Решение по дело №414/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260397
Дата: 16 септември 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20205330100414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260397, 16.09.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.

 

На 14.07.2020  г.

В публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА

 

    като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 414 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

    Искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,  район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, депозирана против Ц.Г.Г., ЕГН **********,***, с предявени обективно  и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, чл. 86  и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, и чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

   Ищцовото дружество черпи права от два договора. 

  Твърди се, че между ответника и трето на спора лице, „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, има по реда на чл. 6 от ЗПФУР, сключен на дата 13.03.2017г договор за кредит № **********. По силата на договора ответника получил сума от 300 лв., която трябвало да бъде върната за период от 30 дни  - с крайна падежна дата 12.04.2017 год., заедно с договорна лихва и такса за експресно разглеждане в размер на 76.89 лева. Сумата е отпусната на същия ден , 13.03.2017г. чрез паричен превод посредством ИзипейАД. Така към падежната дата ( удължена  до 24.06.2017г съобразно общите условия между страните,  след заплащане на такса)   кредитополучателят се задължил да върне 300.00 лева  - главница, 10.10 лева – договорна лихва за периода на кредита,  и 76.89 лева  - такса експресно разглеждане,  при уговорен лихвен процент —40.96 %, и годишен процент на разходите от 49.60 %.   Въпреки удължаването на срока за връщане, Ц.Г.  не погасила  дължимите суми в цялост; от датата , следваща датата на падеж, „4финанс“ ЕООД започнал да начислява и наказателна лихва върху непогасената главница.  

    На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, сключил с  „Кредитреформ България“ ЕООД  договор за прехвърляне на вземания № ***************., по силата на който вземането по договор № ********** било прехвърлено в полза на ищеца, при следните размери : главница – 300.00 лева , наказателна ( тоест за забава )  лихва за периода 25.06.2017 г. до 22.11.2018г. - 226.60 лева; такса експресно разглеждане – 76.89 лева; договорна лихва за срока на договора   10.10 лева  и отписани такси за събиране (стойността на изпратените писма) — 60.00 лева. Плащане няма. Затова се иска от съда да постанови решение,  с което да осъди ответника да заплати  на ищеца главницата , 222.60 лева обезщетение за забава за период от 25.06.2017 г. до 22.11.2018г. , и 98.74 лева такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба.

   Иска се също така да се присъдят сторените по делото разноски.

    Ответникът не се ангажира с участие в производството. Ищецът е искал неприсъстевно решение , но искането му е отклонено предвид служебното задължение на съда да провери съответствието на договора с правилата на потребителската защита.

  Исковете са допустими.

  Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства , приема от фактическа и правна страна следното :

  По делото, на л. 6, е представено копие от договор под № **********, сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника; договорът е сключен чрез електронни средства за комуникация по страните  но съдът не отрича съществуването му, доколкото договорът за заем е реален, а предаването на двете суми е удостоверено в приложените на л. 17.18 разписки.  Тези две разписки са изходящи от трето на спора лице документи,  и затова записаното там – че сумите са преведени на Г. – не  може да бъде отречено само заради вида на документа;  съдът приема между страните да има договор и оттам – за Г. е възникнало облигацинното задължение да плати главницата и лихвата – обезщетение за забава.

   Същевременно обаче , съдът и служебно (решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др.) следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите за потребителско кредитиране , какъвто е процесния -  независимо от начина , по който е сключен.   Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима  е редакцията на  ЗПК , обн. ДВ  бр. 59 от 29.08.2016.  

  Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в  сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което , „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %.

    Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в  писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да  съдържа поне реквизитите , посочени в  чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му.

   На следващо място, нищожна е клаузата на чл.1 ал. 3 от договора, която предвижда такса за експресно разглеждане на документите в размер от 76.89  лева.  Тази клауза противоречи на добрите нрави, доколкото има за цел единствено  неоснователното обогатяване на кредитора. Като институт на правото , таксата съставлява плащане, което има за цел да репарира направените за оказването на определена,  най- често административна  услуга, разноски, като по този начин се избегне  неоснователното обогатяване на получилия услугата. По правило , паричната стойност на таксата е равна на тези разноски. В случая обаче, търсеното плащане значително надхвърля необходимите за бързото разглеждане на искането разноски, вкл. тези по евентуалната оценка на кредитния риск, който отпуснатия заем носи на кредитора. Затова въвеждането на тази клауза в  договора има за единствена цел обогатяването на кредитора , а оттам – клаузата противоречи на добрите нрави. Отсъстват и данни, за какъв период от време е отпуснат кредита – дали заявката е била действително експресно разгледана; няма данни по делото как е определен точния размер на същата , като се има предвид, че не е представено копие от тарифата на кредитодателя , според която , твърди се в исковат а молба, този размер е определен.  

    Клаузата за такса за експресно разглеждане на документи заобикаля  и забраната на чл. 10а  ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Според тази норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а точно такава такса предвижда коментираната договорка. Това е така, тъй като таксата е безалтернативно условие за получаването на  главницата по кредита. След като заобикаля изискванията на закона за потребителския кредит, тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 21 ал. 1 от ЗПК.

      По отношение на сумата от 98.74 лева – такса експресно разглеждане , искът е и недоказан в частта над размер от 76.89 лева, колкото са договорени с кредитополучателя  и в последствие  цедирани на ищеца.

      Или , съдът приема, че се дължи съобразно договора връщане само на главницата и по кредита; основателен е и иска за обезщетение за забава в плащането та нази главница, а този за равностойност на такса за експресно разглеждане следва да се отхвърли. Съдът изчисли с помощта на електронен калкулатор  размера на законната лихва върху главницата за процесния период и той е 42.99 лева , съответно за разликата над тои размер до пълния претендиран такъв от 222.60 лева иска следва да се отхвърли като недоказан по размера си.   

    На следващо място , има и представено по делото копие от твърдяния в исковата молба договор за цесия; то доказва , при условията на пълно главно доказване , че ищеца  е носител на спорното притезание и като такъв – активно легитимиран да предяви иск за удовлетворяването му по принудителен ред. Не  се е спорило , че  ответната страна е надлежно уведомена за персоналната смяна на кредитора. Така или иначе, възражението за несъобщена цесия , дори основателно , не е правопогасяващо, след като няма твърдени или доказани плащания в полза на цедента като ненадлежен кредитор. 

   Разноски се присъждат в полза на ищеца, пропорционално на уважената част от исковете;общия размер на разноските, сторани от ищеца, е 300 лева , и затова се присъждат  171.64   лева ( 300/599.49*342.99)

     Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

   Осъжда  Ц.Г.Г., ЕГН **********,***,  да заплати на   „Кредитреформ България” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,  район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, следните суми на основание  договор за кредит № **********:  300 (триста)  лева- непогасена главница, ведно със  законната лихва върху главницата  от подаване на исковата молба - 31.10.2019г. до окончателно изплащане на вземането, и  42.99 лева обезщетение за забава в плащането на главницатаза периода от 25.06.2017 до 22.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за заплащане на обезщетението за забава за същия период над размер от  42.99 лева  до пълния предявен размер от 222.60 лева и за сума от 98.74 лева, представляващи такса за експресно разглеждане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

      Осъжда  Ц.Г.Г., ЕГН **********,***,   да заплати на   „Кредитреформ България” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,  район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, сумата от 171.64   лева  разноски по делото.

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от две седмици от съобщеният до страните , че  е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

 

 

Вярно с оригинала!

КГ