и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.390 и следващите от ГПК. Постъпила е молба от „ГИГА” ЕООД гр.Кърджали за допускане на обезпечение на бъдещи искове против „МЕСОКОМБИНАТ – САДОВО” ЕООД гр.Садово, обл. Пловдив за сумата в размер на 79 564.24 лева, произтичаща от покупко – продажбата на стоки съгласно посочени данъчни фактури и за сумата в размер на 22 236.90 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 79 564.24 лева, чрез налагане на запор върху банкови сметки на „МЕСОКОМБИНАТ – САДОВО” ЕООД гр.Садово в подробно изброени банки. Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Към молбата за обезпечение на бъдещите искове са приложени данъчни фактури: № 122/15.03.2010 г., № 125/23.03.2010 г., № 126/26.03.2010 г., № 127/ 29.03.2010 г., № 130/05.05.2010 г., № 131/20.05.2010 г., № 133/20.06.2010 г., № 139/ 03.09.2010 г. и № 14.09.2010 г., складови разписки: № 1499/09.03.2010 г., № 1503/ 15.03.2010 г., № 1507/23.03.2010 г.,№ 1532/14.05.2010 г., № 1511/26.03.2010 г., № 1526/26.04.2010 г., № 1539/10.06.20 г., № 1542/24.06.2010 г. и № 1551/26.07.2010 г., и извлечение от сметка 410 „Клиенти" за вземанията от клиенти за 2010 г. Съгласно чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка съдът намира, че приложените към молбата за обезпечение и цитирани по – горе доказателства обуславят вероятната основателност на бъдещите искове. Независимо от това обаче, съдът счита, че в случая не е налице първата предпоставка за допускане на исканото обезпечение, а именно – че без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В тази връзка, представените по делото доказателства не установяват, че без поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Не обосновава противоположен извод и направеното от ищеца твърдение, че ответното дружество свободно се разпорежда с парични средства и стоково – материални активи, което твърдение е и недоказано. Недоказано е и твърдението на молителя, че при узнаване на завеждането на исковете съществувала вероятност да укрие или да се разпореди с налични парични средства, с цел да осуети изпълнението на евентуално уважително решение. С други думи, съдът намира, че в случая, за молителя не е налице обезпечителна нужда от исканото обезпечение, поради което молбата за допускането му е неоснователна. Предвид изложеното, молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове от „ГИГА” ЕООД гр.Кърджали против „МЕСОКОМБИНАТ – САДОВО” ЕООД гр.Садово, обл. Пловдив за сумата в размер на 79 564.24 лева, произтичаща от покупко – продажбата на стоки съгласно посочени данъчни фактури и за сумата в размер на 22 236.90 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 79 564.24 лева, чрез налагане на запор върху банкови сметки на „МЕСОКОМБИНАТ – САДОВО” ЕООД гр.Садово в подробно изброени банки, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл.391 във връзка с чл.396 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове от „ГИГА” ЕООД гр.Кърджали, ЕИК *********, против „МЕСОКОМБИНАТ – САДОВО” ЕООД гр.Садово, обл. Пловдив, ЕИК *********, за сумата в размер на 79 564.24 лева, произтичаща от покупко – продажбата на стоки съгласно посочени данъчни фактури и за сумата в размер на 22 236.90 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 79 564.24 лева, чрез налагане на запор върху банкови сметки на „МЕСОКОМБИНАТ – САДОВО” ЕООД гр.Садово в следните банки: "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, „АЛФА БАНК-КЛОН БЪЛГАРИЯ", БАНКА ДСК" ЕАД, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, „БНП ПАРИБА СА", „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД, „БЪЛГАРСДКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ" АД, „ЕМПОРИКИ БАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, „ИНГ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, „ИНВЕСТБАНК" АД, „МКБ ЮНИОНБАНК" АД, „НЛБ БАНКА ЗАПАД-ИЗТОК" АД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, „ОБЩИНСКА БАНКА" АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ" АД, „РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, „СИБАНК" АД, „СИТИ БАНК - КЛОН СОФИЯ" АД, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК", „ТЪРГОВСКА БАНКА" АД, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД, „ТОКУДА БАНК" АД, „ТБ МКБ ЮНИОН БАНК" АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД, „ЮРО БАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК" АД и ЧПБ „ТЕКСИМ БАНК" АД, като неоснователна. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|