РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1498

 

гр. Пловдив, 10.08.2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 1204 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, против Решение № 399 от 04.03.2020 г. на Районен съд Пловдив, ІV н.с. постановеното по АНД № 241 по описа за 2020 г. на същия съд, отменящо НП № 480476 – F510513 от 27.11.2019 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба  - П.Г.П., чрез процесуалния си представител адвокат Т.а, е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Иска се Решението на ПРС да бъде потвърдено. Претендират се сторените в производството разноски.

 4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от П.Г.П., против НП № 480476 – F510513 от 27.11.2019 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на П., на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Същото е издадено въз основа на АУАН № F510513 от 27.09.2019 г., съставен от С.С.Х.– инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

П.Г.П. в качеството му на управител на „ВИТАДЕНТ – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА“ ООД, с ЕИК ********* - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен не е публикувал годишния си финансов отчет (ГФО) за 2018 г. на дружеството, като го заяви за вписване и представи за обявяване в Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. е неприсъствен ден).

В АУАН е посочено още, че дружеството е извършвало дейност през отчетен период 2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0724598/20.03.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията на 12.08.2019 г.

Посочено е още, че нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив, както и че същото е установено на 21.08.2019 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, че макар лицето формално да е осъществило състав на вмененото му административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, същото се явява маловажно по смисъл на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. В тази връзка е посочено, че съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна проверка, съдът е счел, че процесният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. На първо място, съдът е отчел факта, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя. На следващо място, е съобразен фактът, че ГФО е подаден доста преди изходирането на покана до „ВИТАДЕНТ - АГПППДМ“ ООД за съставяне на АУАН (същата е изходирана на 20.09.2019 г., а ГФО е подаден на 12.08.2019 г.). Нещо повече, констатирано е от съда, че отчетът е входиран дори преди от Агенция по вписванията да установят просрочието - писмото, с което Агенция по вписванията уведомява ТД на НАП - Пловдив е с изходящ номер от дата 21.08.2019 г. Тоест, в конкретния случай, забавянето действително е малко повече от месец, като незабавно след установяването на пропуска е сторено всичко необходимо да бъде подаден ГФО за 2018 г. Същественото в случая според районния съд е, че  ГФО е подаден по собствено давление на нарушителя, с цел да санира пропуска си, а не след като е получил нарочна покана за това от компетентните държавни органи. Това кратко времево отстояние между крайния законово определен срок за подаване на ГФО и датата, на която действително е подаден такъв, е дало основание на съда да формира извод за маловажност на случая.

Все в тази насока е посочено, че жалбоподателят П. е положил дължимата грижа и съвсем добросъвестно и навременно е възложил подаването на ГФО на адвокат, извършващ подобни услуги. От представената и приета по делото кореспонденция се изяснено, че лицето, натоварено със задължението да подаде в срок ГФО е пропуснало да го стори. При тези специфики на случая, съдът е счел, че той се различава от типичната хипотеза на неподаване в срок на ГФО. П. навреме е осигурил лице, което да подаде ГФО за 2018 г. на дружеството, поради което същият е имал ясното познание, че е сторил всичко зависещо от него, за да обезпечи срочното входиране на отчета и то от изпълнител, чиято дейност преимуществено е свързана с предоставянето на подобни услуги. Тоест, макар и П. да отговаря за избора на изпълнител, който да подаде ГФО, то ясно е, че в случая не се касае за цялостно бездействие на жалбоподателя, а са налице други фактори, довели до реализирането на процесното нарушение.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението на процесуалния и материален закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). 

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Достатъчно при това положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай както многократно се посочи, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника по касационната жалба се дължат сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 100 лв. представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 399 от 04.03.2020 г. на Районен съд Пловдив, ІV н.с. постановеното по АНД № 241 по описа за 2020 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 100 лв., представляваща сторените в производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.