Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, 18.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                         

разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №348 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от А.А.А. *** против Наказателно постановление №16/08.12.2020г. на Началник РУ - Левски към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. Наведен е довод за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се твърди, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение, както и допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.

          В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С.П. – ВТАК, който поддържа жалбата. Сочи допуснати нарушения на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, досежно правните норми, които се твърди да били нарушени от жалбоподателя. Посочва, че в съставения акт като нарушен бил посочен чл.64, ал.1, т.2 ЗМВР, каквато точка не съществувала, а в НП като нарушена била посочена разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗМВР. Изложени са съображения, че разпоредбите на ал.1 и 2 на чл.64 ЗМВР не съдържали състав на административно нарушение, като такова било предвидено в чл.64, ал.4 ЗМВР. Твърди се, че посоченото представлявало нарушение на материалния закон, както и довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради неяснота относно административното нарушение, което му било вменено. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че допуснатите нарушения не представляват съществени такива, както и че е налице извършено административно нарушение, то навежда довод, че деянието останало недовършено във фазата на опита, тъй като не били настъпили общественоопасните му последици – избягване на административно-наказателна отговорност, чрез не представяне на съответните документи, доколкото на жалбоподателят бил съставен друг акт за извършено от него нарушение. Позовава се на разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗАНН, съгласно която опитът към административно нарушение не се наказва освен в предвидените от закона случаи, какъвто не бил процесния. Иска се наказателното постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски.

          Ответната страна по жалбата РУ Левски към ОДМВР – Плевен не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание. Изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Наведени са доводи, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.11.2020г., след 01 часа, свидетелите Д.А.П. и С.М.С. ***, изпълнявали служебните си задължения в гр.Левски, където наблюдавали автомобил, който извършвал т.нар. „дрифтиране“. Автомобилът бил последван до ж.п. гарата в гр.****, където спрял. Виждайки, че патрулният автомобил приближава, шофьорът на посоченото МПС – жалбоподателят А.А., напуснал превозното средство и избягал. След известно време се върнал при автомобила, като на мястото дошъл и свидетеля А.И.А. – негов баща. Последният седнал на шофьорското място, а жалбоподателят на мястото до него. Полицейските служители П. и С. отишли при процесното МПС за извършване на проверка, като поискали документите на А. и неговия баща. Жалбоподателят А.А. отказал да даде документите си, като твърдял, че не бил шофирал, искал да напусне автомобила, влязъл в пререкание с полицейските служители, след няколко отправени му устни разпореждания хвърлил документите си на земята.

А.А. бил задържан и отведен в РУ – Левски, където му бил съставен АУАН №16 от 21.11.2020г., за това, че на 21.11.2020г., около 02,05ч. в гр.******, ул.“****“, пред ЖП гара, не изпълнил устно полицейско разпореждане да предаде лични документи и документи на автомобил, държал се грубо и арогантно, с което пречил на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба, въпреки че ясно и осъзнато възприел разпореждането, с което виновно нарушил чл.64, ал.1, т.2 ЗМВР. Актът бил предявен и подписан лично от жалбоподателя на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №16 от 08.12.2020г. против А.А.А., с което на жалбоподателя било вменено виновно нарушение на чл.64, ал.2 ЗМВР, поради което на основание чл.257, ал.1 ЗМВР му било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. Приетата за установена в НП фактическа обстановка е идентична с изложените в АУАН факти.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Д.А.П. и С.М.С., А.И.А. /частично/, писмени доказателства и доказателствени средства: Акт за установяване на административно нарушение №16 от 21.11.2020г., Наказателно постановление №16 от 08.12.2020г. на Началник РУ - Левски, докладна записка за задържане на лице.

Даде се изцяло вяра на показанията на свидетелите Д.А.П. и С.М.С., като последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, както и без каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода на делото и преднамерено уличаване на жалбоподателя в извършване на административно нарушение.

Съдът даде частично вяра на показанията на св.А.А. и не ги кредитира в частта им, в която същите противоречат на показанията на свидетелите П. и М., като отчете възможната заинтересованост на лицето от изхода на делото, като баща на жалбоподателя. Въпреки наличието на разминаване с показанията на полицейските служители относно причината, поради която свидетелят А. дошъл и обстоятелствата, при които е протекла проверката, показанията му не се различават съществено относно релевантните за вмененото нарушение факти. От показанията на свидетеля А. също се установява, че след отправеното му устно разпореждане жалбоподателят няколко пъти отказал да предаде шофьорската си книжка с довода, че не той управлявал автомобила. В частта им, в която не се опровергават от останалия доказателствен материал, съдът даде вяра на показанията на свидетеля А.А..

Кредитирани бяха писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни длъжностни лица.

Съдът намира за основателен наведения от жалбоподателя довод, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице.

Налице е противоречие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация в АУАН и НП, с което е накърнено правото на защита на наказаното лице, а именно правото му да разбере фактическите и правни рамки на вмененото нарушение.

Установява се, че съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че не изпълнил отправено спрямо него устно полицейско разпореждане. Същевременно неправилно като правна квалификация на нарушението в АУАН е посочена разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Издаването на устни разпореждания е уредено в ал.2 на чл.64 ЗМВР, която е посочена като нарушена в издаденото НП. По този начин обаче допуснатото нарушение не е отстранено от административно-наказващия орган, доколкото чл.64, ал.1 и ал.2 ЗМВР сами по себе си не предписват правило за поведение за гражданите, неизпълнението на което да бъде вменено, като административно нарушение, а уреждат правомощията на полицейските органи при издаване на разпореждания. Такова правило за поведение е предвидено в ал.4 на цитираната разпоредба, съгласно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Налице е неправилно приложение на материалния закон, като описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната административно-наказателна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Останалите описани в АУАН и НП факти, а именно че жалбоподателят пречи на полицейските органи да изпълняват служебните си задължения, въпреки, че са вменени на жалбоподателя, не са квалифицирани правно, като същите касаят друга санкционна разпоредба, а именно тази на чл.264, ал.1 ЗМВР, съгласно която е предвидено наказание глоба от 500 до 1000 лв. за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление.

С оглед на изложеното, налице са допуснати процесуални нарушения, които са довели до неяснота относно фактическите и правни рамки на вмененото нарушение и са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Формалността на административно-наказателното производство изисква прецизност при описание на административното нарушение, като следва да е налице конекситет между фактическата и правната част, с оглед осигуряване правото на защита на санкционираното лице. Поради изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора, основателно е направеното от защитника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е в минималния размер, изчислен съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът  

  

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16/08.12.2020г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на А.А.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.64, ал.1 ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на А.А.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                         

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: