Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 03.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 49/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба подадена от „Профи кредит България” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, чрез юрк. Р.И.,
като пълномощник на управителите, против П.К.Р. ***, ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за
изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването
на вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 25.11.2019 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 714/2019 г. по описа на РС Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 947 от
06.12.2019 г. за следните суми : 823,14 лева – главница, 262,26 лева –
договорно възнаграждение за периода от 10.10.2018 г. до 27.08.2019 г., 940,41
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лева – такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 11.07.2018 г. до 27.08.2019 г., 115,14 лева –
лихва за забава за периода от 11.07.2018 г. до 27.08.2019 г. и законната лихва
върху главницата, считано от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 193,42 лева разноски по делото, от които 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 43,42 лева – заплатена
държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит № ********** от 08.06.2018 г., като падежът на последната
по ред погасителна вноска е бил на 10.06.2020 г.
Цената на исковете е 823,14 лева – главница, 262,26 лева – договорна лихва, 940,41 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
115,14 лева – лихва за забава, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се
дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и
законната лихва за забава върху главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното издължаване, както и направените разноски. В условията на
евентуалност се претендират падежиралите вноски до датата на приключване на
устните състезания.
За сумата от 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането не е предявен иск, следователно в тези ѝ части заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване, както и в частта ѝ за разноските, за сумата над
190,75 лева до 193,42 лева.
В срока за отговор е подаден писмен отговор от ответника.
Предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни, както и фактическите
обстоятелства изложени в исковата молба. В открито съдебно заседание Р. уточнява, че
не оспорва подписите под договора, а оспорва
единствено подписите върху искането за отпускане на потребителски кредит от л.
6 на делото до л. 10, включително. Не оспорва, че е взела сумата от 900 лева и
е върнала 300 лева. Посочва, че е склонна да върне 600 лева, заедно със
законната лихва, но повече от това отказва да върне на „Профи кредит България”
ЕООД. Заявява, че не пази документите, но действително е платила тези 300 лева.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено
ч.гр.д. № 714/2019 г. по описа на Районен
съд Своге. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно изготвена.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна :
На 07.06.2018 г. в гр. София е сключен договор за потребителски кредит
между „Профи кредит България” ЕООД (кредитор) и П.К.Р. (потребител) за сума от
900 лева. Заемът
за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Заемната сума е постъпила по сметка на ответника на следващия ден, видно от
преводно нареждане (документ за кредитен превод с
референция : 067029970022928). Това обстоятелство
не се оспорва и от заемополучателя. От погасителния план към договора за
потребителски кредит се установява, че получената сума е следвало да се върне
за периода от 10.07.2018 г. до 10.06.2020 г. - на 24 месечни вноски, в размер на 100,66 лева (24 х 100,66 = 2415,84 лева). Всяка погасителна месечна вноска включва в себе си главница, лихва и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Според заключението
на експертизата, кредитополучателят е заплатила общо 330 лева : 105 лева на
30.07.2018 г. ; 110 лева на 13.08.2018 г. и 115 лева на 08.10.2018 г. С тях са
погасени 76,86 лева – главница, 90,06 лева – договорна лихва, 140,01 лева -
възнаграждение по закупена допълнителна услуга, 3,01 лева – лихва за забава и
20 лева – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. Останали
са неплатени претендираните в настоящото производство парични суми. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер
на 49,90 %, годишният лихвен процент (ГЛП) е в размер на 41,17 %, а лихвеният процент на ден
е 0,11 %. Те включват в себе си само договорената лихва и главницата (55,64 х 24 = 1335,36 лева), но не и
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080,48
лева.
В заявлението по чл.
410 ГПК е записано, че последната погасителна вноска е трябвало да се плати на
27.08.2019 г., от когато кредитът е изискуем в пълен размер. Така е посочено и
в издадената заповед за изпълнение : вземането произтича
от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от
08.06.2018 г., като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на
27.08.2019 г. В исковата молба се твърди, че в заявлението по чл. 410 ГПК е
допусната техническа грешка и е посочено неправилно основание, въз основа на
което дружеството търси вемането. С оглед на това се иска от съда да приеме, че
вземането се претендира на основание предсрочна изискуемост, евентуално да се
присъдят падежиралите вноски до приключване на устните състезания.
Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК изискват идентичност на основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на
вземането по предявения иск. За ищеца липсва правен интерес от
установяване съществуването на вземане, което не е било предмет на заповедно
производство, с оглед естеството на тази защита. По тази причина съдът не може да
разгледа иска на друго основание, тъй като такъв иск би бил недопустим. От
друга страна кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост преди 25.11.2019 г., за което липсват
каквито и да е доказателства по делото. От трета страна и с оглед на длъжимите
суми, по настоящото дело е без значение на какво основание се претидира
вземането за главница и договорна лихва, тъй като според заключението и в двата
случая неплатената главница е равна на 823,14 лева, а договорната лихва е
262,26 лева – към датата 25.11.2019 г. и към датата 18.10.2021 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и
доказани за главницата и за договорната лихви, и съответно са неоснователни за възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги и за лихвата за
забава. Съображенията са следните :
Налице е валиден
договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила изцяло своите
задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва,
както и размера им. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Последната вноска е следвало да се внесе на 10.06.2020 г.
Годишният процент на разходите по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), като претендираните
главница и
договорна лихва, съответстват на дължимите, както се установява от
експертизата.
В мотивите към Тълкувателно
решение (ТР) № 3/2017 г. от
27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., Общото
събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен
съд (ВКС) е приело, че
кумулирането на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същ
период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред
не допуска. В случая за един и същи период се претендират две лихви върху една и съща
сума – договорна (
възнаградителна) и законна (обезщетителна). Съгласно с
постановеното в ТР, за периода до 10.06.2020 г., датата на която е следвало да
се плати последната
вноска, се дължи договорната лихва, а след това се дължи законната лихва върху главницата. Датата, от която длъжникът е в забава е 11.10.2018 г., а не 11.07.2018 г.,
както се твърди в заявлението.
Договорът за потребителски кредит № ********** от 08.06.2018 г. попада в
предметния обхват на ЗПК - с оглед стойността му и това, че не са налице
изключенията на чл. 4 ЗПК. В чл. 33 ЗПК е предвидено, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане за възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги. Посочените уговорки между страните
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Поради изложеното, съдът приема, че договарянето на
обичайни за една финансова услуга клаузи под формата на „споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги”, за които да се дължи
допълнително възнаграждение и то в много висок размер е в несъответствие със
заложената в Закона за защита на потребителите идея да не се допуска прекомерно обременяване на
потребителя и той да дължи неоправдано висока цена за ползвана финансова
услуга. Ето защо съдът приема, че т.н. допълнителен пакет услуги са услуги по
усвояването и управлението на кредита и поради това не попадат в хипотезите, за
които съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК може да се събират такси
и комисионни. При така
изложеното посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за възнаграждение
за допълнителни услуги се явяват нищожни, поради противоречие с императивната норма на чл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и като такива не пораждат права и задължения за страните по
правоотношението. От друга страна по своя характер те представляват допълнителни плащания, дължими от ответника, като същите се отразяват и на годишния
процент на разходите (ГПР), макар формално да не са включени в него.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част на исковете,
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът присъжда
юрисконсултско възнаграждение, като определя размера му на 220 лева. Съдът дължи произнасяне и по
разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според
установената част от вземанията.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на П.К.Р. ***, ЕГН **********, че дължи на
„Профи кредит България” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България” 49, бл. 53Е, вх. В,
ЕИК *********, представлявано от управителите С.Н. и Ц.С., сумата от 823,14 лева – представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 08.06.2018 г.,
заедно със законна лихва върху непогасената главница, считано от 11.06.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 262,26 лева –
договорна лихва, начислена за периода от 10.10.2018 г. до 10.06.2020 г., като отхвърля предявените
положителни установителни искове за сумата от 940,41 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 115,14 лева – лихва за
забава за периода от 11.07.2018 г. до 27.08.2019 г.
Осъжда П.К.Р. ***, ЕГН **********, да заплати
на „Профи кредит България” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България” 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********,
представлявано от управителите С.Н. и Ц.С., сумата от 317,67 лева – представляваща направени разноски за
държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение по гр.д. № 49/2020 г. по описа на Районен съд Своге, според
уважената част от исковете.
Осъжда П.К.Р. ***,
ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит
България” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България”
49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********, представлявано от управителите С.Н. и Ц.С., сумата от 96,71 лева –
направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 714/2019 г. по описа на Районен
съд Своге, според установената част от вземанията.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
На основание чл. 415, ал. 5 ГПК обезсилва Заповед № 947 от 06.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 714 по описа за
2019 г. на Районен съд Своге,
в частта ѝ за сумата от 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, както и
в частта ѝ за разноските, за сумата над 190,75 лева до 193,42 лева.
Решението,
в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с частна жалба, пред
Софийския окръжен съд - в едноседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :