ПРОТОКОЛ
№ 302
гр. С., 07.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Крум Гечев
при участието на секретаря Росица Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Крум Гечев Административно
наказателно дело № 20225440200414 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
За жалбоподателя „Д.“ ЕООД, редовно призован, се явява адв. Т. П., редовно
упълномощен.
Ответникът директора на Р.- С., редовно призован, се представлява от адв. Р.,
редовно упълномощена.
За РП- С., редовно призована, не се явява представител.
Свидетелите А. М. и С. Д., редовно призовани, налице.
Адв. П.:Моля да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, с оглед заявеното становище от страните, че не са налице
процесуални пречки да се даде ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П.: Поддържам жалбата по съображенията, посочени в същата. Моля да ми
бъдат присъдени разноски по делото, като представям списък с разноски.
Адв. Р.: Оспорвам жалбата, като моля да се открие съдебното следствие.
Становище по доказателствата ще взема след разпита на явилите се свидетели в
днешно съдебно заседание.
Съдът сне самоличността на явилите се свидетели, както следва:
А. И. М., *********;
1
С. Е. Д., **********;
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за отговорността по чл.290 от НК. Същите
обещаха да говорят истината и бяха изведени от залата.
Адв. П.: Считам, че няма пречка да се открие съдебното следствие.
Адв. Р.: Да се открие съдебното следствие.
Съдът намира, че няма пречка да се открие съдебното следствие и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ С ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО
Делото е образувано по постъпила жалба „Д. ЕООД срещу наказателно
постановление №***/14.06.2022 г., издадено от директора на Р.-С.- М. К., с което за
нарушение на чл. 63, ал.4 от Закона за здравето на дружеството е наложена по чл.209а,
ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за здравето имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
Адв. П.: Поддържам жалбата. Считам издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Моля да се пристъпи към разпит на явилите се
свидетели.
Адв. Р.: Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна. Да се пристъпи
към разпит на явилите се свидетели.
Съдът пристъпи към разпит на актосъставителя А. М., както следва:
Свидетелката М.: На 14.02.2022 г в 16.50 ч. извършихме проверка съвместно с
представители на РУ-С. на транспортно средство за обществен превоз, автобус с рег.
№ ***, който превозваше работници от производствена база „Х.“ ЕООД по
направление С.-М.. Същият е стопанисван от „Д. ЕООД. Проверката беше извършена
на спирка в кв. ***, преди църквата „***“ в кв. ***, и беше инициирана по постъпил
сигнал. По време на проверката се установи, че в автобуса, който е собственост на „Д.
ЕООД, не се спазват въведените противоепидемични мерки-пункт I, точка 5 „в“ на
Заповед №РД-01-968 от 26.11.20221 г. на Министъра на здравеопазването. След като
беше спрян автобусът, се качихме в него и се легитимирахме. Изложихме целта на
проверката. Част от лицата- четири лица и шофьорът, бяха без поставени защитни
маски за лице за еднократна и многократна употреба, която да покрива изцяло носа и
устата. Изпратихме покана до фирмата, която стопанисва транспортното средство, за
съставяне на АУАН. В момента на проверката автобусът беше спрян. Ние бяхме на
спирката, автобусът се движеше и го спряхме с органите на полицията. Във връзка с
постъпилия сигнал ние се опитахме преди това да извършим проверката. Седмица след
постъпването на сигнала с колежката бяхме на паркинга, където спират колите на
работещите в „Х.“, до бензиностанция „***“, за да извършим проверката, но бяхме без
2
полицията и не можахме да спрем автобуса. Затова потърсихме съдействие на
полицията на 14.02.2022 г. Отвън е видно, че лицата в автобуса бяха без маски. Докато
се качим в автобуса и до момента на легитимирането ни, част от лицата вече бяха
поставили маските си. В акта описахме лицата, които бяха без поставени защитни
маски. Те към момента на проверката казаха, че нямат маски, включително и шофьорът
на автобуса. По нашите указания, които сме получавали от Министерството на
здравеоопазването, контролът трябва да бъде осъществяван по време на пребиваването
в обекта. Не се осъществява контрол само на входа на самия обект. Специално
превозвачите бяха събирани от Община С. и на всички фирми и превозвачи са
издадени предписания за осъществяване на строг контрол по отношение на спазването
на противоепидемичните мерки. В разясненията са включени и носенето на защитни
маски. Разясненията са за допускане на лица с наличие на поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, като не се допускат лица без наличие на
такава. Това е в предписанието издавано до фирмите- превозвачи и конкретно до „Д..
Предписанието е от 2020 г. Актът и наказателното постановление са съставени по
действието на тази заповед. След като направихме проверката, от „Х.“ ни предоставиха
копие на договора за транспортна услуга, видно от който „Д.“ е превозвачът.
Съставихме покана за съставяне на акт. Първоначално отправената покана не беше
потърсена от управителя на фирмата, след което отправихме още една покана и на
съответната дата- 31.03.2022 г., управителят се яви за съставяне на акт. В негово
присъствие е съставен актът. Той е запознат със съдържанието му. В момента на
съставяне на акта същият посочи в него, че има възражения по съставянето му, но пред
нас не изложи такива. Актът е връчен. Актът съставих в присъствие на свидетеля на
нарушението и на колежката С. М.. Колежката С. Д. присъства при установяване на
нарушението.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката С. Д., както следва:
Свидетелката Д.: Проверката е извършена на 14.02.2022 г. във връзка с
постъпил сигнал в Р.-С. за нарушаване на противоепидемичните мерки. Извършена е
проверка на автобус с рег. № ***, превозващ работници от фирма „Х.“ ЕООД по линия
С.- М.. Същият е стопанисван от „Д. ЕООД. Проверката се извърши на спирката преди
църквата „***“ в кв. ***. Проверката беше извършена съвместно с представители на
РУ-С.. Констатира се, че четирима от пътниците в транспортното средство са без
поставени защитни маски и шофьорът също беше без маска. Лицата без маски са С. Р.-
***, М. А., Ф. А., В. М., Ю. Ч.. Установи се, че фирмата не е създала организация за
контрол по отношение на носенето на защитни маски на лицата, пътуващи в
транспортното средство. Преди да се качим в автобуса, след като той беше спрян на
спирката, всички пътници бяха без защитни маски. Това се виждаше отвън. След като
се качихме, част от хората поставиха защитни маски, а шофьорът и посочените
четирима от пътниците останаха без маски. След като се обърнахме към едно от лицата
3
с въпроса „Защо е без маска?“, той каза, че няма такава. Ако имаше създадена
организация по контрол по отношение на носенето на маски, хората без защитни маски
нямаше да бъдат допуснати до транспорта, а щяха да бъдат върнати. Едно от лицата
каза, че не е с маска, тъй като няма такава. Правена беше среща с превозвачите, но не
мога да кажа точно кога, мисля, че беше през 2020 г. На тази среща на превозвачите
бяха дадени предписания, включително и на фирма „Д., да осъществяват строг контрол
за спазването на въведените противоепидемични мерки и носенето на защитни маски в
автобусите. По време на целия престой на пътниците в автобуса следва да се носят
маски. За мен няма логика контролът да се осъществява само при влизането в автобуса,
но не и докато пътниците пътуват в транспортното средство. Правени са проверки на
много от транспортните фирми и всички автобуси. Собственикът или управителят на
фирма „Д. е следвало да осъществява този контрол. Следва той да е уведомил шофьора
или да е създал организация, или да е вменил на някого дейността по осъществяването
на контрола. Собствениците на обекти с обществено предназначение, каквито са
превозните средства на фирма „Д.“, са длъжни да осъществяват такъв контрол, имам
предвид собственикът на фирмата. На автобуса беше изписано „Д.. Когато попитахме
дали автобусът е на фирмата, ни отговориха, че е така. На следващия ден ни изпратиха
договор от „Х.“, от който е видно, че „Д. превозва пътниците. Около седмица преди
това отидохме на бензиностанцията „***“, за да извършим проверката. Докато отидем
до автобуса, той тръгна, но видяхме, че всички работници бяха без маски. В този
случай нямаше как да го спрем, затова потърсихме съдействие на РУ- С.. Говоря за
същия автобус. Актът е съставен на 31.03.2022 г., след като е връчена поканата за
съставяне на акт. Съставен е в мое присъствие по надлежния ред. Колежката А. М.
състави акта в мое присъствие и присъствие на управителя. Актът беше прочетен на
управителя на „Д.“. Връчен му бе екземпляр от него. Мисля, че тогава той каза, че ще
обжалва акта.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания. Да се приемат доказателствата
по делото.
Адв. Р.: Представям договор за извършване на транспортна услуга, за който
свидетелите говореха и който е описан в съставения АУАН. Представям и моля да
приемете към доказателствата по делото предписанието от 2020 г. за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки до „Д.“. Представям и списък на
разноски. Моля да се приемат доказателствата по делото, както и представените от мен
в днешно съдебно заседание.
Адв. П.: Не възразявам да се приобщят към доказателствата по делото
представените в днешно съдебно заседание такива от адв. Р..
Съдът намира, че ще следва да бъдат приобщени доказателствата по
приложената към делото административно- наказателна преписка, както и
4
представените в днешно съдебно заседание от адв. Р.: Договор за извършване на
транспортна услуга от 01.01.2020 г., сключен между „Х.“ ЕООД- С. като възложител и
„Д. ЕООД-С. като изпълнител, както и Предписание за провеждане на задължителни
хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ***/15.10.2020 г. на Р.- С..
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото следните писмени
доказателства: НП №№***/14.06.2022 г.; АУАН №***/31.03.2022 г.; Заповед от
26.11.2021 г.; Жалба от „Д.“ ЕООД от 13.09.2022 г., Договор за извършване на
транспортна услуга от 01.01.2020 г., Предписание за провеждане на задължителни
хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ***/15.10.2020 г. на Р.- С.
Адв. П.: Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи
съдебното следствие и да се даде ход по същество.
Адв. Р.: Считам делото за изяснено от фактическа страна. Нямам други
доказателствени искания. Моля да се даде ход по същество.
С оглед изявлението на страните съдът намира делото за изяснено от фактическа
страна.
Ще следва да бъде приключено съдебното следствие и да бъде даден ход на
съдебните прения, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. П.: Моля да отмените оспорваното наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Обръщам внимание и моля да вземете предвид, че при издаване на АУАН и НП
са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, т. к. е налице
непълно и неточно описание, което да обоснове от обективна страна претендираното
от администраитвнонаказващия орган нарушение.
Самото наказателно постановление за лицата М. А., Ф. А., В. М., Ю. Ч. е
записано само и единствено „…не са поставили защитни маски за лице за еднократна и
многократна употреба, покриваща носа и устатат, съгласно т.7 от горната заповед.“
Съгласно заповедта от 26.11.2021 г. самата разпоредба на т.7 е насочена към физически
лица и не въвежда ограничения, забрани, които юридическото лице е длъжно да спазва.
Неизпълнението на т. 7 поражда административнонаказателна отговорност само и
единствено за тези лица.
Считам, че при издаване на наказателното постановление е допуснато
5
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 3, ал.2 от ЗАНН,
което е самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на наказанието, при
положение че към 14.06.2022 г. не е съществувало основание за издаването на
наказателно постановление № ***/14.06.2022 г. и извършеното деяние не е
представлявало административно нарушение, т. к. въпросната заповед от 26.11.2022 г.
на Министъра на здравеопазването въвежда временни противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г., след
която дата няма данни епидемичната обстановка да е продължена. По тези
съображения и съображенията, изложени в жалбата, моля да отмените издаденото
наказателно постановление. Моля да ми присъдите разноски по делото.
Адв. Р.: Моля да оставите жалбата без уважение и да потвърдите издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като ми присъдите
направените разноски по делото.
Считам, че не са допуснати в хода на производството нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон, защото
изложеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в днешно
съдебно заседание и в жалбата не отговаря на действителната воля, заложена в
заповедта, въвеждаща временни противоепидемични мерки на Министъра на
здравеопазването като общ административен акт. Считам, че отговорността на всички
юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено
предназначение, какъвто безспорно в случая се явява автобусът на „Д. ЕООД,
осъществяващ обществен превоз на пътници по силата на възложен договор за
извършване на такъв превоз на работници и служители на друго търговско дружество.
Безспорно същият се явява както обществен превоз, така и обект с обществено
предназначение по смисъла на самата заповед, която определя това правно понятие.
Задължение на всички юридически лица, които стопанисват подобни обекти, е да
спазват въведените изискванията, разписани в т. 5 от заповедта.
Моля да направите внимателен анализ на тези разпоредби, имайки предвид
следните насоки: Действително в буква „в“ записът, създаващ задължение за
въвеждане на организация на входа на обекта по отношение на броя на влизащите лица
и носенето на защитни маски за лице, би могъл да се тълкува, че организацията за
контрол следва да бъде само на входа на обекта, каквото тълкуване считам, че е
неправилно. Считам, че на входа на обекта единственото задължение, което има и се
изчерпва с вход за контрол на съответния обект е по отношение само на броя на
влизащите лица. Второто задължение по отношение на носенето на маска за лице не се
ограничава само до контрол на входа, т. е. при влизането на човека, каквато теза е
развита от страна на жалбоподателя. Ще обърнете внимание, че поради подобно
тълкуването в предходно съществуващите заповеди на министъра, Р.- С. е дало
6
указания на всички превозвачи, включително и на „Д., по прилагането на това
разписано правило, като изрично е посочено в предписанието, че се допускат
нарушения на противоепидемичните мерки в сектора за обществения превоз. Във
връзка с издадените заповеди по реда на чл. 63 от Закона за здравето на Министъра на
здравеопазването, Р. е предписало да се осъществява строг контрол при спазване на
всички въведени мерки и особено внимание е акцентирано, включително и за
наличието на защитна маска, като не се допускат лица без такива маски, т. е.
жалбоподателят като лице, собственик на такъв обект, още през 2020 г. е бил наясно и
е нямало съмнение как следва да се тълкува задължението, въведено с общия
административен акт. Указано му е изрично, че това му задължение включва
организация и контрол за наличието на защитни маски по време на превоза.
Разпоредбата на пункт III от същата заповед, пункт втори изрично сочи, че
противоепидемичните мерки по т.I, т.1 до т. 5 са задължителни за прилагане от всички
юридически лица, собственици на такива обекти. В пункт III се сочи, че лицата по
пункт II са отговорни за организирането на прилагането и изпълнението на въведените
с тази заповед противоепидемични мерки, което автоматично включва и следене на
изпълнението на мярката и по т.7- всички лица, намиращи се в транспортното
средство, да са с поставени защитни маски. Да, всяко лице-пътник, има задължението
лично да изпълнява т. 7 от заповедта, но всеки собственик на обществен обект е
длъжен да следи и организира изпълнението на тези мерки, включително и носенето на
маски по време на целия престой в автобуса от всички пътници и шофьора. Както и
свидетелката посочи безсмислено би било създаването на организация, единствено и
само осигуряваща контрола при входа на обекта, ако няма контрол по време на
осъществяването на самия превоз. Същевременно при подобен тип правоотношения,
когато превозът се извършва в закрити превозни средства, до които контролните
органи няма как да имат достъп, завишената отговорност на превозвачите е повишена,
и техен ангажимент е да изискват от работниците и служителите съблюдаването на
тези правила. Въпрос на организация е как ще го направят. Считам, че в случая
правилното тълкуване на задължението на превозвача е осигуряване на организация,
която да гарантира поставянето на защитни маски по време на целия превоз. В случая
лицата изобщо са нямали защитни маски, което означава, че са ги нямали и при самото
влизане в автобуса, т. е. не е осъществен контрол и при самото влизане в автобуса, ако
се приеме различна от изложената от мен теза. Считам, че са налице основанията за
прилагане на разрешението, дадено с тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по
тълкувателно дело №1/2020 г.
По отношение на второто оплакване, че следва приложение на нормата на чл.3,
ал. 2 от ЗАНН, а именно на по-благоприятния закон по отношение на наказателно-
отговорното лице, то считам, че не е налице основанието за прилагането й, като
настоящата хипотеза не изпълва състава й. АС-С. е категоричен в становищата си, че
7
отмяната на заповедите на Министъра на здравеопазването не представляват закон по
смисъла на чл.3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото санкционната разпоредба на чл.63, ал. 4, вр.
с чл. 209а от Закона за здравето не е отменена и е действащ нормативен акт.
Въвеждането или прекратяването на противоепидемичната обстановки за конкретен
срок не означава въвеждането или промяна на по- благоприятния закон, което да е
основание за прилагането на тази норма. Ако се възприеме подобна теза известно е, че
заповедите на министъра са за период месец-два, в зависимост от
противоепидемичната обстановка, което означава, че по тази логика не биха могли да
бъдат санкционирани нарушителите, тъй като щеше да последва различна разпоредба
или въвеждане на различни противоепидемични правила и щеше да постави в
неблагоприятни отношения и неравнопоставеност едни и същи лица, извършили едно
и също нарушение, доколкото тези, които са обжалвали и НП не е влезнало в сила, да
се ползват с по- благоприятно положение от тези, които не са обжалвали и през който
период от време е настъпила промяна на заповедта, която няма характер на закон, а на
общ административен акт, който е задължителен за изпълнение по смисъла на закона,
който не е променен. От страна на контролния орган не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Наложената санкция е в минимален размер предвиден в
закона, макар че при наличие на предписание за приложение на противоепидемичните
мерки, имаше възможност и да бъде приложен завишен размер на санкцията, но не е
приложено това, поради което моля да потвърдите издаденото наказателно
постановление и оставите жалбата без уважение.
Адв. П.: Формалното представяне на фактическия състав за административно
нарушение по чл. 209а, ал.2 от Закона за здравето, като извършеното може да се
приеме за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради това, че се касае за
по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения. За пореден път отбелязвам, че в НП не е установено и в АУАН, по какъвто
и да е било начин дали в близост и на какво разстояние е имало други пътници.
Същите дали са били с правилно поставени маски, т. е. реално дали е застрашено
тяхното здраве. В тази връзка считам, че са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
Адв. Р.: С оглед на изложените твърдение, моля да имате предвид, че
обстоятелството за други пътници и дали те са били с поставени защитни маски е
правно и ирелавантно както фактическия състав на нарушението, така и за преценката
за наличието на маловажност на случая. Спорно е доколко юридическото лице може да
се ползва от разпоредбата за маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Не се излагат
съображения защо да се приеме, че е с ниска степен на обществена опасност подобно
поведение. Не само пътниците с поставени маски са били застрашени, така и
пътниците и служителите без маски са застрашени, независимо че те самите са
нарушавали част от забраната. Не считам, че наличието на сигнал за неспазване на тези
8
мерки от автобусите на „Д. в предходното установяване на липса на маски в автобуси
на „Д.“, макар контролните органи тогава да на са могли да пристъпят към съставянето
на констатациите, самото количество на лицата без защитни маски, това са пет лица-
шофьорът и още четири лица, не сочат маловажност. Ако беше едно лице, щеше да се
състави акт на изолираното допуснало нарушение физическо лице и нямаше да се
ангажира отговорността на цялото дружество. На следващо място обстоятелството, че
подобно нарушение продължава да се извършва повече от две години след
въвеждането на мерките и след извършване на широка разяснителна кампания в
периода, в който заболеваемостта отново беше висока, не е основание за приемане на
случая за маловажен. С оглед изложеното моля да оставите и това възражение без
уважение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен
срок.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 15.00 ч.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
9