№ 79
гр. Асеновград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101400 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Молителката В.Д. твърди, че ответникът е неин съпруг, като двамата са
родители на детето С.. Още преди раждането на С. ответникът проявявал
агресия спрямо нея, като я обиждал и удрял. Това поведение продължило и
след това. В началото на месец юни той я заплашил, че ще я удари, което се
повторило на 15.06.2021г. На следващия ден тя напуснала дома им, тъй като
се страхува от него. Тъй като тези случки са ежедневие, моли да бъде
издадена заповед за защита от домашно насилие.
Ответникът оспорва изцяло подадената молба. Твърди, че никога не е
упражнявал насилие спрямо съпругата си под никаква форма. Не оспорва, че
между тях възникнали разногласия по повод това, че молителката започнала
работа на 12-часови смени, което се отразило неблагоприятно на дневния и
нощния режим на детето, а и на тях. Така в рамките на един месец
отношенията между тях се развили така, че тя поискала да прекратят брака
си. Твърди, че В.Д. никога не се е страхувала от него, като доказателство за
това е, че тя сама го помолила да иде да вземе него и детето от дома на баща й
в с. Виница, и от след издаване на заповедта за незабавна защита. Ето защо
моли молбата да бъде отхвърлена.
1
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от
пострадалото лице в предвидения от закона едномесечен срок. Към нея е
приложена декларация за извършеното насилие.
Не е спорно между страните, че са съпрузи, поради което това
ответникът попада в кръга от лица, посочени в ЗЗДН, срещу които
молителката може да подаде молба за защита от домашно насилие.
Не се спори също така, че те са родители на детето С., както и че след
сключване на граждански брак са заживели в гр. Садово, в къща собственост
на молителката. Безспорно е също така, че през месец май 2021г. молителката
започнала работа в гр. Пловдив и това породило неразбирателство между
страните. Тези факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства и
събраните гласни такива.
Свидетелите М. и Д. не са присъствали на инцидентите, за които в
исковата молба се твърди, че са се случили в началото на месец юни и на 15
юни 2021г. Първата от тях е чувала Стоян да я обижда, но по друго време,
виждала е съобщения от него до Ваня, в които се съдържат обиди. От ищцата
знае, че той й е причинявал синини по ръцете. На 14 юни вечерта се чули с
Ваня след скандала. Тя била много изплашена и плачела. На 15 юни сутринта
Ваня й се обадила и я помолила да я закара до с. Виница, където живее баща
й. По пътя споделила с нея, че предната вечер искала да разговаря със С. но
той тропнал по масата и казал „казвай, ако има да казваш нещо, ако ли не ще
ти забия един и ще те сваля от масата“. От това тя се стреснала прекалено
много. Казала още, че не физическата му агресия и за това иска да се разведат
и отива в дома на баща си. От показанията на свидетеля Д., баща на
ответника, се установява, че Стоян живее на квартира в гр. Пловдив, като се е
преместил след издаване на заповедта за защита. Отново след това той е
отишъл в с. Виница, за да вземе от там Ваня и детето. Когато страните са
посещавали неговия дом, той не е видял или усетил между тях да има някакви
конфликти. Напротив, от поведението им можело да се заключи, че се обичат,
тъй като се прегръщали и целували.
Индиректно и извънсъдебно признание за това, че ответникът е хващал
молителката за гушата се съдържа в съобщението на същия, но от
2
представените доказателства не е ясно нито кога е станало това, нито кога е
изпратено съобщението. На 15 и 16 юни страните са провели разговор като са
изпращали кратки съобщения чрез социалните мрежи. Направените по този
начин изявления следва да бъдат обсъдени, тъй като от заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че те са реални и не са
манипулирани. От тях е видно, че до 20,00 часа на 15,06,2021г. отношенията
между страните са били нормални, като са планирали да се почерпят след
края на работния ден на молителката по повод на получената от нея първа
работна заплата. На следващия ден към 13.30 часа молителката му е
съобщила, че иска да се разделят, защото не се разбират. Едва тогава е
съобщила, че е във Виница. Обвинила го е, че все я обижда и псува. Обсъдили
са дали ще живеят заедно занапред. Не се споменава за някаква случка
предния ден.
При съвкупна преценка на събраните доказателства с приетата
декларация за извършено домашно насилие, която има доказателствена сила,
предвидена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че в началото на месец юни
2021г. и на 15.06.2021г. ответникът е отправил към молителката изразите,
посочени в исковата молба, а именно „Стига си мрънкала, да не вляза да ти
затворя устата“ и „Ако имаш нещо да казваш, казвай. Удрям те ей сега един
път и падаш на земята“. Въпросът е доколко същите могат да се
квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Съгласно тази разпоредба такова представлява всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права.
Насилие е общото наименование за действия, чиято цел е нанасяне на
вреда или унищожение на човек. За да се отговори на въпроса дали в случая е
осъществено такова следва да се изследват мотивите за отправяне на горните
изрази и съответно намерението да се навреди на пострадалото лице. С оглед
на събраните доказателства за отношенията между страните настоящият
състав приема, че в случая не е било налице намерение за осъществяване на
някакво физическо насилие. Липсват данни ответникът да е осъществил
същите в стремеж да нанесе вреди върху психиката на съпругата си.
Установи се, че и на двете дати между тях е възникнал спор по отношение на
3
извършване на ежедневни битови дейности, а също и по повод трудовата
дейност на молителката. С оглед на това съдът намира, че ответникът е
отправил горните реплики в състояние на раздразнение, без да съзнава
последиците от тях и без да цели да нарани съпругата си, като не е вложил в
същите смисъл, който буквално следва от думите. Противното би означавало
всеки битов спор между съпрузи, при който се разменят различни реплики, да
се окачестви като домашно насилие, а това е в разрез с целта на Закона за
защита от домашно насилие.
По изложените съображения липсва правно основание да се приложат
мерките за защита, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН, въпреки че те не
представляват наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни
административни мерки, които имат за цел защита на пострадалите лица, чрез
отнемане на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу тях и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение
спрямо пострадалите лица (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). В случая, въпреки че
се установи, че има неразбирателство между страните, то разрешаване на
спорните въпроси не би могло да се постигне чрез прилагането им. Това е
така, тъй като целта на закона е предотвратяване на последващи прояви на
домашно насилие от ответниците по молбата, а такова не се установи от
събраните доказателства.
Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал.4 от ГПК молителката следва да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 400 лева, заплатено
възнаграждение за адвокат.
На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН и поради отказа да се издаде заповед
за защита молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 50 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. АТ. Д., ЕГН ********** от гр. Садово,
ул.“Васка Гарчева“ №9, за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, извършено от СТ. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. Садово, ул.“Васка
4
Гарчева“ №9, в началото на месец юни, изразяващо се в отпряване на думите
„Стига си мрънкала, да не вляза да ти завторя устатан“ и удар с юмрук по
прозореца и на 15.06.2021г., изразяващо се в отправяне на думите „Ако имаш
нещо да казваш, казвай! Удрям те ей сега един път и падаш на земята“.
ОСЪЖДА В. АТ. Д., ЕГН ********** от гр. Садово, ул.“Васка
Гарчева“ №9, да заплати на СТ. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. Садово,
ул.“Васка Гарчева“ №9, сумата от 400 лева (четиристотин лева), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА В. АТ. Д., ЕГН ********** от гр. Садово, ул.“Васка
Гарчева“ №9, да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград държавна
такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5