Р Е
Ш Е Н
И Е
No 127
гр. Ботевград, 22.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря М.Й., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 635 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ООД, гр. С. твърди, че с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от ***г. и
Приложение No 1 към него от 01.09.2017 г., “***” АД му е прехвърлило вземането
си, произтичащо от Договор за паричен заем No *** от ***
г., сключен между това дружество като заемател и
ответника М.П.Х. като заемодател. Твърди, че съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в
общ размер на 500.00 лв., а последният усвоява цялата сума веднага след
сключване на договора, с което заемодателят е изпълнил задължението си.
Ответникът се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
договора, като заплати сума в размер на 548.34 лв., ведно с договорена лихва,
на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 42.18 лв., включваща
първоначална главница и договорна лихва. Поддържа, че ответникът е извършвал
плащания в общ размер на 180.00 лв., като към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 399.89 лв. Излага, че за ползване на предоставената
заемна сума ответникът дължи договорна лихва в посочен в договора размер, като
начислената договорна лихва за периода от 02.12.2016 г. - датата на първата
вноска, до 19.05.2017 г. – датата на настъпване на падежа на договора, е в
размер на 29.59 лв. Сочи, че със сключения договор ответникът се е задължил в
3-дневен срок от усвояване на сумата да представи на заемодателя обезпечение,
като се е съгласил, че при неизпълнение на това задължение дължи неустойка,
която се начислява еднократно и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна
вноска. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 173.80 лв.
Поддържа, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 19.05.2017 г. –
последната падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение сроковете по всички падежи с изтекли, а ответникът
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължи и
обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 23.67 лв. от
19.05.2017 г. – датата на последната погасителна вноска до датата на подаване
на заявлението – 24.10.2017 г. Сочи, че по подадено от него заявление по чл.
410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като същата
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията си
срещу него.
Моли съда да постанови решение, с което
признае за установено, че ищецът има вземания срещу ответника по Договор за
паричен заем No *** от *** г., както следва: за
сумата от 399.89 лв. – главница; сумата от 29.59 лв. - договорна лихва за
периода 02.12.2016 г. до 19.05.2017 г.; сумата от 173.80 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата от 23.67 лв. - лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 19.05.2017 г. до 24.10.2017 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира разноски.
Ответникът- М.П.Х. *** депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. М.К., изразява становище, че искът е
допустим и основателен. Заявява, че възраженията им срещу иска се изразяват във
виждането им относно размера на остатъка от основното вземане, придружен от
необходимостта за присъждане на размера на дължимите законни лихви, и които
възражения се подкрепят към този момент от липсата на експертиза, потвърждаваща
или оспорваща размера на исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-
Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 31.10.2017
г., подадено по поща с клеймо от 30.10.2017 г., съдът е издал заповед No ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника М.П.Х.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 399.89
лв., представляваща главница по договор за паричен заем с No *** от *** г.,
сумата от 29.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.12.2016 г.
до 19.05.2017 г., сумата от 173.80 лв., представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, сумата от 36.00 лв., представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 23.67 лв., представляваща лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. до
24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 31.10.2017 г. /датата на завеждане на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и
направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението
да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
Видно от представените заверени копия
на Предложение за сключване на договор за паричен заем от *** г. и Договор за паричен заем No
*** от *** г., на посочената дата по искане на ответника
между него и “***т” АД е
сключен договор, по силата на който посоченото дружество, в качеството на
заемодател, е предоставило на ответника, в качеството му на заемател,
потребителски паричен заем в размер на 500.00 лв., която сума заемодателят
предава в собственост на заемателя, а последният се задължава да върне сумата в
срок от 26 седмици, на 13 двуседмични вноски, всяка от
които на стойност 42.18 лв. Видно от включения в договора погасителен план, съдържащ всички падежни дати, първата падежна дата на вноска по
договора е на 02.12.2016 г., а последната - 13-та вноска, е с падеж на 19.05.2017 г. В договора е предвидена дължимост на годишен
процент на разходите и годишен лихвен процент, като е уговорена обща стойност
на плащанията в размер на 548.34 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя някое от
посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 или т. 2 обезпечения, то на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 225.94 лв., която се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера
на всяка от вноските се добавя сума в размер на 17.38 лв. В чл. 8 от договора е
предвидена при забава дължимост на законната лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
Видно от заверено копие на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., между “****”
ООД и “***т” АД е сключен договор, по силата на който страните са се съгласили
“***т” АД, в качеството му на продавач, да прехвърли възмездно на ищеца, в
качеството му на купувач, свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредити, които същият е отпуснал на свои клиенти,
като вземанията ще се индивидуализират в Приложение No 1 към този договор. Съгласно § 4, чл. 4.1 от
договора, датата на подписване на съответното Приложение No 1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са
валидно прехвърлени и от този момент съответното Приложение No 1 става неразделна част от рамковия договор. В § 4,
чл. 4.4 страните са предвидили, че след подписване на съответното Приложение No 1 продавачът се задължава да предостави на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, а по силата на чл. 4.5. купувачът се е задължил от името на продавача
и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен
договор за цесия, като с подписване на договора за цесия продавачът
упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, както и
допълнително се задължава да издаде и изрично пълномощно с нотариална заверка
на подписите.
Видно от заверено копие на извлечение
от Приложение No ***г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от ***г., сред прехвърлените вземания от “***т” АД на “****”
ООД под номер 517 е и процесният паричен заем No ***
от *** г. с
длъжник М.П.Х.. Посочено е, че отпусната главница по кредита е 500.00 лв., а общо дължимата сума
към датата на продажбата на 01.09.2017 г. е 659.42 лв.
Представено е заверено копие на
Пълномощно от “***т” АД, с което последното е упълномощило ищеца да уведоми от
негово име всички длъжници (кредитополучатели) по всички вземания на “***т” АД,
които дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на ***г.
С исковата молба е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от пълномощник
на “****” ООД до
ответника, като същото е връчено на последния, чрез назначения му особен
представител, с получаване на исковата молба на 17.12.2018 г. В уведомлението е
посочено, че на основание сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от ***г. и Приложение No 1 от 01.09.2017 г. задължение на ответника, произтичащо от процесния
паричен заем No *** от *** г., е изкупено от “****” ООД, което дружество е новият кредитор.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява,
че по сключения между “***т” АД и ответника Договор за потребителски заем No *** от *** г. са
извършени плащания в размер на 180.00 лв. Съгласно заключението, непогасеното
задължение по заема включва главница в размер на 399.89 лв., договорна
лихва в размер на 29.59 лв., неустойка в размер на 173.80 лв., разходи за
събиране на вземането в размер на 36.00 лв., и законна лихва върху дължимата
главница, която за исковия период – от 19.05.2017 г. до 24.10.2017 г., е в
размер на 17.55 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания на
ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No
***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по
описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично
основателни.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза несъмнено се
установяват обстоятелства, че между “***т” АД и ответника М.П.Х. е съществувала
облигационна връзка по сключен от тях Договор за предоставяне на паричен заем No ***
от *** г., по силата на който дружеството кредитор е предоставило на ответника кредитни средства в размер на 500.00 лв., а ответникът се е задължил да върне
предоставените му средства, заедно с договорна лихва, при което общият размер
на задължението му към кредитора е бил 548.34 лв. Съгласно така сключения между страните договор ответникът се е
задължил да погаси това си задължение на 13 двуседмични вноски от по 42.18 лв.
всяка, съобразно предвиден в договора погасителен план, част от същия. На
ответника е начислена и неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 225.94
лв. за неизпълнение на задължението му по чл. 4, ал. 1 да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, при което към размера
на всяка от дължимите погасителни вноски е добавена сума в размер на 17.38 лв.
Категорично се установява и
обстоятелството, че на ***г. между “***т” АД и ищцовото
дружество е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, произтичащи
от договори за потребителски заеми, и които вземания са посочени и определени
от цедента “***т” АД в списъци - Приложение No 1 към този договор, като в представено по делото
извлечение от Приложение No 1 от 01.09.2017
г. фигурира вземането по процесния договор за кредит.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му
принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за
прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и
цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор,
който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента
“***т” АД, като уведомлението за това е получено от него на 17.12.2018 г., тъй като същото,
приложено към исковата молба от ищеца, е получено от ответника на посочената
дата чрез назначения му особен представител, подадено е от ищеца, но от името
на цедента. Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото на
препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от цедента,
е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в
Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид изложеното съдът намира за
установено наличието на вземания на ищеца срещу ответника в размери, установени
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото, произтичащи
от сключения от ответника с “***т” АД Договор за паричен заем No *** от *** г., както следва: главница в размер на 399.89
лв., договорна лихва за периода от 02.12.2016 г. до 19.05.2017 г. в размер на 29.59
лв., неустойка в размер на 173.80 лв., и лихва за забава върху главницата за
периода от 19.05.2017 г. до 24.10.2017 г. в размер на 17.55 лв. Вземанията към
ответника по този договор са прехвърлени от “***т” АД на ищеца с договор за
цесия от ***г. съгласно Приложение No ***г., за което ответникът е
надлежно уведомен.
Ответникът не оспорва възникването на претендираните парични задължения към “***т” АД и
обстоятелството, не оспорва и обстоятелството, че не е изпълнил задължението си
за плащането на претендираните суми, нито ангажира
доказателства за плащането им, а също и прехвърлянето им на ищеца “****” ООД.
Предвид изложеното предявените искове за
установяване на вземанията на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат
уважени до установените със заключението по съдебно-счетоводната експертиза
размери, както следва: за сумата- главница - в пълния предявен размер от 399.89 лв., за договорна лихва - в пълния предявен размер от
29.59 лв., за неустойка - в пълния предявен размер от 173.80 лв., а искът за
законна лихва върху дължимата главница следва да бъде уважен до размер на
сумата от 17.55 лв., като до пълния му предявен размер от 23.67 лв. следва да
бъде отхвърлен
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 727.81 лв., от които 173.29 лв. за държавна такса,
297.07 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника, 99.02
лв. за юрисконсултско
възнаграждение (изчислено при основа
100.00 лв. съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ), и 158.43 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с
уважената част от исковете, са за
държавна такса в размер на 23.41 лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 46.82 лв., или общо
разноски по заповедното производство в размер на 70.23 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на
вземанията на “****” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Оборище, бул. “***” No 114, ет. ***, към М.П.Х.,
с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед No ***г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата от 399.89
лв. /триста деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща неизплатена главница по цедиран Договор за паричен заем No *** от *** г., сумата от 29.59 лв. /двадесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 02.12.2016 г. до 19.05.2017 г., сумата от 173.80 лв. /сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, и сумата от 17.55 лв. /седемнадесет лева и петдесет
и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху непогасената
главница за периода от 19.05.2017 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2017
г. /датата на завеждне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за установяване на вземането за обезщетение за забава над уважения размер от 17.55 лв. до пълния му предявен
размер от 23.67 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.Х. с ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район Оборище, бул. “***” No
114, ет. ***, сумата от 727.81 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и осемдесет
и една стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство,
както и сумата от 70.23 лв. /седемдесет
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No ***г. по
описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :