РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Враца, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500429 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
С Решение № 70/12.02.2024 г. по гр.д.№ 393/2023 г. по описа на
Районен съд-Враца е признато за установено по отношение на Д. Г. Й. и К. Г.
Й., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. И. С.,
че "Сейвиър" ЕООД, ЕИК ***,представлявано от Д. М. П., не е собственик на
тавански помещения с площ от 109,30 кв.м., представляващи обща част от
сграда с идентификатор 12259.1020.85.1 и описани в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 26.01.2016 г. № 119, том 1, рег.№ 361, дело №
21/2016 г. на нотариус С. П., с район на действие РС-Враца, като таван с площ
от 48,12 кв.м., тавански стаи с площ 37 кв.м. и черен таван с площ 55 кв.м.,
находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1, до размера на площта
от 109,30 кв.м.
Със същия съдебен акт е признат за нищожен по предявен инцидентен
установителен иск от "Сейвиър" ЕООД на основание чл.26, ал.2, пр.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.212 и чл.576 ГПК
Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижими
имоти със запазено право на ползване от 04.11.2021 г. № 110, том Х, рег.№
8936, дело № 1318/2021 г. на нотариус А. В. с район на действие РС-Враца.
С посоченото решение ответникът "Сейвиър" ЕООД е осъден да
заплати на ищците Д. Г. Й. и К. Г. Й., действаща със знанието и съгласието на
своята майка Д. И. С., по 150,00 лв. деловодни разноски за всеки от тях, а
1
всеки от ищците Д. Г. Й. и К. Г. Й., действаща със знанието и съгласието на
своята майка Д. И. С., е осъден да заплати на "Сейвиър" ЕООД по 150,00 лв.
деловодни разноски.
Недоволни от този съдебен акт са останали и двете страни по спора.
На първо място е постъпила въззивна жалба вх.№ 3170/06.03.2024 г. от
ответника "Сейвиър" ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния му представител
адв.Х. П., против решението на РС-Враца в частта, в която е уважен
отрицателния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Най-напред в жалбата се прави възражение относно активната
процесуална легитимация на ищците. Посочва се, че първоинстанционният
съд е приел, че сграда с идентификатор 12259.1020.85.1, в която е разположен
таванът от 109,30 кв.м., е етажна собственост и собствениците на отделните
обекти в тази сграда са и съсобственици на общите части на сградата. В тази
връзка се поддържа изразеното с отговора на исковата молба становище за
недопустимост на исковата претенция, тъй като ищците не притежават
представителна власт за водене на иск за вещни права, съобразно
изискванията на чл.19, ал.1 и чл.23, ал.4 от Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/. Навеждат се доводи, че в поземлен имот с идентификатор
12259.1020.85 с адрес: *** и находящата се върху същия сграда с
идентификатор 12259.1020.85.1 е наличен магазин с идентификатор
12259.1020.85.1.3 с площ 11.79 кв.м., който е собственост на лица, различни от
ищците, т.е. налице са обекти с различни собственици и сградата е в режим на
етажна собственост, но няма данни да е изготвен протокол от Общо събрание
на собствениците на обектите, по силата на който едно лице да е
упълномощено да води иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК. Изтъква се и това, че
никой от ищците не е избран за домоуправител, който да е упълномощен да
представлява етажната собственост срещу трети лица относно общите и
прилежащите части на етажната собственост. При тези съображения
ответникът счита, че исковата молба е депозирана от лица без представителна
власт, поради което производството е недопустимо.
На следващо място ответникът счита, че първоинстанционният съд не е
съобразил, че ищците не се легитимират като собственици на поддържаното
правно основание. Посочва, че с Нотариален акт за дарение на недвижими
имоти със запазено право на ползване от 18.05.2021 г. № 10, том 5, рег.№ 3627,
дело № 484/2021 г. ищците се лигитимират като съсобственици при равни
права по ½ ид.ч. от ПИ 12259.1020.85, с адрес: ***, като подробно описаните в
този акт имоти са с прилежащи части, различни от процесния таван с площ
109,30 кв.м. Сочи се също, че Нотариален акт за поправка № 110, том Х, рег.№
8936, дело № 1318/2021 г. е обявен за нищожен и също не легитимира ищците
като собственици. От своя страна ответникът с Нотариален акт № 26.01.2016
г. № 119, т.1, рег.№ 361, дело № 21/2016 г. е закупил ПИ 12259.1020.84 с адрес:
***, с площ 274 кв.м., заедно с построените в него самостоятелен обект
12259.1020.84.1.4, заедно с прилежащите мазе с площ 104.00 кв.м. , и
самостоятелен обект 12259.1020.84.1.5, заедно с прилежащите част таван с
площ 48.12 кв.м., тавански стаи с площ 37 кв.м. и черен таван с площ 55 кв.м.,
всички находящи се в сграда 12259.1020.85.1 и всички с единствен вход откъм
сграда 12259.1020.84.1. Въз основа на тези факти ответникът прави изводи за
липса на защитимо право на ищците, което да е накърнено и да се нуждае от
защита, а съответно и за липса на правен интерес от установяване
2
несъществуването на спорно право.
Във връзка с допустимостта на предявения иск, в жалбата се изразява и
несъгласие с изводите на районния съд, че ищците, макар и да не са
индивидуални собственици на спорното таванско помещение, притежават
съответни определяеми ид.ч. от таванското помещение със статут на
подпокривно пространство и обща част по предназначение. Ответникът счита,
че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск, т.к. не притежават в условията на съсобственост
самостоятелно право на собственост, което да се оспорва от него. Изтъква, че
не е извършвал действия, които да накърняват съществуващо право на
собственост в патримониума на въззиваемите, а нотариалният му акт за
собственост не представлява акт, с който да се оспорва право на собственост
на ищците.
В обобщение на изложените съображения относно допустимостта на
иска, се извършва позоваване на практика на ВКС, според която въпросът за
титулярството на правото на собственост обуславя произнасянето по същество
на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца
изключва тези на ответника върху същия имот. Изтъква се, че в случая не се
установяват собственически права на ищците, поради което неправилно съдът
е приел иска за допустим и го е разгледал по същество.
В жалбата се излагат и съображения по същество на спора.
Най-напред се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че
таванското помещение на сграда с идентификатор 12259.1020.85.1 от 109,30
кв.м. може да се разглежда само като обща част сградата и не може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка, защото трябва да обслужва обектите в
тази сграда. Въззивникът счита, че тези изводи са направени при погрешни
фактически констатации и без да бъде отчетено, че през 2016 г. е извършено
разпределение на тавана на посочената сграда, което е съобразено с
нанесените размери на сградите в одобрената кадастрална карта на града,
както и че към 14.01.2016 г. дружеството е закупило имота ведно с
прилежащите части по декларация и желание от собствениците (Р. З. К., Л. Т.
Й. и З. Т. С.), като в кадастралната карта са въведени изменения и
самостоятелен обект 12259.1020.84.1.5 е придаден като прилежаща част
таванско помещение от 37 кв.м. и черен таван от 55 кв.м. от сграда с
идентификатор 12259.1020.85.1. Изтъква също, че от третия етаж на сграда
12259.1020.84.1 се достига до ниво таван на съседната сграда 12259.1020.85.1
и този вход е единствен за тавана. Навежда доводи, че таванските помещения,
които са принадлежност към жилищни обекти в същата сграда, какъвто е
настоящия случай, не са обща част, както не е обща част и таван, който по
проект представлява самостоятелен обект.
На следващо място в жалбата се сочи, че процесните тавански
помещения не са обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС нито по естеството
си, нито по предназначение и нямат статут на обща част на сградата на
въззиваемите, тъй като те не притежават изначално придобито право на
собственост нито върху самостоятелен обект 12259.1020.84.1.5, който е
следван по смисъла на посочената законова разпоредба от прилежащата част
на таванско помещение от 48,12 кв.м. от сграда 12259.1020.84.1, нито върху
самостоятелния обект 12259.1020.84.1.5 с придадена прилежаща част таванско
помещение от 37 кв.м. и черен таван от 55 кв.м. от сграда 12259.1020.84.1.
3
Посочва се, че въззиваемите по силата на дарствения акт от 18.05.2021 г. имат
права единствено върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1020.85.1.2, който е с прилежащи части – избено помещение от 53,22
кв.м., както и че техните праводатели Д. И. С. и Г. М. Й. също не се
легитимират като собственици на претендираните прилежащи части.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е постановено
и в противоречие с практиката на ВКС.
Излагат се и отделни съображения във връзка с правото на собственост,
като се изтъква, че въззиваемите не разполагат със самостоятелно такова
право, което да е противопоставимо на притежаваното от ищеца вещно право.
Въззивникът счита, че ответниците не обективират и фактическо състояние
или възможност за придобиване на права, тъй като няма годен
правопогасяващ правата му юридически факт. Отново посочва, че е придобил
правото на собственост върху спорния имот по силата на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 26.01.2016 г., както и че достъпът до тези
помещения е единствено от неговата къща на ***, като от третия етаж на
сграда 12259.1020.84.1 се достига до ниво таван на съседната сграда
12259.1020.5.1 и още към 2016 г. този вход е единствен за тавана. Сочи също,
че при решаването на спора не е взето предвид фактическото състояние по
отразяване в КККР на удостоверителния факт, че е собственик на процесните
прилежащи части, който е основан на годен акт за собственост, и доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили
така, както и посочено.
В заключение се обобщава, че прилежащите тавани към самостоятелен
обект 12259.1020.84.1.5 са собственост на "Сейвиър" ЕООД, а волята,
изразена в Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 26.01.2016 г. №
119, т.1, рег.№ 361, дело №21/2016 г. не представлява изключване от страна на
отчуждителя на определени общи части от сградата. Навеждат се правни
доводи, че съгласно чл.38, ал.2 ЗС може да се уговори частите от сградата,
които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от
етажи, да бъдат общи само за лицата, чиито помещения обслужват. След
обособяването на такива самостоятелни помещения, последните ще запазят
характеристиката си на общи части по предназначение, но вече биха могли да
преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на
самостоятелни обекти, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана
помещение може да съществува самостоятелно.
Въззивникът "Сейвиър" ЕООД прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана и/или недопустима.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна
жалба от насрещната страна.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 4273/27.03.2024 г. от ищците Д. Г.
Й. и К. Г. Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. И. С., подадена чрез пълномощника им адв.Б. Д., против
Решение № 70/12.02.2024 г. по гр.д.№ 393/2023 г. по описа на Районен съд-
Враца в частта, в която е признат за нищожен по предявения инцидентен
установителен иск от „Сейвиър” ЕООД на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД вр.
4
чл.212 и чл.576 ГПК Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за
дарение на недвижими имоти със запазено право на ползване от 04.11.2021 г.
№ 110, том Х, рег.№ 8936, дело № 1318/2021 г. на нотариус А. В. с район на
действие РС-Враца.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е допустимо,
но неправилно. Излагат са подробни теоретични съждения относно пороците
на съдебните актове и се посочва, че в обжалваната му част
първоинстанционният съдебен акт е постановен при игнориране ясния език на
закона, непълно разбиране на контекста, пропускане на важни правни
принципи и произволно тълкуване.
Изразява се несъгласие с твърденията на насрещната страна, че не става
ясно въз основа на какви документи и/или предходни актове за собственост
нотариусът е приел, че процесният таван е прилежаща част и към кой
самостоятелен обект на собственост принадлежи, както и че не може чрез
нотариален акт за поправка да се поправя вида на сделката, страните и
условията по нея. Навеждат се доводи, че процесният таван не представлява
нов обект на сделката, а е прилежаща част към съществуващ такъв. Посочва
се, че ищците по първоначалния иск притежават в пълен обем правото на
собственост върху таван с полезна площ от 109,30 кв.м., не са отчуждавали,
нито са загубвали правото на собственост върху този имот, а преди това
техните праводатели са владеели този таван. В тази връзка се позовават и на
приложеното удостоверение за данъчна оценка, от което е видно, че имотът е
деклариран от ищците и същите заплащат данък за прилежащия към имота им
таван с площ 109,30 кв.м.
В жалбата се твърди, че ищците се легитимират като собственици на
недвижимия имот на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот
със запазено право на ползване от 18.05.2021 г. № 10, том V, рег.№ 3627, дело
№ 484/2021 г. на нотариус А. В. и Нотариален акт за поправка на нотариалния
акт за дарение № 110, том Х, рег.№ 8936, дело № 1318/2021 г. на същия
нотариус.
Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част, в която е
уважен инцидентния установителен иск и отхвърляне на същия като
неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 7262/27.05.2024
г. от ответника "Сейвиър" ЕООД, чрез пълномощника му адв.Х. П., в който се
изразява становище за неоснователност на подадената от ищците въззивна
жалба.
Най-напред в отговора се поддържа, че нотариалното действие по
издаване на Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на
недвижими имоти със запазено право на ползване от 04.11.2021 г. № 110, том
Х, рег.№ 8936, дело № 1318/2021 г. е нищожно, тъй като не е сторена поправка
на дарствения акт, а е извършена промяна на обектите, с които са дарени
участващите в производството лица. Ответникът счита, че по този начин е
допусната подмяна на волята на страните относно предметния обхват на
първичния дарствен акт.
На следващо място се посочва, че в проведеното нотариално
производство не са изследвани собствеността, стопанисването и
разпределението на "таван с полезна площ от 109,30 кв.м." и не става ясно въз
основа на какви документи и предходни актове за собственост нотариусът е
5
приел, че таванът е прилежаща част и към кой самостоятелен обект на
собственост принадлежи. Навеждат се доводи, че приложената по делото
обяснителна записка, изготвена от инж.М. през м.07.2021 г. не представлява
акт за собственост и не се явява основание, въз основа на което да се извърши
поправка по предмета на дарението, а установява единствено, че по неясен
начин е извършено заснемане на чужд имот. Изтъква се също така, че
нотариалният акт е нищожен, тъй като поправката е сторена без да се уговаря
и плаща цена, без да са спазени особените изисквания на закона като за
останалите сделки с недвижими имоти /представяне на данъчни оценки,
попълване на декларации, заплащане на местни и нотариални такси/.
В отговора се излагат и аргументи, че целта на поправката на
нотариалния акт не може да бъде различна от поправяне на грешки или
непълноти в основния нотариален акт, тъй като актът за поправка само по себе
си не поражда правни последици,а има доказателствена сила заедно с
първоначалния. Ето защо ответникът счита, че районният съд правилно е
признал за нищожен нотариалния акт за поправка от 04.11.2021 г., защото чрез
него се преследват други цели, различни от внасянето на промяна в един
съществуващ действителен нотариален акт.
В отговора се правят възражения по изложените в жалбата оплаквания,
като се сочи, че същата съдържа предимно общи теоретични доводи и липсват
конкретни оплаквания. Във връзка с наведените от ищците доводи относно
характера на процесния таван се сочи, че недвижимите имоти се
индивидуализират с адрес, граници, съседи, прилежащи части. Въззиваемият
счита, че таванът, ако не е самостоятелен обект, се явява прилежаща част на
прехвърления недвижим имот, но ако е самостоятелен обект или обща част не
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, респ. на нотариален акт за
поправка на нотариален акт. Посочва, че съдът правилно е приел, че таванът
не е нито самостоятелен обект в сградата, нито представлява прилежаща част
към прехвърления в полза на въззивниците самостоятелен обект с
идентификатор 12259.1020.85.2.
Прави се искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба на
ищците и да бъде потвърдено решението в обжалваната от тях част като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира се присъждане на
разноски.
Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от
надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Д. Г. Й. и К.
Г. Й., последната действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. И. С., с която е предявен иск за признаване за установено, че
ответникът "Сейвиър" ЕООД не е собственик на тавански помещения с площ
от 109,30 кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1 и
прилежащи към самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1020.85.1.2, които са описани в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 26.01.2016 г. № 119, том 1, рег.№ 361, дело № 21/2016 г. на
нотариус С. П., с район на действие РС-Враца, като таван с площ от 48,12
кв.м., тавански стои с площ 37 кв.м. и черен таван с площ 55 кв.м., всички
6
находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1.
В исковата молба се твърди, че ищците Д. Г. Й. и К. Г. Й. при условията
на съсобственост при равни квоти по 1/2 идеална част са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 12259.1020.85 по КККР, одобрени със
Заповед No РД-18- 43/16.09.2005 год. на изп.директор на АГКК, заедно с
построения в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1020.85.1.2, с адрес на имот: гр. Враца, п.к. 3000, ж.к. "***", ул. "***" №
5, ***, с площ по документ: 167.04 кв. метра, състоящ се от дневна, две
спални, столова, кухненски бокс, антре със стълбище и балкон, заедно с
прилежащите части: избено помещение (мазе) с полезна площ от 53.22 кв.м.,
таван над обекта с полезна площ от 109.30 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Посочва се, че ищците се легитимират като собственици на този
недвижим имот с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти със
запазено право на ползване от 18.05.2021 год. № 10, том V, рег. №3627, дело
№484/2021 год. на нотариус А. В., с район на действие РС—Враца и вписан
под № 770 в НК, както и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за
дарение на недвижими имоти със запазено право на ползване от 04.11.202 год.
№110, том X, рег.№8936, дело №1318/2021 год. на същия нотариус. Твърдят,
че не са отчуждавали, нито са загубвали правото на собственост по отношение
на тавана с площ от 109,30 кв.м., че живеят в недвижимия имот и владеят
прилежащия таван, както и че имотът е деклариран за данъчни цели, вкл. и
прилежащия таван, и са заплащали дължимия данък.
Според изложеното в исковата молба, при справка в архива на Имотен
регистър при АВп ищците са установили, че притежаваната от тях прилежаща
част - таван с полезна площ от 109.30 кв.м. в сграда с идентификатор
12259.1020.85.1, е посочена като прилежаща част към придобит от ответника
"Сейвиър" ЕООД недвижим имот в сграда с идентификатор 12259.1020.84.1,
на основание Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 26.01.2016
год. № 119, том I, рег.№ 361, дело № 21/2016 год. на помощник—нотариус по
заместване Д. А. при нотариус С. П., с район на действие РС-Враца и вписан
под № 006 в НК. Посочва се, че с този нотариален акт ответникът, в
качеството си на купувач по сделката, е закупил имот с прилежащи части
таван с площ от 48.12 кв.м., тавански стаи с площ от 37 кв.м. и черен таван с
площ от 55 кв.м., всички находящи се в сграда с идентификатор
12259.1020.85.1, всички с единствен вход от към сграда с идентификатор
12259.1020.84.1.
В исковата молба се твърди, че праводателите на ответното дружество
никога не са придобивали собствеността върху описаните прилежащи части,
находящи се в сграда на ищците с идентификатор 12259.1020.85.1, както и че
достъп до тези прилежащи части има по стълба, намираща се на терасата на
ищците. Твърди се също, че с оглед на констатираното, ищците са възложили
извършването на геодезическо заснемане на прилежащите части и от същото
се установява, че площта на тавана на сграда с идентификатор 12259.1020.85.1
е общо 109.30 кв.м.
Ищците обосновават правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск с изложените твърдения, че са собственици на посочените
тавански помещения, и с оспореното им право на собственост от ответника
чрез издаването на посочения Нотариален акт № 119/2016 г. и чрез
7
отразяването в КККР на право на собственост на последния върху тези
помещения.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
"Сейвиър" ЕООД, който оспорва допустимостта и основателността на
исковата претенция.
Становището си за недопустимост на предявения иск обосновава с
доводи за липса на правен интерес и твърдения, че ищците не се легитимират
като собственици на поддържаното правно основание. Твърди, че процесните
тавански помещения, находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1,
представляват прилежащи части към придобит от него недвижим имот в
сграда с идентификатор 12259.1020.84.1 на основание Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 26.01.2016 г. № 119, том 1, рег.№ 361, дело №
21/2016 г. на помощник-нотариус по заместване Д. А. при нотариус С. П., с
район на действие РС-Враца, вписан под №006 в НК. Твърди също, че е
закупил поземлен имот с идентификатор 12259.1020.84, с адрес: гр. Враца, ул.
"***" № 7, с площ от 274 кв.м., заедно с построените там: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 12259.1020.84.1.4, заедно с прилежащи части
мазе с площ от 104,00 кв.м., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1020.84.1.5, заедно с прилежащи части таван с площ от 48.12 кв.м.,
тавански стаи с площ от 37 кв.м. и черен таван с площ от 55 кв.м., всички
находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1 и всички с единствен
вход откъм страда с идентификатор 12259.1020.84.1. Според ищеца, в
нотариалния акт, от който ищците черпят права, подробно описаните имоти са
с прилежащи части, различни от процесния "таван с полезна площ 109.30
кв.м.". Счита, че ищците не притежават в собственост имоти и техни
прилежащи части, извън предмета на дарението, и не са собственици на
тавански помещения с площ от 109.30 кв.м., находящи се в сграда с
идентификатор 12259.1020.85.1. Освен това, праводателите им - дарителите Д.
И. С. и Г. М. Й. също не са притежавали собствеността върху описаните
прилежащи тавански части, за да могат да я дарят с произтичащите от това
правни последици. Излага доводи, че само при установено защитимо право,
което е накърнено и се нуждае от защита, ищците имат правен интерес да
установят несъществуването на спорното право. Позовава се на постановките
на ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че в
случая производството подлежи на прекратяване поради недоказване
фактическите твърдения на ищците, обуславящи правния им интерес.
Относно допустимостта на иска навежда и съображения за липсата на активна
процесуална легитимация, тъй като ищците не притежават представителна
власт, съобразно изискванията на чл.19, ал.1 и чл.23, ал.4 ЗУЕС.
В условията на евентуалност ответникът поддържа, че предявеният иск
е неоснователен. Посочва, че към придобития от него самостоятелен обект
12259.1020.84.1.5 принадлежат таванско помещение от 48.12 кв.м. от сграда
12259.1020.84.1 и съответните ид.части от общите части на сградат. Твърди,
че още към 14.01.2016 г., преди да закупи имота ведно с прилежащите части,
по декларация и желание от собствениците (Р. З. К., Л. Т. Й. и З. Т. С.) в
кадастралната карта са въведени изменения по съответния законов ред, като
на самостоятелен обект 12259.1020.84.1.5 се придава като прилежаща част
таванско помещение от 37 кв. м. и черен таван от 55 кв.м. от сграда
12259.1020.85.1. Поддържа, че разпределението на тавана на сграда
8
12259.1020.85.1 е съобразено с нанесените размери на сградите в одобрена
кадастрална карта на града, както и че от третия етаж на сграда
12259.1020.84.1 се достига до ниво таван на съседната сграда 12259.1020.85.1
и този вход е единствен за тавана. Твърди се, че към този момент през 2016 г.
всички други входове са затворени /с подова конструкция или стени/ и
единственият достъп е от отвор в стената, която е обща между сграда
12259.1020.84.1 и сграда 12259.1020.85.1 и до този отвор се достига
единствено от вътрешното стълбище за етажите на неговата сграда.
В отговора се навеждат доводи, че от Нотариален акт № 10/2021 г. е
видно, че самостоятелният обект с идентификатор 12259.1020.85.1.2 е с
прилежащи части единствено избено помещение от 53.22 кв. м., а процесният
таван с полезна площ 109,30 кв.м. не е предмет на дарението и ищците нямат
права върху него. Отново се изтъква, че праводателите - дарители Д. И. С. и Г.
М. Й. не са собственици на претендираните прилежащи части.
Ответникът „Сейвиър“ ЕООД е предявил против ищците Д. Г. Й. и К. Г.
Й. инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на Нотариален
акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижими имоти със
запазено право на ползване от 04.11.2021 г. № 110, том X, рег.№ 8936, дело №
1318/2021 г. на нотариус А. В..
Твърди се, че към описания в нотариалния акт за дарение
самостоятелен обект на вещно право може да бъде добавен друг по реда на
поправка на нотариалния акт, но само ако този нов обект няма самостоятелно
значение и е прилежаща част към съответния самостоятелен обект. В
конкретния случай, с нотариалния акт за поправка е извършена промяна на
обектите, с които са дарени участващите лица. Поддържа се, че приложената
към исковата молба обяснителна записка, изготвена от инж. М. през м.
07.2021 г., не представлява акт за собственост и не се явява основание, въз
основа на което да се извърши поправка по предмета на дарението.
По делото е постъпил отговор на инцидентия установителен иск от Д.
Г. Й. и К. Г. Й., чрез пълномощника им адв.Б. Д., в който оспорват
основателността на тази претенция.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства. Допусната и изслушаната е специализирана съдебно-
техническа експертиза (СТЕ).
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно факта, че са собственици на
съседни поземлени имоти с идентификатори 12259.10.20.84 и 12259.1020.85
по КККР на гр.Враца, както и на находящи се в тези имоти самостоятелни
обекти в съседни сгради, които са долепени една до друга.
От представените документи за собственост – нотариални актове,
копие от нотариално дело № 484/2021 г. по описа на нотариус А. В., както и от
приложените скици и схеми от СГКК се установява, че ищците Д. Г. Й. и К. Г.
Й. са собственици при равни права на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
12259.1020.85 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год. на
изп.директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.Враца, ул."***" ***,
целият с площ от 182 кв.м., заедно с построения в имота САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 12259.1020.85.1.2, намиращ се на
9
втори етаж в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1, с площ от 167.04 кв.м.,
заедно с прилежащи части: избено помещение с полезна площ от 53.22 кв.м.,
както и със съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото.
Ищците са придобили правото на собственост върху имота от своите
родители Д. И. С. и Г. М. Й. по силата на Договор за дарение на недвижими
имоти от 18.05.2021 г., обективиран в Нотариален акт № 10, том V, рег.№ 3627,
дело № 484/2021 г. на нотариус А. В. с район на действие РС-Враца. От своя
страна праводателите Д. И. С. и Г. М. Й. са придобили собствеността върху
поземления имот и самостоятелния обект по силата на Договор за покупко-
продажба от 18.05.2007 г., оформен в Нотариален акт № 168, том V, рег.№
6311, нот. дело № 588/2007 г. на нотариус В. В., с район на действие РС-
Враца, с който Н. М. Н. им е продал 1/3 ид.ч. от поземления имот, целия втори
етаж от построената в имота сграда, заедно с 1/3 ид.ч. от общото мазе в
същата сграда и съответните идеални части от общите части на сградата,
както и по силата на Договор за покупко-продажба от 24.04.2008 г.,
обективиран в Нотариален акт № 121, том V, рег.№ 4676, дело № 471/2008 г.
по описа на същия нотариус, с който Л. Т. Й. и З. Т. С. са продали на Г. М. Й.
притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от поземления имот, заедно с 2/3 ид.ч. от общо
мазе - прилежаща част към сградата, с полезна площ 53.22 кв.м. и със
съответните идеални части на сградата и отстъпено право на строеж върху
мястото.
Ответникът "Сейвиър" ЕООД е закупил ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 12259.1020.84 в гр.Враца по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АК; с адрес на поземления имот:
гр.Враца, ***, с площ: 274 кв.м., заедно с построените в имота
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 12259.1020.84.1.4, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ: 164 кв.м., заедно с
прилежащи части: МАЗЕ с площ 104 кв.м. и съответните идеални части от
общите части на сградата, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 12259.1020.84.1.5, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ по документ: 115,88 кв.м. Правото на собственост е придобил от Р. З. К.,
Л. Т. Й. и З. Т. С. по силата на Договор за покупко-продажба от 26.01.2016 г.,
оформен с Нотариален акт № 119, т.І, рег.№ 361, дело № 21/2016 г. на
нотариус С. П., с район на действие РС-Враца.
Спорен между страните е въпросът относно собствеността на
тавана на сграда с идентификатор 12259.1020.85.1, находяща се в
собствения на ищците имот с идентификатор 12259.1020.85.
В Нотариален акт 10, том V, рег. № 3627, дело № 484/18.05.2021 год.
по описа на нотариус А. В., с който ищците са придобили право на
собственост върху описаните по-горе поземлен имот и самостоятелен обект в
сграда, като предмет на договора за дарение не е описан таван. Такова
описание липсва и в нотариалните актове, с които праводателите им са
придобили право на собственост върху дарените имоти.
От приложената по делото обяснителна записка от м.07.2021 г.,
изготвена от "Цеис" ЕООД, обаче е видно, че ищците са възложили
извършването на геодезическо заснемане за определяне реалната площ на
тавана над апартамента им с цел актуалиризарена на документа им за
собственост. В обяснителната записка е посочено, че до тавана се достига по
10
външна подвижна стълба от терасата на апартамента, както и че същият във
високата си част е със светъл отвор 2,2 метра и капандура от източната и
западната част. След извършеното заснемане е посочено, че площта на тавана
е 109,3 кв.м.
След така извършеното заснемане, ищците са се снабдили с
Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижими
имоти със запазено право на ползване от 04.11.2021 год. № 110, том X, рег.№
8936, дело № 1318/2021 год. по описа на нотариус А. В., с който е извършена
поправка в Нотариален акт 10, том V, рег. № 3627, дело № 484/18.05.2021 год.
по описа на същия нотариус, като на страница втора на ред шестнадесет, след
израза „/петдесет и три цяло и двадесет и две стотни квадратни метра/, се
добавя израза "и ТАВАН, с полезна площ: 109.30 кв.м." и на страница втора
ред тридесет и три от горе на долу вместо "два броя тераси" да се чете: "три
броя тераси".
По делото е приложена Схема № 15-864401-05.08.2021 г. на
самостоятелен обект с идентификатор 12259.1020.85.1.2, собственост на К. Г.
Й. и Д. Г. Й., от която е видно, че в КККР като прилежащи части към този
обект са описани: мазе – 53,22, таван над обекта – 109,3 кв.м. и съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
От друга страна, от Нотариален акт № 119, т.І, рег.№ 361, дело №
21/2016 г. на нотариус С. П., по силата на който ответникът е придобил право
на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 12259.1020.84.1.5, е видно, че като прилежащи части към този
обект са описани: ТАВАН с площ от 48,12 кв.м., ТАВАНСКИ СТАИ с площ от
37 кв.м. (с възможност за обитаване) и ЧЕРЕН ТАВАН с площ от 55 кв.м.,
находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1. и с единствен вход
откъм СГРАДА с идентификатор 12259.1020.84.1.
По делото е приложена Схема № 15-24498-20.01.2016 г. на
самостоятелен обект с идентификатор 12259.1020.84.1.5, от която е видно, че
в КККР като прилежащи части към този обект са описани: таван – 48,2 кв.м.,
тавански стаи - 37 кв.м., черен таван – 55 кв.м. и съответните идеални части
от общите части.
Към отговора на исковата молба е приложена обяснителна записка от
"Геокад консулт" ООД от м.01.2016 г., от която е видно, че от наследниците на
Т. М. Й. е била възложена разработка "Разпределение на таван на сграда
12259.1020.85.1 и мазе на сграда 12259.1020.84.1 по одобрената кадастрална
карта на гр.Враца". В обяснителната записка е посочено, че по декларация,
подписана от наследниците на Т. Й., те се отказват от възстановения им таван
с таванско помещение, който се намира в сграда с идентификатор
12259.1020.85.1, и същият се придава като прилежаща част под формата на
таванско помощение от 37 кв.м. и черен таван от 55 кв.м. към самостоятелен
обект 12259.1020.84.1.5 и по-конкретно към таванския трети етаж на сграда с
идентификатор 12259.1020.84.1. Посочено е, че до този момент към
самостоятелния обект 12259.1020.84.1.5 принадлежат таванско помещение от
48.12 кв.м. от сграда 12259.1020.84.1 и съответните ид.ч. от общите части на
сградата. Отразено е също, че през сграда 12259.1020.84.1. е единственият
достъп до тавана на сграда 12259.1020.85.1 през отвор за врата, който се
достига по вътрешното стълбище на сградата, както и че какъвто и да е бил
преди години достъпът до това ниво, към момента на огледа и изготвянето на
11
обяснителната записка всички други входове са затворени (с подова
конструкция или стени) и единственият достъп е от отвор в стената, която е
обща между двете сгради. Към записката е приложена и схама на
разпределението на тавана.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели на ответника.
В показанията си свидетелят Т. П. (собственик и управител на фирма за
строителство и проектиране ЕТ „СП-90-В. П.- Т. П.") посочва, че са
извършвали ремонт на къща, намираща се в гр.Враца на ул.“***“ *** в
периода от м.януари 2018 г. до м.март 2020 г., като и че към настоящия
момент извършват поддръжка на имота - косене на двора, отстраняване на
течове. От показанията на свидетеля се установява, че фирмата е изградила
надстройка, като е отстранила стария покрив и е надстроила втори етаж на
къщата. При извършения ремонт първият етаж е бил преустроен в офис с
площ около 160 кв.м, а вторият етаж е станал мезонетен апартамент с площ
около 200 кв.м. със скатен покрив. Свидетелят посочва, че в имота има мазе и
двор от около 50 кв.м. Твърди, че освен това има една стая от около 40 кв.м,
таванско помещение от около 50 кв.м и черен таван от около 50 кв.м., като
това помещение го използват за съхранение на материали като склад. Посочва,
че конструктивно тази подпокривна част е разположена над съседния имот.
Твърди, че при започването на строителството това е било едно помещение -
канцелария. Свидетелят посочва, че управляваната от него строителна фирма
е бутнала над конструктивната част на ул.“***“ ***, като възложител на този
проект бил ответникът „Сейвиър“ЕООД. Твърди, че останалата част е
предвидена по проект за ремонт, но е оставена за следващ етап. Според
свидетеля, през този период, през който са правили ремонта, не са идвали
никакви други хора, освен представители на ответната фирма, които да имат
претенции, че се извършват някакви ремонти и да твърдят че са собственици.
На свидетеля не е известно до тези подпокривни пространства да има достъп
от друг имот или от друго място, освен през входа на ***. Твърди, че и до
момента тези пространства се използват от фирмата му като склад.
В показанията си свидетелката М. М., която има агенция за недвижими
имоти, посочва, че е предлагала за продажба къща, намираща се в гр.Враца
ул."***" ***, обявена й от наследниците Л. и З. Й. през 2014 г. Свидетелката
сочи, че началото на 2016 г. е продала къщата на фирма "Сейвиър" ЕООД. М.
описва, че къщата се състои от малък двор, сутерен, голямо избено
помещение, като първият етаж е от 160 кв.м. над магазини, и има
самостоятелен вход откъм ул.“***“ и самостоятелна стълбищна клетка, с
която се достига до всеки от етажите и до двора. Според свидетелката,
третият етаж, на който сега има разположен мезонет от около 250-270 кв.м.,
когато е продавала имота и се е качвала на този етаж е бил едно цяло общо
голямо помещение, заедно с тази част, която на дясно влиза конструктивно в
имота находящ се на ул."***" ***. Свидетелката пояснява, че тези помещения
надясно са над имота на ул."***" *** и представляват част от таванско
помещение, черен таван и една обособена стая. Твърди, че до този таван
живущите на ул."***" *** нямат достъп, като пояснява, че по време на
ремонта и след ремонта е ходила няколко пъти и не е виждала да има достъп
до този таван от ул."***" ***. Достъпът е само от стълбището на ул."***" ***.
Свидетелката твърди, че към момента са работили с документи, които тогава
12
собствениците имали за възстановен имот и във връзка с това е правено
кадастрално заснемане. Свидетелката поддържа, че не е виждала ищците и не
е имало проблеми от собствениците на ул."***" ***. Ходила е с тогавашните
собственици на огледи и никога не е виждали някакви други лица или някой,
който да има някакви претенции към този таван.
По делото е назначена и приета СТЕ, от чието заключение се
установява следното:
Сграда 12259.10.20.85.1 по одобрената КК на гр.Враца е със застроена
площ от 109,3 кв.м. и е с административен адрес: гр.Враца, ул.***. Таванът на
тази сграда се намира над цялата застроена площ на сградата. По одобрената
КК на града и на място сградата е на 2 етажа и в нея има обособени три
самостоятелни обекта:
- 12259.1020.85.1.1 – на първи етаж с площ 35 кв.м., с принадлежащи
1/3 мазе и съответните ид.части от общите части на сградата и правото на
строеж;
- 12259.1020.85.1.2 – на втори етаж с площ 167 кв.м. и принадлежащи
части: мазе от 53,22 кв.м., таван над обекта от 109,3 кв.м. и съответните
ид.части от общите части на сградата и правото на строеж;
- 12259.1020.85.1.3 – на първи етаж на сградата с площ 16 кв.м. и
принадлежащи: 1/3 мазе, коридор, ½ от таван и съответните ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж. Като собственици на този
обект по кадастрална карта са записани Л. Т. Й. и Р. З. К. на основание договор
за делба № 204 от 19.03.2003 г.
По одобрената КК на града и на място сграда с идентификатор
12259.1020.84.1 (съседна в източна посока на сграда 12259.1020.85.1), с
административен адрес: гр.Враца, ***, е със застроена площ 170 кв.м., на 4
етажа и в нея към момента има обособени следните самостоятелни обекти:
- 12259.1020.84.1.1 – на първи етаж с площ 35 кв.м., с принадлежащи
съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж;
- 12259.1020.84.1.2 – на първи етаж с площ 42 кв.м., с принадлежащи
съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж;
- 12259.1020.84.1.3 – на първи етаж с площ 49 кв.м., с принадлежащи
съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж;
- самостоятелни обекти с идентификатори 12259.1020.85.1.4 и
12259.1020.85.1.5 вече не съществуват;
- 12259.1020.84.1.6 – на втори етаж с площ 164 кв.м. и принадлежащи:
мазе от 104 кв.м. и съответните ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж;
- 12259.1020.84.1.7 – на трети и четвърти етаж на сградата, на две нива
с площ 189,56 кв.м. и 138,24 кв.м., и съответните ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж.
В заключението се пояснява, че описаните в НА № 119/2016 г.
самостоятелни обекти с идентификатори 12259.1020.85.1.4 и
12259.1020.85.1.5 на втори и трети етаж на сградата са изменени, обединени и
са вписани с нови идентификатори.
От заключението на СТЕ се установява, че целият таван в сграда с
идентификатор 12259.1020.85.1 по очертания на външни стени е със
застроената площ на цялата сграда или 109 кв.м. закръглено. Посочено е, че
таванските помещения са оформени с тухлени стени и тяхната площ е около
13
23 кв.м., а площта от 37 кв.м. по разпределението от 2016 год. е достъпът до
обекта през сграда 12259.1020.84.1.
Според заключението на експерта, таванът, описан като прилежаща
част в документа на ищците, в кадастралната карта е описан като намиращ се
над самостоятелния обект 12259.1020.85.2. Думата „полезна площ“, по която е
вписан тавана, означава площта на обект без прилежащи стени, т.е. полезното
място, което се ползва от собственика, а площта на стените са заети и не се
ползват реално. Площта от 109 кв.м. е цялата площ с крайни стени на тавана,
а не полезна площ.
В заключението е отразено, че този таван, който е над самостоятелния
обект на Д. и К. Й., е част от таванските помещения, описани в документа за
собственост на "Сейвиър" ЕООД. Посочено е, че описаните прилежащи
тавани към самостоятелен обект 12259.1020.84.1.5 на "Сейвиър" ЕООД са с
обща площ по-голяма от 109 кв.м., като черният таван и таванските
помещения, описани в документа за собственост на "Сейвиър" ЕООД, се
намират в обема на 109 кв.м. таван, описан в документа на ишците. Посочено
е, че към самостоятелния обект с идентификатор 12259.1020.84.1.5
принадлежат: таван с площ 48,12 кв.м., тавански стаи с площ 37 кв.м. и черен
таван с площ 55 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата. Според
заключението, таванските стаи с площ 37 кв.м. и черен таван с площ 55 кв.м.
се намират в тавана на сграда с идентификатор 12259.1020.85.1. Посочено е,
че до процесния таван има достъп през врата от коридора на самостоятелен
обект на сграда 12259.1020.84.1.7, който е на две нива - трети и четвърти етаж
на сградата.
В съдебно заседание вещото лице А. твърди, че е допусната от
семейство Й.и до обекта, където те посочват, че е техния вход към тавана и
това представлява отвор на тавана, който вещото лице е заснело и снимката е
приложена по делото. Вещото лице обяснява, че от стая на техния етаж по
тази стълба, която се вижда на снимката, се достига до капак, през който се
достига до тавана, но в момента на огледа не са успели да отворят. Вещото
лице обяснява, че като се направи опит да се отвори капака, се вижда наличие
на дървен материал или нещо друго, поради което не може да се отвори.
Вещото лице обяснява, че има врата, която се намира в дясно, която е врата на
стая на етажа и до нея е тази метална стълба, по която се стига до отвора.
Пояснява, че достъпът до тавана е през съседната сграда и по-конкретно през
имота на последния етаж, където се влиза след стълбището и веднага в дясно
се намира входна врата към тавана. Вещото лице уточнява, че разпределение е
правено към годината, която е описана - 2016 г. и е направено от него като
правоспособно лице - геодезист през 2016 г., като възложител са били
собствениците, които тогава продавали имота и "Имот консулт", които са били
посредник по сделката. Трябвало е да се начертае местоположение на тавана и
на мазата и това е начертано като разпределение на етажа, а не като прилагана
схема пред Агенция по кадастър на самостоятелен обект. Пояснява, че
таваните и мазетата не са предмет на кадастрална карта и тогава не са
включени като самостоятелни обекти, а се добавят само като текстова част
към самостоятелните обекти.
Вещото лице обяснява, че този таван съществува като описание в
собствеността на първия етаж на сграда № 85, в която се намира обекта на
сем. Й.и, като тези данни е получило от кадастралната карта. Посочва, че
14
самостоятелен обект № 7, който е на съседната сграда, е на две нива, т.е. на
два етажа и е част от самостоятелен обект към сграда № 84, като едното ниво
е на нивото на тавана на съседната сграда, а другото ниво е по-ниско. Вещото
лице сочи също, че в кадастралната карта обект № 7 е вписан на Х. П. с площ
115,88 кв. м. на основание документ от 2017 г., а по данни от делото
съществуват нотариални актове за предишни обекти в сграда № 84 с кратки
номера 4 и 5, върху които вече има описана собственост на "Сейвиър" ЕООД.
Вещото лице А. обяснява, че когато е измервала през 2016 г. е писала
тавана с полезна площ без стените, защото там има и черен таван и две
оформени помещения със стени, до който се достига по пътека от дъски.
Вещото лице твърди, че колегата, който е измерил площта на тавана в другата
обяснителна записка, е вписал площта като застроена площ над сградата, т.е.
цялата площ заедно със стените.
И към 2016 г. и към момента при влизането си, вещото лице твърди, че
е влязло от вратата, от която е посочило, но е констатирало и наличието на
отвора в съседната сграда. Вещото лице обяснява, че към новоизградения
обект *** няма данни да е приобщена някаква част от тавана. Към
самостоятелен обект № 7, който се намира в сграда с кратък номер 84, в
момента в кадастралната карта не е вписано прилежащо таванско помещение
от сграда с кратък номер 85, в които се намира обекта на сем. Й.и. Вписано е
право на строеж и идеални части от общите части на сградата.
При така възприетото от фактическа страна, настоящия съдебен
състав прави следните правни изводи:
І. По предявения отрицателен установителен иск.
Правното основание на този иск е чл.124, ал.1 ГПК.
На първо място съдът следва да се произнесе по направените от
ответника възражения, касаещи допустимостта на този иск.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в ТР № 8/2012 г. от
27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника.
Според т.1 на същото ТР, в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения,
които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск
подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила
само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не
включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по
силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам
да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се
ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника,
т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването,
че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя
15
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия
имот. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Определение №
427/12.12.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3593/13 г., II г. о.; Решение №
15/19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/15 г., II г. о.; Решение № 13/12.03.2016
г. на ВКС по гр. д. № 3637/2015 г., II г. о., ГК; Решение № 52 от 19.06.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 2154/2017 г., II г. о., ГК и мн.др. Производството по делото
ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на
ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се
обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право,
различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на
възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
В конкретния случай ищците обосновават правния си интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск с твърдения за
притежаване на самото спорно право, което отричат на ответника, поради
което въпросът дали това спорно право им принадлежи е свързан не с
допустимостта, а с основателността на предявения иск.
На следващо място не могат да бъдат споделени и изложените от
процесуалния представител на ответника доводи, за липса на активна
процесуална легитимация, тъй като ищците не притежават представителна
власт за водене на иск за вещни права, съобразно изискванията на чл.19, ал.1 и
чл.23, ал.4 ЗУЕС. Настоящият съдебен състав намира, че посочените законови
разпоредби касаят представителството по искове, предявени от или срещу
етажната собственост, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. В
исковата молба се твърди, че ищците са придобили самостоятелен обект в
сграда, към който има прилежаща част – таван с площ от 109,30 кв.м., която
също е тяхна собственост. Както бе посочено, тези твърдения са достатъчни,
за да обосноват правния интерес от исковата претенция. Като отчита, че в
конкретния случай е предявен отрицателен установителен иск, съдът намира,
че предметът на спора е съсредоточен в отричаното от ищците право на
собственост на ответника, а не върху това дали ищците притежават
собственически права върху целия таван или върху съответстващи идеални
части от общите части на сградата. Следва все пак да бъде отбелязано, че дори
и таванът да е обща част от сграда – етажна собственост, в която ищците
притежават самостоятелен обект на собственост, т.е. по отношение на същия
да са налице права само върху съответстващи идеални части по смисъла на
чл.40 ЗС, то искът за защита право на собственост може да бъде предявен
самостоятелно от всеки от собствениците, без да е необходимо останалите да
участват в процеса. Правото на ищците да търсят защита произтича от това, че
съгласно чл.6, ал.1, т.1 ЗУЕС могат да ползват общата част независимо колко и
кои са етажните собственици в имота. Съдебната практика е непротиворечива
по въпроса, че съсобствениците в производството по иск за собственост не са
необходими, а обикновени другари, поради което не е необходимо участието
на всички, а постановеното решение по отношение на един от тях не обвързва
със сила на присъдено нещо и останалите.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, при
което допустим се явява и обжалваният първоинстанционен съдебен акт.
При разглеждането на спора по същество, въззивният съд взема
16
предвид, че съгласно вече посоченото ТР № 8/2012 г. в производството по
предявения отрицателен установителен иск ищците носят тежестта да
докажат фактите, от които произтича правния им интерес, а ответника -
фактите, от които произтича правото му.
В случая правният интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск се обосновава с наличието на твърдяно и защитимо право
на собственост на ищците.
От събраните по делото доказателства се установи, че същите са
придобили право на собственост върху поземлен имот с идентификатор
12259.1020.85 и самостоятелен обект – втори етаж с идентификатор
12259.1020.85.1.2. от находяща се в същия поземлен имот сграда с
идентификатор 12259.1020.85.1. От заключението на изслушаната пред
районния съд СТЕ се установи, че в същата сграда на първия етаж са
разположени още два самостоятелни обекта с идентификатори
12259.12020.85.1.1 и 12259.1020.85.1.3, които в КККР са записани на други
собственици, при което може да бъде направен извод, че сградата е в режим на
етажна собственост.
Спорът е относно собствеността на таванските помещения,
разположени в същата сградата с идентификатор 12259.1020.85.1, но се
развива не между етажните собственици в сградата, а между собствениците на
един от самостоятелните обекти в тази сграда и собственика на самостоятелни
обекти в съседната сграда с идентификатор 12259.1020.84.1.
За да бъде разрешен този спор следва да бъде изяснен статута на
спорните тавански помещения.
Подпокривното пространство може да бъде изградено в архитектурно
отношение като тавански етаж или като таван.
Според § 5, т.51 ЗУТ, тавански етаж е етажът, разположен в
подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от
покривните плоскости. По принцип таванският етаж е непълноценен за
жилищни нужди и за да може да се използва за обитаване трябва да бъде
преустроен. Таванският етаж не е обща част и е самостоятелен обект, който
може да бъде притежаван отделно, както от един или от всички етажни
собственици в режим на обикновена съсобственост, така и от трето за
етажната собственост лице.
Когато подпокривното пространство е обособено не като тавански
етаж, а като таван, същото обикновено представлява общ незастроен обем
между последната етажна плоча на изградената част и покривната
конструкция.
Относно режима на собственост на таван, намиращ се в сграда –
етажна собственост, задължителни разяснения са дадени в ТР № 34/1983 г. на
ОСГК на ВС. Според това решение, подпокривното пространство (таванът) на
сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като
жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения
или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част
от сградата. Подпокривното пространство (таванът) - обща част от сградата,
който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален
достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни
изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към
обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и
17
изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по
съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания
за извършване преустройството. Когато подпокривното пространство (таван)
или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до
него от нормална стълба и е неизползуваемо освен за изолация между
последната етажна плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща
част по естеството си. Предназначението му не може да се променя.
Подпокривното пространство (таванът), който е обща част от сградата, не
може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се
придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението
му. Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни
действия със своята идеална част от него.
В конкретния случай от заключението на СТЕ се установи, че в
спорното подпокривно пространство на сграда с идентификатор
12259.1020.85.1 има обособена част от около 37 кв.м., оформена с тухлени
стени, включваща тавански помещения с площ около 23 кв.м. и свързващ
коридор, а останалата част от общо 55 кв.м. представлява черен таван. До това
подпокривно пространство има достъп през врата, пробита в стената, която е
обща между сграда 12259.1020.84.1 и сграда 12259.1020.85.1 и до която се
достига от вътрешното стълбище за етажите на сграда 12259.1020.84.1.
Установява се също, че има достъп и чрез метална стълба, достигаща до отвор
с капак, находящ се на тавана на стая в имота на ищците – втория етаж на
сграда 12259.1020.85.1.
От така установеното фактическо състояние на спорното подпокривно
пространство може да бъде направен извод, че същото не отговаря на
изискванията за самостоятелен жилищен обект по чл.40, ал.1 ЗУТ, тъй като в
него не са изградени отделни жилищни и санитарни помещения.
Не може да бъде квалифицирано и като тавански етаж, имащ характера
на самостоятелен обект на собственост по смисъла на § 5, т.39 ЗУТ, вр. § 1, т.1
от ДР на ЗКИР, вр. чл.39 ЗС, доколкото не е отграничен от останалите съседни
обособени обекти на собственост и няма самостоятелно функционално
предназначение – не се твърди и не се доказва да се ползва за жилище, ателие
или за друго помещение със специфични функции, различни от тези на
обикновен таван. Освен това не е заснет и със самостоятелен идентификатор
по кадастралната карта, което е още една индикация, че не притежава
характеристиките на самостоятелен обект на собственост. От данните по
делото е видно, че в КККР е записан единствено като прилежаща част, както
към самостоятелния обект на ищците, така и към самостоятелния обект на
ответника.
Съдът намира, че макар и в едната част на това подпокривно
пространство да са обособени тавански помещения от 37 кв.м. (по отношение
на които в нотариалния акт на ответника е посочено, че има възможност за
обитаване), доколкото другата (преобладаваща) част от 55 кв.м. представлява
черен таван, т.е. при наличието на скатен покрив в тази част не е налице
нужната височина и обем, както и с оглед фактът, че до този таван няма
достъп по нормална стълба от сградата, в която е разположено (а само по
метална стълба и отвор в тавана), то същото има характеристиките на обща
част по своето естество. Като такава таванът не може самостоятелно да се
придобива по давност и да бъде обект на прехвърлителна сделка. Дори и с
18
оглед частично обособените помещения да се приеме, че е обща част по
своето предназначение, то отново не представлява самостоятелен обект на
вещни права, а е акцесорно право към правото на собственост върху
отделните самостоятелни обекти в сградата, в която се намира.
Разликата е в това, че за този вид общи части предназначението може
да се променя със съгласието на всички етажни собственици, в резултат на
което таванът може да престане да има характера на обща част и да се
трансформира или в обикновена съсобственост или да придобие характера на
самостоятелен обект. В конкретния случай ответникът обосновава
твърдението си, че е собственик на спорния таван, с разпоредбата на чл.38,
ал.2 ЗС и се позовава на взето решение и подписана декларация от
праводателите му Р. З. К., Л. Т. Й. и З. Т. С. за придаване на тавана на сграда
12259.1020.85.1 като прилежаща част към находящ се в съседната сграда
самостоятелен обект 12259.1020.84.1.5. Тази декларация не е представена като
доказателство по делото, а се споменава единствено в обяснителната записка
от м.01.2016 г. към възложеното заснемане на разпределението на тавана.
При това положение не става ясно от кого и в какво качество е съставена и
подписана тази декларация – дали от наследниците на Т. М. Й. в качеството им
на собственици на сграда 12259.1020.85.1, в която е разположен спорният
таван, или в качеството им на собственици на съседната сграда
12259.1020.84.1. Не става ясно и кога е подписана тази декларация –
ответникът твърди, че същата е била налична към 14.01.2016 г., когато в
кадастралната карта са въведени изменения въз основа на същата. Към този
момент обаче Д. И. Й. и Г. М. Й. (праводателите на ищците) вече са били
собственици на самостоятелен обект – втори етаж в сграда 12259.1020.85.1,
тъй като са придобили правото на собственост през 2007 г. и то от друго лице
– Н. М. Н., който при сключване на сделката се е легитимирал като собственик
с нотариален акт от 1992 г.
При липсата на доказателства, не може да бъде направен обоснован
извод, че е било взето решение от етажните собственици на сграда
12259.1020.85.1, по силата на което прилежащият към тази сграда таван да
обслужва самостоятелен обект в съседната сграда. Данните по делото по-
скоро сочат, че декларацията е подписана от собствениците на сграда
12259,1020.84.1. И в двата случая обаче такова решение е в противоречие с
императивни законови разпоредби. Обща част от смисъла на чл.38, ал.1 ЗС
може да бъде само обект, разположен в същата, а не в друга сграда. Етажната
собственост предполага наличие на сграда, в която отделните етажи или части
от етажи принадлежат на различни собственици, при което частите от
сградата, които по естеството си или по своето предназначение служат за
общо ползване, принадлежат на всички собственици в тази сграда. Наличието
на функционална връзка между обекти в различни сгради не обуславя наличие
на етажна собственост, включително когато помещение в една сграда е
предназначено да обслужва обекти в друга сграда – по смисъла на закона е
необходимо обектите в етажната собственост да формират единно в
строително-архитектурно отношение тяло, за което да са налице общи основи,
външни стени, плочи, покрив и други посочени в чл.38 ЗС елементи в
сградата. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – напр.
Решение № 335 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 285/2011 г., ІІ г.о., ГК и
Решение № 67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 528/2015 г., ІІ г.о., ГК.
19
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че след
като спорното подпокривно пространство е част от сграда 12259.1020.85.1 в
строително-архитектурно отношение, то същото представлява обща част от
тази сграда и не би могло по съгласие и решение на етажните собственици на
същата да се придава като прилежаща част към обект в съседна сграда Още
по-малко такова придаване би могло да се извърши по решение на
собствениците на съседната сграда 12259.1020.84.1, тъй като същите нямат
никакви права спрямо това подпокривно пространство. Безспорно между
двете сгради е била изградена и съществува и към момента функционална
връзка, чрез която достъпът до спорното подпокривно пространство се
осъществява от съседната сграда. Без значение е обстоятелството по какъв
начин през годините е бил ограничен достъпът до тавана от сграда
12259.1020.85.1 и е бил изграден достъп от съседната сграда 12259.1020.84.1.
Тази функционална връзка не би могла да промени характеристиката на
тавана като обща част на първата сграда и да го превърне в самостоятелен
обект на право на собственост, тъй като липсва решение за промяна на
предназначението му, което да е взето от етажните собственици на сградата, в
която се намира, както и доказателства за извършено преустройство на тавана
в съответствие със строителните правила и норми, които да го превръщат в
обект по смисъла на § 5, т.39 ЗУТ. Тази връзка не може да легитимира
ответника, респ. неговите праводатели, като собственици на тавана, тъй като
същият по вече изложените съображения представлява обща част на сграда
12259.1020.85.1 и като такава не може нито да се придобива по давност, нито
да бъде предмет на прехвърлителна сделка. След като тези тавански
помещения не представляват самостоятелни обекти на право на собственост,
същите не биха могли да принадлежат на лице, което не притежава
самостоятелен обект в сградата, а следователно не могат да бъдат придобити
от такова лице и по някой от предвидените в чл.77 ЗС способи. В този смисъл
– вж. Решение № 207 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 867/2010 г., ІІ г.о., ГК .
Ето защо сключената разпоредителна сделка с Нотариален акт № 119, т.І, рег.
№ 361, дело № 21/2016 г. на нотариус С. П., не е могла да породи вещноправен
ефект в частта, в която като предмет на продажбата са посочени таван и
тавански помещения, находащи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1,
поради което ответникът не е могъл да придобие право на собственост върху
тези помещения.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ищците са доказали фактите, от които произтича правния им интерес, а
именно – притежаване на собственически права върху спорния таван,
доколкото същият представлява обща част от сграда – етажна собственост, в
която те притежават право на собственост върху самостоятелен обект. От своя
страна ответникът не е провел доказване на съществуващо в негова полза
право на собственост върху спорния имот. При това положение предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен. Като е достигнал до
същия краен извод и е уважил този иск, районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част, но
с корекция в описанието на имота. В Нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 26.01.2016 г. № 119, том 1, рег.№ 361, дело № 21/2016 г. на нотариус
С. П., с район на действие РС-Враца, са посочени като прилежащи части:
таван с площ от 48,12 кв.м., тавански стаи с площ 37 кв.м. и черен таван с
20
площ 55 кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1. От
заключението на СТЕ се установи, че таванът с площ от 48,12 кв.м. е
разположен в сграда 12259.1020.84.1, а таванските стаи с площ 37 кв.м. и
черен таван с площ 55 кв.м. се намират в подпокривното пространство на
сграда 12259.1020.85.1. Разликата между общата посочена в нотариалния акт
площ от 92 кв.м. на двете тавански част, находящи се във втората сграда, със
сочената като спорна площ от 109,30 кв.м. на тавана на същата сграда се
дължи на факта, че в нотариалния акт таванските помещения са посочени с
полезната им площ, т.е. без изградените стени, а площта от 109,30 кв.м. е
изчислена по външния контур на сградата. При постановяване на обжалваното
решение районният съд е посочил всички описани в Нотариален акт №
119/2016 г. тавански части, като е посочил, че уважава иска до размер на
площта от 109,30 кв.м. При така извършеното описание е извършено смесване
между полезна и застроена площ на спорните таванските помещения, което
води до неточност в описанието на имота. Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, но с корекцията, че се признава за
установено, че ответникът не е собственик на подпокривно пространство
(таван) с обща площ от 109,30 кв.м., находящ се в сграда 12259.1020.85.1 и
включващ описаните в нотариалния акт тавански стаи с полезна площ 37 кв.м.
и черен таван с полезна площ 55 кв.м.
ІІ. По инцидентния установителен иск:
По реда на чл.212 ГПК ответникът е въвел като предмет на спора и
въпросът за нищожността на Нотариален акт за поправка на нотариален акт за
дарение на недвижими имоти със запазено право на ползване от 04.11.2021г.
№ 110, том Х, рег.№ 8936, деило № 1318/2021 г. на нотариус А. В., с район на
действие РС-Враца и вписан под № 770 в НК.
Твърденията си за нищожност на този нотариален акт ответникът
обосновава с доводи, че по реда на поправката на първоначалния нотариален
акт не може да бъде добавян нов предмет на договора.
Съдебната практика е непротиворечива във виждането, че по
предвидения в чл.579, ал.3 ГПК ред може да се извършват само поправки, с
които се изяснява съдържанието на първоначалния нотариален акт или се
отстранява допусната в него фактическа грешка, тъй като само такива не
засягат изразената от страните воля. По този начин не може да се изменя
съдържанието на сделката - по вид, предмет, страни. В практиката на ВКС се
подчертава също, че поправката или добавката на вече издаден нотариален акт
се извършва с нов нотариален акт, в който по недвусмислен начин следва да е
отразено какво точно се поправя или добавя, като тя следва да внесе яснота,
съответстваща на действителното правно положение, без да рефлектира върху
цялостното смислово съдържание на поправяния акт, така че при общия му
прочит, поправеният, респ. добавеният текст, да съставляват едно цяло с
останалото съдържание на основния акт. При несъобразяване с това изискване
към производството по чл.579, ал.3 ГПК поправката или добавката са
нищожни нотариални удостоверявания съгласно чл.576 ГПК.
В конкретния случай с посочения Нотариален акт за поправка № 110,
том X, рег.№ 8936, дело № 1318/2021 год. по описа на нотариус А. В. е
извършена поправка в Нотариален акт 10, том V, рег. № 3627, дело №
484/18.05.2021 год. по описа на същия нотариус, като на страница втора на ред
шестнадесет, след израза „/петдесет и три цяло и двадесет и две стотни
21
квадратни метра/, се добавя израза "и ТАВАН, с полезна площ: 109.30 кв.м." и
на страница втора ред тридесет и три от горе на долу вместо "два броя тераси"
да се чете: "три броя тераси".
Настоящият съдебен състав намира, че с така извършената поправка не
е изменено съдържанието на сделката. Добавянето към предмета на дарението
на таван с площ 109,30 кв.м. не води до изменение на предмета на договора и
не добавя нов обект към вече извършеното разпореждане. Както бе посочено,
разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС е императивна, което означава, че общите части
възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната
собственост, при което не е необходимо изрично волеизявление на
собственика на отчуждавания индивидуален жилищен обект. Отчуждителят
на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи
определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер
на индивидуална собственост, след като същите нямат такъв характер. В този
смисъл – вж. Решение № 1952 от 28.09.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2004 г.,
ГК, IV-Б г. о.
При изложените по-горе съображения, че в случая таванът има
характер на обща част, а не е самостоятелен обект на собственост,
посочването на същия в нотариалния акт за поправка като част от предмета на
сделката представлява единствено конкретизиране на същия и внасяне на
яснота относно обема на прехвърлените права, а не добавяне на нов обект.
При предявяването на инцидентния установителен иск не се твърди, а и
съдът не констатира друго основание за нищожност на нотариалното
удостоверяване по смисъла на чл.576 ГПК.
Районният съд е приел, че нотариалният акт за поправка е нищожен,
тъй като подпокривното пространство представлява обща част за
съсобствениците на сграда 12259.1020.85.1 и не може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка, при което е уважил предявения инцидентен
установителен иск и е прогласил нищожност на нотариалното удосоверяване.
Настоящият съдебен състав намира, че в тази част
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. На първо масто,
като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване ищецът от
инцидентният установителен иск не е навеждал такива доводи. На второ
място, въпросът дали таванът е изключителна собственост на ищците или на
всички етажни собственици не се включва в спорния предмет по настоящето
дело. Дори и да е прехвърлен целия таван, а той да не е собственост на
ищците, а да е само обща част, от която те притежават припадащите им се
идеални части, прехвърлянето на чужда вещ не е основание за нищожност на
сделката, а още по-малко на нотариалното удостоверяване. На трето място,
именно несамостоятелният характер на това спорно подпокривно
пространство води до извод, че същото не е отделен обект на собственост,
поради което не става дума недопустимо привнесен нов предмет на сделката с
нотариалния акт за поправка, а единствено за допълване, чрез което се
изясняват прилежащите общи части към основния предмет – недвижимия
имот, описан в първоначалния нотариален акт.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен
инцидентния установителен иск и е прогласена нищожността на нотариалния
22
акт за поправка, и вместо това – да бъде постановено решение, с което тази
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
ІІІ. По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта, в която Д. Г. Й. и К. Г. Й. са
осъдени да заплатят на "СЕЙВИЪР" ЕООД по 150,00 лв., представляваща
направени разноски по инцидентния установителен иск.
На всеки от въззивниците – ищци следва да бъдат присъдени
направените във въззивната инстанция деловодни разноски в размер от по
1225,00 лв., в т.ч. по 25,00 лв. – внесена държавна такса от всеки от тях по
въззивната жалба и по 1200,00 лв. – половината от общо договореното и
платено адвокатско възнаграждение в общ размер от 2400,00 лв.
От процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Искът е за защита на вещни права върху недвижим
имот и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема на
осъществената адвокатска защита, договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение не е прекомерно – арг. чл.7, ал.5 и 6 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 70/12.02.2024 г. по гр.д.№ 393/2023 г. по описа
на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е признат за нищожен по предявен
инцидентен установителен иск от "СЕЙВИЪР" ЕООД Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за дарение на недвижими имоти със запазено
право на ползване от 04.11.2021 г. № 110, том Х, рег.№ 8936, дело № 1318/2021
г. на нотариус А. В. с район на действие РС-Враца, както и В ЧАСТТА, в която
Д. Г. Й. и К. Г. Й., действаща със знанието и съгласието на своята майка Д. И.
С., са осъдени да заплатят на „СЕЙВИЪР” ЕООД деловодни разноски от по
150,00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "СЕЙВИЪР" ЕООД против Д. Г. Й. и К. Г.
Й., действаща лично и със съгласието на своята майка Д. И. С., инцидентен
установителен иск за прогласяване нищожността на Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за дарение на недвижими имоти със запазено
право на ползване от 04.11.2021 г. № 110, том Х, рег.№ 8936, дело № 1318/2021
г. на нотариус А. В., с район на действие РС-Враца, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/12.02.2024 г. по гр.д.№ 393/2023 г. по
описа на Районен съд-Враца в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, със следната корекция:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. Г. Й., с ЕГН **********, и
К. Г. Й., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка
и законен представител Д. И. С., с ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.Враца, ул. "***" ***, че "СЕЙВИЪР" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, ул. "***" ***, представлявано от управителя
Д. М. П., не е собственик на подпокривно пространство (таван) с обща площ
от 109.30 кв.м, находящ се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1, описан в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том 1, рег. № 361, дело
23
№ 21/2016 г. на нотариус С. П., с район на действие Районен съд Враца, като
тавански стаи с полезна площ от 37 кв.м. и черен таван с полезна площ от
общо 55 кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 12259.1020.85.1.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/12.02.2024 г. по гр.д.№ 393/2023 г. по
описа на Районен съд-Враца и В ЧАСТТА в която ответникът "СЕЙВИЪР"
ЕООД е осъден да заплати на ищците Д. Г. Й. и К. Г. Й., действаща лично и със
съгласието на своята майка Д. И. С., по 150,00 лв. деловодни разноски за всеки
от тях.
ОСЪЖДА "СЕЙВИЪР" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца, ***, представлявано от управителя Д. М. П., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Враца, ул.***, сумата
1225,00 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "СЕЙВИЪР" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца, ***, представлявано от управителя Д. М. П., ДА
ЗАПЛАТИ на К. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Враца, ул.***, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. И. С., ЕГН
**********, сумата 1225,00 лв., представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчване на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24