Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 13.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 852 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Г.– Б Т.“
ЕООД срещу „Б.Г.“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 99,
ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 46 116,42
лв. – вземане на „Б.“ ЕООД срещу „Б.Г.“ ООД за мораторна
неустойка, дължима за периода от 17.12.2018г. до 17.03.2019г. по договор от 12.12.2015г., прехвърлено на „Г.– Б Т.“ ЕООД с договор за
цесия от 08.04.2019г.;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 99,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 159 359,13
лв. - вземания на „Б.“ ЕООД срещу „Б.Г.“ ООД за разходи за довършителни работи,
дължими съгласно споразумение от 29.01.2019г., прехвърлени на „Г.– Б Т.“ ЕООД с
договор за цесия от 08.04.2019г.;
3) осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, който според уточнителна молба на
ищеца от 19.02.2020г. е предявен за сумата 1 712,30 лв. – лихви за забава,
изтекли в периода от 08.04.2019г. до 07.05.2019г. върху главните вземания, за
които са предявени исковете по чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Особеният представител на ответното
дружество, назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, оспорва исковете с
възражения, че вземанията на „Б.“ ЕООД за неустойка и разходи за довършителни
работи, прехвърлени на ищеца с договора за цесия от 08.04.2019г., не са
доказани по основание, както и с възражения, че не са представени доказателства
за уведомление от цедента до ответника за цесията.
От писмените доказателства, представени с
исковата молба, се установява, че:
С договор от 12.12.2015г.
„Б.“ ЕООД се задължава да учреди в полза на „Б.Г.“ ООД право на строеж върху
свой недвижим имот срещу задължение на „Б.Г.“ ООД да построи сграда в имота, включително
обектите от сградата, върху които „Б.“ ЕООД запазва право на строеж и
собственост съгласно чл. 3, ал. 2 от договора.
С договора са регламентирани срокове за
различните етапи от строителството на сградата, като с чл. 9, т. 2 от договора
е предвидено, че задължението на „Б.Г.“ ООД за изграждане на сградата в
завършен и годен за приемане и въвеждане в експлоатация вид, заедно с изпълнени
довършителни работи в обособените обекти в нея, следва да бъде изпълнено в срок
до 24 месеца от подписването на протокол за строителна линия.
С клаузата на чл. 15, ал. 1 от договора е
предвидено, че при забава с повече от 30 дни на задълженията на „Б.Г.“ ООД по
чл. 9, т. 2, 3 и 4 от договора „Б.Г.“ ООД дължи на „Б.“ ЕООД неустойка за
забава в размер на пазарния наем за обектите от сградата, които ще станат
изключителна собственост на „Б.“ ЕООД, за периода от изпадането в забава до
изпълнението на задължението, като конкретно за неизпълнение на задължението за
завършване и предаване на обектите на „Б.“ ЕООД и общите части е предвидено, че
неустойката е в размер на 5 евро/кв.м. на жилищните и в размер на 7 евро/кв.м.
на офисните площи за всеки започнат месец забава за непредадените с акт №15
обекти.
Протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строеж за процесната
сграда е подписан на 16.12.2016г.
Със споразумение от 29.01.2019г., сключено
между „Б.Г.“ ООД и „Б.“ ЕООД, страните постигат съгласие, че към 28.01.2019г. „Б.Г.“
ООД не изпълнява своето задължение по договора от 12.12.2015г.
за предаване на обектите на „Б.“ ООД в сградата, включително довършителните
работи, преустройствата, оборудването и цялостното завършване и предаване на
строителния обект (чл. 1.3.1 от споразумението), забавата в довършването и
предаването на обектите влече и забава на изпълнението на задълженията на „Б.Г.“
ООД за предаване в срок на обекти, за които са сключени предварителни договори
за покупко-продажба с клиенти на дружеството, което е предпоставка за завеждане
на вреди и пропуснати ползи от купувачите (чл. 1.3.2 от споразумението), поради
липса на налични средства на „Б.Г.“ ООД за довършване на изпълнението на
задълженията му е взето решение „Б.“ ООД със собствени средства, но за сметка
на „Б.Г.“ ООД да довърши обектите, собственост на „Б.“ ООД, като „Б.Г.“ ООД се
задължава да заплати на „Б.“ ООД всички извършени разходи по споразумението
срещу представени фактури по посочената в тях стойност (чл. 1.3.3, чл. 2.1 и
чл. 3.1 от споразумението), с подписването на споразумението и изпълнението на
задълженията по него всички отношения между страните, възникнали от и във
връзка с описаната и установена в него фактическа обстановка, се считат за
окончателно и безусловно уредени и всяка от страните декларира и гарантира, че
няма каквито и да било претенции, възникнали от и/или във връзка с фактическата
обстановка, описана и установена в споразумението (чл. 4.2 от споразумението).
С договор за цесия от 08.04.2019г. „Б.“ ООД
прехвърля на „Г.– Б Т.“ ЕООД следните свои описани в договора вземания срещу „Б.Г.“
ООД: вземане за сумата 46 116,42 (без посочена валута) – непогасена
главница, произтичаща от неустойка за неспазен срок по договор, за която е
издадена фактура №785/18.03.2019г.; вземания в общ размер 159 359,13 лв.
за извършени довършителни работи по споразумение от 29.01.2019г., дължими по фактури №786/19.03.2019г., №787/20.03.2019г.,
№802/01.04.2019г., №796/ 01.04.2019г., издадени от „Б.“ ООД, фактура
№74/27.03.2019г., издадена от РСП пожароизвестяване
България, фактура №893248/22.03.2019г., издадена от „Н.“, фактура
№6574/19.03.2019г., издадена от „Е. – АЛ“, и фактура №30/14.03.2019г., издадена
от „Д.Ф.“.
Договорът за цесия от 08.04.2019г. е подписан
от името на цедента „Б.“ ООД чрез управителя му В.И.К.,
който е безспорно по делото, но се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че към посочената дата (а и към
настоящия момент) е вписан и като управител на „Б.Г.“ ООД (при съвместна
активна представителна власт с другия вписан управител О.М.Т., която обаче не
обусловя и съвместна пасивна представителна власт на управителите да получават
изявления до дружеството), от което пък следва неизбежният извод, че „Б.Г.“ ООД
е уведомено за договора за цесия чрез управителя му В.И.К. на датата, на която
е сключен договорът за цесия (чл. 99, ал. 4 ЗЗД не регламентира форма за
изявлението на цедента до длъжника за уведомлението
за сключената цесия).
По изложените съображения възраженията на особения
представител на ответника „Б.Г.“ ООД, че дружеството не е уведомено за договора
за цесия от 08.04.2019г., са неоснователни, но частично основателни се явяват
възраженията на особения представител срещу съществуването на цедираните вземания, за които са предявени главните
осъдителни искове по делото, като съображенията за това са следните:
По иска с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Според твърденията в исковата молба цедираното вземане за сумата 46 116,42 лв., за което е предявен
осъдителният иск, представлява мораторна неустойка,
дължима от „Б.Г.“ ООД съгласно чл. 15, ал. 1 от договора от 12.12.2015г. за неизпълнение на задълженията на дружеството по
чл. 9, т. 2 от договора в периода от 17.12.2018г. до 17.03.2019г.
Безспорно е по делото, а е и извънсъдебно
признато от ответника „Б.Г.“ ООД в сключеното на 29.01.2019г. споразумение с „Б.“
ООД, че задълженията му по договора от 12.12.2015г.
(в това число и задълженията по чл. 9, т. 2 от договора) не са изпълнени в
пълния уговорен обем към датата на сключване на споразумението.
Въпросното споразумение от 29.01.2019г. представлява
договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните признават
съдържанието на облигационните правоотношения помежду си по договора от 12.12.2015г., частичното неизпълнение на тези правоотношения към
датата на споразумението и липсата на претенции една спрямо друга във връзка с уреждането
на правоотношенията със споразумението, като се съгласяват, че вместо от „Б.Г.“
ООД действията по извършване на довършителните работи в обектите в сградата ще
бъдат извършени от „Б.“ ООД, но за сметка на „Б.Г.“ ООД.
Като последица от сключената спогодба
вземанията на страните по нея за обезщетение на вреди от неизпълнение на
задължения на насрещната страна по договора от 12.12.2015г.
в периода до сключване на спогодбата са погасени (чл. 4.2 от споразумението), а
задълженията на „Б.Г.“ ООД за извършване на довършителните работи в обектите в
сградата на „Б.“ ООД са новирани в задължения за
плащане на сумите, платени от „Б.“ ООД на трети лица за изграждане на обектите
в завършен вид (чл. 1.3.3, чл. 2.1 и чл. 3.1 от споразумението).
Изложеното предпоставя, че вземане за
неустойка на „Б.“ ООД за неизпълнение на задълженията на „Б.Г.“ ООД по чл. 9,
т. 2 от договора от 12.12.2015г. в периода до
29.01.2019г., дори да е възникнало, е погасено със сключването на
споразумението от посочената дата, а вземане за неустойка за неизпълнение на същите
задължения на „Б.Г.“ ООД в периода след 29.01.2019г. не може да възникне, тъй
като от посочената дата дружеството няма такива задължения, а задължения с
различен предмет, по отношение на които регламентираната с клаузата на чл. 15,
ал. 1 от договора от 12.12.2015г. неустойка е
неприложима (както с оглед предвиденото в клаузата основание за възникване на
вземането за неустойка, така и с оглед предвидените параметри за изчисляване на
размера на неустойката).
Следва неизбежният извод, че прехвърленото от
„Б.“ ООД на „Г.– Б Т.“ ЕООД с договора за цесия от 08.04.2019г. вземане за
неустойка не съществува, поради което и предявеният от цесионера
иск за осъждане на ответника „Б.Г.“ ООД да заплати това вземане се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Искът е предявен за вземания в общ размер 159 359,13
лв., които според твърденията в исковата молба, а и според съдържанието на
договора за цесия от 08.04.2019г., представляват разходи за довършителни работи
в обектите на „Б.“ ООД в процесната сграда, извършени
от „Б.“ ООД за сметка на „Б.Г.“ ООД съгласно споразумението от 29.01.2019г., за
които са издадени четири фактури от „Б.“ ООД и четири фактури от трети лица.
Цитираните в договора за цесия фактури
№786/19.03.2019г., №787/20.03.2019г., №802/01.04.2019г. и №796/01.04.2019г., издадени
от „Б.“ ООД за вземания към „Б.Г.“ ООД в общ размер 150 979,37 лв., са
представени от ищеца и приети като писмени доказателства по делото, но същите
не са подписани от името на ответника, поради което и нямат противопоставима
по отношение на него доказателствена сила за основанията и размерите на
вземанията, за които са издадени, а по-съществено в случая е, че от
съдържанието на фактурите поначало не може да бъде направен извод за разходвани
от „Б.“ ООД парични суми, които да подлежат на възстановяване от „Б.Г.“ ООД в
изпълнение на задълженията на дружеството по споразумението от 29.01.2019г.
В две от фактурите (а именно фактури
№786/19.03.2019г., №787/20.03.2019г.) като основание за издаването им е
посочено „частично възстановяване на направени разходи съгласно решение на ОС“,
но доказателства, от които да се установява извършването на въпросните разходи
от „Б.“ ООД, както и доказателства, от които да се установява, че тези разходи
са направени именно в изпълнение на споразумението от 29.01.2019г., не са
представени от ищеца.
Във фактура №796/01.04.2019г. е посочено, че
е издадена за „наем за м.04.2019г.“ – основание, което поначало не реферира към
вземания на „Б.“ ООД за възстановяване на разходи за довършителни работи по
споразумението от 29.01.2019г., като тук следва да се посочи, че ищецът е
представил с допълнителната искова молба и договор за наем от 01.01.2017г., сключен между „Б.“ ООД и „Б.Г.“ ООД, но дори да
се приеме, че въпросният договор доказва по основание и размер вземането по
фактура №796/01.04.2019г., това вземане има съвсем различно основание от вземанията,
за които е предявен осъдителният иск по делото.
В последната фактура №802/01.04.2019г. е
посочено, че е издадена за „неустойка за забава за предаване на обекти съгласно
договор“, тоест също за вземане с различно основание от вземанията, за които е
предявен осъдителният иск за разходи по споразумението от 29.01.2019г., което следва
да се отбележи и не предвижда неустойки за неизпълнение на задълженията по него,
а дори да се приеме, че фактура №802/01.04.2019г. е издадена за неустойка за
забавено изпълнение на задълженията на „Б.Г.“ ООД за изграждане и предаване на
обектите в процесната сграда в завършен вид по
договора от 12.12.2015г., по съображенията по-горе
след сключването на споразумението от 29.01.2019г. „Б.Г.“ ООД няма подобни
задължения и не може да дължи неустойка за неизпълнението им.
Останалите цитирани в договора за цесия
фактури (също приети като писмени доказателства по делото) са издадени от трети
за процеса лица за вземания срещу „Б.Г.“ ООД със следните размери и основания: фактура
№74/27.03.2019г., издадена от „РСП – България“ ЕООД за сумата 5 076,96 лв.,
дължима за доставка на пожароизвестително оборудване,
фактура №893248/22.03.2019г., издадена от „Н. КГ“ ООД за сумата 250,00 лв.,
дължима за доставка на аксесоари за ел. двигател, фактура №6574/19.03.2019г.,
издадена от „Е.“ ЕООД за сумата 1 440,00 лв., дължима за изработка и
монтаж на дограма, фактура №30/14.03.2019г., издадена от „Д.Ф.“ ЕООД за сумата
1 612,80 лв., дължимата за изработка и монтаж на рецепция за офис в гр.
София.
Тези фактури също не са подписани от името на
ответника, но съвкупната им преценка с представените и приети като писмени
доказателства платежни нареждания за плащания от „Б.“ ООД на сумите по фактурите
в полза на лицата, които са ги издали, е достатъчна да обуслови доказателствени
изводи за извършени от „Б.“ ООД разходи за довършителни работи по
споразумението от 29.01.2019г. в общия размер на платените суми по фактурите от
8 379,76 лв., които съгласно чл. 3.1 от споразумението от 29.01.2019г. „Б.Г.“
ООД дължи да възстанови на „Б.“ ООД, а след сключването на договора за цесия от
08.04.2019г. дължи да плати на цесионера „Г.– Б Т.“
ЕООД.
По изложените съображения предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД за вземания за разходи за довършителни работи по споразумението от
29.01.2019г. се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата
8 379,76 лв., а за разликата до пълния му предявен размер от 159 359,13
лв. подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД:
В забава по отношение на установеното в
производството главно вземане за сумата 8 379,76 лв. ответникът „Б.Г.“ ООД
съгласно чл. 3.1 от споразумението от 29.01.2019г., а и съгласно чл. 84, ал. 1
и 2 ЗЗД изпада след получаване на искане за плащането му от кредитора „Б.“ ООД,
а след сключването на договора за цесия – от цесионера
„Г.– Б Т.“ ЕООД.
Доказателства за връчена на „Б.Г.“ ООД покана
за плащане на вземането от кредитора „Б.“ ООД преди сключването на договора за
цесия не са представени по делото.
Представената с допълнителната искова молба
нотариална покана установява изявление на цесионера „Г.–
Б Т.“ ЕООД с искане за плащане на вземането наред с останалите цедирани вземания и получаването на това изявление от „Б.Г.“
ООД на 09.04.2019г.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане за сумата 8 379,76 лв. в периода от 09.04.2019г. до 07.05.2019г., изчислени
по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №426 от
18.12.2014г., възлизат на сумата 67,50 лв.
Акцесорният иск за лихви е
основателен и следва да бъде уважен за посочения размер и период, като за
разликата до пълния му предявен размер от 1 712,30 лв. искът подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови част от разноските, които
ищецът е направил за производството, съразмерна на уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.– Б
Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.Г.“ ООД
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 10В иск с правно основание
чл. 99, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 46 116,42
лв. – вземане на „Б.“ ЕООД срещу „Б.Г.“ ООД за мораторна
неустойка, дължима за периода от 17.12.2018г. до 17.03.2019г. по договор от 12.12.2015г., прехвърлено на „Г.– Б Т.“ ЕООД с договор за
цесия от 08.04.2019г.
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, офис 10В да заплати на „Г.– Б Т.“ ЕООД
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 99, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 8 379,76 лв. -
вземания на „Б.“ ЕООД срещу „Б.Г.“ ООД за разходи за довършителни работи,
дължими съгласно споразумение от 29.01.2019г., прехвърлени на „Г.– Б Т.“ ЕООД с
договор за цесия от 08.04.2019г., ведно със законната лихва върху посочената
сума от 07.05.2019г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за разликата над 8 379,76 лв. до предявения размер от 159 359,13
лв.
ОСЪЖДА „Б.Г.“
ООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, офис 10В да заплати на
„Г.– Б Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 67,50
лв. – лихви за забава, изтекли върху
главното вземане с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 379,76
лв. в периода от
09.04.2019г. до 07.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за лихви за забава, изтекли върху главните вземания с правно основание чл.
99, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 67,50 лв. до предявения размер от 1 712,30 лв.
ОСЪЖДА „Б.Г.“
ООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, офис 10В да заплати на
„Г.– Б Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 999,99 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: