Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Ловеч, ..............2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                          

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА                                                                                                 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                     ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

       

             При секретаря Цветомира Баева, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№591/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.294 във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №104 от 09.10.2019г. постановено по гр.д.№625 по описа за 2019г., Върховния касационен съд,  Второ гражданско отделение, е отменил Решение №257 от 26.11.2018г. постановено по в.гр.д.№458 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Ловеч и върнал същото за ново разглеждане от друг състав, като е дал указания за извършване на нови съдопроизводствени действия.

С Решение № 136 от 27.07.2018 г. постановено по гр.д.№331 по описа за 2017 г. Районен съд - Тетевен е отхвърлил предявения от Р.О.К. с ЕГН ********** и съпругата му А.Р.О. с ЕГН ********** *** против Ю.О.К. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109 от ЗС, ответника да бъде осъден да събори незаконно изградената от него подпорна стена, изградена в близост до 1 м. от източната оградна стена на собствената им двуетажна масивна жилищна сграда, находища се в северозападната част на парцел 4, пл.№ 18, кв.31 по подробния устройствен план на с. Г., като неоснователен и недоказан. Оставено е без уважение искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за процесуално представителство по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от  Р.О.К. и съпругата му А.Р.О., в която се излага, че същото е неправилно н незаконосъобразно, постановено в грубо нарушение на процесуалните правила, материалния закон и задължителните указания па ВКС, молят да бъде отменено изцяло, като им се присъдят направените разноски и за двете инстанции. Като процесуално нарушение сочи отказът на съда да допусне уточнение на петитума на исковата  претенция. Твърдят, че направеното от тях искане за уточняването на петитума на исковата молба /в последното по делото заседание/ се явява основателно е оглед на това, че в процеса на делото, на един по-късен етап вещите лица определили местоположението на подпорната стена - южно от къщата им, като съдът отказал това уточняване на петитума, като се позовал неоснователно на чл. 214 ГПК и сроковете  визирани в него. Смятат, че в случая не се касае за изменение на основанието на заявения иск, а ищците са уточнили допълнителни параметри на юридическия факт, от който произтича претендираното от него право /например време, място и др./. Като нарушение на процесуалните правила сочат и отказът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото, с оглед на изхода на процеса. При липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълването на решението в частта му за разноските  по смисъла на т.8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС  по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК.

С жалбата се изтъква и довода, че съдът е постановил един немотивиран - неправилен съдебен акт, което е в противоречие и с разпоредбата на чл. 109 ал.1 ЗС, след като не са коментирани поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място съдът е кредитирал експертизата на първото вещо лице В., което заключение те не са приели и считат, че същото е некомпетентно, тъй като вещото лице се позовава на административен акт на бившия Главен архитект на Община - Тетевен, според което изградения обект е търпим, а такъв акт за търпимост не съществува в правния мир. Твърдят, че съдът е изложил субективни доводи, че строежът е търпим, според разпоредбата па нар. 127 ал. 1 ПРЗ на ЗУТ. С жалбата се излага, че законността на строежа не е основното основание да се уважи иска по чл. 109 от ЗС и не е пречка за уважаването му, тъй като административните актове „установяват и определят само техническата възможност и благоустройствена допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес”, но те не могат да установят дали тези права не засягат права, които са чужди. На второ място съдът не е изложил доводи, съобразно задължителните указания на ВКС, визирани в  т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК за да отхвърли претенцията, а е ангажирал мотиви, че премахването на строежа би довело до застрашаване целостта на имота и че самата подпорна стена има укрепващи функции за терена  и е в полза и на двете страни. Счита, че тези доводи на съда изцяло противоречат на събраните гласни доказателства и на констатациите на вещото лице инж.К.. Твърди, че от приложените заключения на двете вещи лица не може да се приеме заключението на в.л В., тъй като същият обяснява твърденията си необективно и то с административен акт па главния архитект на Община - Тетевен за търпимост на строежа, което се е оказало, че не е истина и такъв акт няма издаден. Изтъква, че изцяло приема като обосновано и обективно заключението на вещото лице арх. К. и въз основа на направените от нея констатации и останалите събрани доказателства по делото, дават основание да се твърди, че исковата претенция е основателна и доказана и би следвало съдът да я уважи като такава.

Молят да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да събори незаконно изградената от него подпорна стена в близост до 1 м. от южната оградна стена на собствената им двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на парцел 4, пл..№ 18, кв. 31 по подробния устройствен план на с. Г., както и да им се присъдят и направените разноски за първата и втората инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК от другата страна от Ю.О.К. е постъпил отговор на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, да се потвърди решението и да му се присъдят направените за тази инстанция разноски. Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения, тъй като е недопустимо в последното съдебно заседание да се прави изменение на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 от ГПК. Неоснователно е и второто оплакване относно отказът на съда да се произнесе по направените разноски, но това оплакване предоставя на съда дали да го сподели или не, тъй като касае отказ да се произнесе по разноските, който е направил в процеса именно ответника, по отношение на когото не е проведен успешно предявения иск.

Заявява, че направеното оплакване във въззивната жалба за немотивиран и неправилен съдебен акт, постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 109 от ЗС, е неоснователно и невярно.

Твърди, че първоинстанционния съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, обсъдил е наличието на две групи свидетели, както и на двете експертизи, и е направил своите обосновани изводи. Сочи, че съдът е изложил и съображения, че при постановяване на решението да се отстрани тази подпорна стена, то би се застрашило съществуването и целостта на сградния фонд в съсобствената парцела и предимно къщата на ищците.

По отношение на искането за преразпит на вещото лице арх.К., се противопоставя, тъй като тя е депозирала по гр. д. 331/2017г. писмено заключение, което е прието от съда в с.з. на 04.05.2018 година.

Моли съда да сподели всички изложени съображения в мотивите на първоинстанционния съд, като приеме, че жалбата е неоснователна, несъстоятелна и решението не страда от пороци и я остави без уважение, а осъди жалбоподателите да му заплатят направените в процеса пред въззивната инстанция разноски.

При повторното разглеждане на делото съдът намира подадената въззивна жалба срещу Решение № 136 от 27.07.2018 г. постановено по гр.д.№331 по описа за 2017 г. Районен съд – Тетевен за допустима, подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което подлежи на разглеждане.

Дапозираният отговор отговаря на изискванията на чл.263 , ал.1 от ГПК и следва да бъде съобразен от съда по съществото на спора.

При повторното разглеждане на делото настоящия съдебен състав в рамките на правомощията си на въззивна инстанция и като съобрази действията на съда и на страните  до настоящия момент, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба подадена от Р.О.К. с ЕГН ********** и съпругата му А.Р.О. с ЕГН **********,*** против Ю.О.К. с ЕГН **********о***, с искане на основание чл.109 от ЗС, ответника да бъде осъден да събори незаконно изградената от него подпорна стена, изградена в близост до 1 м. от източната оградна стена на собствената им двуетажна масивна жилищна сграда, находища се в северозападната част на парцел 4, пл.№ 18, кв.31 по подробния устройствен план на с. Г.. В съдебно заседание на 17.07.2018 г. ищците чрез адв.Н.Х. са направили искане за уточняване посоката, в която е изградена стената, която неточност установили, след като е представено заключението на вещото лице инж.К.. Съдът не е уважил това искане, но във въззивна инстанция съдът като е съобразил данните по делото, с определението по реда на чл.267, ал.1 от ГПК е допуснал исканото уточнение и потвърдил първоинстанционното решение, като приел, че се касае за южната оградна стена на собствената на ищците жилищна сграда.

С отговора на исковата молба ответникът твърди, че по взаимно съгласие и разбирателство с ищеца са укрепили съществуващата на место стара каменна стена, която не е причина за овлажняването в неговото жилище. Проникващата влага се дължи на това, че брат му не е  довършил къщата си – тя не е излепена отвън, не са й поставени улици, няма отводнителен дренаж. Моли иска като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.

С оглед на дадените указания с Решение №1104 от 09.10.2019г. постановено по гр.д.№625 по описа за 2019г. на Върховния касационен съд,  Второ гражданско отделение, които са задължителни за настоящия състав, с Определение № 806 от 15.10.2019 г. съдът назначил нова експертиза с вещо лице, на когото с са поставени конкретни и нови въпроси. Определил за вещо лице инженер-конструктор Е.Ш.Ж. от Списъка на вещи лица при Окръжен съд – Габрово, но по повод на постъпила молба, с искане да бъде заменена с друго вещо лице, съдът е отменил Определение № 806 от 15.10.2019г. постановено по гр.д.№591 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч, в частта за определеното вещо лице и назначил комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица Е.Г. и арх.Ц.К., която да отговори на поставените въпроси с Определение от 15.10.2019г. постановено по гр.д.№591 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч.

При повторното разглеждане на делото, настоящия въззивен състав въз основа на събраните от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и въз основа на  допуснатата и приета нова комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като безпристрастно и компетентно дадена, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.294, ал.1 от ГПК производството следва да бъде продължено от незаконосъобразното  действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. В случая касационната инстанция е приела, че неотносимо към спора се явява обстоятелството дали  строителното съоръжение е извършено през 1978 г. или през 2006 г и за законността на построеното е било необходимо разрешение за строеж –съгласно чл.225, ал.1, т.5 от ППЗТСУ (отм.), съответно съгласно чл.147, ал.1 от ЗУТ, както и че без правно  значение е дали незаконно построеното съоръжение има статут на търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ, а следва само да бъде съобразено дали това съоръжение ограничава или смущава съсобоственика, т.е. пречи на съсобственика да упражнява правата си в пълен обем, при което съдът не обсъжда събраните в тази насока гласни доказателства.

Ищците по делото Р.О.К. и А.Р.О. се легитимират като собственици с Нотариален акт № 178, тІІ, дело № 447 от 19.10.70 г. на Тетевенския районен съд, съгласно който Р.О.К. е признат за собственик по давностно владение, наследство, делба и оставяне в негов дял със съдебно решение от 25.08.1970 г. върху следния недвижим имот: Дворно място със стара паянтова жилищна сграда в с.Г., общ.Тетевен, с пространство около 1020 кв.м. при граници: улица, н-ци на А. К. К., река и М. К. К., урегулирано в парцела ІV-18, в кв.31 по регулационния план на с.Г., общ.Тетевен.

Издадено е и строително разрешение №22 на Р. О. от с.Г. за строеж на двуетажна жилищна сграда върху 75 кв.м. в кв.31 п.ІV. От приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена №50/22.02.2017 г. се установява, че Р. О. К. и Р.О.К. са имена на едно и също лице, с ЕГН **********.

От Нотариален акт за дарение № 15, т.ІІ, дело № 415 от 03.09.1982 г. на Тетевенския районен съд се установява, че на 03.09.1982 г. Р.О.К. е дарил на брат си Ю.О.К. ½ идеална част от собственото му дворно място, находящо се в.Г., Ловешки окръг, цялото  пространство от около 1020 кв.м., с подробно посочени граници, урегулирано в парцела ІV-18, кв.31 по регулационния план на селото.

 По делото е представено заявление за отстъпено право на строеж от Р.О.К. ***  учредяване на безсрочно и безвъзмездно право на строеж-суперфиция на Ю.О.К., по силата на което последния да построи в съсобствения им парцел ІV-18 кв.31 по плана на с.Г. нова двуетажна жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект и на определеното от техническите власти строително петно.

Издадено е строително разрешение №3/21.10.1982 г. за строене на жилищна сграда на Ю. К. върху 60 кв.м. на собствено дворно място кв.31 п.ІV-18 по дадена му с протокол №5/21.10.82 г. строителна линия и определено ниво.

 От Акт за граждански брак № 17/23.10.1982 г., е видно, че ищците са сключили граждански брак.

С вх.№108/13.09.2016 г. от страна на ищеца е била подадена жалба               до Кмета на Община-Тетевен, с искане да се извърши проверка на законността на подпорната стена и да бъде издадена заповед за премахването й. С отговора на същата Община Тетевен е посочила, че при посещение на место е установено, че в имота има денивелация и същия за да бъде застроен с две жилищни сгради е необходимо да се укрепи с подпорна стена. Така също се сочи, че строежът е изграден до 31.03.2001 г. и съгласно разпоредбите на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е бил допустим по разпоредбите действали по време на обслужването му, а именно тези с правно действие по това време, следователно е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Първоинстанционният съд е назначил две съдебно-технически експертизи. Първата изготвена от вещо лице П.В., който след като се е запознал с данните по делото и е извършил оглед на место, е установил, че в процесния имот, който е съсобствен между страните, в периода около 1971 г. в северната част и 1981 г. в южната част, са построени две жилищни сгради, като първата е собственост на ищеца, а втората на ответника. Експерта е посочил, че поради стръмният терен и голямата денивелация, за укрепяването на ската във високата част  на ПИ - над сградата на ищеца е изградена подпорна стена, която е с височина от 1,50 м., дебелина 40 см. и дължина 14 м. и отстои на около 1 м от сградата. За съществуващата подпорна стена не са представени строителни книжа, но същата е търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ, съгласно който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Според вещото лице няма причинна връзка между стената и наводняването на двете стаи в приземния етаж на ищците, тъй като стената има укрепваща функция и премахването й би довело до свлачищни процеси, но от друга страна близостта й до сградата на ищеца би могла да засенчи прозорците на двете стаи в приземния етаж, както и да затруднява нормалното обслужване на същата. Съгласно изготвеният ПУП–ПР стената не съвпада с границата между новообразуваните имоти, не пречи за разпределението на терена според правата на собствениците, за да имат същите еднакво ползване на терена откъм улицата. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, заявява, че причината за наводняването на етажа на ищците е липсата на отводнителни съоръжения на сградата, което е посочило и на лист втори от заключението, а освен това вещото лице категорично застава на становището, че ако я няма подпорната стена положението ще да бъде още по-лошо, тъй като тя до известна степен предпазва имота на ищеца от директни попадения на атмосферни води, както и предпазва от свлачищни процеси.

По искане на ищците съдът е назначил повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх.К., която е констатирала, че подпорната стена е с височина 1,50 м при границата с улицата и до 1,30 м в края към вътрешността на имота. Вещото лице дава два варианта на заключението в зависимост на това, че ако същата е строена по време на действие на ЗТСУ за подпорни стени до 2 м, не се изисква одобрен проект, но се изисква разрешение за строеж, а ако е изградена по време на действие на ЗУТ за стени до 2 м не се изисква одобрен инвестиционен проект, но се изисква издаване на разрешение за строеж. Относно причините за овлажняване на стените в къщата на ищците сочи, че начинът на изпълнение на подпорната стена, както и местоположението й са част от тях. Отстояването на подпорната стена от жилищната сграда на ищеца трябва да бъде равно на височината на подпорната стена, за да гарантира ослънчаване на помещенията съобразно чл.48, ал.4 и 6  от ЗУТ, като местоположението на стената не е пречка за делба на поземленият имот. В заключението експерта сочи, че липсват основания за определяне на строежа като търпим, като счита, че ако ответника е построил през 1978 г., то тогава той не е бил собственик, а ако е построена по-късно, то би следвало да имало съгласие на двамата съсобственици, освен това търпимостта на строежа не е била изследвана. Вещото лице не дава категоричен отговор за годината на построяване. Счита стената за опасна, тъй като не е била вложена арматура, строежът е на неподходящо място. При депозиране на заключението в съдебно заседание заявява, че съобразно техническите правила по ЗТСУ и по точно ППЗТСУ, строежът е допустим по отношение на височина, но по технически правила на ЗУТ, строежът е недопустим и същия не може да се квалифицира като търпим строеж. Твърди, че стената се намира южно от жилищната сграда на ищеца. Съгласно старите норми на ЗТСУ и на ППЗТСУ, там не се третира отстояние, тъй като тази подпорна стена е елемент на благоустрояването. Стената не е елемент на ограда, като пояснява, че този строеж не попада в категорията строежи, за които се издавало удостоверение за търпимост, като твърди, че следва да се извърши реална делба на имота.

Назначената нова комплексна съдебно-техническа експертиза, след като се е запознала с данните по делото и направила замервания на место  е установила следното:

Разстоянието между сградата на ищеца и подпорната стена в западния ъгъл /откъм улицата/ е 1,20 м, в южния /откъм двора/ - 1,06 м. Височината на подпорната стена в тези точки съответно е 1,42 м и 1,20 м.

На въпросът поставен с отменителното решение за установяване на обстоятелството каква е прилежащата площ към жилищната сграда съобразно нормативите на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, експертите са отговорили, че в този нормативен акт няма правило за определяне на прилежащия терен към сгради ниско застрояване. Чл.21, ал. 2 на Наредба се използва при преструктуриране на съществуващи жилищни комплекси, когато трябва да се определят, като са цитирали: „... прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове (към жилищните терени) и при урегулирането им,, като поземлени имоти към жилищните блокове, се спазват нормативите по чл. 20 и се ползва начинът съгласно приложение № 1”. Според приложението - в жилищни комплекси и в терени, отредени за обществено жилищно строителство, при преструктуриране и обновяване площите около изградените жилищни сгради (прилежащите терени или урегулирани поземлени имоти), които не подлежат на възстановяване и урегулиране за други нужди, се определят при съобразяване с изискванията на ЗУТ и на чл. 20 от Наредбата.

Посочената разпоредба и правилата на приложение №1 за определяне на прилежащия терен са във връзка с чл.22, ал.7 от ЗУТ - „При преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в Наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти.. Съгласно § 5, т.23 от ДР на ЗУТ – „Комплексно” е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга”.

С оглед на конкретния спор експертите са посочили, че сградата на ищеца е двуетажна и височината й, изчислена по правилото на т.1, е 6 м. Тогава линията на прилежащия терен откъм югозападната фасада трябва да е на разстояние 1/3 Н, т.е. на 2 м от фасадата, но според същата т.1, това разстояние не може да бъде по-малко от 3 м или очевидно е, че в случая правилото не може да се приложи.

Вещите лица са взели под внимание и факта, че сградите на страните по делото са разположени в съсобствен урегулиран поземлен имот, в който съсобствеността е по 1/2 ид. части. Изследвали са дали в случая е приложимо правилото на чл.80 от Наредба 7/2003 г.: „В един урегулиран поземлен имот могат да се застрояват две или повече сгради на основното застрояване при спазване на изискванията по чл. 79, като разстоянията между сградите се определят съгласно схематичните положения в Приложение № 2, а при допиране на сградите се съблюдава и изискването по чл. 31, ал. 5 ЗУТ.” Направили са изчисления по положение 9 от Приложение 2, на което съответства разположението на сградите на ищеца и ответника една спрямо друга, и са посочили, че разстоянието трябва да е 0,8 Н, което означава 5,96 м, а то е 4 м. Дали са заключение, че това правило също не може да се приложи.

Вещите лица са посочили, че по изложените причини, необходимата прилежаща площ по смисъла на чл.64 от ЗС към сградата на ищеца не е определена по разпоредбите на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. По аналогия са взели предвид най-малката ширина на алеите и тротоарите, съгласно чл.80, ал.4 и ал.5, т.1 от ЗУТ, която съответно е 2,25 м и 1,50 м и са предложили следното техническо решение: Линията, която определя прилежащия терен между двете сгради, да се прокара по средата между тях. Така откъм улицата тя ще отстои на 4 м от тях, а откъм дъното - на 2 м.

При направените констатации вещите лица застават на становището, че при съществуващото положение, подпорната стена не препятства, но затруднява поддържането на сградата на ищеца. На тази фасада има самостоятелен вход за втория етаж, който не може да се ползва.

На съществения за спора въпрос отнасящ се до запазването на строителното съоръжение и неговото евентуално премахване дали ще бъде  вредно за жилищните сгради на ищците и ответника, и ще засегне ли тяхната здравина и цялост, експертите сочат, че в подпорната стена са се образували пукнатини и обрушвания. Пукнатините са през около 4 м и просичат цялото сечение на подпорната стена. Подпорната стена в горното си сечение е 25 см. Дължината на подпорната стена е 13,70 м. Височината на подпорната стена от кота терен - долу до кота терен - горе е от 1,20 до 1,42 м. Размерите на основата на подпорната стена на ниво терен - долу не може да се видят без разкопаване. Изпълнената подпорна стена не отговаря на изискванията за проектиране и изпълнение на подпорни стени. При огледа са установили, че бетоновата подпорна стена е поставена на терена. За да се възстанови подпорната стена е необходимо да се изпълнят необходимите дейности: да се разкопае зад подпорната стена; да се проверят от компетентно техническо лице размерите на подпорната стена в основата и ако е необходимо да се изпълни допълнително уширяване на основата, да се изпълнят водоотводните канали /барбакани/, зад стената да се насипе с баластра, като се уплътни на пластове. Запазването на строителното съоръжение е допустимо, но след изпълнение на дренажите, барбаканите и пр. Неговото евентуално премахване ще бъде вредно за жилищните сгради на ищците и ответника - ще бъде засегната тяхната здравина и цялост, т.е. земните маси във времето ще се срутят и ще увредят къщата на ищеца /вместо ответника, след извършената от вещите лица поправка/ - на по-ниското ниво.

С оглед на състоянието на процесната стена, вещите лица отговарят, че има опасност от самосрутване, при което бетоновите късове и подпряната земна маса ще се стоварят върху къщата на ищеца.

Относно причините за овлажняване на стените в къщата на ищеца, вещите лица сочат и лошото изпълнение на подпорната стена: Нивото на терена е на горен ръб и липсата на бетонова шапка на подпорната стена води до преливането на водата. При обилни дъждове, снегове или поливки на растенията зад подпорната стена, е възможно водата да преминава над стената и да навлиза по пукнатините във вкопаната част на къщата на ответника и да уврежда стените на помещенията под нивото на терена. В стената не са вградени барбакани за отвеждане на водата от подпочвени води. Около къщата, на по-ниското ниво към подпорната стена също би трябвало да се изпълни дренаж и канавка за отвеждане на водата от снега и дъжда, който попада между подпорната стена и къщата. При огледа експертите са установили, че в приземния етаж са овлажнени само помещенията ориентирани към стената. В останалите помещения от приземния етаж няма влага, при което смятат, че липсата на улуци не е причина за влагата в помещенията откъм подпорната стена.

Вещите лица сочат, че хидроизолацията на сградата, няма отношение към естественото оттичане на повърхностните води, но има отношение към капилярната влага, която се вижда по стените в складовото помещение. Източник на капилярна влага обикновено са подпочвени води, дъждове и просмукващата се вода в почвата. С оглед разпоредбите на ЗУТ и Наредба 7/2003 г. експертите заявяват, че няма нормирани минимални отстояния от сградите, на които могат да се разполагат подпорните стени и това е така, защото разположението им зависи от специфичните особености на терена, от санитарно-хигиенните условия, конструктивното становище и други подобни. В случая, подпорната стена влошава санитарно-хигиенните условия в помещенията на първия етаж в сградата на ищеца, които са с прозорци към нея, те са засенчени от нея, поради разстоянието и височината й. Стената е изпълнена без основи и без „корона”, която трябва да надвишава с 10-15 см терена зад нея, за да не прелива водата.

При варианта, че е недопустимо запазването на процесната подпорна стена, на въпроса следва ли да се изгради нова подпорна стена и при какъв ред същата да бъде изпълнена, с оглед на нормативните изисквания и действията, които следва да бъдат предприети, от кого и за чия сметка, експертите отговарят, че е допустимо процесната подпорна стена да се запази, но след изпълнение на дренажите, барбаканите и пр. съгласно цитираните изисквания посочени в т.4 от заключението. Премахването на подпорната стена ще бъде вредно за жилищните сгради на ищците и ответника - ще бъде засегната тяхната здравина и цялост, т.е. земните маси във времето ще се срутят и ще увредят къщата на ищеца/след поправката/ - на по-ниското ниво.

Подпорната стена следва бъде изпълнена като се съобразят следните нормативните условия: Съгласно чл. 147, ал.1, т. 5 от ЗУТ, за изграждането на подпорни стени с височина от 1,20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, не се изисква одобрен инвестиционен проект, а само разрешение за строеж. Съгласно следващата ал.2, за строежите по ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7 се представя становище на инженер-конструктор, с указания за изпълнението им. Разрешението се издава на възложителя, който според чл.161, ал.1 от ЗУТ, е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.

В съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното заключение, което съдът приема за компетентно и обосновано дадено.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд при повторното разглеждане на делото прави следните правни изводи:

Приложното поле на чл.109 от ЗС дава възможност на  собственика на поземлен имот да претендира премахване на съществуваща постройка в съседен имот, независимо от кого е изградена, както и преустановяване на всякакви действия, които пречат или ограничават ползването на собствения му имот. Ограничението на ползването на имота в пълен обем и според неговото предназначение, може да е свързано с действие или състояние, което пречи или смущава ползването на вещта по предназначение и това ограничение не е законово обосновано. Преустановяване на това ограничение в правото на ползване може да е свързано с премахване на строежа изцяло или с преустановяване на действията, които създават пречки за ползването на вещта /решение № 815 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1509|/2009 г., І г.о. на ГК/.

Установена е трайна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която за успешното провеждане на негаторния иск по чл.109 от ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик. Негаторния иск не съдържа презумпцията, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното вещно право. Фактът, че осъществяваното от ответника въздействие върху имота на ищеца пречи на правото му на собственост, не може да се предполага и приема за доказан, с оглед на съществуващи благоустройствени или други ограничения. В този смисъл са  Решение № 421 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№928/2009 г., І г.о.; Решение №46 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№438/2010 г., І г.о.

С оглед на заявеното от ищците нарушения, в тяхна тежест е следвало при условията на пълно и главно доказване да установят, че съществуващата в южната посока на сградата им подпорна стена ограничава ползването й, с което накърнява техните права на собственик – те не могат да упражняват  спокойно и в пълен обем собствениците си правомощия, касаещи предназначението на имота. С негаторния иск ищецът може да иска по съдебен ред преустановяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, след като установи кое е действието, кой е авторът на същото и в какво се състои нарушението.

С Решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№334/2014 г., І г.о. на ГК, е в насока съдилищата да следят търсената по исков ред защита, чрез предявяването на негаторен иск да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да се нарушава правната сфера на нарушителя и необосновано да се ограничават неговите права, но същевременно следва да е от такова естество, че да осигури правата на собственика в пълен обем. С оглед на цитираното решение постановено по реда на чл.290 от ГПК, настоящия състав счита, че при повторното разглеждане на делото не се установи и доказа по-различно фактическо положение от това, което е прието от първоинстанционния съд, в насока, че при уважаване на предявения иск – премахването на подпорната стена ще бъде вредно за жилището на ищеца – ще доведе да засягане на здравината и целостта на цялата сграда.

От депозираната пред настоящата инстанция експертиза е установено, че строителното съоръжение е извършено в съсобствен имот, който е със специфичен терен – денивелация на терена и тази стена е необходимо да съществува. Експертите са констатирали, че изпълнената подпорна стена не отговаря на изискванията за проектиране и изпълнение на подпорни стени. Действително, че при съществуващото положение, подпорната стена не препятства, но затруднява поддържането на сградата на ищеца. Вещите лица заявяват, че подпорната стена влошава санитарно-хигиенните условия в помещенията на първия етаж в сградата на ищеца, които са с прозорци към нея, те са засенчени от нея, поради разстоянието и височината й. На южната фасада има самостоятелен вход за втория етаж, който би могъл да се ползва след изграждането на тясна стълба покрай  сградата. Експертите отговарят, че състоянието на процесната стена има опасност от самосрутване, при което бетоновите късове и подпряната земна маса ще се стоварят върху къщата на ищеца, но в същото време евентуалното премахване на строителното съоръжение ще бъде вредно за жилищните сгради на ищците и ответника - ще бъде засегната тяхната здравина и цялост, т.е. земните маси във времето ще се срутят и ще увредят къщата на ищеца, която се намира на по-ниското ниво. С оглед на конкретния спор експертите са посочили, че е неприложимо правилото на чл.80 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - необходимата прилежаща площ по смисъла на чл.64 от ЗС към сградата на ищеца не може да бъде определена. С оглед разпоредбите на ЗУТ и Наредба 7/2003 г. експертите заявяват, че няма нормирани минимални отстояния от сградите, на които могат да се разполагат подпорните стени и това е така, защото разположението им зависи от специфичните особености на терена, от санитарно-хигиенните условия, конструктивното становище и други подобни.

С оглед на изложеното от фактическа и правна страна, настоящата инстанция намира, че проявения негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, е неоснователен. В хода на производството е доказано, че съществуващата подпорна стена в южна посока от жилищния им имот на ищците е довела до влошаване на санитарно-хигиенните норми в помещенията на първия етаж на сградата, но евентуалното премахване на тази стена ще доведе до накърняване на правото на собственост, както на ищците, така и на ответника, с което ще бъде нарушава тяхната правна сфера, ще се ограничат правата и на двете страни по спора и не би се постигнал целения резултат правата им на собственост да бъдат осигурени в пълен обем.

При така установеното настоящата въззивна инстанция  достига до същия краен извод направен от Районен съд - Тетевен, поради което  постановеното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, ищците на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски за първоначалното и повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, и тези направени пред касационната инстанция в размер на 1 600.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136 от 27.07.2018 г. постановено по гр.д.№331 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.О.К.,  ЕГН ********** и А.Р.О., ЕГН **********,*** да заплатят на Ю.О.К., ЕГН **********, с адрес: *** направените съдебно-деловодни разноски за първоначалното и повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, и тези пред касационната инстанция в общ размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      1.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      2.