Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.12.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
четиринадесети ноември година 2023
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5731 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, иск с правно основание чл.108 ЗС, вр.
чл.111 от ЗС, вр. чл.56 ЗС, предявени при условията
на активно субективно съединавяне.
По изложените в исковата молба обстоятелства
Н.Н.Д. ЕГН ********** и М.В.М. ЕГН **********, чрез пълнмощника адв.В.С. САК са
предявили срещу Е.С.Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за установяване спрямо ответника, че ищецът Н.Н.Д. е собственик, а ищцата М.В.М. е ползвател на следните
недвижими имоти: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „**********, с разгъната площ от 210 (двеста и десет) кв. м., като първият
етаж се състои от стая, хол, кухня и тоалетна, вторият - от две стаи, баня и
емпоре, всеки един етаж от по 105 (сто и пет) кв.м., заедно са мазетата и гараж
под сградата и подпокривно пространство, както и Урегулирания поземлен имот, в който е
построена сградата целият с площ от 1237 (хиляда двеста тридесет и седем)
кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XXIV-648 (двадесет и четвърти,
отреден за имот шестстотин четиридесет и осем) от квартал 82 (осемдесет и две),
местност „Овча Купел“ по плана на град София, заснети като сграда с
идентификатор 69134.4939.648.1 и поземлен имот с идентификатор 69134.4939.648
по КККР одобрени със Заповед № РД
-18-51/15.07.2010г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град
София, район „Овча Купел“, ул. „**********, площ 1198 кв.м.,
както и за осъждане на ответника Е.С.Б. да предаде на ищците владението върху
описаните имоти. Претендират разноски.
Ищецът Н.Д. твърди, че е собственик, а
ищцата М.М. е ползвател на процесните недвижими имоти
с адрес: гр. София, Столична община
(СО), район „Овча купел”, ж.к. „Овча купел“, ул.“**********. Изложено е, че
ищецът Д. и ответницата Б. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с
допуснат от съда развод по взаимно съгласие на 21.05.2013г. Съгласно
т.4 от споразумението утвърденото с бракоразводно решение по гр.д.№
19824/2012г. на СРС , ответницата Б. следвало
да ползва безвъзмездно семейното жилище до 04.08.2018 г. Ищците
поддържат, че Е.Б. продължава да упражнява фактическа власт върху имотите и
след установената в решението крайната дата 04.08.2018 г., без правно
основание. На отправени поканите на ищеца Н.Д. имотите да му бъдат предадени,
ответницата оспорвала правото на собственост и продължавала да държи имота без
основание.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Е.Б. е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага становище за недопустимост на исковата претенция
по отношение на ищеца Д.. Сочи, че
според от представения с исковата молба нотариалния акт № 136/2004г., ищцата М.М. дарила на сина си Н.Д. собствеността върху процесния недвижим имот, като тя си запазва пожизнено и
бъзвъзмездно вещното право на ползване върху дарявания имот. Ищцата е носителка
на правото на ползване и само тя би следвало да притежава правото да ползва
вещта по предназначение. Оспорва иска по основание. Заявява, че живее в къщата
на адрес гр. София, ул. „**********,
заедно с двете деца си деца, родени от брака и с ищеца Н.Д., считано от
05.07.2009г. Твърди, че процесният недвижим имот е принадлежи на нея и двете им
дъщери. Релевира възражение, че е придобила процесното жилище изцяло чрез десет
годишно давностно владение. Сочи, че след
05.07.2009г. упражнява фактическа власт върху имота, чрез постоянно обитаване
на жилището, извършване на ремонт, подобряване на имота. Не оспорва
обстоятелството, че към днешна дата владее имота. Твърди, че се грижи за процесните
имоти и е направила редица ремонти и подобрения. Оспорва представеното с исковата молба споразумение
от 20.08.2018г. сключено между ищците Н.Д. и М.М.,
като поддържа, че същото не е подписано от последната. С отговора на ИМ ответницата е предявила насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу
ищците за заплащане на сумата 65 588,28лв. необходими и полезни разноски за имота сторени
в периода 2015г. – 2020г. /л.45-л.46 от
приложеното гр.д.№42167/2020г. на СРС, ГО, 143 състав/.
