Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

  град Кърджали, 01.03.2023 год.

 

Административен съд – Кърджали, ……………………...… в открито ..............................

съдебно заседание на втори февруари ….......................…….……..…………………..………….…..

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година,

в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

 

при секретаря ………………………………………….. Павлина Петрова ………….....….....…...............

с участието на Бонка Василева – прокурор при Окръжна прокуратура - Кърджали, ….  

като разгледа докладваното от ………………... съдията Виктор Атанасов …….…................…   

административно дело ………... №206 ……... по описа за ....................... 2022 год. …….....

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от А.А.П.,***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.Е.П. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, с адрес – ***, с посочено правно основание: чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с първоначално посочени цени на исковете, съответно в размер на 30000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди и в размер на 17084.49 лева, представляващ обезщетение за пропуснати ползи, причинени и настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност „***”/**/ при РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, за задържане на А.А.П.,***, с ЕГН **********, за срок от 24 часа. С исковата молба се претендира присъждане и на законната лихва, считано от подаването на исковата молба, както и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че със Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ - Кирково, ищецът А.А.П.,***, с ЕГН **********, бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Кирково. С Решение №104 от 29.11.2021 год. по а.н.д. №233/2021 год., Районен съд - Момчилград отменил посочената Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ - Кирково, като незаконосъобразна и неоснователна и е присъдил на ищеца направените по делото разноски. С Решение №109 от 08.04.2022 год. по КАНД №15/2022 год., Административен съд - Кърджали оставил в сила посоченото решение на Районен съд -Момчилград. В исковата молба се твърди, че по посочените дела безспорно било установено, че със Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52/07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ - Кирково, е било постановено ищецът А.А.П. да бъде задържан за срок от 24 часа, като задържането му е осъществено на 07.10.2021 год., в 15:30 часа и е бил освободен по медицински причини на 07.10.2021 год., в 19:00 часа и че в заповедта за задържане било посочено, че А.А.П. е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ №**/*** год. на РУ – Кирково, за извършено престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.167, ал.1 от НК - за това, че на 02.10.2021 год., по мобилния си телефон, принудил лицето Б. Б. К. да дава дърва за огрев на лица - ***, като го е заплашил с уволнение.

В исковата молба са описани първоначалните действия, извършени във връзка с изпълнението на така издадената заповед за задържане, като се сочи, че след извършването на тези първоначални действия по задържането му, ищецът се почувствал зле, за което незабавно уведомил служителите на РУ – Кирково, ***, ***. Твърди се, че служителите на РУ - Кирково качили ищеца на патрулен автомобил и го транспортирали до Спешно отделение в град Кърджали, а по пътя до там ищецът се почувствал още по-зле, като в Спешна помощ бил прегледан в 18:10 часа, за което, под амб.№**/*** год. била съставена Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане. Сочи се, че д-р Н. Д. прегледала ищеца и констатирала, че същият е с ***, като становището на лекаря било, че ищецът не може да бъде задържан в поделенията на МВР и следва да бъде освободен. В исковата молба се твръди, че въпреки посоченото лекарско становище, ищецът отново бил качен в патрулния автомобил от служителите на РУ - Кирково и откаран в сградата на РУ –Кирково, но по пътя до село Кирково здравословното му състояние се влошило още повече - ***, поради което се наложило патрулният автомобил да спира по пътя. Твърди се също, че в сградата на РУ - Кирково ищецът бил държан още 30 минути, без каквато и да е причина, след което бил освободен в 19:00 часа и се прибрал у дома си в ***. В исковата се молба се сочи, че през нощта на 07.10.2021 год. срещу 08.10.2021 год. здравословното състояние на ищеца останало влошено, а сутринта на 08.10.2021 год. той потърсил лекарска помощ и посетил личния си лекар - д-р Л. М. Е. в ***, като последният констатирал влошеното здравословно състояние на ищеца - установил, че същият има ***, поради което му издал болничен лист №*** от 08.10.2021 год., за срок от 10 дни, при домашен-амбулаторен режим на лечесние, за периода от 08.10.2021 год. до 17.10.2021 год., като ищецът следвало да се яви на допълнителен преглед на 17.10.2021 год. Сочи се също, че личният лекар на ищеца - д-р Е., му издал направление за преглед от ***, ***, тъй като с оглед на здравословното му състояние преценил, че същият има нужда от специализирана медицинска помощ. По-нататък в исковата молба са описани посещенията на ищеца при съответните лекари-специалисти и са посочени с номерата и датите им издадените амбулаторни листове от извършените прегледи, както и се сочи, че нa 14.10.2021 год., ищецът постъпил в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, в „*** отделение”, с диагноза ***” и бил изписан на 18.10.2021 год. Описани са издадената му епикриза и болничен лист, с вписана диагноза „***”, както и издадените му впоследствие още три болнични листа, последният от които издаден на 16.12.2021 год., за периода от 16.12.2021 г. до 29.12.2021 год.

