№ 19614
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110123795 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 20.05.2024 г., подадена
от М. С. Г. срещу Столична община, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
06.10.2023 г. e претърпял инцидент на територията на Столична община, в ж.к. „Младост 3“,
на спортна площадка, намираща се в междублоковото пространство на ул. „335“ № 1. Излага
доводи, че на площадката е имало изградени баскетболни кошове, които са били
демонтирани, но не са били своевременно отстранени, като е имало стърчащи метални част,
поставящи в непосредствена опасност играещите на площадката. Сочи, че към датата на
процесното събитие, по време на игра на площадката с едно от децата му, се ударил на
желязо, представляващо част от необезопасено демонтирано и оставено баскетболно табло,
от което са стърчали метални части. Вследствие от удара получил разкъсна рана по лицето,
над веждата, като започнало силно кръвотечение, придружено с усещане за силна болка на
увреденото място. Твърди, че му била оказана помощ от намиращите се наблизо граждани,
като един от тях го откарал в медицинско заведение, където бил прегледан и превързан.
Освен силната болка на удареното място, изпитвал главоболие и световъртеж за
продължително време. Ищецът сочи, че травмата наложила да не посещава работата си, тъй
като не можел да изпълнява трудовите си задължения пълноценно. Твърди, че Столична
община има задължение да поддържа инфраструктурата, включително спортните
съоръжения в състояние, в което не се застрашават живота и здравето на гражданите.
Поради изложеното, моли съда да осъди ответника за заплащането на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие от инцидента, в размер на
6000 лв., като претендира и заплащането на реализираните имуществени вреди в общ размер
на 90 лв., от които 70 лв. - разноски за първичен преглед, както и 20 лв. за интрамускулна
инжекция, ведно със законната лихва за забава от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане
на вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който взема
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва ищецът да е
1
претърпял твърдения инцидент, евентуално счита, че травмата е вследствие от подхлъзване,
прекалено увличане в играта или невнимание. Оспорва твърдението, че Столична община не
е изпълнила задълженията си по поддържане и демонтиране на баскетболно табло, което
намира за недоказано. Твърди, че не е постъпил сигнал в районната администрация за
компроментиране на демонтирано баскетболно табло. Релевира възражение по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като излага и съображения, че инцидентът е настъпил вследствие от случайно събитие.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално да
присъди обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Претендира разноски.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищецът е депозирал писмено становище с вх. 238906/22.07.2024 г. по отговора на
исковата молба, в което поддържа изложените фактически твърдения в исковата молба,
както и направените искания.
В първото по делото о.с.з. ответната Община направи искане за събиране на
доказателства – представиха се заверени преписи на акт за частна общинска собственост и
два броя извадки от цифровия модел на информационна система СОФКАР, с които,
съгласно изявлението на процесуалния представител в същото о.с.з., се домогват да докажат,
че площадката, за която ищецът претендира, че СО е неизправна, е зелена площ.
СРС, с протоколно определение указа на ответната страна, че доколкото такива
твърдения не са наведени в срока за отговор, то и същите са преклудирани, като даде
указания по чл.147 ГПК. Ответникът не наведе твърдения, които обосновават хипотезата на
чл.147 ГПК, не е налице хипотезата на чл.143,ал.2 ГПК, поради което и СРС прие двете
извадки от СОФКАР / изготвени на дата след отговора/, но не прие акта за частна общинска
собственост.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че на 06.10.2023 г. е претърпял твърдения
инцидент при посочения в исковата молба механизъм, настъпил вследствие от
противоправното бездействие, допуснато от страна на лицата, натоварени от ответника с
поддръжката и обезопасяването на спорни площадки, представляващи общинска
собственост, в резултат на което е претърпял посочените неимуществени вреди, изразяващи
се във физическо неразположение, болки и дискомфорт, предвид нанесеното травматично
увреждане, както и посочените имуществени вреди, представляващи извършени разходи за
лечение в посочения размер, които се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
противоправното бездействие на ответника.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е при условията на
обратно доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, респективно да докаже, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 27968 от 09.07.2024 г.
и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 10.10.2024 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 06.10.2023 г. в района на ж.к. „Младост 3“, на улица „335“
№ 1, в междублоковото пространство, е бил демонтиран баскетболен кош, оставен в района
на спортна площадката, както и че към тази дата задължението за поддръжка на
инфраструктурата е на Столична община. Безспорно по делото е, че на същата дата, ищецът
е получил разкъсна рана на челото, посетил е лечебно заведение, в което раната е била
обработена, като е заплатил на лечебното заведение сумата от 70 лв. за първичен преглед,
2
както и 20 лв. за инжекция.
Според разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни действия, като се характеризира с гаранционно-
обезпечителни функции. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод възложената
работа.
В чл. 11, ал. 1 ЗОБ е предвидено, че имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. В чл. 61, ал. 1 ЗУТ е посочено, че в териториите на общините се
устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. От
посоченото в ал. 2 и ал. 3 на чл. 61 от ЗУТ, следва че основа на зелената система са
озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване
на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини,
улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено
обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни
и спортни сгради и комплекси. Видно от разпоредбата на чл. 62, ал. 7, т. 4 ЗУТ е, че с
подробните устройствени планове за паркове и градини в озеленените площи - публична
собственост и в поземлените имоти - частна собственост, без промяна на предназначението
им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за площадки за игра. От § 1, т. 9 от
ДР на Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична
община се установява, че озелени площи представляват всички озеленени площи по смисъла
на ДР, т. 3 от ЗУЗСО, включително и единната съвкупност от растителност и свързаните с
тях невегетативни елементи (алеи, площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти,
градинско осветление и т.н.). Според т. 3 от ДР от ЗУЗСО, озеленени площи са всички
съществуващи или предвидени с общия устройствен план и/или с подробен устройствен
план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна,
рекреативно-естетическа или друга специфична функция- за гробищни паркове,
ботанически градини, атракционни и спортни дейности.
В чл. 14, ал. 1 от Устройствен правилник за организацията и дейността на Столичната
общинска администрация, утвърден със Заповед № СОА22-РД09-1397 от 15.08.2022 г. на
кмета на Столична община, изм. със Заповед № СОА23-РД09-1876 от 24.08.2023 г. на кмета
на Столична община, е посочено, че Дирекция "Аварийна помощ и превенция" е на пряко
подчинение на кмета на Столична община и е част от специализираната администрация,
като в ал. 3 са изброени функциите на дирекция "Аварийна помощ и превенция". Видно от
чл. 14, ал. 3, т. 37 е, че посочената дирекция е натоварена с извършването на проверки за
изправността на съоръженията, монтирани на детски площадки, и при необходимост –
премахване на опасни предмети и други детайли от/на площадките.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав достига до обоснован извод, че на
територията на Столична община, в ж.к. „Младост 3“, в района на улица „335“ № 1, в
междублоковото пространство, е изградена детска площадка със спортни съоръжения,
представляваща общинска собственост. Ответникът е натоварил с поддръжката и
стопанисването на посочения обект действащата към Столична община Дирекция
„Аварийна помощ и превенция“, която е следвало да осъществи необходимия контрол във
връзка с извършването на проверки за изправността на съоръженията, монтирани на
спортната площадка, съответно да премахне опасните предмети с цел обезопасяване на
3
ползването на посоченото съоръжение, в интерес на населението.
Ето защо, СРС намира, че отговорността на ответната община – собственик на
мястото, следва да се ангажира по делото.
Съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните, че на 06.10.2023 г.
ищецът е получил разкъсна рана на челото. Спорно между страните е дали посоченото
травматично увреждане на ищеца е вследствие от противоправното бездействие на
ответника във връзка с липсата на обезопасяване на процесната спортна площадка.
За установяване на механизма на настъпилото увреждане, както и дали същото е
вследствие от твърдяното бездействие на ответника, съдът е допуснал събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел на ищеца. Съдът преценява показанията на
свидетеля *** по реда на чл. 172 ГПК. В открито съдебно заседание на 10.10.2024 г.
свидетелката посочи пред съда, че на 06.10.2023 г., след работа е звъняла на ищеца, който
след второто позвъняване й отговорил, че не може да говори и си е ударил главата на
площадката пред залата за тренировки на малкия им син. Когато свидетелката пристигнала
на място, видяла, че ищецът е приседнал до оградата, като държал салфетка на главата си, а
до него, на земята, имало други салфетки с кръв. Големият й син й разказал, че двамата с
баща му са играели и той му е подал топката, при което се е ударил. Свидетелката описва
остатъците от процесните съоръжения пред съда – преди е имало два баскетболни коша ,
по-ниски от стандартен баскетболен кош, като към момента на инцидента липсват
кошовете. Останалото на място метално съоръжение за баскетболен кош е на височина
малко над човешки бой, считано от земята нагоре. Самото съоръжение, на което се поставя
кошът, стърчи нагоре, като върху въпросния елемент има остатък от съоръжение, за който
свидетелката предполага, че служи за монтиране на баскетболния кош. Свидетелката сочи,
че ищецът се наранил на металните елементи, на които се поставя баскетболният кош.
Съдът съобразява, че свидетелят *** не е възприела пряко настъпилия инцидент, като
взема предвид непосредствените й впечатления по повод срещата с ищеца на площадката,
както и възприятията й относно особеностите на площадката, които са достатъчни да
обосноват извода, че инцидента се е случил по посочения от ищеца начин.
При преценка на изложените фактически данни, съдът счита, че процесната
площадка не е била обезопасена по надлежния ред, като кредитира показанията на свидетеля
*** относно липсата на поставени баскетболни кошове върху изградените метални
съоръжения, поради което са били налице единствено металните им основи и колони.
Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да бъде видно, че е изпълнил надлежно
задълженията си по поддръжка и обезопасяване на посочения обект, чрез поставяне на
ограничителни табели, ленти или по друг, виден за населението начин, поради което
настоящият съдебен състав, счита, че Столична община е допуснала противноправно
бездействие, вследствие от което ищецът е претърпял посоченото травматично увреждане –
разкъсна рана на челото, която е настъпила в резултат на съприкосновението му с
необезопасени метални съоръжения, на който е следвало да бъдат поставени баскетболни
кошове.
При съобразяване на изложеното в о.с.з. от 10.10.2024г., преклудирано
правоизключващо твърдение, се налага извод, че ответната Община не оспори твърдението,
че на мястото е налице детска площадка, а се домогваше да докаже, че баскетболният кош и
останалото от него съоръжение са поставени от неизвестно лице. Въпреки че е преклудирано
/ като ненаправено в срока за отговор/, твърдението е и недоказано, защото от събраните по
делото доказателства същото не се установи. Показанията на разпитания свидетел са
изцяло неинформативни относно това твърдение.
Ето защо се налага извод, че отговорност за обезопасяването на площадката носи
само ответната Община.
При доказване на обективните елементи от фактическия състав на
4
непозволеното увреждане, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване
на противното. Ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по което съдът
намира следното. Съдът не споделя доводите на ответника и относно случайния характер на
процесното събитие, като предвид липсата на легална дефиниция на посоченото понятие,
следва да бъде съобразено, че в доктрината се приема, че случайното събитие е
обстоятелство от извънреден характер, което е непредвидимо и непредотвратимо.
Извънредният характер на случайното събитие се свързва с това, че настъпването му е нито
обичайно, нито подразбиращо се. В настоящия случай липсват данни за наличието на
случайно събитие, оборващо вината на ответника за настъпилото събитие.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка и причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. С ТР № 1 от
23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС се прие тълкуване на института на
съпричиняването, относим към деликтните правоотношения, възникнали от договор за
застраховка, както следва: „Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим
факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Придобилият гражданственост термин "съпричиняване" е с по - тясно значение спрямо
използвания в закона - "допринасяне за настъпването на вредите". Същият илюстрира
първата от посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.“
Относимо към настоящия случай, съпричиняването може да е два вида –
съпричиняване, от страна на пострадалия, на самия деликт, както и съпричиняване под
формата на принос за настъпване на вредата.
СРС намира, че поведението на ищеца е съпричинило самият инцидент, поради
следното. По данни на свидетеля, бащата и детето са играели в района на съоръжението,
там за били очертали мислено терена за футболната си игра. Ищецът безспорно не е виждал
съоръжението за първи път /тъй като семейството живее в района на площадката, децата и
родителите я посещават често,по думите на свидетеля/ и ищецът, включително като
родител, е следвало да предположи, че същото е опасно и може да се създадат предпоставки
за инциденти като процесния. Отделно от това, отново по данни на свидетеля, самият
механизъм на получаване на травмата е: топката е излязла от въображаемия терен и ищецът
я настигнал, навел се да я вземе, изправил се и си ударил главата в остатъците от
съоръжението. При горните данни, причината за настъпване на инцидента е и на двете
страни – ответната Община не е обезопасила съоръжението, опасно за телесната цялост на
гражданите, а ищецът не е положил дължимата грижа за себе си и не е внимавал достатъчно
в района на съоръжението. Без последното, вредите нямаше да настъпят, поради което и
поведението на ищеца е в причинна връзка със самия инцидент до степен, равна на
бездействието на ответника и съпричиняването на вредите е наполовина.
По отношение на твърдените от ищеца неимуществени вреди съдът изследва
5
показанията на свидетеля ***, която е посочила, че за период от около седмица ищецът е бил
с болки в главата, като е изпитвал раздразнение към светлина, телевизия и други устройства.
Сочи, че след посочения период ищецът е посетил лекар, който установил, че има
сътресение. Твърди, че за период от около месец, месец и половина, ищецът е бил с
главоболие и неразположение, като е приемал болкоуспокояващи. Посочила е, че към
настоящия момент ищецът няма оплаквания. Изложила е данни, че в момента ищецът има
белег, като раната била с три шева. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като
намира същите за конкретни, ясни и обективни.
Настоящият съдебен състав приема, че вследствие от настъпилото събитие и
последвалото травматично увреждане ищецът е претърпял твърдените неимуществени
вреди, който следва да бъдат репарирани при определяне на размера на дължимото
обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически неразположения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, по арг. от т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в това число: характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
При определяне на размера на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени
вреди, съдът преценява, че в резултат от бездействието на ответника на ищеца е било
нанесено травматично увреждане в областта на главата, като вследствие от удара е
настъпило сътресение, поставено като диагноза с приложения по делото Амбулаторен лист
№ **********D9 от 25.10.2023 г. Следва да бъде съобразено, че в период от над месец, до
месец и половина, ищецът е изпитвал неразположение, изразяващо се в главоболие, за което
е приемал болкоуспокояващи. Съдът взема предвид, че съгласно представената по делото
медицинска документация ищецът страда от епилепсия, както и липсата на доказателства, че
посоченото увреждане е повлияло на работоспособността на ищеца или че е влошило
придружаващото заболяване. Налице са основания за съобразяване и на общата
продължителност на твърдяното неразположение за периода от около месец, месец и
половина, наличието на шевове по наранения участък от лицето, както и интензивността на
твърдените болки и страдания. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази
и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната
и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното
им възмездяване. За 2023г., минималната работна заплата възлиза на 780 лева.
С оглед изложеното, съдът счита, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не
се характеризират с особено голям интензитет, значително надхвърлящ обичайния такъв с
оглед претърпяното травматично увреждане и продължителността на възстановителния
период. По делото не се установява, че твърдяното физическо неразположение е оказало
особено силно негативно въздействие и спрямо общото здравословно състояние на ищеца,
както и обичайните му ежедневни дейности, като продължаващото главоболие, което
съобщава свидетелят, не се доказа, че е в причинна връзка с инцидента. В този смисъл,
настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимото в полза на ищеца
6
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен в
размер на 3000 лв., при съобразяване на превъзпитателния ефект, който всяко обезщетение
следва да има, както и загрозяването, което ищецът е получил вследствие на удара, което е
свидетелствано и по делото, обстоятелството, че ударът е в главата, както и че вследствие на
него, ищецът е претърпял лека телесна повреда. Определянето на сума, по-голяма от
посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване в полза на ищеца. При съобразяване на приноса на пострадалия,
обсъден по – горе, СРС присъжда половината от определеното обезщетение или сумата 1500
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на процесното събитие –
06.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3
ЗЗД..
В останалата част до пълния предявен размер от 6000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за имуществени вреди. Като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е отделено обстоятелството, че ищецът е
претърпял имуществени вреди, представляващи разходи за първоначален преглед на
стойност от 70 лв., както и 20 лв. за интрамускулна инжекция. За доказването на
извършените разходи ищецът е представил по делото фактура № **********/06.10.2023 г.,
издадена от ДКЦ „Софиямед“ ЕООД, както и фактура № **********/06.10.2023 г., издадена
от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, ведно със съответните касови бонове за посочените суми. При
съобразяване на данните в приложената от ищеца медицинска документация – Лист за
преглед № 010702, издаден от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, съдът намира, че претърпените
имуществени вреди се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие, поради което искането на ищеца за възстановяването на посочените вземания от
ответника следва да бъде уважено за половината от претендираните суми, по горните
съображения.
Върху сумата от общо 45 лева се следва обезщетение за забава, в размер на законната
лихва, претендирана от увреждането. Разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД предвижда, че
делинквентът е в забава от датата на деликта, като по отношение на имуществените вреди,
забавата на делинквента е от възникването им, което съвпада с датата на плащането на
разхода, следователно обезщетение за забава се следва от датата на деликта, която съвпада с
датата на двете плащания.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по делото.
В проведеното открито съдебно заседание от 10.10.2024 г. ищецът е обективирал
искане за присъждане на сторените в производството разноски, като искането е процесуално
допустимо, доколкото е извършено своевременно до приключване на съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото. С депозираната писмена защита от 16.10.2024
г. ищецът е поискал да му бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 290 лв.,
както и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Следва да бъде съобразено, че съгласно т. 11 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер,
предвид на обстоятелството, че претенцията за разноски подлежи на доказване, и
доказателствата, че същите са сторени следва да се представят до приключване на устните
състезания пред съответната инстанция. Писмената защита не съставлява продължение на
срока на ищеца за представяне на доказателства.
7
Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 244 лв. ,
която сума следва да се признае.
По отношение на претенцията за определяне на адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва бъде съобразено,
че за определяне на възнаграждение по този ред, следва да се представят доказателства, че
договорът за правна защита и съдействие е сключен от страните по него, при уговорката, че
процесуалното представителство ще се осъществи безплатно, поради някоя от законово
предвидените хипотези – представлява се лице, с липса на финансова възможност,
представлява се колега, или близък. / виж Определение № 50041 от 15.02.2023г. по т.д. №
330/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС/ .
В настоящия случай, по делото не е представен сключен между ищеца и
процесуалния му представител – адв. Ч. договор за правна защита и съдействие.
Представено е единствено пълномощно, което няма характер на договор за правна защита
и съдействие, защото не съдържа реквизитите на този договор. С него, ищецът единствено
упълномощава процесуалните си представители да го представляват във връзка с инцидента.
Ето защо, СРС намира, че доколкото не се установява, че е уговорено процесуалното
представителство да се осъществява без възнаграждение, съответно – при какви
предпоставки, то и присъждане на възнаграждение не следва от съда. Противното разбиране
би означавало да се даде възможност на страните по ДПЗС да разменят блага, включително
и страната веднъж да заплати адвокатско възнаграждение, както и съдът да присъди
възнаграждение отново, което води до неоснователно обогатяване.
Следователно, при липса на представени доказателства до приключване на устните
състезания пред СРС, че страните са уговорили процесуално представителство по реда на
чл.38,ал.1 ЗАдв, както и при какви предпоставки, искането е неоснователно.
При съобразяване на уважената част от предявените искове следва, че в тежест на
ответника следва да бъдат възложени дължимите на ищеца разноски на стойност от 72,50
лв., от платената държавна такса.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. До приключване на последното по делото
съдебно заседание ответникът не е ангажирал доказателства за извършени в производството
разходи. По претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същото в
размер на 100 лв., съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за
заплащането на правна помощ, съответно дължимите в полза на Столична община разноски
възлизат на 75 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев, да заплати на М. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания, вследствие от травматично увреждане – разкъсна рана
на челото, получена на 06.10.2023 г., в резултат на удар при съприкосновение с
необезопасени метални съоръжения, находящи се на спортна площадка в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, ул. „335“ № 1, ведно със законната лихва за забава от увреждането - 06.10.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважения размер до пълно предявения на стойност от 6000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община, с код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
8
„Московска“ № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев, да заплати на М. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 45лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, както следва:
разходи за първоначален преглед на стойност от 35 лева, както и 10 лева за интрамускулна
инжекция, сторени от ищеца във връзка с травматично увреждане на спортна площадка в
гр. София, ж.к. „Младост 3“, ул. „335“ № 1, ведно със законната лихва за забава от
увреждането - 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от 90 лева.
ОСЪЖДА Столична община, с код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев, да заплати на М. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 72,50 лева – разноски в
производството, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Столична община, с
код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от
кмета Васил Терзиев, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 75 лева – разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9