РЕШЕНИЕ
№ 4221
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330111794 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
ГПК, вр. с чл. 232, ал. 3 от КТ.
Ищецът „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от управителя Д. Я. Я., със
съдебен адрес: гр. ************, ул. „***********“ № ***, ет. *** офис ***, чрез пълномощника
си адв. М. С. П. е предявил срещу ответника Л. Й. К., с ЕГН: **********, от гр. *********, бул.
„**********” № ****, ет. ***, ап. *** установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, и чл. 232, ал. 3 от КТ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3 000 лева (три хиляди лева) - главница, представляваща обезщетение на основание чл. 232, ал. 3
от Кодекса на труда, дължимо поради неизпълнение задължението на ответника по договор за
обучение да завърши обучението и да работи при работодателя в срока от три години след
завършване на обучението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – *********г., до окончателното плащане, за заплащане на която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *********** г., издадена по
частно гр. дело № ********** г. на ****, ******* гр. с-в.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на тр. договор от **********г. В договора се е съдържала уговорка по чл.
230, ал. 1 от КТ , по силата на която ищецът се задължил да завърши платено от работодателя
обучение за професията машинен монтьор код, специалност машини и съоръжения за химическата
1
и хранително-вкусовата промишленост, по силата на която уговорка ответникът се е задължил да
се обучи за съответната професия, като задължението на работодателя е било да плати обучението
и да осигури на работника работа съобразно придобитата професия. Срокът, за който се е
задължил да работи ответника при ищеца след завършване на обучението, е бил три години. ТПО
било прекратено, считано от *********г. по инициатива на работника, което довело до
незавършване на обучението по неуважителни причини. Било уговорено обезщетение по чл. 232,
ал. 3 за незавършване на обучението, респ. неполагане на труд при работодателя съответния
период след завършването му в размер на 3000 лева. Твърди се ответникът както да не е завършил
обучението, така и да не е полагал труд при работодателя никакъв период след завършването му,
по причини у работника, които били неуважителни, поради което били настъпили предпоставките
за заплащане на обучението. Сумата следвало да бъде платена при прекр. на ТПО на ********* г.,
но не била заплатена.
Тъй като ответникът не заплатил доброволно тази сума, ищецът подал заявление по чл.
410 от ГПК за заплащането й, било образувано ч. гр. дело № ********* г. на ****, **** гр. с-в,
като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *********** г.,
издадена по частно гр. дело № ********** г. на ****, *****ти гр. с-в било разпоредено длъжникът
за заплати на заявителя търсената сума, законна лихва и разноски. В дадения едномесечен срок
длъжникът възразил срещу заповедта, като на заявителя било указано да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Междувременно длъжникът не изпълнил
задължението си.
С оглед на дотук изложеното се моли да бъде постановено решение, с което
установителният иск да се уважи, като на заявителя-ищец се присъдят и разноските в исковото и
заповедното производство.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника редовно на постоянния му
адрес, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на
същия адрес, книжата са му редовно връчени чрез пълнолетно лице от адреса – баща му, на
**********г.. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за
насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на ******** г., на което е даден ход
на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не се е явил, не е изпратен
представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Още в
исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от
ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по
делото заседание и не е подал отговор в срок.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
2
исковата молба писмени доказателства, допълнително представените в първото с.з. по делото
документи и от документите по приложеното ч. гр. дело № ********* г. по описа на ***,
****** гр. с-в може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
за заплащане на които е издадена заповедта.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били
присъдени със заповедта в претендираните размери – 60 лева (шестдесет лева) - държавна такса и
300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва
да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 60
лева (шестдесет лева) - довнесена държавна такса, както и 600 лева (шестстотин лева) - адвокатско
възнаграждение, платено изцяло по банков път.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Айгер Инженеринг“ ООД,
ЕИК: *********, представлявано от управителя Д. Я. Я., със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, със съдебен адрес: гр. *********, ул. „***********“ № ***,
ет. ***, офис ****, чрез пълномощника си адв. М. С. П. и Л. Й. К., с ЕГН: **********, от гр.
*******, бул. „*****” № ****, ет. ***, ап. ****, че Л. Й. К., с ЕГН: ********** дължи на „Айгер
Инженеринг“ ООД, ЕИК: ********* следните суми: сумата от 3 000 лева (три хиляди лева) -
главница, представляваща обезщетение на основание чл. 232, ал. 3 от Кодекса на труда, дължимо
поради неизпълнение задължението на ответника по договор за обучение да завърши обучението и
да работи при работодателя в срока от три години след завършване на обучението, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – ******г., до
окончателното плащане, за заплащане на която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ********** г., постановена по частно гр. дело № ********* г. на
***, ***** гр. с-в.
ОСЪЖДА Л. Й. К., с ЕГН: **********, от гр. ***********, бул. „*********” № ****,
ет. ***, ап. *** да заплати на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от управителя Д. Я. Я., със
съдебен адрес: гр. **********, ул. „********** № ****, ет. **** офис ****, чрез пълномощника
си адв. М. С. П. следните суми: сумата от 60 лева (шестдесет лева) - държавна такса в заповедното
3
производство, 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
60 лева (шестдесет лева) - довнесена държавна такса в исковото производство и 600 лева
(шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ******* г. по описа на *****,
***** гр. с-в да се изпрати на ****, ***** гр. състав.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4