М О Т И В И
към присъда № 260012 от 28.01.2021
год. по НЧХД № 241/2020 год. на СлРС
изготвени на 23.02.2021 год.
Тъжителката С.Д.В. е предявила
обвинение срещу подсъдимата М.М.Ч. за извършено от нея престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
В с.з. тъжителката, редовно
призована, не се явява. Представлява се от повереника си адв. Р. ***, който
поддържа обвинението срещу подс. Ч., така както е повдигнато, като го счита за
доказано от събраните по делото гласни доказателства, а именно от разпита на
свидетелите В., Х.и Ч.. Пледира съда да признае за виновна подс. Ч. по
повдигнатото й обвинение, да й бъде наложено наказание около минимума, като се
приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Пледира да се уважи предявения срещу нея
граждански иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. подсъдимата М.М.Ч., редовно
призована се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Х. ***. Не се признава
за виновна, но дава подробни обяснения по предявеното й обвинение. Моли съда да
постанови присъда, с която да я оправдае. Защитникът на подсъдимата счита, че
повдигнатото срещу подс. Ч. обвинение не е доказано по безспорен начин, като
излага подробни съображения за това, и също моли съда да я признае за
невиновна, както и да не уважава предявения срещу подс. Ч. граждански иск.
С тъжбата си С.Д.В. е предявила
против подсъдимата М.М.Ч. граждански иск за сумата от 1500,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.12.2019 год.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Съдът след като счете, че
гражданския иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на
делото, го прие за съвместно разглеждане в настоящото производство.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата М.М.Ч. е българска
гражданка, със средно образование, разведена, работи, неосъждана.
Подс. М.Ч. и свид. В.Ч. сключили
граждански брак през 1994 год. и имат двама сина - свид. С.Ч. и свид. С.Ч..
Отношенията между съпрузите са влошили, като през 2018 год. подс. М.Ч. подала
молба в СлРС по ЗЗДН, по повод на която било образувано гр.д. № 3336/2018 год.
по описа на СлРС. По цитираното гражданско дело била издадена Заповед за защита
№ 18/19.10.2018 год., съгласно която свид. В.Ч. се задължавал да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо подс. М.Ч., забранявало му се да
приближава жилището, обитавано от нея, местоработата й, както и местата за
социални контакти и отдих на жената, на разстояние по - малко от 30 метра, като бил
определен срок от осемнадесет месеца. След това гражданският брак между двамата
бил прекратен с развод. Подс. М.Ч., свид. С.Ч. и свид. С.Ч. заминали да живеят
в гр. София, а свид. В.Ч. останал да живее в семейното жилище в *****, като при
него живеела и майка му - тъжителката В..
Свид. В.Ч. работел като международен
шофьор и през месец декември 2019 год. се прибрал в семейното жилище. Свид. В.Ч.
отишъл при майката и бащата на подс. Ч., като им казал подс. М.Ч., свид. С.Ч. и
свид. С.Ч. да се вразумели и да се приберели в дома им да си изкарат Коледа
заедно. Поради настоятелната молба на свид. В.Ч., свид. С.Ч., свид. С.Ч. и
подс. М.Ч. решили да отидат до семейното жилище на 24.12.2019 год.
На 24.12.2019 год. около 14,00 часа
подс. М.Ч., свид. С.Ч., свид. С.Ч. и свид. Й.К. отишли до семейното жилище. Тъй
като пътната врата на двора била заключена, свид. С.Ч. бил забравил ключовете,
а свид. С.Ч. нямал ключове, се наложило свид. С.Ч. да прескочи оградата. В този
момент тъжителката В. излязла от къщата, видяла ги и отключила вратата, като в
двора на къщата влезли подс. М.Ч. и двамата й синове, а свид. Й.К. останал да
изчака навън. Тъжителката В. започнала да вика „В., В., излез, имаш гости”, но
свид. В.Ч. не се показал. Тогава свид. С.Ч. и свид. С.Ч. влезли в къщата да
видят какво се случва и защо баща им не излиза от семейната спалня. Проверили
дали има някой в спалнята, но вратата била заключена, попитали тъжителката къде
е баща им, като тя отговорила, че е тук. В следващия момент свид. В.Ч. излязъл
от спалнята рязко, полугол, като вратата след него била затворена от вътрешната
страна и заключена. В следващия момент възникнал спор между свид. В.Ч. и
синовете му, който прераснал в сбиване, при което били разменени удари между
тях. По време на сбиването тъжителката В. се нахвърлила върху внуците си и
започнала да вика, да ги дърпа, а подс. М.Ч. не се намесила. Свид. Й.К. също
влязъл в къщата, защото се чували викове и крясъци. В това време свид. Д.Х.се
обадила в полицията. При пристигане на място на полицейските служители всичко
било приключило. Полицейските служители констатирали, че свид. В.Ч. имал видими
наранявания, същият буйствал и се налагало да го укротяват, а тъжителката В. се
държала арогантно и не споделила, че е била удряна от някого и нямала видими
наранявания, като за случая била изготвена докладна.
На 13.02.2020 год. била подадена
тъжба от С.В. против подс. Ч., по повод на която било образувано настоящото
НЧХД.
На тъжителката С.Д.В. било издадено
съдебно – медицинско удостоверение (СМУ) № 730/2019 год. от „СМДЛ МЕДЕКСЕРТ –
Д-р Ч.” ЕООД – гр. Сливен, в което било отразено, че тъжителката се е явила по
собствено желание на 24.12.2019 год. в 12,53 часа за освидетелстване. Според
същото, при прегледа се установило контузия на лявата длан с наличието на
кръвонасядане в областта на гръбната повърхност на лявата длан; контузия на
главата с болезнени подутини в теменните области на главата и наличие на
разкъсна рана в областта на петия пръст на дясната ръка с кървене от нея.
Констатираните наранявания са й причинили „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”, т.е. извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 5 от
делото).
От приложената по делото служебна
справка от РУ - Сливен се установява, че сигнал за сбиване на ул. „Й.К.“ в гр.
Сливен на 24.12.2019 год. около 14,25 часа бил посетен от служители на РУ -
Сливен - Н.К. и И.С., като била изготвена докладна записка и били съставени
Протоколи за предупреждение на участвалите в конфликта лица - свид. В.Ч., свид.
Й.К., свид. С.Ч. и свид. С.Ч.. От приложеното към справката заверено копие от
докладна записка се установява, че полицейският служител Н.К. е отразил в
същата, че свид. В.Ч. имал рани по лицето, както и кръв по цялото лице, уста и
от носа, както и че са докладвали на ОДЧ за случая и на място дошъл екип на
ЦСМП да го прегледа (л. 16 - 21 от делото).
От приложената по делото служебна
справка от РУ - Сливен се установява, че за инцидента на 24.12.2019 год.
постъпило заявление от свид. В.Ч., била образувана преписка вх. №
167000-7697/27.12.2019 год. по описа на РУ - Сливен, като след приключване на
проверката преписката в едно всички материали към нея била изпратена на
10.01.2020 год. в РП - Сливен за отношение (л. 45 от делото).
От приложената служебна справка от
РП - Сливен се установява, че преписка вх. № 167000-7697/27.12.2019 год. по
описа на РУ - Сливен, вх. № 129/2020 год. по описа на РП - Сливен е образувана
по заявление на свид. В.Ч. срещу синовете му - свид. С.Ч. и свид. С.Ч., както и
срещу свид. Й.К., като същата била прекратена с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 13.01.2020 год., тъй като били установени
данни за извършено престъпление от частен характер, като е приложен препис от
постановлението (л. 85 - 87 от делото).
От приложеното по делото заверено
копие от заявление на свид. В.Ч. с рег. № 167000-7697 по описа на РУ - Сливен
се установява, че в същото е посочено, че на 24.12.2019 год. в дома му дошли
двамата му сина с бившата му съпруга и един бияч с анорак и започнали да го
налагат с юмруци в лицето (л. 89 - 90 от делото).
От приложеното по делото заверено
копие от влязлото в сила на 06.11.2018 год. Решение № 1200/19.10.2018 год. по
гр.д. № 3336/2018 год. по описа на СлРС се установява, че същото е било
образувано по повод молба по ЗЗДН от подс. Ч. срещу свид. В.Ч., като била
издадена Заповед за защита № 18/19.10.2018 год., с която свид. В.Ч. се
задължавал да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо подс. М.Ч.,
забранявало му се да приближава жилището, обитавано от нея, местоработата й,
както и местата за социални контакти и отдих на жената, на разстояние по -
малко от 30 метра,
като бил определен срок от осемнадесет месеца (л. 77 - 80 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът
прие за доказана по безспорен и категоричен начин, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели С.Ч., С.Ч. и Й.К. се установява, че тримата заедно с подс. М.Ч.
са отишли до семейното жилище в гр. Сливен. От показанията на свидетелите С.Ч.
и С.Ч. се установява още, че са отишли по покана на баща им, който обаче не се
показал, когато тъжителката извикала, че са му дошли гости; че вратата на
спалнята била заключена и когато свид. В.Ч. излязъл от стаята, някой заключил
след него врата, след което последвало сбиване между свид. В.Ч. и синовете му,
при което на свид. В.Ч. били нанесени телесни увреждания. От показанията на
тези двама свидетели се установява още, че по време на сбиването с баща им,
тъжителката В. се намесила, като започнала да вика и да се нахвърля върху
внуците си, започнала да дърпа свид. С.Ч. за якето. От показанията на свидетелите
С.Ч. и С.Ч. се установява, че подс. М.Ч. не се е намесвала в сбиването, не е
имало съприкосновение между нея и тъжителката В., както и че върху последната
нямало видими наранявания или следи от кръв. От показанията на свид. С.Ч. се
установява още, че по време на инцидента в къщата влязъл и свид. Й.К., който
чул патърдията в къщата, но същият не бил посягал на никого. От показанията на
свидетел С.Ч. се установява още, че при пристигането на полицейските служители
свид. В.Ч. бил агресивен и буйствал, а тъжителката В. се нахвърлила върху
полицаите и също била агресивна. От показанията на свид. Й.К. се установява, че
е възникнал конфликт между свид. В.Ч. и синовете му; че подс. М.Ч. влязла в
къщата; както че не е видял тъжителката В. да се превива от болка, нито следи
от насилие. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно
се допълват, относими са към предмета на делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло, с изключение на показанията на свид. Й.К., в частта в която
заявява, че не е влизал в къщата, тъй като в тази им част показанията не се
подкрепят от събраните по делото доказателства, в това число и от показанията
на свид. С.Ч. и обясненията на подс. М.Ч., които заявяват, че в къщата по време
на инцидента е влязъл и той.
От показанията на свид. Н.К. и
свид. И.С. се установява, че са посетили подадения сигнал, като при
пристигането им на място установили присъстващите на инцидента. От показанията
на свид. Н.К. се установява още, че било късния следобед; при този инцидент
пострадал бил бащата, който бил се карал с двамата си сина, били се, имало
доста кръв; че не си спомня друг да се оплакал, че е пострадал, като ако е
имало друг пострадал, щял да го отрази в докладната; както и че бащата на
моменти буйствал и се налагало да го укротяват. От показанията на свид. И.С. се
установява, че върху бащата и единия от синовете имало кръв; че тъжителката
била с много арогантно поведение към полицейските служители, същата не поискала
спешна помощ, но казала, че е раково болна, нямала видими наранявания и не била
споделила, че е удряна от някого; както и че ако тъжителката е имала
наранявания, това щяло да бъде отразено в докладната. Показанията на тези
свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към
предмета на делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Освен това
свидетелите Н.К. и И.С. са полицейски служители в РУ - Сливен и не се намират в
близки отношения нито с подсъдимата, нито с тъжителката, поради и което същите
не са незаинтересувани нито пряко, нито косвено от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на
свид. В.Ч. в частта им, в която свидетелства, че е поканил подс. М.Ч. и
синовете си на 24.12.2019 год. на гости в семейното жилище, като те дошли в
13,57 часа; че бил заключен в спалнята с приятелката си - свид. Д.Х.при
пристигането им; че е станало сбиване между него и синовете му, при което той е
пострадал; както и че след инцидента свид. Д.Х.почистила кръвта, тъй като в
тази им част показанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства.
В останалата им част, в която свид. В.Ч. твърди, че майка му - тъжителката В.
била бита от подс. М.Ч. и свид. С.Ч.; че подал сигнал в полицията, че той и
майка му са бити; че тъжителката В. казала на място на полицаите, че е бита,
съдът не кредитира тъй като не кореспондират с целия останал събран в хода на
съдебното следствие доказателствен материал по делото, в това число и на
показанията на свидетелите Н.К. и И.С., които съдът е кредитирал. Освен това
видно от подадения от свид. В.Ч. сигнал в полицията, в същия свидетелят не е
посочил, че тъжителката В. била бита по време на инцидента и същият е подаден
само от негово име, не и от името на тъжителката В.. Следва да се отбележи, че
свид. В.Ч. твърди, че подс. М.Ч. и синовете му са дошли в 13,57 часа, а видно
от издаденото СМУ на тъжителката В. същата е била освидетелствана от съдебен
лекар на същата дата в 12,53 часа. Съдът не кредитира показанията на свид. В.Ч.
и в частта, в която твърди, че не е имал дела по ЗЗДН и че имало ограничителна
заповед подс. М.Ч. да не доближава него и той да не е доближава, тъй като
същите противоречат на приобщените по делото писмени доказателства, а именно
влязлото в сила решение по гр.д. № 3336/2018 год. по описа на СлРС и издадената
Заповед за защита № 18/19.10.2018 год.
Съдът кредитира показанията на
свид. Д.Х.в частта им, в която свидетелства, че на 24.12.2019 год. била в дома
на свид. В.Ч., като към 13,30 часа дошли подс. М.Ч., свид. С.Ч. и свид. С.Ч.;
че възникнало сбиване между свид. В.Ч. и синовете му, и тя се обадила в
полицията; че след връщането им от полицията тя изчистила кръвта, като на
следващия ден имало кръв само по стената до спалнята, която не могла да
почисти, тъй като в тази им част показанията й се подкрепят от събраните по
делото доказателства. В останалата им част, в която свид. Д.Х.заявява, че е
видяла инцидента през вратата, съдът не кредитира, тъй като видно от
показанията на свид. С.Ч. и свид. С.Ч.
вратата е била заключена, а стъклото на врата, видно от показанията на свид. С.Ч.
и обясненията на подс. М.Ч., е матирано, през което не се вижда; това
обстоятелство се подкрепя и от показанията на свид. В.Ч., който заявява, че
стъклото на вратата на спалнята е матово. Съдът не кредитира показанията на
свид. Д.Х.и в частта, в която заявява, че свид. В.Ч. и тъжителката В. си
извадили медицинско и подали жалба в полицията, тъй като от една страна видно от
приложеното СМУ на тъжителката, тя е била освидетелствана в 12,53 часа, а от
друга - от събраните по делото писмени доказателства е видно, че тъжителката не
е подавала жалба в полицията.
Съдът не кредитира показанията на
свид. С.С., в който заявява, че на 25-ти сутринта отишла в дома на майка си и
видяла навсякъде кръв – по стълби, по двора, из къщи, по стени, по дивани, по
възглавници, навсякъде кръв, тъй като противоречат на показанията на свид. Д.Х.,
която заявява, че е почистила кръвта още на 24-ти, като на следващия ден имало
кръв само по стената до спалнята, която не могла да почисти. Съдът не кредитира
показанията на свид. С.С. и в останалата им част, в която разказва за
инцидента, тъй като същата не е очевидец на случилото се и преразказва това
което и е било съобщено от тъжителката В.. Показанията на свид. С.С. не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и същите противоречат дори и на
показанията на свид. Д.Х.и свид. В.Ч., тъй като тя твърди, че тъжителката била
удряна от подс. М.Ч., а от своя страна свид. Д.Х.и свид. В.Ч. заявяват, че
тъжителката била удряна и от свид. С.Ч.. Освен това свид. С.С. е дъщеря на
тъжителката и като такава съдът намира, че е заинтересована от изхода на
делото.
Съдът кредитира и обясненията на
подс. М.Ч., като безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените кредитирани от
съда гласни доказателства и с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и присъединените по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствата, събрани в хода на
съдебното дирене, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Подсъдимата М.М.Ч. не е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й
обвинение, че на 24.12.2019 год. в гр. Сливен, причинила лека телесна повреда
на С.Д.В., изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Безспорно по делото се доказа
обстоятелството, че на 24.12.2019 год. в гр. Сливен е станал инцидент, в които
са участвали свид. В.Ч., свид. С.Ч. и
свид. С.Ч., като в резултат на сбиването между тях на свид. В.Ч. били нанесени
телесни увреждания. По отношение на причините за възникване на сбиването и
механизмът на нанесените телесни увреждания на свид. В.Ч., съдът констатира, че
са налице противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели, в тази
им част, но съдът намира, че тези обстоятелства са извън предмета на доказване
по настоящото дело, поради и което не следва да бъдат обсъждани. За тези
телесни увреждания на свид. В.Ч. било образувано друго НЧХД, като видно от
показанията на свид. В.Ч., същото било прекратено.
Безспорно по делото се установи, че
по време на сбиването между свид. В.Ч. и синовете му, тъжителката В. се
намесила, като се нахвърлила върху внуците си и започнала да вика, да ги дърпа,
а подс. М.Ч. не се намесила. Безспорно се установи от показанията на свид. С.Ч.
и свид. С.Ч., че тъжителката В. не е имала видими наранявания след инцидента, както
и от показанията полицейските служители Н.К. и И.С., че същата при пристигането
им не е имала видими наранявания, не е споделила, че е удряна от някого, като
ако е имала наранявания, това щяло да бъде отразено в докладната. Видно от
изготвената докладна, в същата не е отразено тъжителката В. да е пострадала при
инцидента.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че не беше доказано по безспорен и категоричен начин, че описаните в
съдебномедицинското удостоверение наранявания, за които е повдигнато и
поддържано обвинение срещу подс. М.Ч., са причинени именно от подс. М.Ч.. От
една страна е безспорно установено от кредитираните от съда показания на
свидетелите С.Ч., С.Ч., Н.К. и И.С., че тъжителката В. не е имала видими
наранявания и същата не е пострадала при инцидента. От друга страна, видно от
издаденото съдебно-медицинското удостоверение, освидетелстването на тъжителката
В. е извършено на 24.12.2019 год. в 12,53 часа, т.е. почти 2 часа преди
инцидента, тъй като видно от приложената по делото служебна справка от РУ -
Сливен, безспорно се установява, че сигналът за сбиване на ул. „Й.К.“ в гр.
Сливен на 24.12.2019 год. е бил около 14,25 часа, като същият бил посетен от
служители на РУ - Сливен. Освен това видно от приложените по делото заверени
копия от Протоколи за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, същите са
съставени на 24.12.2019 год. в 15,00 часа (л. 16 - 21 от делото). Ето защо
съдът намира, че по делото не са събрани категорични доказателства, с които да
се докаже, че описаните в съдебно-медицинското удостоверение увреждания са
получени именно при инцидента на 24.12.2019 год. при посещението на свид. С.Ч.,
свид. С.Ч. и подс. М.Ч. в семейното им жилище, а не преди това, както и
авторството на деянието (т.е. че подс. М.Ч. е причинила тези леки телесни
повреди на тъжителката), което е съществен елемент от обективната страна на
престъплението. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не
може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в
настоящия случай не е налице.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства, че е извършено деяние и че е извършено от подс. М.Ч., и
тъй като въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства,
анализирани подробно по – горе, обвинението срещу подс. М.Ч. не
беше доказано по несъмнен начин, съдът я призна за невиновна и я оправда по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Въз основа на постановената
оправдателна присъда, съдът отхвърли предявения от С.Д.В. граждански иск срещу М.М.Ч.
за сумата от 1500,00 лева, представляващ обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 24.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
Съгласно правилата на процеса тъжителката
С.Д.В. беше осъдена да заплати на М.М.Ч. направените по делото разноски в
размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: