№ 75
гр. Перник, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери М. Ненков
при участието на секретаря Биляна П. Миткова
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно
наказателно дело № 20211720201122 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 567483-F574212/25.ІІІ.2021год. на
Нач.Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно управление/ЦУ/ на
НАП на основание чл.53 вр. чл.27/83 ЗАНН и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185
ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”/ЗДДС/ за нарушение
на чл.118 ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”/ЗДДС/ на
ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:*** /седалище:гр.Перник и Собственик-Г.Е.Б.-
ЕГН **********/ е наложена “Имуществена санкция” в размер
500/петстотин/лева за това,че на 25.ІХ.2020г. в 12,05часа при извършена
проверка на Търговски обект по Смисъла на &1 т.41 от ДР на ЗДДС–Магазин
за плодове и зеленчуци /находящ се в гр.Перник ул.”Райко Даскалов” №4/
стопанисван от ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:*** е установено, че при
извършена КОНТРОЛНА покупка-0,685кг.-БАНАНИ на обща стойност
1,60лева,НЕ е издаден ФИСКАЛАЛЕН БОН от инсталираното в обекта във
фискално устройство-ФУ, модел „DАTЕСS DР-150“ с ИН на ФУ DТ
7739464,ИН на ФП № 02739464 регистрирано в НАП с потвърждение №
4056151/06.ІІІ.2019г. Покупката е заплатена в брой лева,като парите от
1
покупката са приети от Р.М.Г.-ЕГН **********-Продавач-Консултант за
сметка на ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:*** и липсва Фискален бон на
стойност 1,60лева в РАЗПЕЧАТКАТА на КЛЕН за дата 25.ІХ.2020г.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:***/седалище:гр.Перник и Собственик-
Г.Е.Б.-ЕГН **********/ в която се оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление, като се застъпва
становище за не коректно авторство на деянието.
Развиват доводите и моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло,като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща ЮК П., като
изразява становище по същество.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от
НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е НЕоснователна.
Със АУАН № 574212/07.Х.2020год. съставен от ИВ. ЛЮБ.
ИЛ./инспектор при ТД на НАП-София/ в присъствието на свидетеля СТ. СТ.
Г. е посочено,че на 25.ІХ.2020г. в 12,05часа при извършена проверка на
търговски обект по Смисъла на &1 т.41 от ДР на ЗДДС–Магазин за плодове и
зеленчуци /находящ се в гр.Перник ул.”Райко Даскалов” №4/ стопанисван от
ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:*** е установено, че при извършена
КОНТРОЛНА покупка-0,685кг.-БАНАНИ на обща стойност 1,60лева, НЕ е
издаден ФИСКАЛАЛЕН БОН от инсталираното в обекта във фискално
устройство-ФУ, модел „DАTЕСS DР-150“ с ИН на ФУ DТ 7739464,ИН на
ФП № 02739464 регистрирано в НАП с потвърждение №
4056151/06.ІІІ.2019г. Покупката е заплатена в брой лева,като парите от
покупката са приети от Р.М.Г.-ЕГН **********-Продавач-Консултант за
сметка на ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:***. В мента на покупката ФУ
инсталирано в обекта е в изправност- нарушение на чл.118 ал.1 от
ЗДДС/чл.118.(1)Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
2
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. (2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни
към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на
дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. (3)
Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от
одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или
услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез
фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон,
регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с
наредбата по ал.4. В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ
продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се
издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.(3а) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна
или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя
на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и
съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от
документа към Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал. 4……../
Горното се потвърждава и от факта,че липсва Фискален бон на стойност
1,60лева в РАЗПЕЧАТКАТА на КЛЕН за дата 25.ІХ.2020г.
Съставен е Констативен протокол ПИП № 0405479/25.ІХ.2020г.,
АУАН бил предявен за запознаване и подписване, при което
жалбоподателя представляващ ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:***,НЕ е
вписано възражение.
Срещу разписка на същата бил връчен и препис от съставения акт за
нарушение.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя ЕТ“Имко-Георги
Боянов“ ЕИК:***, НЕ е упражнил правото си на писмени възражения, срещу
констатацията за посочено нарушение в АУАН.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка
по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че
са налице и на основание чл.53 вр. чл.27/83/ от ЗАНН, поради което на на
основание чл.53 вр. чл.27/83 ЗАНН и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от
“ЗАКОН за данък върху добавената стойност”/ЗДДС //чл. 185. (1) На лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. (3) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118,
ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.(4) При повторно нарушение по ал. 1
3
размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв.(5) При повторно нарушение по ал. 2
размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.(6) На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл.
118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.”/ за нарушение
на чл.118 ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената
стойност”/ЗДДС/ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:*** /седалище:гр.Перник и
Собственик-Г.Е.Б.-ЕГН **********/ е наложена “Имуществена санкция” в
размер 500/петстотин/лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена
по несъмнен начин, като взе предвид: АУАН № 574212/07.Х.2020год.,
Констативен протокол ПИП № 0405479/25.ІХ.2020г.-л.6,Опис на касата-
л.8,Заповед относно компетентност-,Печат КЛЕН,Пълномощно, както и
показанията на свидетелите ИВ. ЛЮБ. ИЛ./инспектор при ТД на НАП-София/
и свидетеля СТ. СТ. Г..
Съобразно установената фактическа при извършване на служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съобразявайки доводите на
страните, съдът НЕ констатира допуснати съществени нарушения на
административно наказателната процедура, опорочаващи
законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи
отмяната му.
Съображенията са следните:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да-извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган .
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
4
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прицизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт .
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл.42 от ЗАНН.
В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан
от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя
за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението и да изложи възражения НЕ се констатираха такива.
При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя е
връчен препис от акта срещу разписка.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на
чл.44 от ЗАНН /чл.44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му
нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или
веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./ от която
жалбоподателя НЕ се е възползувал.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо
да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от
компетентен орган.
Изводът на състава е, че при запознаване със всички налични материали
както и относно съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното
постановление СА спазени установените към съдържанието им императивни
изисквания в чл.42 /”чл.42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото,
бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта;3. датата и мястото на извършване на
нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са
нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен
граждански номер;7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията на
5
нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива,
и кому са поверени за пазене.”/ и съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН /”чл.57.(1)Наказателното постановление
трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;2. датата на издаването и
номерата на постановлението;3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите,
които се отнемат в полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС /чл.118.(1)Всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да
ги съхранява до напускането на обекта………(3) Фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на
самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира
само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. В случаите на продажби на стоки
или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и
автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с
наредбата по ал. 4.(3а) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги
се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата,
който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за
издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с
наредбата по ал.4……../, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
В настоящият случай не е спорно, че административно наказаното лице е
търговец по смисъла на чл.2 от „Търговския закон“ и на посочената в АУАН и
НП дата е продал стоки на обща стойност 1,60лева, която е била заплатена от
служителката му Р.М.Г./продавачка в обекта на жалбоподателя/, като с
бездействието си по отношение издаването на дължима фискална касова
бележка от фискално устройство е извършил вмененото му нарушение на
чл.118 ал.1 от ЗДДС за което правилно е и санкциониран съобразно
предвидената в процесната разпоредба за ЕТ санкция.
Неизпълнението на вмененото законовото изискване представлява
6
нарушение именно на посочената норма на чл.118 ал.1 от ЗДДС, поради което
и не е било необходимо обвързването й с други разпоредби от подзаконов
нормативен акт за прилагането на същия закон.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.118 ал.1 от ЗДДС
е предвидена в разпоредба на чл.185 ал.1 от “ЗАКОН за данък върху
добавената стойност”/ЗДДС//чл. 185. (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. (2) Извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. (3) В случаите по ал. 1
физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв
документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.(4) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на
имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв.(5) При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на
имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал.
4.(6) На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в
размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.”/ , която сочи, че на лице, което не издаде
документ по чл.118ал.1 се налага имуществена санкция-за юридическите лица
и едноличните търговци в размер от 500 до 2000лв.
Именно в минимално предвидения размер е определено и
административното наказание, наложено на санкционираното лице, поради
което и същият не подлежи на съдебен контрол, с оглед на което и
обжалваното НП, следва да бъде потвърдено изцяло.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че за процесното
нарушение НЕ следва да намери приложение хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като установените по делото обстоятелства не налагат извод, че се касае
за маловажен случай по смисъла на чл.11 от ЗАНН вр. чл.93 т.9 от НК.
Съображенията са следните:
Нарушението на чл.118 ал.1 от ЗДДС рефлектира върху сигурността
на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и
обществената му опасност не е явно незначителна. Същото е от изключителен
обществен интерес, тъй като неиздаването на касови бележки води до
укриване оборота на търговските дружества.
Действително сумата, за която не е издаден фискален бон е
малка–1,60лева, но законодателят квалифицирайки неиздаването на фискален
7
бон, като административно нарушение, не е фиксирал минимален и
максимален размер на извършена продажба в търговски обект, тъй като
административното нарушение се смята за извършено с факта на
неиздаването на фискалния бон, а не зависи от размера на сумата. Именно
такава е и целта на закона-да не се извършват продажби, които не са отчетени
за целите на данъчното облагане.
Същевременно не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, освен тези мотивирали АНО да наложи наказанието в
минимално предвидения размер,при наличието на които нарушението на
санкционирания едноличен търговец представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено,като е намален само размера на „Имуществена санкция“,съдът
дължи произнасяне съгласно чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК по
направените искания от процесуалните представители на АНО и на
жалбоподателя за присъждане в тяхна полза на сторени по делото разноски,
по отношение на които намира за установено следното:
От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в размер на
300лева с оглед приложения на л.26-Договор за правна защита и съдействие,
установяващ, че санкционираното юридическо лице е възложило на адвокат
Красимир С.-ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство и защита пред Районен съд Перник по повод
обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от
АПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е
представил на съда списък на разноските в който изрично е вписал, че
претендира за присъждане на такива в размер на 300лв. конкретизирайки,като
основание за тях представения договор за правна защита и съдействие.
8
С оглед обаче на изхода на делото,искането на жалбоподателя, следва да
бъде оставено без уважение.
Изхода на делото обосновава и предвид направеното искане за
присъждане на разноски на ВЪЗЗИВАЕМАТА страна, тъй като е
представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи ИСКАНЕ за
присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63 ал.3 от ЗАНН /чл.63.(1)
Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени
или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. (2) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение,
което подлежи на обжалване с частна жалба. (3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. (5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ./
Поради това на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН на Национална Агенция по
приходите“/НАП/–гр.София бул.“Христо Ботев“ № 17,следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от „Закона за
правната помощ“ /чл.37.(1.Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.(2) За недобросъвестно или некомпетентно
извършена правна помощ и при непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4, независимо от други санкции, адвокатът не получава
възнаграждение по конкретния случай. (3) Когато адвокатът е получил възнаграждение, при установена недобросъвестно или
некомпетентно извършена правна помощ, той връща платеното въз основа на решение на председателя на НБПП./
Съгласно чл.37 от „Закона за правната помощ“ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая приложима е нормата на чл.27е от „Наредбата за заплащане на
правната помощ“ /чл.27е.Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120лв./, която предвижда, че възнаграждението за защита в
производства по „Закона за административните нарушения и наказания“ е от
80лв. до 120лв.
При определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе
предвид, че делото НЕ се отличава с особена фактическа или правна
сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, което мотивира
присъждане на възнаграждение в размер около минималния, а именно-
80лева,което следва да се присъди в тежества жалбоподателя ЕТ“Имко-
Георги Боянов“ ЕИК:***/седалище:гр.Перник и Собственик-Г.Е.Б.-ЕГН
**********/.
9
ОТНОСНО възражението касаещо авторството на деянието: Състава
не го приема за основателно предвид,че въпросната продавачка-Р.М.Г. по
време на деянието е била на работа, продавала е в обект стопанисван от
жалбоподателя и от името на ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:***
/седалище:гр.Перник и Собственик-Г.Е.Б.-ЕГН **********/ и за негова
сметка, което изрично е посочено в процесните актове/……………… Покупката е
заплатена в брой лева,като парите от покупката са приети от Р.М.Г.-ЕГН **********-
Продавач-Консултант за сметка на ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:*** …………. /,като е
ангажирала безвиновната отговорност на ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:***
въз основа на която същата може да „продава“ съответната стока/същата не е
продавала лична стока на пазара/, т.е според състава правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
намери,че процесното НП,следва да бъде ПОТВЪРДЕНОТО, като
законосъобразно, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
567483-F574212/25.ІІІ.2021год. на Нач.Отдел „Оперативни дейности“-София
в Централно управление/ЦУ/ на НАП с което на основание чл.185 ал.1 от
“ЗАКОН за данък върху добавената стойност”/ЗДДС/ за нарушение на
чл.118 ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”/ЗДДС/ на
ЕТ“Имко-Георги Боянов“ ЕИК:*** /седалище:гр.Перник и Собственик-Г.Е.Б.-
ЕГН **********/ е наложена “Имуществена санкция” в размер
500/петстотин/лева.
ОСЪЖДА ЕТ“Имко-Георги Боянов“-ЕИК:*** /седалище:гр.Перник и
Собственик-Г.Е.Б.-ЕГН **********/ да ЗАПЛАТИ на Национална Агенция
по приходите“/НАП/–гр.София бул.“Христо Ботев“ № 17, сумата от
80/осемдесет/лева, представляваща направени по делото разноски за
Юристконсулско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане разноски за Адвокатско възнаграждение.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд–гр.Перник на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава ХІІ-та от Административно
процесуалния кодекс-в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11