Решение по дело №137/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е след като с Решение № 3031 от 13.03.2024 г., постановено по адм. дело № 5913 / 2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Седмо отделение, на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, е отменено влязло в сила Решение № 75 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело № 35 / 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Д. А. П. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1670-000048 от 19.01.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението на Върховен административен съд е прието, че влязлото в сила решение на Административен съд – Сливен, следва да бъде отменено, тъй като е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК – наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, а именно заключение по химикотоксикологична експертиза, че в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от Д. А. П., не е установено наличие на амфетаминов тип стимуланти и други наркотични вещества.

Предмет на оспорване е ЗППАМ № 23-1670-000048 от 19.01.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с която на оспорващия Д. А. П., на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.

В жалбата си оспорващият П. твърди, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправна предпоставка за прилагане на мярката. Излага съображения, че: не е доказано, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества; заповедта е издадена при недостатъчно изясняване на фактите; административният орган не е изчакал лабораторното изследване, а е издал ЗППАМ, без да са налице предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

При първоначалното разглеждане на делото от Административния съд, оспорващият претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски по делото, включително и на разноските по адм. дело № 5913 / 2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Седмо отделение.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, счита оспорената заповед за законосъобразна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началникът на РУ на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

На 19.01.2023 г. на оспорващия П. е съставен от служител на РУ на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД № 253387, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, затова че: на 19.01.2023 г. около 14:35 часа в гр. Сливен, на бул. „Панайот Хитов“ – до паметника на Панайот Хитов в посока Новоселски мост, е управлявал личния си автомобил с Рег. № [рег. номер], като при извършена проверка в 15:10 ч. на 19.01.2023 г. с техническо средство Дрегер-Драг тест 5000 с фабричен номер: ARРК-0011, се установило, че управлява МПС след употреба на амфетамин, записано в паметта на устройството под проба № 18 от 19.01.2023 г. На П. е е бил издаден талон за медицинско изследване № 098662.

В административната преписка се съдържа Талон за изследване № 098662 с посочени данни, идентични с отразеното в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, на 19.01.2023 г. от Началник РУ към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 23-1670-000048. С нея на оспорващия Д. П. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. В ЗППАМ е отразено, че са отнети: СРМПС № ********* и два броя рег. табели № [рег. номер]. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че П. в качеството на водач на МПС е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

По делото са представени: Постановление за назначаване на експертиза от 19.01.2023 г. по досъдебно производство № 94 / 2023 г. по описа на РУ на МВР– Сливен, Заключение за извършена химико-токсикологична експертиза по досъдебно производство № 94 / 2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен; и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 09.05.2023 г. на Районна прокуратура – Сливен, от които е видно, че: Във връзка с констатациите в съставения АУАН, е образувано досъдебно производство № 94 / 2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, пр. вх. № 415 / 2023 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, затова, че на 19.01.2023 г. в гр. Сливен, на бул. „Панайот Хитов“, е управлявано МПС - лек автомобил с Рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества; В хода на разследването по досъдебното производство е извършена химикотоксикологична експертиза от специалисти от Химикотоксикологична лаборатория към ВМА София, от които след анализ на предоставените за изследване кръвна проба и урина, иззети на 19.01.2023 г. в 15:50 часа от Д. А. П., е изготвено заключение, че в кръвната проба не е установено присъствие на наркотични вещества и че резултатът от имуноаналитичното изследване на пробата от урина е отрицателен за тетрахидроканабинол/метаболити, метадон, кокаин, амфетамин, метамфетамин, екстази (MDMA), трициклични антидепресанти, бензодиазепини; С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 09.05.2023 г. на Районна прокуратура – Сливен, е прекратено досъдебно производство пр. вх. № 415 / 2023 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, досъдебно производство № 94 / 2023 г. на РУ на МВР – Сливен, с мотиви, че не е установено лицето Д. А. П. да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява след като е употребил наркотични вещества или техни аналози и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.

Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Но не е налице втората, предвидена в разпоредбата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката. Установено е, че оспорващият е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката, но липсват доказателства да е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението на водача следва да е констатирано с редовно съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.

Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В оспорената заповед изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на оспорващия е издаден талон за медицинско изследване с № 098662, приложен по делото. Установено е по делото, включително и от представената експертиза, че от Д. А. П. са иззети проби от кръв и урина на 19.01.2023 г. в 15:50 часа, като от извършените изследвания на пробите не са установени наркотични вещества или техни аналози. Следователно приетото за установено в заповедта, че оспорващият е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е опровергано от извършената химико-токсикологична експертиза и води до обоснован краен извод за липса на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна. В чл. 143, ал. 1 от АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. А съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. В разглеждания случай процесната жалба е уважена. За основателно е счетено и искането за отмяна, подадено от оспорващия. Общият размер на направените от оспорващия разноски по производството е 1540 лева, от които: 40 лева – внесена държавна такса /за настоящото производство и за производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт/, и 1500 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, видно от представените договори за правна защита и съдействие при първоначалното разглеждане на делото от Административния съд /500 лева/, при производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт /500 лева/ и при настоящото разглеждане /500 лева/. Съдът намира за неоснователно възражението на административния орган за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Заплатените от оспорващия суми за адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Съобразени са с действителната фактическа и правна сложност на делото, и съответстват на реално осъществените от упълномощения адвокат процесуални действия, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения, ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него разноски по административно дело № 35/ 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, административно дело № 5913 / 2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България– Седмо отделение, и по настоящото дело в общ размер на 1540 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. А. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Г. С. Р.“ № , ет. , ап. , Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000048 от 19.01.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с която на Д. А. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Г. С. Р.“ № , ет. , ап. , е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на Д. А. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Г. С. Р.“ № , ет. , ап. , сумата от 1540 /хиляда петстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.