Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 513
03.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка
Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна
прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 501 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Комисия за защита на
потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смилян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, подадена чрез пълномощник, против Решение №77/13.04.2020г.,
постановено по АНД №151 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 година.
В касационната жалба се излагат
твърдения в насока незаконосъобразност на оспореното решение. Изразява се
несъгласие с приетото от съда наличие на допуснати процесуални нарушения,
водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление по пункт 1, с
аргумента че неправилно било прието допуснато от АНО нарушение на чл.57, ал.1,
т.5 и чл.42, т.3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП било посочено, че при
проверка, извършена на 15.10.2019г. в магазин „Приказен свят“, находящ се в
гр.Х., било установено наличието и предлагането за продажба на въпросните
стоки. Нарушението било установено към момента на проверката – 15.10.2019г.
Изпълнителното деяние било осъществено чрез бездействие – неспазване на
правилото за поведение по чл.69, ал.1във вр. с чл.71 от Закона за защита на
потребителите. То не било свързано с определяне на срок за изпълнение, поради
което не можело да се посочи конкретна дата на извършване на нарушението, а
само дата на неговото установяване. В случая било описано кога било установено
нарушението и тъй като изпълнителното деяние се състояло в бездействие и
протичало непрекъснато във времето до преустановяването му, нямало как в АУАН и
НП да се напише конкретна дата за фактическото състояние, а само дата на
установяването му от контролните органи на КЗП. Въз основа на изложеното се
изтъква, че в случая не било налице нарушение на правото на защита на
наказаното лице. Последното имало възможност да се запознае с всички факти и
обстоятелства около повдигнатото му обвинение и да разбере при какви приети за
осъществили се фактически обстоятелства била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, съответно имало възможност да
организира своевременно, адекватно и пълноценно защитата си. Изложените доводи
се поддържат и по отношение дата на извършване на нарушението, описано в пункт
2 от наказателното постановление. Относно мотивите на съда за тази част на
санкционния акт се счита, че същите са противоречиви по отношение механизма на
осъществяване на тези деяния, поради което и крайния извод за характера на
нарушенията оставал неясен. Освен това, се счита, че погрешно съдът приел, че
фактурата имала изискуемото по чл.6 от ЗСч съдържание, поради което било прието,
и че задължението по чл.76, т.2 от ЗЗП било изпълнено. Сочи се, че чл.76, т.2
от закона изисквал от производителя вписване на идентификационните данни на
стоката, посочени в т.1 от същия член, в документите които издавал на
дистрибуторите, а именно „името на производителя и друга информация за него или
партида на стоки, към която тя принадлежи. Това задължение нямало отношение със
задължителните реквизити на фактурата по чл.6 от ЗСч. Освен това следвало да
има предвид, че чл.76, т.2 изисквал вписване на идентификационни данни на
стоката, т.е. освен фактури това можело да бъдат и друг вид документи, които да
я индивидуализират в достатъчна степен, за да можело същата да се проследи. В
представената от дружеството фактура стоките не били конкретизирани и ясно идентифицирани,
по начин, позволяващ да се проследят по веригата за доставка.
По изложените съображения се иска
отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – „МАРКА 7“ ЕООД, в
съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба.
Счита същата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски по делото за платен адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е частично
основателна.
С оспореното Решение №77/13.04.2020г.,
постановено по АНД №151/2020г., Районен съд - Хасково отменил атакуваното пред
него Наказателно постановление № К-0048159 от 20.12.2019г. на директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на „МАРКА 7“
ЕООД, гр.Х., на основание чл.211 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за
нарушение на чл.69, ал.1, във вр. с чл.71 от ЗЗП е наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пункт 1 от НП), на основание чл.214 от ЗЗП, за
нарушение на чл.76, т.2 от ЗЗП е наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (пункт 2 от НП), а за нарушение на
чл.76, т.1 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева.
За да достигне до извода си за
отмяна на наказателното постановление, районният съд констатирал процесуални
нарушения от категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на НП в част 1,
които налагали отмяна на санкционния акт. В тази връзка пояснил, че деянието по
чл.69 ал.1,вр.чл.71 от ЗЗП от обективна
страна следвало да включва действия по предлагането на стоки на потребителите и
бездействие в друг аспект - липса на съответствие на стоката с нормативно установените
изисквания за безопасност, като извършването на деянието било подчинено на
особената му форма - действия по предлагане на артикула на потребителите, без
да било налице съответствие при оценката за безопасност във връзка със
спецификата на изискванията за артикула. Посочил, че ЗЗП боравил с термина
„пускане на пазара на стоки“, съгласно $13 т. 6 от ДР към ЗЗП, който визирал
първото поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу
заплащане или безплатно с цел нейното използване или употреба, поради което по
аргумент от посочената дефиниция всяко последващо поставяне на стоката на
разположение на потребителя било предлагане, което всъщност се инкриминирало от
АНО. Никъде обаче в АУАН и НП
не се коментирала самата дата на
предлагане на пазара или в търговската мрежа на стоката, за която бил наказан
жалбоподателят. При това положение липсвал изричен реквизит - дата на
извършване на нарушението в АУАН и НП, което
не само ограничавало правото на защита на нарушителя, но било и пречка
за решаващия орган да направи преценка за цялостна законосъобразност на санкционния
акт. Съдът уточнил, че в конкретния случай обстоятелството, че контролните
органи на КЗП извършили две на брой проверки (първата в търговски обект,
втората в офиса на КЗП), не можело да
замести ясното посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като в
описателната част на АУАН и НП, освен датите на двете проверки, се сочили и други,
свързани с искането и получаването на информация, относно безопасността на
стоките. Съдът констатирал също и, че нито в АУАН, нито в НП се сочило място на извършване на нарушението, а
само такова на осъществяване на проверката в КЗП. В тази връзка посочил, че
съгласно утвърдената практика, нарушението, изразяващо се в действие било
извършено там, където следвало да бъде осъществено дължимото действие. По никакъв начин не ставало ясно
къде АНО считал, че било извършено (довършено) нарушението, за което се сочило,
че е извършено чрез предлагане на стоки на потребителите. Административнонаказващият орган
при издаване на НП твърдял само дата на установяване на нарушението -
08.11.2019г., но не и кога и къде било извършено то. Отбелязал, че датата 08.11.2019г.
не можела да се приеме като дата на нарушението по чл.69, ал.1 от ЗЗП, защото
на тази дата били представени документи от управителя на дружеството до
контролния орган на КЗП, относно проверяваните детски суитшъри. Обобщено, съдът
формирал извод за процесуален порок, който ограничавал възможността за
организиране защитата на жалбоподателя в пълен обем. Същият нито бил длъжен,
нито следвало да бъде поставян в положение да тълкува по отношение на деяние,
реализирано на коя именно дата бил привлечен към административнонаказателна
отговорност. Съдът също не следвало от описателната част на АУАН и НП, за
извлича коя била датата на нарушението, нито следвало сам да определя правилния
момент на нарушението.
По отношение на нарушенията по
т.2 и т.3 от НП, съдът приел, че изводът
на актосъставителя и впоследствие на наказващия орган, че такова било
осъществено от страна на производителя на стоките - 27 бр. детски сиутшъри, не
отговарял на установените по делото факти, преценени в тяхната взаимовръзка и в
аспекта на изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл.76, т.1 и
т.2 ЗЗП. След като цитирал разпоредбите на чл.76, т.1 и т.2 от ЗЗП, обективирал
извода, че същите не въвеждали задължителни реквизити за съдържанието на
етикета, който се поставял на стоките от производителя, както и на документите,
които той издавал на дистрибуторите, за да било обезпечено изпълнението на
визираното задължение, включително и за посочване наименованието на
производителя и идентификационни данни на стоката. Посочил, че целта на нормата
била да се осигурят условия за проследяване на стоката. Това задължение в
случая било изпълнено с оглед предоставените данни - име на марката, адреси,
телефони и адрес на електронна страница,
които се явявали напълно достатъчни за проследяване на стоката от производителя
до доставчика и съответно до крайния потребител. Поради това, в противоречие с
материалния закон била ангажирана отговорността на дружеството - жалбоподател
за нарушения по чл.76, т.1 от ЗЗП. Отбелязал, че на дружеството не било вменено
нарушение, че поставяните от него етикети - текстилни и от картон, не
отговаряли на законоустановените изисквания ЗЗП и от нормативните актове по
прилагането му. От
друга страна, вмененото нарушение на жалбоподателя за липса на
индентификационни данни на стоката в издадената от него фактура от
11.10.2019г., по начина на описанието му в АУАН и НП, единствено
възпроизвеждало част от законовия текст по т.2 на чл.76 от ЗЗП, без да се
сочили кои конкретни данни, идентифициращи стоката, се имали предвид. Съдът
посочил още, че представената
пред органите на КЗП фактура имала императивно изискуемото съгласно чл.6 от ЗСч
съдържание и като такава била напълно достатъчна и годна за проследяване на
стоката от производителя до доставчика.
Настоящата инстанция счита, че
обжалваното съдебно решение е правилно в частта за отмяна на наказателното
постановление по пункт 1 и пункт 2 и неправилно в частта, с която е отменено НП
в частта по пункт 3.
Изцяло се споделят изводите на
районния съд, касаещи допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в пункт 1 от наказателното постановление.
В НП не е посочена правилната
дата, нито точното място на извършване на нарушението. В тази връзка, предвид
правилните изводи на съда за формата на изпълнителното деяние на нарушението,
които настоящата инстанция приема, е било необходимо АНО да изследва момента на
извършване на действието по предлагане на стоките от страна на нарушителя.
Видно от съдържанието на наказателното постановление, този въпрос не е бил
изяснен, а са били описани датите на извършените от контролните органи проверки
– на 15.10.2019г., 28.10.2019г., като посочена и датата 08.11.2019г., на която
са били установени нарушението и нарушителят. Пропуснат е съществен елемент за
съставомерността на нарушението – дата на предлагане на стоките на
потребителите. Последното в случая е било извършено от сочения в НП нарушител –
„МАРКА 7“ ЕООД, но това не било сторено нито на 15.10.2019, нито на
28.10.2019г., нито пък на 08.11.2019г., а на 11.10.2019г., когато дружеството
производител на стоките ги е продало на „ТАНЯ ТРЕЙД 2019“ ЕООД, видно от
Фактура №… от същата дата. Именно тогава е осъществено изпълнителното деяние
„предлагане“, тъй като от този момент стоките стават собственост на друг
търговски субект, който ги излага в собствения си търговски обект и по този
начин те стигат до крайния потребител. Т.е. действието по предлагане на стока
на потребителя от страна на производителя в случая е настъпило в момента на
прехвърлянето на собствеността на стоката, което е било извършено с издаването
на посочената по-горе фактура на 11.10.2019г. и именно тази е датата на
извършване на нарушението.
Напълно се споделя и изводът на
районния съд, че никъде в наказателното постановление, не е посочено мястото на
извършване на нарушението, като не може да се приеме, че това е мястото на
извършване на проверката. При това положение, правилен е обобщаващият извод на
районния съд по отношение нарушението по пункт 1 от НП за наличие на процесуален порок,
ограничаващ възможността за организиране защитата на жалбоподателя в пълен обем.
Правилен е и изводът на районния съд за отмяна на
наказателното, в частта му по пункт 2. Съгласно чл.76, т.2 от ЗЗП,
производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата
верига на доставката, като за тази цел вписва идентификационните данни на стоката,
посочени в т. 1, в документите,
които издава на дистрибуторите, участващи във веригата на разпространение на
стоката. Видно е, че цитираната норма не въвежда задължителни реквизити за
съдържанието на документите, които производителят издава на дистрибуторите, за
да е обезпечено изпълнението на визираното задължение за идентификационни данни
на стоката. Правилно съдът е приел, че целта на нормата е да се осигурят
условия за проследяване на стоката, като тази цел, с оглед посочените във
фактура №… данни на производителя „МАРКА 7“ ЕООД, е била изпълнена. Последното
означава, че не е бил реализиран състав на нарушението по чл.76, т.2 от ЗЗП,
респ. незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството за това
нарушение.
Не се споделя обаче изводът на съда
за отмяна на наказателното постановление, в частта му по пункт 3. Съгласно §13,
т.3 от ЗЗП, „производител“ е всяко физическо или юридическо лице, което: а) по
занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя
стока с оглед пускането й на пазара; б) се представя за производител, като
поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската
документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг
отличителен знак.
Дружеството „МАРКА 7“ ЕООД е
представено като производител при проверката, извършена в офис на КЗП на
28.10.2019г., при която управителят му е декларирал, че с Фактура №********** са
били продадени суитчъри марка „COMERSE“, ватирани и неватирани, като същите били
идентични с тези от показаните на управителя снимки и били произведени по негова поръчка от производствен цех
на ул.“Зайчар“. Действително, от Договор за изработка от 16.08.2019г., е видно,
че „МАРКА 7“ ЕООД, гр.Х. е възложила на „КОНСТАНТА 456 АС“ ЕООД, гр.Х.да
изработи при условия на пълно ишлеме 27 броя детски суитчъри.
Следователно, по силата на
сключения договор между „КОНСТАНТА 456 АС“ ЕООД и „МАРКА 7“ ЕООД и с оглед
разпоредбата на §13, т.3, б. „б“ от ЗЗП,
производител на стоките, предмет на проверка от контролните органи на КЗП, се
явява „МАРКА 7“ ЕООД. Именно последното дружество, в качеството му
производител, предвид сключения с изпълнител договор за поръчка, е било длъжно
да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката,
като за тази цел маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде
идентифицирана, чрез поставяне на обозначение върху стоката или опаковката й,
съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от
стоки, към които тя принадлежи. В случая, от представения по АНП снимков
материал на процените артикули ясно се вижда, че на картонения им етикет, както
и на други места по тях, са посочени идентификационни данни, от които по
никакъв начин не би могло да се проследи стоката по цялата верига на доставката.
Наличната на етикета и по артикулите информация не изпълнява изискванията на
чл.76, т.1 от ЗЗП, поради което ответникът по касация – „МАРКА 7“ ЕООД,
правилно е бил санкциониран от административнонаказващия, в качеството му на
производител на процесните стоки, след като е било установено, че именно то ги
е произвело, посредством изпълнителя на заявената поръчка за изработка.
Предвид горното, настоящата
инстанция счита, че като е отменил наказателното постановление, в частта му по
т.3, районния съд е постановил акта си в нарушение на материалния закон, поради
което решението в тази част следва да се отмени, а наказателното постановление
да се потвърди.
При този изход на делото, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Комисия за защита на потребителите, в чиято
структура е Регионална дирекция за областите Пловдив, Смилян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева, съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Определено съобразно уважената част
на жалбата (потвърдено НП за наложена санкция от 1000 лева, от общ размер на
санкциите 7000 лева), същото възлиза на общо 34.28 лева – 17.14 лева за
производството пред РС, гр.Хасково и 17.14 лева за производството пред АдмС –
Хасково.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата
инстанция следва да бъдат присъдени и на ответника, същите са претендирани в
размер на 500 лева, като предвид отхвърлената част на жалбата, възлизат на
428.57 лева.
След определяне на полагащите се разноски, за
всяка една от страните, спрямо уважената и отхвърлената част от жалбата, следва
да бъде извършено прихващане на дължимите от ответника разноски в размер на 34.28
лева и жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника - „МАРКА 7“ ЕООД, гр.Х., разноски в размер на 394.29
лева. Съобразно с уважената част.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№77/13.04.2020г., постановено по АНД №151 по описа на Районен съд - Хасково за
2020 година, в частта, с която е отменен пункт 3 от Наказателно постановление №
К-.. от 20.12.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на
потребителите, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № К-.. от 20.12.2019г. на директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към
Комисия за защита на потребителите, в частта му по пункт 3.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №77/13.04.2020г., постановено по АНД №151 по описа на Районен съд -
Хасково за 2020 година, в частта, с която са отменени пункт 1 и пункт 2 от Наказателно
постановление № К-0048159 от 20.12.2019г. на директора на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към
Комисия за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите, да заплати на „МАРКА 7“ ЕООД, ЕИК …., със седалище
и адрес на управление: гр.Х., ул.“К.“ №., вх., ет.., ап.., разноски по делото в
размер на 394.29 лева (триста деветдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.