О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 21 май 2020 год.
Административен съд Русе,
в закрито съдебно заседание на 21 май през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
След като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Василев административно дело № 195 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе по
редовността и допустимостта на съдебното производство, взе предвид следното:
Делото е образувано след постъпила в
съда жалба от Н.С.С., лично в качеството си на физическо лице и като представител на фирма ЕТ „Ниси-Н.С.“,
ЕИК *********. Жалбата е насочена срещу Заповед №РД-01-704/14.03.2020г.,
издадена от кмета на община Русе и касаеща въвеждането на мерки за противоепидемична
защита на територията на община Русе до 29.03.2020г. или до отмяната на
извънредните мерки, въведени от Националния оперативен щаб и Министерство на
здравеопазването.
От
външна гледна точка жалбата е била нередовна, тъй като към нея е липсвал
приложен документ за платена държавна такса за завеждане на делото, т.е. не
отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК.
В дадения
от съда срок, жалбоподателят, в качеството си на физическо лице внася държавна
такса от 10 лева, но иска освобождаване по отношение на заплащане на таксата от
50 лева за ЕТ „Ниси-Н.С.“.
Съдът,
с определение от 07 май 2020 год. остави без движение производството по адм.
дело №195 по описа на съда за 2020 год., досежно жалбата на ЕТ „Ниси-Н.С.“.
Указа на жалбоподателя-ЕТ, че само при наличието на хипотезите, разписани в разпоредбите на ТЗ-
напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 от ТЗ и ако
изпълнява условията, разписани в чл.83, ал.2 от ГПК, неговото искане към съда
за освобождаване от държавна такса, следва да подкрепи освен с доказателства за
наличие на хипотеза по ТЗ и със следните документи и данни за: 1. доходите на
лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с
декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата
заетост; 6. възраст; 7. други обстоятелства, търговеца би могъл да бъде
освободен от внасяне на държавна такса.
На
оспорващия бе даден 7-дневен срок от съобщението, да представи такива
доказателства, в противен случай съдът ще остави без уважение искането за
освобождаване от държавна такса, касателно ЕТ.
В
дадения от съда срок, изтекъл на 14.05.2020г., указанията не бяха изпълнени,
единствено в съда постъпи молба за спиране на настоящото производство, до
приключване на преюдициално такова, водено във ВАС.
С
оглед на така изложеното, за да се произнесе по искането за освобождаване от
държавна такса, касаеща ЕТ, съдът установи следното:
Настоящото
дело е образувано след жалба от Н.С., лично в качеството си на физическо
лице и като представител на фирма ЕТ
„Ниси-Н.С.“, ЕИК *********. Молбата за освобождаване от държавна такса за
съдебното производство е предявена от Н.С. в качеството му на ЕТ „Ниси-Н.С.“.
Доколкото едноличният търговец по дефиниция следва да бъде състоятелен и
платежоспособен, разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК не се прилага по
отношение на търговци и същите не могат да бъдат освобождавани от заплащането
на държавни такси.
Според
чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в производствата
по административни дела по силата на чл. 144 АПК, такси и разноски по съдебното
производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят, а при преценката по този въпрос съдът
взема предвид имущественото състояние на молителя, удостоверено от него с
декларация, семейното положение, трудовата заетост, възрастта и други
констатирани обстоятелства. Законодателят обаче има предвид освобождаване само
и единствено за физически лица, не и за търговци по смисъла на ТЗ.
Липсата
на изпълнени указания и доказателства в посока наличието на
хипотезите, разписани в разпоредбите на ТЗ - чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649,
ал. 6, чл. 694, ал. 2 от ТЗ, ведно с казаното в по-горните два абзаца досежно
волята на законодателя, разписана в чл.83, ал.2 от ГПК, водят на извода за
дължимост от страна на ЕТ „Ниси-Н.С.“ на държавна такса за съдебното производство.
Навнасянето й, предвид и дадените още с определение на съда от 23.04.2020г.
указания, съобразно разпоредбата на чл.158, ал.3 от АПК, ще доведат и до
прекратяване на съдебното производство в тази му част, досежно жалбата на ЕТ.
По
отношение допустимостта на съдебното производство, инициирано от Н.С.С., в
качеството си на физическо лице и като
представител на фирма ЕТ „Ниси-Н.С.“:
Както
посочихме по-горе, делото е образувано по негова жалба/в двете му качества/
срещу Заповед №РД-01-704/14.03.2020г., издадена от кмета на община Русе и
касаеща въвеждането на мерки за противоепидемична защита на територията на
община Русе до 29.03.2020г. или до отмяната на извънредните мерки, въведени от
Националния оперативен щаб и Министерство на здравеопазването.
Междувременно,
видно от получена по делото справка, изходяща от кмета на община Русе е, че
кметът със Заповед №РД-01-1018 от 05.05.2020г. е отменил оспорената Заповед
№РД-01-704/14.03.2020г., за което е налице и изричен диспозитив в заповедта от
05.05.2020г.
При
така развилите се обстоятелства, отмяната на оспорената заповед с издаването на
нова такава, е със силата на оттегляне на първоначално издадения
административен акт.
Налице
е хипотезата на чл.156, ал.1 от АПК. Това води от своя страна до следните
последствия:
За
оспорващия, както в качеството му на физическо лице, така и като ЕТ е отпаднал
правния интерес от оспорване на вече отменения административен акт, който по
своята природа се явява общ такъв. В настоящото производство липсва годен за
обжалване административен акт. Друг е въпроса, че за ЕТ „Ниси-Н.С.“ производството
се явява недопустимо и поради нередовност на жалбата му поради липса на внесена
държавна такса.
Съдът
е изправен пред хипотезата на чл.159, т.3 и т.4 от АПК- оспореният
административен акт е оттеглен и за оспорващият, в качеството му на физическо
лице/в която част съдебното производство е редовно/, липсва правен интерес от
оспорване и липсва годен за обжалване административен акт. Спрямо ЕТ „Ниси-Н.С.“
са налице и повече основания за прекратяване на съдебното производство, освен последното
посоченото и липсата на внесена държавна такса.
Воден от това, на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл.156,
ал.1, вр. с чл.159, т.3 и т.4 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
без уважение искането на ЕТ
„Ниси-Н.С.“ за
освобождаване от внасяне на държавна такса в производството по адм. дело №195 по
описа на съда за 2020 год.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Н.С.С., в качеството му на физическо лице и като представител на фирма ЕТ „Ниси-Н.С.“,
ЕИК ********* срещу Заповед №РД-01-704/14.03.2020г., издадена от кмета на
община Русе и касаеща въвеждането на мерки за противоепидемична защита на
територията на община Русе до 29.03.2020г. или до отмяната на извънредните
мерки, въведени от Националния оперативен щаб и Министерство на
здравеопазването.
Прекратява производството по адм. дело №195/2020г.
по описа на Административен съд Русе.
Определението може да бъде оспорено с частна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в срок от 7 дни от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.