С влязло в сила Разпореждане № 270209 от
30.08.2022г. постановено по делото, на основание чл.129, ал.3 от ГПК,
насрещната искова молба на Е.С.Б. е върната, поради неостранени в срок нередовности.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.В. С. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски
по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответницата лично и чрез пълномощника си адв. Ц.Г. оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и
след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия и неоспорен Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №136, том II, ррег.№3005, н.д.№287 /2004г. на М. К. – Нотариус с рег.№200
от НК, на 11.05.2004г. ищцата М.М. дарила на сина си Н.Н.Д. двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ул. „**********, с разгъната площ от 210 (двеста и десет) кв. м.,
като първият етаж се състои от стая, хол, кухня и тоалетна, вторият - от две
стаи, баня и емпоре, всеки един етаж от по 105 (сто и пет) кв.м., заедно са
мазетата и гараж под сградата и подпокривно пространство, както и Урегулирания поземлен имот, в който е
построена сградата целият с площ от 1237 кв.м., представляващ урегулиран
поземлен имот XXIV-648 (двадесет и четвърти, отреден за имот шестстотин
четиридесет и осем) от квартал 82 по регулационния план на гр.София, местност
„Овча Купел“, като дарителката М. си запазила пожизнено право на ползване. /л.11,
л.12 от приложеното гр.д.№42167/2020г. на СРС, ГО, 143 състав/.
По делото не се
спори, че ищецът Д. и ответницата
Б. са бивши съпрузи, както и че
процесният имот е бил семейно жилище по време на брака им.
С Решение №III-89-118/
21.05.2013г. постановено по гр.д.№19824/2012г. по описа на СРС, III ГО, 89
състав по реда на чл.321, ал.5 ГПК, е
прекратен брака на Н.Н.Д. и Е.С. Б., като е утвърдено постигнатото от
молителите споразумение по чл.51 от СК, съгласно което родителските права над
ненавършилото пълнолетие дете С.Н.Д.ЕГН **********, ще се упражняват от майката
Е.С.
Б., при която то ще живее. Съгласно
т.4 от утвърденото от съда споразумение,
семейното жилище, представляващо двуетажна еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „**********, ще се ползва безвъзмездно от жената до
04.08.2018 г., като мъжът го е напуснал.
/препис
на л.16 - л.17 от
приложеното гр.д.№42167/2020г. на СРС, ГО, 143 състав/.
От приетите неоспорени разписки и
приходни квитанции издадени от Столична община в периода 2009г. – 2022г., се
установява, че местен данък сгради и ТБО за недвижим имот находящ се в гр.
София, ул. „********** е заплащан от ищеца Н.Д../л.72- л.87
от делото/
Представени са разписки за извършени от
ищеца плащания за ползвана електрическа енергия за обект с клиентски №
300038577488 на адрес гр.
София, ул. „********** в периода м.юни 2009г. – м. юни 2013г./л.88-л.280
от делото/
Приети са неоспорени разписки за платени битови разходи за електрическа
енергия и „В и К“ услуги, заплатени за процесния имот от ответницата в периода 2017г.
– 2020г. /л.53 - л.142 от
приложеното гр.д.№42167/2020г. на СРС, ГО, 143 състав/.
Прието е
Споразумение от 20. 08. 2018г. между Н.Н.Д.
ЕГН ********** и М.В.М. ЕГН **********, в което ищците констатират, че
предоставения от ползвателя на собственика в условията на заем за послужване
имот, а именно двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „**********, се владее от Е.Б., която не го е освободила след 04.08.2018г.,
което е оспорено от ответника относно подписа на ищцата.
Приета е нотариална покана рег.№6401 от
20.08.2018г. по описа на Нотариус В. К., с която ищецът Д. поканил ответницата Б.
да напусне имота - двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, в едноседмичен срок
от получаване на поканата, като му предаде ключовете. Нотариална покана рег.№6401 от 20.08.2018г. е
връчена на Е.Б. на 03.10.2018г., видно от нотариалното удостоверяване на гърба
на документа. /л.18-л.20 от приложеното гр.д.№42167/2020г. на СРС /
За изясняване на обстоятелствата свързани с
фактическата власт върху процесните имоти по делото са разпитани четирима
свидетели – Т. К.А.и Р.Т.ангажирани от ищците, Ц.Х. М. и Й.С.Н.ангажирани от
ответницата.
В показанията на свидетелите Т. К.А.и
Р.Т.се съдържат данни, че къщата на ул. „********** е на два етажа с голям
двор. Свиделите сочат, че са съседи на имота – свид. А. живее на ул. „********,
а свид.Т. на съседна улица. Свид. А. сочи, че с ищеца
се познават от деца. Имотът бил първоначално на дядото на Н.Д., а след смъртта
му се ползвал от родителите на ищеца. След развода на ищеца и ответницата Д. не
живеел там, но се грижил за къщата и за имота, включително и след случай на
наводнение през 2012г., когато свид.А. се свързал по
телефон с ищеца да му съобщи за поражения по гаража и къщата. В последните
години там самостоятелнно живеела ответницата, тъй като децата на страните
живеели в Англия. Свид. Т. сочи, че познава семейството на ищеца от 40 години.
Помни, че навремето къщата била на адв.В.– баща на
г-жа М. и дядо на Н.Д.. В двора имало няколко бора и три череши, като Н.
изрязал две от тях. След развода на
ищеца, там останала бившата му съпруга и двете им дъщери – С.и М.. Абитюренския
бал на малката дъщеря бил през 2017г., тагова ищецът посещавал имота и се
грежел за дъщеря си, като я подпомагал финансово. Последните години къщата се
обитавала само от Е.Б. и имотът бил сравнително занемарен. Д. правил ремонт на
покрива през 2000г., както и след наводнението в квартала през 2012г., когато
пренареждал керемиди, за унищожи осарници, появили се след влагата. Последно
свидетелят Т. влизал в къщата през 2015г. – 2016г., когато водил майстор да
види камината им, за да направи подобна в дома на свидетеля. В момента Н.Д. ***.
Показанията на свидетелите Т. К.А.и Р.Т.са
последователни, взаимно допълващи се, почиват на преки дългогодишни впечатления
за процесния имот, поради което съдът ги кредитира.
Свидетелят Ц.Х. М., сочи, че познава страните от 25
години, защато е правил ремонти в дома им. Свид. М. правил цялостно боядисване
на къщата преди около двадесет години, за което му платил ищеца Д.. След развода на ищецът и ответницата, за
бояджийски услуги го викала г-жа Б.. Свид. М. ходел там за ден, два, а услугите
по ремонта плащала Б..
Свидетелката Й.С.Н.посочи в показанията
си, че са близки приятелки с ответницата от студенските години. Знае,
че страните са се развели през 2013 г. Преди това през 2009 г., Н.Д. е напуснал
къщата. Ищцата живеела в къщата като собственик с децата. Не знае за претенции от страна на Н.Д.. Свидетелката не е
посещавала имота често, защото с ответницата се срещали навън, но е ходила там
и счита, че К.се грижи добре за имота. Свидетелката Н. описва процесния имот,
като къща с двор от около 300 кв.м. Сочи,
че децата на страните по делото в момента са пълнолетни. Те вече не живеят в
къщата, те са в чужбина.
Показанията на свидетелката Н., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че е близката приятелка на ответницата, както и че показанията
съдържат несъответствие във връзка размер на процесния
поземлен имот, посочен в приетите писмени доказателства.
Във връзка с откритото по реда на
чл.193 ГПК производство по оспорване на истинността на Споразумение от 20. 08. 2018г. е назначена СГрафЕ. От приетото неоспорено заключение съдебно-графическа
експертиза, изготвена от вещото лице С.Х.
се установява, че подписите за „М.В.М.”
в представените два оригинала на Споразумение от 20.08.2018 г. са положени от М.В.М..
Заключението на съдебно-графическа експертиза, съдът след преценка по реда на
чл.202 от ГПК, възприема като обективно и компетентно дадено.
С оглед извода на вещото лице Х.,
че подписа за „М.В.М.” в Споразумение от
20.08.2018 г. е положен от М.М., повдигнатото
оспорване на автентичността на документа относно подписа на ищцата се явява
недоказано.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл.108 от ЗС:
По
допустимостта: Предявените петиторни искове са процесуално допустими – заявени е от
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от предприемане на
ревандикационна защита, предвид направените и поддържани фактически твърдения –
ищците твърдят, че е първия е съсобственик на процесния имот, а втората е лице с учредено
вещно право на ползване на имота, който изцяло се владее от ответницата.
По същество: Основателността на
ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във
владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт
върху нея без правно основание за това. Ревандикационният иск имплицитно
съдържа в себе си установителен иск за собственост /установителна част/ и
осъдителен иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда
възможността собственикът на една вещ или имот, съответно носителят на
ограничено право на ползване по силата на чл. 111, ал. 1 от ЗС, да го иска от
всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за това. За
да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост /осъществяването в неговия патримониум
на годен придобивен способ – оригинерен
или деривативен /чл.77 от ЗС/, съответно на ползване,
така и факта на владението, респ. държането от страна на ответника, като то
трябва да е без правно основание
В случая от приетия Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №136, том II, ррег.№3005, н.д.№ 287 /2004г. на М. К. –
Нотариус с рег.№200 от НК, се установи, че ищцата М.М.
дарила на сина си Н.Н.Д. двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, с разгъната площ от
210 кв. м., като първият етаж се състои от стая, хол, кухня и тоалетна, вторият
- от две стаи, баня и емпоре, всеки един етаж от по 105 (сто и пет) кв.м.,
заедно са мазетата и гараж под сградата и подпокривно пространство, както
и Урегулирания поземлен имот, в който е
построена сградата целият с площ от 1237 кв.м., представляващ урегулиран
поземлен имот XXIV-648 (двадесет и четвърти, отреден за имот шестстотин
четиридесет и осем) от квартал 82 по регулационния план на гр.София, местност
„Овча Купел“, като дарителката М. си запазила пожизнено право на ползване.
От
кредитираните свидетелските показания на свидетелите Т. К.А.и Р.Т., се
установи, че процесният имот – къща с двор в гр. София, ул. „**********, е
придобит от адв.В.– баща на ищцата М.М. и дядо на ищеца Н.Д., а след смъртта му собствеността е
придобита по наследство от ищцата. На 11.05.2004г. ищецът Н. е придобил правото
на собственост върху имота чрез дарение от майка му.
Установи се от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, че ищцата М. е предоставила ползването на имота
на ищеца и неговото семейство - споразумението между ищците, свидетелските
показания на свидетелите ангажирани от
ищците.
Безспорно е, че ищецът Н.Д. и
ответницата Е.Б. са разведени, като съгласно утвърденото с бракоразводното
решение споразумение, ответницата е следвало да ползва безвъзмездно процесния
имот, в качеството му семейно жилище до 04.08.2018 г.
По делото не се оспорва, че ответницата Б.
продължила да упражнява фактическа власт върху имота и след 04.08.2018г., който
е в нейно държане, като това се установява и от показанията на свидетелите
разпитани по делото.
В този смисъл е налице и втората
предпоставка –спорния имот, да се намира във владение или държане на ответника.
Спорно е дали съща владее имота на правно основание. Ответницата Б., поддържа, че владее имота на годно основание. Същата обаче
черпи правата върху процесното жилище от Решение
№III-89-118/ 21.05.2013г. постановено по гр.д.№19824/2012г. по описа на СРС,
III ГО, 89 състав, утвърждаващо споразумение по чл.51 от СК, съгласно което
родителските права над ненавършилото пълнолетие дете С.Н.Д.ЕГН **********, ще
се упражняват от майката Е.С. Б., при която то ще живее, а семейното жилище,
представляващо двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „**********, ще се ползва безвъзмездно от жената до 04.08.2018 г.
Безспорно е, че С.Н.Д.- дъщеря на ищеца и ответницата е навършила пълнолетие към 04.08.2018 г., както и че ответницата продължава да ползва имота след изтичане на срока определен в Решение №III-89-118/ 21.05.2013г. постановено по гр.д.№19824/2012г. по описа на СРС.
Решението по чл. 56 СК, съотв. по чл.
107 СК (отм.) относно ползването на семейното жилище от един от съпрузите след
развода поражда само облигационно право на ползване на жилището и няма вещноправни последици./ В този
смисъл решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 671/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 60165 от 04.04.2022 г. по гр.д. № 2046/2021г., І ГО на ВКС./ Така след развода в полза на
ответницата е възникнало облигационното си право на ползване на
жилището от нея и непълнолетното дете за определен срок - до навършване на
пълнолетие от същото, а не вещно право върху недвижимия имот.
По наведеното от ответника възражение за придобивна давност :
В отговора ответницата
е навела възражение, че е добросъвестен владелец и е придобила процесния имот, чрез десетгодишна
придобивна давност от 05.07.2009г. до предявяване на иска.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. С нормата на чл. 68 ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя.
За да е основание за придобиване на един имот
по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително,
явно и спокойно. На
основание чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно - необходимо е
заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на
субективното право, за да прояви погасителния си ефект. / В този см.
задължителните за съда указания по ТР №
4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК/. Прието бе по задължителен за съдилищата
начин, че позоваването на придобивната давност е необходимо при спор за
собственост /чл. 77 ЗС/ или с цел правна яснота за титуляра й, чрез
констатирането й за имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но не и
за самото придобиване на правото на собственост по давност. Владението върху
имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се превръща
автоматично в право на собственост, с
правомощията и начина на предявяването и защитата й. С цитираното ТР № 4 от
17.12.2012 г. на ОСГК, бе изяснено, че изтичането на срока на придобиваната
давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на
владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. В случая,
ответницата Б. се е позовала на придобивна давност чрез възражение срещу
предявения петиторен иск, в настоящия процес.
Както бе посочено по-горе ползването на
процесното жилище е предоставено на ответницата с Решение №III-89-118/
21.05.2013г. постановено по гр.д.№19824/2012г. по описа на СРС, III ГО, 89
състав, има облигационен характер и е свързано с упражняванета на родителските права
до навършване на пълнолетие на родените
от брака деца. Съгласно константната съдебна практика Решението по чл. 56 СК, съотв. чл. 107 СК (отм.) поражда само облигационно
право на ползване на жилището. Предвид изложеното до 04.08.2018 г. ответницата е била ползател на
имота, в качеството на родител упражняващ
родителски права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, а не владелец
на процесния имот. За периода от 05.08.2018г. до предявяване на
ревяндикационния иск на 02.09.2020г. не е изтекъл изискуемия от закона срок за
придобивна давност. Ето защо, правопрекратяващото възражение на ответницата, че
е придобила имота по давност, се явява недоказано.
Предвид изложеното, налице са и трите предпоставки, поради което
предявения ревандикационният иск на първия ищец като собственик, както и на втория,
като лице с учредено вещно право на ползване е доказан по основание и следва да
бъде уважен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото съгласно чл.78
ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищците 8 588,37 лв. разноски по
делото, от които 2 179,42 лв.
държавна такса, 217, 95лв. такса вписване, 5 889лв. платено адвокатско
възнаграждение, 300лв. депозит за СГрафЕ. /списък на разноски на л.353 от делото/ Наведеното
от ответната страна в хода на устни състезания възражение по см. на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците е
неоснователно. Адвокатското възнаграждение в размер на 5 889лв. е съобразено с прага
предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, както и с действителната фактическа и
правна сложност на делото.
С оглед изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен от Н.Н.Д. ЕГН ********** и М.В.М. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.В.С.
срещу Е.С.Б.
ЕГН **********, с адрес ***, че ищецът Н.Н.Д. е собственик, а ищцата М.В.М. е ползвател с вещно право на ползване на следните недвижими имоти: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „**********, с разгъната площ от 210 (двеста и
десет) кв. м., като първият етаж се състои от стая, хол, кухня и тоалетна,
вторият - от две стаи, баня и емпоре, всеки един етаж от по 105 (сто и пет)
кв.м., заедно са мазетата и гараж под сградата и подпокривно пространство,
както и Урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата целият с
площ от 1237 (хиляда двеста тридесет и седем) кв.м., представляващ урегулиран
поземлен имот XXIV-648 (двадесет и четвърти, отреден за имот шестстотин
четиридесет и осем) от квартал 82 (осемдесет и две), местност „Овча Купел“ по
плана на град София, заснети като сграда с идентификатор 69134.4939.648.1 и
поземлен имот с идентификатор 69134.4939.648 по КККР одобрени със Заповед № РД -18-51/15.07.2010г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: град София, район „Овча Купел“, ул. „**********, площ 1198
кв.м., като ОСЪЖДА Е.С.Б.
ЕГН
********** на основание чл.108 от ЗС,
да предаде на Н.Н.Д. ЕГН ********** и М.В.М. владението върху описаните имоти.
ОСЪЖДА
Е.С.Б. ЕГН
**********,***, чрез адв.Ц.Г., да заплати на Н.Н.Д. ЕГН ********** и М.В.М.,
сумата от 8588,37 лева разноски по
делото пред СГС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: