№ 245
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора БОЙКА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 26.02.2021г. по НОХД № 219/20г., Пернишки окръжен съд
е признал подсъдимия В. Б. И. за виновен по повдигнатото срещу него
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. Ал. 3, б. „Б“, вр.
Ал. 1, б. „В”, вр. Чл. 342, ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1 от НК, затова че на 12.05.2019
г. на АМ "Струма" в района на пътен възел „Боснек", км.29+550 в
обл.Перник, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Сеат Леон" с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач на МПС не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и чл.20, ал.2 от
ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. Г. и средна телесна повреда на
А. Е. Г., изразяваща се в закрита черепно- мозъчна травма с мозъчна контузия
и излив на кръв под меките мозъчни обвивки, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, поради което и при условията на чл. 58
а от НК му е наложил наказание ЛИШШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
1
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частните
обвинители Е.Г., С.О., Е.К., Н.К. и А.Г., чрез повереника им адв. М., в която
се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради което следва
да бъде изменена в частта, относно индивидуализацията на наказанията.
Излагат се подробни съображения относно наличието на множество
отегчаващи отговорността обстоятелства, които не са били отчетени от страна
на първоинстанционния съд. Така се е стигнало, според жалбоподателите, до
наказание, което е явно несправедливо и не отговаря на тежестта на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Сочи се още, че няма
как целите на наказанието да бъдат изпълнени чрез приложението на чл.66,
ал. 1 от НК и института на отлагане на изпълнението на определеното
наказание. Моли се за изменение на присъдата, като бъдат увеличени
размерите на наказанията, които следва да понесе подсъдимия за
извършеното от него деяние до максимално предвидените в закона, като
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бъде изтърпяно ефективно.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура пледира, че атакуваната присъда се явява правилна и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Излага
съображения, че правилно наложеното на подсъдимия наказание е
редуцирано с 1/3, с оглед диференцираната процедура, по която е протекло
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Също така сочи, че
правилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия, естеството на извършеното деяние и
диференцираната процедура, по която е протекло съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Поради това моли въззивния съд да потвърди
изцяло постановената първоинстанционна присъда.
Процесуалният представител на частните обвинители, адв. М.,
поддържа подадената жалба и моли за изменение на присъдата, като
наказанията бъдат увеличени и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия И.. Излага доводи, че поведението
на подсъдимия като водач е било безразсъдно и не се е съобразил с
множество обстоятелства, които индикират възможното възникване на ПТП.
Не е отчетено и обстоятелството, че подсъдимият, според частното
обвинение, не е проявил критично отношение към случилото се. Поради това
се моли за изменение на присъдата в посочения по-горе смисъл.
2
Защитата на подсъдимия И. в лицето на адв. П., оспорва подадената
жалба и моли за потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен
акт. Излага подробни съображения, че окръжният съд правилно и детайлно е
установил фактическата обстановка и оттук е стигнал до верни изводи
относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
респективно, до правилен извод какви по вид и размер наказания ще изпълнят
целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Твърди, че по делото са
налични множество смекчаващи отговорността обстоятелства, а
претендираните от частното обвинение отегчаващи такива на практика са
включени в състава на престъплението, за което подсъдимият е признат за
виновен. Поради това моли за решение, с което първоинстанционната
присъда бъде потвърдена.
Подсъдимият П. поддържа изцяло доводите, развити от защитника
си.
В дадената последна дума подсъдимият поддържа казаното и
предоставя на съда за постановяването на справедлив съдебен акт.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата ‚
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване
поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е
съответна на направеното признание на фактическата обстановка от страна на
подсъдимия И., както и на всички събрани по делото в процедурата по чл.
371, т. 2 от НПК доказателства:
показанията на свидетелите С.О., Е.Г., И. Я./, Е.К., М. Л., Г.Г., Н. Ц., С.
Ц., Д. Г., Е. А., Ц. С., Н. А., К. И., Л. Ц., О. Ш., А.Г.,
Изготвените на фазата на досъдебното производство експертизи:
съдебна химикотоксикологична експертиза, съдебно медицинска експертиза,
3
съдебно психолого-психиатрична експертиза по отношение на А.Г.,
комплексна медицинска и авто-техническа експертиза,
приложените писмени доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествието, скица и приложен фотоалбум, писмо от Дирекция
„Национална система 112“, удостоверение за наследници, акт за смърт,
справка за съдимост, документация, представена от Център за спешна
медицинска помощ – гр. Перник, медицинска документация от МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник, медицинска документация за
подсъдимия, представена пред първоинстанционния съд.
Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата
инстанция в мотивите към присъдата на ОС – гр. Перник, като са посочени
подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези
доказателства факти и обстоятелства. С оглед спецификата на процедурата,
по която е протекло производството пред първоинстанционния съд, същите не
следва да бъдат предмет на детайлно обсъждане. С оглед пълнотата на
изложението следва да се посочи, че фактическата обстановка е безспорна по
делото, като единственият спор между страните е относно размерите на
наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС и приложението на института на условното осъждане по
чл. 66, ал. 1 от НК, като не е налице такъв относно фактическата обстановка,
както като цяло, така и в отделни нейни части.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ така описаните
доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да
се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Б. И. е роден на *** г. в гр. ***, ЕГН **********,
живущ в гр. ***, ул. „***“ № 19. Подсъдимият е българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен.
При подсъдимия И. се констатират следните заболявания:
исхемична болест на сърцето, Едноклонова коронарна болест, състояние след
остър инфаркт на миокарда, хроничен холецистит, чернодробна стеатоза,
хроничен бронхит и белодробен енфизем, поради което, с ЕР на ТЕЛК № 312
от 26.07.2019г. му е определена 50 процента трайно намалена
4
трудоспособност.
На 12.05.2019г. сутринта подсъдимият И. бил помолен от неговия
приятел М. Г. да закарат брат му А.Г. до летището в гр.София, тъй като той
трябвало да пътува до гр. Варна по работа. Г. казал на подсъдимия, че
предишната вечер е употребил голямо количество алкохол и не се чувствал
добре. Подсъдимият първоначално отказал, но тъй като Г. бил настоятелен, в
крайна сметка се съгласил.
В ранния следобед на същата дата – 12.05.2019г., И., А.Г. и М. Г.
потеглили от гр.*** към гр.София, като пътуването се осъществявало с лек
автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ***, собственост на бащата на двамата братя,
св. Е.К.. Превозното средство било управлявано от подсъдимия И., докато
А.Г. и М. Г. били заели съответно предната дясна и задната дясна седалка.
След като напуснал територията на гр. *** и преминал през района на
гр.Дупница, управляваният от подсъдимия автомобил се включил в
движението по автомагистрала „Струма“ в посока към гр. София.
Малко след 13:00 часа тримата навлезли на територията на област
Перник. Достигайки района на пътен възел „Боснек“ на АМ „Струма“,
управляваният от И. лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ *** се движел в
дясната пътна лента на автомагистралата със скорост от около 122 км/ч. В
даден момент, при движение в условията на крива на ляв завой и наклон на
спускане, подсъдимият загубил контрол над превозното средство, което
внезапно се отклонило наляво по посоката му на движение. За да върне
обратно автомобила в дясната лента за движение на автомагистралата, И.
навил волана по посока на часовниковата стрелка, при което превозното
средство променило посоката си на движение и се насочило към десния край
на пътното платно. В този момент подсъдимият задействал спирачната
система на автомобила, с оглед неговото стабилизиране, и въпреки че успял
да намали скоростта на движение до 98 км/ч, предвид зададеното направление
на превозното средство и разстоянието до намиращата се в дясно от пътя
еластична метална ограда, последвал удар с предната дясна част на
автомобила в нея. От силата на удара мантинелата се скъсала и намиращата
се от лявата страна на автомобила част от металната ограда се забила в
долната лява част на предната врата. След удара превозното средство се
5
завъртяло по посока на часовниковата стрелка, продължило движението си в
затревената площ в дясно на автомагистралата в посока към гр. София,
междувременно късайки колчета от вклинилата се в автомобила част от
еластичната метална ограда, като при деформирането й същата преминала
през задната лява врата и притиснала намиращия се на задната седалка М. Г..
Лекият автомобил продължил движението си в затревената площ, като
същевременно частта от металната ограда се отделила от лекия автомобил,
преди това огъвайки се около задната му част, след което последвал удар в
металната мрежеста ограда на АМ „Струма“.
Малко след като лекият автомобил преустановил движението си,
подсъдимият И., който бил в съзнание, но в силен шок от случилото се,
погледнал към спътниците си и установил М. Г., който бил облегнат с лице
към предната дясна седалка без жизнени признаци и с разкъсване от лявата
му страна в областта на белия дроб, докато намиращият се до него на
предната дясна седалка А.Г. бил в безсъзнание, но малко след това се
събудил. Подсъдимият успял да излезе от катастрофиралия автомобил, след
което се обадил на „спешен телефон“ 112. Предвид шока, в който се намирал,
В. И. не успял да обясни на дежурния оператор какво точно се е случило, но
бил подпомогнат от насъбрали се наблизо хора, станали неволни свидетели
на инцидента. Малко след това на място пристигнали полицейски екип от
ОДМВР-Перник и медицински екип от ЦСМП при МБАЛ „Р.Ангелова“ -
гр.Перник, които констатирали смъртта на М. Г. и междувременно оказали
помощ на В.И., докато А.Г. все още се намирал в катастрофиралия автомобил,
тъй като предната дясна врата била блокирала. На място пристигнал втори
медицински екип и екип от PC „ПБЗН“ - гр.Перник, които успели да отворят
предната дясна врата на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ *** и да извадят
пострадалия пасажер.
Подсъдимият е тестван за употреба на алкохол или наркотични
вещества, като в кръвта му не било открито наличие на такива.
Пътнотранспортното произшествие настъпило на автомагистрала
„Струма“, в района на ПВ „Боснек“, км.29+550, в платното за движение в
посока от с. Боснек към гр. Перник, на ясно време и при добра видимост, в
светлата част на денонощието. В процесния участък автомагистралата се
6
състои от две платна за движение, всяко с по две ленти за движение, всяка с
широчина по 3,8 метра и една лента за принудително спиране с широчина от
3,0 метра. Платната за движение са отделени с разделителен остров с
монтирана върху него метална еластична ограда /мантинела/. Процесният
участък е в ляв завой по посока на движението на автомобила, обозначен като
зона с концентрация на ПТП със съответния пътен знак, като ограничението
на скоростта е 120 км/ч. Пътят е с наклон на спускане от около 2-2,5 % по
посока на движението на автомобила, а пътното платно в района е покрито с
асфалтова настилка, която в момента на произшествието, а именно - около
13:20 часа на 12.05.2019 г., била суха, в добро състояние, без наличието на
напуквания и/или неравности. От дясната страна на платното за движение е
разположен крайпътен банкет с широчина от 1,1 м., като след него е
монтирана еластична метална ограда.
Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза, вследствие на настъпилото произшествие, при М. Г. са
установени следните травматични увреждания, несъвместими с живота -
огромна разкъсно-контузна рана в областта на гръдния кош, разкъсване на
белите дробове, разкъсване на околосърцевата торбичка и на сърцето,
многофрангментно счупване на ребра двустранно, счупване на гръдната кост,
счупване на гръбначния стълб с пълно прекъсване на гръбначния мозък,
кръвонасядане в средостението, разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в
коремната кухина /около 200 мл./ Смъртта на М. Г. се дължи на тежката
съчетана гръдна и коремна травма, довела до състояние, несъвместимо с
живота, тъй като са увредени жизнено важни органи като белите дробове и
сърцето, като водеща роля има гръдната травма. Описаните травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърд тъп и твърд
тъпоръбест предмет със значителна по интензитет травмираща сила, като по
своята локализация и морфологична характеристика отговарят да са получени
в резултат на конкретното ПТП, при което пострадалият е бил пътник,
пътувал на задна дясна седалка на автомобила. Между настъпилото ПТП и
установените травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта, е
налице пряка, непрекъсваща се причинно-следствена връзка.
Видно от заключението на изготвената КМАТЕ, вследствие на
настъпилото ПТП, А.Г. е получил следните травматични увреждания:
7
контузия на главата с точковидни кръвонасядания на дясното ухо и закрита
черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка двустранно челно-теменно.
Закритата черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка с излив на кръв под
меките мозъчни обвивки реализира критериите на медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, имащо
характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Описаните травматични увреждания по своята морфологична характеристика,
вид, характер и локализация, разгледани в съвкупност отговарят да са
получени в резултат на конкретното ПТП, при което пострадалият А. Г. да е
заемал място като пътник на предна дясна седалка на автомобила.
Видно от заключението на изготвената съдебна психолого-
психиатрична експертиза, пострадалият А.Г. страда от психическо заболяване
с диагноза „органично манийно разстройство“, предизвикано от получената
тежка черепно-мозъчна травма в резултат на произшествието. Към посочената
дата А. Г. е разбирал свойството и значението на извършеното спрямо него
деяние, но след това не е можел да ръководи постъпките си. От заключението
се установява също, че у пострадалия А.Г. се наблюдава наличие на
конградна амнезия относно настъпилия инцидент.
Съгласно заключението на изготвената на фазата на досъдебното
производство комплексна медицинска и авто- техническа експертиза,
скоростта на управлявания от подсъдимия лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.
№ *** в района на произшествието е била от порядъка на 122 км/ч, а в
момента на удара е била около 98 км/ч. , като опасната зона за спиране на
автомобила при движение със скорост от 122 км/ч. е 138 метра, а при
движение с разрешената такава от 120 км/ч - 130 метра. Съгласно същото
заключение причина за отклоняване на автомобила първо наляво, а след това
надясно, довело до удара в мантинелата, е субективното поведение на водача
И., изразяващи се в предприетите от него действия или бездействия с
органите на управление на автомобила. В случай, че подсъдимият е
предприел правилни действия с органите на управление на автомобила, а
именно - задаване на траектория за движение на превозното средство в
рамките на платното за движение, то той е имал техническа възможност да
предотврати удара.
8
В същото време, скоростта, с която автомобилът е могъл да спре без
да настъпи удар в мантинелата е 72, 32 км/ч. Вещите лица сочат, че
критичната скорост /скоростта на движение в завой, при която не се губи
странична устойчивост/ в конкретния участък на движение е 220 км/ч. Тъй
като скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, е под
тази скорост, вещите лица са категорични, че скоростта не се явява причина
за настъпване на произшествието.
Въз основа на тази обстановка от правна страна
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият В. Б. И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.4, вр. Ал. 3, б.“б“, предл.1 вр. ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК.
От обективна страна – на 12.05.2019 г. на АМ "Струма" в района на пътен възел
„Боснек", км.29+550 в обл.Перник, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Сеат Леон" с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач на МПС не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявал, вследствие на което изгубил контрол върху
автомобила и настъпил удар в мантинелата, като с деянието си по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Е. Г. и средна телесна повреда на А. Е. Г., изразяваща се в закрита
черепно- мозъчна травма с мозъчна контузия и излив на кръв под меките мозъчни обвивки,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота
Налице е извършено от подсъдимия И. нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като същият, вследствие на
неправилно боравене с уредите за управление, загубил контрол върху
автомобила и настъпил удар в мантинелата. Безспорно е установено по
делото, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, която е далеч
под критичната за участъка и че при правилно боравене с уредите за
управление е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Задължението на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП вменява на водача на МПС
поведение, при което същият следва да осъществява непрекъснат контрол
върху управляваното МПС. При положение, че подсъдимият не е упражнявал
такъв, при липсата на обективни причини затова, същият е нарушил виновно
посочената норма, вследствие на което и е настъпило ПТП.
9
Авторството на деянието, касателно причинените смърт и телесна
повреда се установява по безспорен и категоричен начин от приетите по
делото експертни заключения. Всичко това води до несъмнения извод, че
смъртта на починалия М. Г. и телесната увреда на А.Г. е резултат от
уврежданията, настъпили при ПТП – то. Поради това съдът приема, в която
насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че
е налице пряка причинно следствена връзка между нарушението на правилата
за движение по пътищата, извършено от И. и причинените смърт и телесна
повреда на пострадалите.
Налице е и квалифициращият елемент по чл. 343, ал. 4 от НК, а
именно че вследствие на деянието е настъпила смърт на едно лице /М. Г./ и
телесна повреда на друго /А. Г./.
Подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото се установи, че същият се е
движил със скорост, около разрешената за пътния участък, която е под
критичната за мястото и при правилно боравене с уредите за управление,
ПТП не би настъпило, независимо от скоростта на движение. Доколкото
скоростта на движение е близка до разрешената и по делото няма данни или
твърдения за специфични условия и обстановка, които да налагат движение с
по-ниска скорост /лоши атмосферни условия, специфична пътна обстановка/,
то подсъдимият не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. В тази насока е и отговорът на задача 8 от КМАТЕ, в която /стр. 60, т. 2
от ДП/ вещите лица изрично сочат, че скоростта не е причина за настъпване
на ПТП – то. .
От субективна страна съдът прие, че подсъдимият И. е извършил
инкриминираното деяние при форма на вината непредпазливост –
подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Видно както от
заключението на вещото лице, така и от цялостния прочит на осъществилата
се фактическа обстановка, че подсъдимият, в случай че бе боравил правилно с
уредите за управление и респективно, не бе изгубил контрол върху
автомобила, би предотвратил настъпването на ПТП. Поради това съдът прие,
10
че деянието е извършено от него виновно, при форма на вината
непредпазливост.
По така изложените причини, настоящият въззивен състав споделя
изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимият В. Б. И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.4, вр. Ал. 3, б.“б“, предл.1 вр. ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1, предл.З
от НК.
За престъплението по чл.343, ал.З, б."б", пр.1, вр. ал.1, б."в", вр чл.342, ал.1
от НК законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от ТРИ до
ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът, при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, ал.
2 от НПК следва да наложи наказание при условията на чл. 58 а от НК, а
именно – след като индивидуализира наказанието, да го намали с 1/3.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е
възприел наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, здравословното състояние
на подсъдимия, както и изразеното от негова страна съжаление за стореното.
Те са подробно описани в мотивите към постановената присъда, поради което
не следва да бъдат преповтаряни. Не могат да бъдат споделени доводите на
частното обвинение, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства
са надценени. Същите правилно са преценени както в правен, така и в
житейски план, като наказанията са индивидуализирани и отмерени по начин,
по който да бъдат изпълнени целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от
НК. Първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен и наличните
отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е преценил, че не е
налице хипотезата на чл. 55 от НК, така че и най-ниското наказание,
предвидено в санкционната част на правната норма, да се явява несъразмерно
тежко. Поради това правилно наказанието по отношение на подсъдимия е
определено при условията на чл. 54 от НК, в размер, близък до минималния, а
11
именно – ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Правилно, на основание чл. 58 А от НК, така определеното наказание е
редуцирано с 1/3, като е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА. Изводите на първоинстанционния
съд в тази насока са базират на коректен анализ и преценка на данните по
делото и се споделят изцяло от настоящия въззивен състав. Не са налице
основания за изменение на наказанията чрез завишаването им, независимо от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание. Следователно, присъдата, в
частта относно индивидуализацията на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което спрямо подсъдимия И. ще изпълни целите, визирани в чл.
36 от НК, се явява правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така индивидуализираното
наказание. Данните за личността на подсъдимия, здравословното му
състояние, отношенията му с пострадалите, както и естеството на
нарушението, което, макар и довело до сериозен вредоносен резултат, не
отчита безразсъдство и сериозно неглижиране на правилата за движение по
пътищата, дават възможност да се предположи, че целите на наказанието ще
бъдат изпълнени и без да е необходимо ефективното им изтърпяване и самият
факт на наказание, придружен с определения изпитателен срок ще окаже
необходимото предупредително и дисциплиниращо въздействие, за да не
извършва подсъдимият други противоправни прояви. Не е без значение в тази
насока и съпътстващото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВАТ МПС.
Що се касае до наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВАЛЯВА МПС, с оглед становището на съда, релевирано по-горе
относно коректния размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
същото се явява индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл. 49,
ал. 3 от НК. Размерът и на това наказание правилно е отмерен от страна на
първоинстанционния съд, което предполага потвърждаване на присъдата и в
тази й част.
Правилно, с оглед постановената присъда, в тежест на подсъдимия
12
са възложени направените по делото разноски, което налага потвърждаването
на присъдата и в тази й част.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейната отмяна. Същата
следва да бъде изменена в частта, в която подсъдимият И. е признат за
виновен в извършването на нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
подсъдимият бъде оправдан по това обвинение. В останалата част присъдата
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Поради изложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, Софийски
Апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 26.02.2021г., постановена по НОХД №
219/20г. по описа на Пернишки окръжен съд, като ОПРАВДАВА подсъдимия
В. Б. И. /със снета по делото самоличност/ по повдигнатото обвинение за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14