Решение по дело №40019/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19162
Дата: 24 октомври 2024 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20231110140019
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19162
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110140019 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. К. М. против Н. А. В., с която e предявен иск по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 10
000 лв., получена от ответника без основание, ведно със законната лихва, считано от
29.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът В. К. М. твърди, че на 28.02.2022 г. е превел по личната банкова сметка на Н.
А. В., сума в размер на 10 000 лв., с основание на банковата операция: „захранване на
сметка“. Твърди, че между страните липсва облигационна връзка, която да обоснове
разместването на материални блага по между им. След многократни безрезултатни покани
за връщане на неоснователно преведената сума, ищецът чрез пълномощник, подал пред СРС
заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 41273/2022 г. на СРС. След
постъпило възражение от длъжника, бил предявен настоящия иск в изпълнение на
указанията на съда. Ето защо предявява установителни искове за връщане на полученото без
основание, поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца получената на 28.02.2022 г. сума от 10 000 лв., поради начална липса за получаването
й, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът Н. А. В. оспорва иска. Посочва, че е налице основание за задържане на
преведената сума. Твърди, че на 24.02.2022 г. до ищеца е изпратена оферта за ремонтни
дейности на обект, находящ се в с.Буново, а именно: цялостен ремонт баня, полагане на
мрежа /стени/ Т.М., цялостен ремонт баня, гипсокартон тавани с вата Т.М., замазка с фибран
1
и мрежа Т.М., финна шпакловка две ръце Т.М. и боядисване Т.М. /бяло/. Стойността на
офертата е в размер на 20 467,53 лв., която сума била платима, както следва: аванс 50 %,
поетапно 20 %, 20% и при завършване 10 %. Офертата била приета от ищеца, поради което
ответникът му изпратил, отново по имейл, проект на договор за възлагане на СМР, ремонт
на помещение на адрес. Ищецът не върнал разписан екземпляр от договора. След като
приел офертата, ищецът превел по банковата сметка на ответника сума в размер на 10 000
лв., представляваща аванс. По указания на ответника сумата била преведена по лична
банкова сметка на ответника, която той използвал през известен период от време и за
плащания към „В...“ ЕООД, ЕИК .... В изпълнение на сключения между страните
неформален договор, ответникът започнал работа на обекта, като закупил необходимите
материали и извършил лично и чрез осигурени работници възложените СМР на обекта.
Изработените СМР били приети от ищеца. През месец юни 2022 г., поради неплащане на
договорената сума за последващите етапи от договора и разногласия между страните,
ответникът освободил обекта, със съгласието на ищеца. Твърди, че изработеното
надвишавало сумата от 10 000 лв., която сума представлява платен аванс.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото по реда на чл.140 ГПК, неоспорен от страните, съдът е отделил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 28.02.2022 г. ищецът е
извършвал превод на сумата от 10 000 лв. по сметка на ответника, с посочено основание
„захранване на сметка“.
По делото е представена оферта от „В...“ ЕООД за ремонтни дейности /с. Буново/
23.02.2022 г. за цялостен ремонт на баня, полагане на мрежа /стени/, цялостен ремонт на
баня 2, гипсокартон тавани с вата, замазка с фибран и мрежа, финна шпакловка две ръце,
боядисване, доставка и качване на материали. В офертата е предвиден срок на същата от 1
месец, както и начин на плащане: аванс 50%, поетапно 20%, 20 % и при завършване 10%, със
срок на гаранция 5 години, като е предвидено всяка допълнителна дейност да се извършва и
заплаща по взаимно съгласие Офертата е изпратена на 24.02.2022 г. на имейл
**********@*****.***.
По делото е представена празна бланка на договор за възлагане на СМР на В... ЕООД,
който е изпратен на 26.02.2022 г. на имейл **********@*****.***.
По делото е представена Вайбър кореспонденция, чиято автентичност се оспорва от
ищеца.
От разпита на свидетеля Б. И. Н. се установява, че познава ищеца В. М., тъй като
работи със съпругата му. Помолили го да извърши ремонт на къщата им в село Буново,
което се намирало след село Саранци и село Камарци. Посетил къщата, в която всичко било
празно, било изхвърлено навън. Къщата се намирала в селото почти от първите къщи
отляво, при влизане от ляво. Била на два етажа. По спомен направил огледа през м.юли 2022
г. и приключил за около месец. Паметникът на Васил Левски бил на централния път, преди
2
да се отклониш на разклона за селото. Съгласил се, защото разбрал, че няма кой да направи
ремонта. Помолили го да направи баните и водопровода. Къщата била празна и нямало
поставени врати. Нищо от довършителните работи не било правено на обекта. В къщата
имало две бани, едната от които на първия етаж срещу входа и, а другата на втория етаж
срещу стълбите. Ремонтирал водопровода, канал, изводи за пералня, всичко било направено
ново, тъй като къщата била стара и нямала никакви удобства.
От разпита на свидетеля Б. Б. И. се установява, че се занимава с гипсокартон и
поставянето на окачени тавани. Познавал ответника Н. В., който било строителен
предприемач, а В. М. бил собственик на къщата която правили в с. Буново. Къщата се
намирал в средата на селото от ляво. Работили на къщата през м.март, април и началото на
май 2022 г. Правили всичко с гипсокартон и една ръка шпакловка, тавани, стени, предстенни
обшивки, обръщане на прозорци. На първи и втори етаж правили само таваните, а на тавана
абсолютно всичко, прозорци с обръщане, стените, таван с вата и шпакловки. Таваните и на
трите етажа ги направил с гипсокартон. В. и жена му идвали да наблюдават работата, но
нямали забележки. Всяка седмица им се плащало. Работата приключила в началото на месец
май и той си получавал парите от Н.. Всички дължими суми му били платени.
От разпита на свидетеля Ю. К. Г. се установява, че от доста години работи с Н. В.,
който се занимавал със строителство, а свидетелят му помагал. Имал фирма „В...“. На
Буново бил ходил три, четири пъти с Н., за да изхвърля боклук и един път карал
гипсокартон. Твърди, че това се случило през месец март и април на 2022 г., а през месец
май карал гипсокартона, защото вече било топло. Къщата била на три етажа и се намирала
на един завой. Не познавал собственика на къщата. Н. му възложил работата и той му
платил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване
по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ,
парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от
друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Под "основание" в областта на неоснователното обогатяване в доктрината се
разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на
имуществени блага, като това становище се споделя в преобладаващата съдебна практика.
Фактическият състав на чл. 55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащане на процесната сума,
а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане
на полученото - чл. 154 ГПК /в този смисъл Решение № 89/ 20.06.2013 г. по гр.д.№ 1184/
3
2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, че на 28.02.2022 г. ищецът е извършвал превод на посочените в исковата
молба суми по сметка на ответника в размер на 10 000 лв., с посочено основание
„захранване на сметка“.
Спорът между страните е дали e налице основание за задържане на тази сума от 10
000 лв. от ответника, а с оглед неговите твърдения поради наличие на облигационно
правоотношение между тях по договор за СМР.
В доказателствена тежест на ищеца по предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е да
докаже възраженията си срещу твърдяното от насрещната страна основание за получаване и
задържане на процесната сума. В случаите, в които ответникът сочи основание или причина
за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо
смята, че това основание или причина са нищожни или липсват, както и да ангажира
доказателства за тези свои възражения. С молба находяща се на лист 45 от делото, ищецът
изрично оспорва твърдението на ответника за наличието на сключен договор между
страните за ремонтни/строителни дейности в имота на ищеца в с.Буново. Оспорва
представените по делото оферта и договор да са получавани и приемани от него.
В настоящия случай ответникът твърди наличие на неформален договор за изработка,
а извършеното плащане на сумата от 10 000 лв., като аванс по договора, което обстоятелство
се оспорва от ищеца.
Представените от ответника писмени доказателства бланка на договор за възлагане
на СМР на „В...“ ЕООД и оферта от „В...“ ЕООД за ремонтни дейности /с. Буново/
23.02.2022 г. не могат да валидно да обвържат съда да приеме за доказано възникването на
облигационно правоотношение по договор за СМР между страните и не могат да се
противопоставят на ответника, тъй като не носят неговия подпис и не се ползват със
задължителна доказателствена сила за съда. Освен това изхождат от „В...“ ЕООД, което е
трето за настоящия спор лице. Предвид твърдението на ответника, че се касае за договор за
извършване на СМР на стойност 20467,53 лв. е недопустимо за установяването му да се
събират свидетелски показания, тъй като не се касае за договор сключен между съпруг или
роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора
степен включително – чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това съдът не кредитира показанията
на свидетеля Б. И. в частта, че В. му казал, че превел 10 000 лв. на Н. във връзка с ремонта
на къщата. Освен това е налице противоречие и в представените от ответника доказателства,
тъй като офертата, по която се твърди да е сключен договорът за СМР касае ремонт на две
бани, полагане на мрежа, гипсокартон тавани с вата, замазка с фибран и мрежа, финна
шпакловка две ръце, боядисване Т.М., доставка и качване на материали, а от свидетелските
показания на свидетеля Б. Б. И. се установява извършване на работа с гипсокартон.
Във връзка с правните последици от разменената електронна кореспонденция чрез
мобилно приложение "Вайбър" е приложим е Законът за електронния документ и
4
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). По-конкретно чл. 3; чл. 5; чл. 8; чл. 9; чл.
10 и чл. 11 от ЗЕДЕУУ, в които е уредена процедурата на съобщаване чрез информационна
система като принципът е, че представените съобщения представляват електронни
изявления – документ като законът приравнява електронния документ на писмения му
аналог и съобщенията се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна
система. Те представляват частен писмен документ, подписан от страната, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството чл. 180 ГПК. При наличие на
оспорване, както в настоящия случай, представилата го страна следва да установи неговата
автентичност, което се извършва чрез допускане на СТЕ.
Такова доказване по делото пред настоящата съдебна инстанция не е проведено.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
достига до извода, че между страните не са били налице облигационни правоотношения,
оправдаващи имущественото разместване на блага от патримониума на ищеца в
патримониума на ответника. Съдът намира, че по делото не се установи по безспорен начин,
с пълно доказване наличие на облигационни правоотношения по договор за СМР между
ищеца и ответника, поради което ответникът следва да понесе своеобразната санкция от
неизпълнението на задължението си да проведе доказване на положителните факти на които
се позовава, като съдът приеме, че твърдения от него, останал недоказан факт не е настъпил.
Ето защо ответникът В. дължи връщане на преведената от ищеца на 28.02.2022 г. сума, като
получена при начална липса на основание съгл. чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД суми, поради което
предявеният иск подлежи на уважаване като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1010.00 лв., от която 200 лв. държавна такса за ч.гр.д. 41273/22 г. на СРС, 141 състав, 200 лв.
държавна такса по гр.д. № 40019/23 г. на СРС, 141 състав, 30 лв. депозит за призоваване на
свидетел и 580 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Н. А. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. К..., дължи на В. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Д..., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 10 000,00 лева (десет хиляди
лева), представляваща преведени парични средства при първоначална липса на правно
основание, подлежащи на връщане, считано от момента на превеждането и 28.02.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.10.2022 г. по ч.гр.д. 41273/22 г. на
СРС, 141 състав, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1010.00 лв. (хиляда и десет
лева), представляваща направени по делото разноски.
5

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6