Решение по дело №24793/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15949
Дата: 21 август 2024 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110124793
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15949
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря А.В.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110124793 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 21.08.2024 година град
София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

Секретар А.Г.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело № 24793 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от АПК във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ
и е образувано по жалба на М. Д. П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ......., срещу два
броя решения с № Г1 от 25.07.2000 г. на ПК Банкя, с посочен различен състав на комисията.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи два броя решения с № Г1 от
25.07.2000 г. на ПК Банкя, с посочен различен състав на комисията за нищожни, както и да
върне преписката на административния орган за ново произнасяне, претендират се
направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че ПК Банкя е постановила две решения с № Г1 от 25.07.2000 г.
с различен състав на комисията. Също така се твърди, че с влязло в сила решение на
26.02.2002 г. по гр.д. № 16223/2000 г. по описа на СРС, 40 състав, при упражняване на косвен
контрол, е констатирано, че обжалваните две решения с № Г1 от 25.07.2000 г., влезли в сила
на 09.08.2000 г. и постановени от две различни комисии, са нищожни, като съдът е приел, че
са налице два индивидуални административни акта, от една и съща дата, постановени от
различни състави на ПК и касаещи един и същ имот, индивидуализиран чрез различни
гранични линии, придружени с две различни скици, заверени от ПК Банкя, което съставлява
особено съществено нарушение на административните правила и води до липса на
волеизявление на постановяващия решението орган. Сочи, че административният орган не е
участвал в посоченото исково производство, поради което за жалбоподателката съществува
правен интерес от подаване на жалбата. Излага подробни съображения, ангажира
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да постанови нищожността на
атакуваните решения на ПК Банкя, постановени от различни състави на ПК, с различно
съдържание и различна индивидуализация на имота, описан в разпоредителната част, по
граничните линии, поради нарушение на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата О.С.З., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК, ангажира доказателства.
Жалбата срещу два броя решения с № Г1 от 25.07.2000 г. на ПК Банкя, е подадена от
лице, което има правен интерес. Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК за
обявяване на нищожност на административен акт не е предвиден срок, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена своевременно, поради което и производството е допустимо.
2
Съдът, след като извърши проверка на атакувания административен акт по реда на
чл. 146 от АПК, и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.
12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената и приета като доказателство административна преписка е видно, че
същата е образувана по Заявление с вх. № 1588-1 от 21.02.1992 г., подадено от М. Д. П.. От
съдържащото се в административната преписка Удостоверение за наследници с изх. №
РБН19-ГР94-828 от 26.03.2019 г., издадено от Столична община, гр. Банкя, се установява, че
жалбоподателката е наследник на В.Н.Н.. По повод на подаденото заявление ПК Банкя, е
постановила атакуваните административни актове. По делото няма данни така
постановените административни актове да са били обжалвани по съдебен ред.
Първото от постановените решения на ПК Банкя с № Г1 от 25.07.2000 г. комисията е
със състав, както следва: председател .... секретар Петко Петков, и членове В. Василковска
/зам.-председател/, ..... и Елена Кузманова, и с него се възстановява правото на собственост
на наследниците на В.Н.Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следния имот: нива от 1,281 дка, пета категория, местността Костино равнище, имот №
012006 по картата на землището на гр. Банкя, при граници: имот № 012007 – нива на
неидентифициран собственик и имот № 000030 – местен път на Столична община. Второто
от постановените решения на ПК Банкя с № Г1 от 25.07.2000 г. комисията е със състав, както
следва: председател .... секретар Петко Петков, и членове В. Василковска /зам.-председател/,
..... и .... и с него се възстановява правото на собственост на наследниците на В.Н.Н. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 1,281 дка,
пета категория, местността Костино равнище, имот № 012006 по картата на землището на
гр. Банкя, при граници: имот № 012008 – индивидуално застроена на Новислав Димитров
Михайлов, имот № 012009 – нива на неидентифициран собственик и имот № 000030 –
местен път на Столична община. Върху второто решение е отбелязано, че същото е влязло в
сила на 09.08.2000 г. С Решение № 1-1588 от 26.01.2022 г. О.С.З., на основание чл. 14, ал. 6
от ЗСПЗЗ е извършена поправка на Решение № Г1 от 25.07.2000 г., като на страница първа,
ред 25 от горе на долу от решението, текстът „Решение № 1588/08.12.1997 г.“ се заличава. В
приетата като доказателство административна преписка, на лист 421 от материалите по
делото, съществува и трето Решение № Г1 от 25.07.2000 г., относно имот, описан идентично
с имота във второто решение, но със състав на ПК, както следва: председател Евгени
Денчев, секретар Петко Петков, и членове: ..... и Ели Игнатова.
Като доказателство по делото е приет заверен препис от решение от 26.06.2002 г. по
гр.д. № 16223/2000 г . по описа на СРС, 40 състав, в което решение по повод разгледания от
съда иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е извършен косвен контрол по реда на чл. 17, ал.
2 от ГПК /отм./.
От постъпилата по делото справка от Министерство на земеделието се установява, че
към 29.05.2000 г. ПК Банкя е била в следния състав: Милко Г.ев Митрофанов – председател,
.....а – зам.-председател, ..... – секретар, ..... – изпълнител-оператор и ..... Русимова – старши
специалист, а към 08.09.2000 г. ПК Банкя е била в следния състав: Милко Г.ев Митрофанов –
3
председател, .....а – зам.-председател, ..... – секретар, ..... – изпълнител-оператор, .....
Русимова – старши специалист и Ели Валентинова Игнатова - изпълнител-оператор. От
приложения към писмото заверен препис от Заповед № 2540-ПК от 13.07.2000 г. на
министъра на земеделието се установява, че трудовият договор с ..... е бил
прекратен.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По отношение на атакуваните два броя решения с № Г1 от 25.07.2000 г. на ПК Банкя,
съдът намира следното:
Обжалваният административен акт е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е постановен в писмена форма, от специализиран орган по
поземлена собственост, комуто е възложено възстановяване на собствеността върху
земеделските земи, съобразно с нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно т. 1 от ТР № 2 от
14.05.1991 г. на ОСГК на ВС административният орган трябва да е компетентен по материя,
по място и по степен. В конкретния случай това изискване е спазено. Доколкото обаче
атакуваното решение е постановено от административен орган, действал в определен
състав, то е необходимо да се изследва въпроса относно законността му.
Всеки от атакуваните административни актове е издаден преди влизане в сила на
промените в ППЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, бр. 44 от 2001 г. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 4
от ППЗСПЗЗ, действала към момента на постановяване на обжалвания акт поземлените
комисии се състоят от председател, заместник-председател – инженер по горско стопанство,
или техник по специалността „Горско и ловно стопанство”, секретар и четен брой членове. В
същата норма се предвижда председателят, заместник-председателят и секретарят на
комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа
нейни членове, задължително да се назначат на щат.
От приетата като доказателство административна преписка е видно, че при издаване
на обжалвания акт в състав: председател .... секретар Петко Петков, и членове В.
Василковска /зам.-председател/, ..... и Елена Кузманова, административният орган е
заседавал в следния състав: председател, секретар и нечетен брой членове, а при издаване на
втория обжалван административен акт в състав: председател .... секретар Петко Петков, и
членове В. Василковска /зам.-председател/, ..... и .... административният орган е заседавал в
следния състав: председател, секретар и нечетен брой членове. Следователно и двете
решения са постановени от незаконен състав. За пълнота следва да се посочи, че в
административната преписка, на лист 421 от материалите по делото, съществува и трето
Решение № Г1 от 25.07.2000 г., относно имот, описан идентично с имота във второто
решение, но със състав на ПК, както следва: председател Евгени Денчев, секретар Петко
Петков, и членове: ..... и .... който отговаря на изискванията на закона, но не е предмет на
настоящото дело. Дори и да се приеме, че посоченото трето решение е в състав на ПК, който
съответства на изискванията на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, действала към момента на
постановяване на обжалвания акт, то е налице разминаване между описанието на
4
възстановения имот, което следва да бъде отстранено, а отделно от това наличието на три
решения от една и съща дата с посочен различен състав на ПК, и различно описания на
недвижимия имот, не санира порока, напротив: то е основание за атакуване и на третото
решение и за проверка наличието на порок в самостоятелно производство.
Така постановените решения на ПК Банкя страдат от пороци, които са особено
съществени и водят до нищожност на издадения административен акт. Посочените
основания са достатъчни за обявяване на атакуваните административни актове като
нищожен.
С оглед на гореизложеното, съдът намира обжалваните административни актове за
страдащи от съществен порок, а именно: като постановени от некомпетентен орган, поради
което и следва да бъде прогласена нищожността им, а административната преписка –
върната на О.С.З. за ново произнасяне, при спазване на изискването за законност на състава
на административния орган.
По отношение на искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, съдът намира същото за основателно, като
съобразно с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, като в случая съдът по повод направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК от процесуалния представител на ответника, е намалил адвокатското възнаграждение
на жалбоподателката от 1 000 лв. на 500 лв., при съобразяване на размера на същото към
момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, в съответствие с чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и
при съобразяване на фактическата и правата сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ два броя решения с № Г1 от 25.07.2000 г. на ПК Банкя,
постановени по преписка по Заявление с вх. № 11558 от 24.07.1992 г., подадено от М. Д. П.,
за възстановяване на правото на собственост на наследниците на В.Н.Н., по жалба на М. Д.
П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ........
ВРЪЩА преписката на О.С.З. за ново произнасяне съобразно с дадените указания.
ОСЪЖДА О.С.З., с адрес: гр. София, бул. „........., ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. ......., сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчване на препис на
страните пред Административен съд – София - град.

5


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6