив /л.42 от
делото на ПРС/ майката Н. П. също не страда от психично заболяване.
Майката в миналото е изживяла тежки лични несполуки – починало малко
дете и развод с бащата на детето, което е довело до психични проблеми.
Същата е лекувана в ЦПЗ Пловдив за периода от 14.12.2007г. до 16.01.2008г.
за остро шизофреноморно психотично разстройство /потвърдено и от справка
от ЦПЗ Пловдив на л.272 от делото на ОС Пловдив/. Според тази СПЕ през
2011г. при започнали съдебни дела заради проявено спрямо нея насилие Н. е
представена пред ЛКК, която приема че след 2008г. спрямо нея няма данни за
психично разстройство и не е поставена психиатрична диагноза.
Видно от първия представен социален доклад по делото пред първата
инстанция от 2017г. /л.71-73/ при провежданите срещу между бащата и
детето в ОЗД в присъствието на социален работник е констатирано, че бащата
пред детето Н. обсъжда въпроси свързани с майката без да се съобразява с
напрежението, което предизвиква в детето. Бащата не разпознава
4
емоционалните състояния на детето си. Според психолога работил с детето,
предвид житейската история, ниската възраст и преживяванията на детето Н.
е емоционално сдържан, трудно назовава чувствата си или ги отрича напълно.
Извода е че конфликтните взаимоотношения между родителите,
продължаващи години наред, рефлектират върху безопасността и
спокойствието на детето.
Видно от изслушването на детето Н. в първата инстанция през 2019
година в „синя стая“ в комплекса за социални услуги Пловдив /л.183/ детето
не ходи да се среща и вижда с баща си. Детето не иска такива срещи и
изпитва страх от баща си, защото не знае какво той може да му направи.
Аргументира се логически с това, че е виждал как баща му удря майка му.
Сочи, че сега като не се вижда с баща си му е по-добре от времето, когато се е
виждал с баща си.
Видно от решение на РС Пловдив №3804/09.11.2018г. по гр.д.
№19812/2017г. /л.197-199/ на бащата И. И. е наложена мярка за защита от
домашно насилие спрямо Н. П. и детето Н. забрана за доближаване на
майката за срок от 1 година и забрана за доближаване на детето за срок от 3
месеца.
Видно от заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2017г. /л.201/
на база решение № 3223/18.09.2017г. по гр.д. №5694/2017г. на РС Пловдив на
бащата И. И. е наложена мярка за защита от домашно насилие спрямо Н. П.
забрана за доближаване на майката за срок от 6 месеца.
Видно от присъда №19/16.06.2017г. по нохд № 5/2017г. по описа на
Пловдивски военен съд бащата И. И. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.296 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това че в условията
на продължавано престъпление в периода 09.05.2014г. до 05.05.2015г. не е
изпълнил заповед от 17.02.2014г. за защита от домашно насилие издадена от
РС Пловдив , която е съдържала забрана за доближаване на майката Н. и
детето Н. /л.205-206/. Присъдата е потвърдена с решение от 09.05.2018г. на
Военно-апелативния съд на РБ /л.222-л.236/, от когато присъдата е влязла в
сила.
Видно от определение №1304/03.09.2018г. по ч.н.д. № 5288/2018г. на
РС Пловдив в производство по чл.243 ал.5 от НПК съдът е отменил
постановление на Районна прокуратура Пловдив от 26.07.2018г., с което е
5
прекратено досъдебно производство №432/2018г. водено срещу И. И. отново
за престъпление по чл.296 ал.1 от НК и делото е върнато на прокурора за
доразследване.
Видно от втория социален доклад по делото пред първата инстанция от
2019г. /л.250-251/, в него е отразено, че детето споделя, че го е страх от баща
му, защото си спомня, че е посягал и удрял майка му.
Видно от решение на РС Пловдив №2820/25.07.2022г. по гр.д.
№13656/2022г. /л.297-301 от въззивното дело/ и от заповед за незабавна
защита от 23.08.2021г. /л.154 от въззивното дело/ на бащата И. И. е наложена
мярка за защита от домашно насилие спрямо Н. П. и детето Н. забрана за
доближаване на майката и детето за срок от 18 месеца, считано от
постановяване на решението – 25.07.2022г.
Видно от писменото доказателство, частно психологическо становище
от 09.09.2021г. от терапевтичен център „Слънчице“ гр.Пловдив, бул.Марица
№ 98, изготвен от психолог Б. Д., вписана в публичния регистър на
психолозите в България /л.199-л.210 от въззивното дело/ детето Н. е с
нормално интелектуално развитие, емоционалното развитие обаче е незряло и
в период на развитие. Като детето е с високо ниво на тревожност. Установява
се, че детето живее в непрекъсната тревога от заплахите на бащата да го
отведе със себе си и от непрестанния тормоз на баща му над майка му и баба
му по майчина линия. Заключава се, че детето се страхува и не желае да се
среща с баща си и към настоящия момент е уместно срещите с бащата да
бъдат преустановени. Препоръчителна е продължителна работа на детето с
психолог-психотерапевт насочена към преодоляване на психотравмените
събития, снижаване на нивото на стрес и тревожност при детето.
Видно от амбулаторен лист №12984 от 20.08.2021г. е снета анамнеза на
детето Н. И., че на 19.08.2021г. детето е нападнато от бащата, който е
започнал да го души, въпреки намесата на полицията детето е уплашено и не
желае да напуска дома си и не иска да вижда бащата по данни на майката.
Сочи се основна диагноза ***. Като терапия се сочи че майката трябва да
води и лекува детето си при детски психиатър и психолог за извеждане на
детето от това състояние.
Видно от обвинителен акт по досъдебно производство №70/2021г. на
Районна прокуратура Пловдив /л.175-185 от въззивното дело/ спрямо бащата
6
И. И. са повдигнати четири обвинения за извършени престъпления по чл.144
ал.3 от НК, по чл.325 ал.1 от НК и две престъпления по чл.131 ал.1 т.5а вр. с
чл.130 ал.2 от НК. Последното обвинение по чл.131 ал.1 т.5а вр. с чл.130 ал.2
от НК е за това че именно на датата - 19.08.2021г. в гр.Пловдив бащата в
условията на домашно насилие е причинил лека телесна повреда на сина си Н.
изразяваща се в контузия на шията, което е довело до причиняване на болка,
без разстройство на здравето.
Въззивният съд не приема за достоверни показанията на разпитания
пред тази въззивна инстанция свидетел Н. И. /л.393-л.396/. Това е така,
защото същият е предубеден от изхода на делото като баща на бащата И. И..
Освен това същият няма никакви впечатления относно скорошните връзки на
бащата с детето и не е виждал изобщо детето от дълго време. Видно от
неговите показания същият е виждал внука си за последно, когато е отишъл
на училище за първи път, тоест в първи клас. Тоест тогава детето Н. е било на
7 години. Видно от удостоверение за раждане /л.9 от делото на ПРС/ детето
Н. е родено на ***г. Ето защо се налага извода, че този свидетел, макар и дядо
на детето не го е виждал от 15.09.2017г. до днес. Поради което неговите
показания са за факти от рождението на детето до тази дата и не са актуални
за настоящите взаимоотношения на бащата И. и сина му Н.. Видно от
посочените по-горе писмени доказателства между бащата и детето са
настъпили факти, за които този свидетел нищо не знае. От друга страна
правилно първата инстанция е кредитирала като достоверни показанията на
бабата на детето Н. по майчина линия - св.М.Т. /л.253-л.256 на първата
инстанция/, защото тази свидетелка е живяла дълги години с майката и детето
и има преки впечатления от техните отношения и от отношението на детето с
баща му. Тези свидетелски показания напълно подкрепят гореизброените
обективни данни посочени от горните писмени доказателства. Според
обясненията на майката на детето – Н. П. дадени пред въззивния съд /л.397/,
тя от кратко време живее отделно от майка си в отделно жилище само с
детето, така че показанията на св.Т. са актуални и достоверни относно
интересуващите съда факти.
При тези събрани в хода на делото както писмени така и устни
доказателства се налага извода, че в интерес на детето е режима на лични
отношения с баща му да остане така ограничен, както е решила първата
инстанция. По делото се доказа, че детето Н. се страхува от насилие спрямо
7
себе си от баща си, като основания за това са наличните множество решения
на РС Пловдив постановени по реда на ЗЗДН и висящото съдебно дело
спрямо бащата по обвинение за извършено престъпление спрямо детето Н. по
чл.131 ал.1 т.5а вр. с чл.130 ал.2 от НК относно датата - 19.08.2021г. Напълно
правилно РС Пловдив на още по-голямо основание е отхвърлил насрещните
искове на И. И. предявени срещу Н. П., предявени алтернативно за
определяне на споделено упражняване на родителските права по отношение
на детето Н..
По отношение на обжалваното предварително изпълнение допуснатото
с определение от 02.02.2021г. /л.289/ относно предварително изпълнение на
решението, в частта в която е изменен одобреният с определение по гр. д.
№6316/2014г по описа на РС Пловдив 4 бр. с., режим за лични контакти
между бащата И. Н. И. и детето Н. И. И. въззивният съд намира установено
следното. Отношенията между бащата и детето са много влошени освен това
по делото е налично писмено доказателство решение на РС Пловдив
№2820/25.07.2022г. по гр.д. №13656/2022г. /л.297-301 от въззивното дело/ от
което видно, че на бащата И. И. е наложена мярка за защита от домашно
насилие спрямо Н. П. и детето Н. забрана за доближаване на майката и детето
за срок от 18 месеца, считано от постановяване на решението – 25.07.2022г.
Тоест към настоящия момент няма как да се изпълнява режим на лични
отношения между бащата и детето с оглед на горното решение по ЗЗДН. Ето
защо това обжалвано определение следва да се потвърди също от въззивния
съд.
По отношение на въззивна частна жалба /обективирана в допълнение на
въззивна жалба/ на И. И., с която се обжалва определение №
263768/15.10.2021 г. по гр.д.№ 5121/2017 г. на ПРС, II бр.с., с което е оставена
без уважение молбата на И. И. по реда на чл.248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските относно твърдяна
прекомерност на размера на адвокатския хонорар на пълномощника на Н. П. –
адв.Б. въззивният съд намира следното. Производството пред първата
инстанция е продължило в течение на три години при обемна фактическа
страна на спора и няколко предявени иска, ето защо размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на майката в размер на 750 лева не е
прекомерно. Определението на ПРС е правилно и следва да се потвърди.
8
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата Н. П. с оглед отхвърляне на въззивните жалби следва да се
присъдят разноските направени за това производство на основание чл.78 ал.1
от ГПК. Такива направени пред въззивната инстанция са 600 лв. за
адвокатски хонорар за въззивната инстанция /л.392/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/02.01.2020г. по гр.д. № 5121/2017г. по
описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА В КОЯТО с което е са изменени
постановените с определение от 20.06.2016г. по гр. д. №6316/2014г по описа
на РС Пловдив 4 бр. с., мерки относно режима за лични контакти между
бащата И. Н. И. ЕГН **********и детето Н. И. И. ЕГН **********, като се
определя следния режим за лични контакти занапред – всяка първа и трета
седмица от месеца в петък от 15 до 17часа, ако детето е първа смяна на
училище и от 10 до 12 часа, ако детето е втора смяна на училище в ОЗД-
Пловдив, в присъствие на социален работник. Детето следва да бъде водено в
ОЗД за режим на лични контакти с бащата от майката или от определено от
нея лице И В ЧАСТТА В КОЯТО се отхвърлят насрещните искове на И. Н.
И. ЕГН **********предявени срещу Н. С. П. ЕГН **********, предявени
алтернативно за определяне на споделено упражняване на родителските права
по отношение на детето Н., като от 1-во до 15-то число на месеца грижите за
детето се поемат от бащата, а от 15-то до 30-то число – от майката, да се
предостави упражняване на родителски права спрямо детето Н. на неговия
баща, като се определи конкретен режим за контакти с майката, да се
присъдят родителските права за упражняване на майката, а за бащата да се
определи режим за лични контакти всяка първа и четвърта събота и неделя с
преспИ.е и 1 месец през лятото.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.02.2021г., с което е допуснато
предварително изпълнение на решението, в частта в която е изменен
одобреният с определение по гр. д. №6316/2014г по описа на РС Пловдив 4
9
бр. с., режим за лични контакти между бащата И. Н. И. ЕГН **********и
детето Н. И. И. ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263768/15.10.2021 г. по гр.д.№
5121/2017 г. на ПРС, II бр.с., с което е оставена без уважение молбата на И. И.
по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските.
ОСЪЖДА И. Н. И. ЕГН **********да заплати на Н. С. П. ЕГН
********** сумата от 600 лева, представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10