Така, в исковата молба се твърди, че вследствие на незаконния арест ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни преживявания и притеснения, страдания, негативни емоционални преживявания, силен стрес, психично напрежение, чувство на несигурност и срам, влошено здравословно състояние, безсъние, които продължавали и до момента, както и че негативните преживявания и влошеното му здравословно състояние, свързано с *** и описаните в издадените болнични листове и амбулаторни листове диагнози е предизвикано и е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното му задържане с отменената от съда Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52/07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ – Кирково, както до 07.10.2021 год., същият не бил страдал от ***, както и от ***. На следващо място в исковата молба се сочи, че ищецът А.А.П. е известен сред населението на Община Кирково като ***, ***, а понастоящем е *** и че като такъв ***. Твърди се, че незаконосъобразното му задържане се е отразило негативно върху самочувствието му, върху доверието на хората към него, че самият той изпитва притеснения при общуването с близките и познатите си, уронен бил авторитета му сред неговите приятели, близки и в обществото, което му създава проблеми в нормалното общуване, доколкото случаят станал достояние на широк кръг от хора, включително и чрез медийни съобщения. Твърди се също, че са накърнени в значителна степен неговите чест и достойнство, създадени са му изключителни тревоги и неприятни изживявания, като посочените негативни преживявания са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното му задържане с отменената от съда Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ - Кирково. В исковата молбла се твръди, че причинените на А.А.П. горепосочени неимуществени вреди са в размер на 30000.00 лева и са в пряка причинна връзка с отменената от съда като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52/07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ - Кирково.

На следващо място, в исковата молба се сочи, че ищецът А.А.П. работи като *** в „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***, с ЕИК ***, за което има сключен трудов договор №**/*** год. и Допълнително споразумение от 01.09.2021 год. към трудов договор №**/*** год., както и че трудовото му възнаграждение е в размер на *** лева, считано от 01.09.2021 год. Твърди се, че в резултат на заболяването си и издадените болнични листове, за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., ищецът е получил по-малко нетно трудово възнаграждение от дължимото, по силата на посочениия трудов договор и допълнително споразумение, в размер на *** лева и че с посочената сума ищецът е бил ощетен вследствие на незаконосъобразната заповед за задържането му за срок от 24 часа.

С исковата молба се моли да бъдат призовани на съд и след като се докажат твърденията, да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Областна дирекция на МВР - Кърджали, с адрес – ***, да заплати на А.А.П.,***, с ЕГН **********, сумата в размер на 30000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., за задържане на А.А.П.,***, с ЕГН **********, за срок от 24 часа, издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ - Кирково, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

Моли се също така, да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Областна дирекция на МВР - Кърджали, с адрес – ***, да заплати на А.А.П.,***, с ЕГН **********, сумата в размер на 17084.49 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., за задържане на А.А.П.,***, с ЕГН **********, за срок от 24 часа, издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ - Кирково, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

С исковата молба се претендира да бъдат присъдени на ищеца и направените по делото разноски.

В първото съдебно заседание по делото, от ищеца А.А.П., чрез пълномощника му – адв.Е.П. от АК-***, е представена писмена молба от 04.10.2022 год./л.48/, с преписи за ответника и за Окръжна прокурактура – Кърджали, с която, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е поискано да се допусне изменение на размера на предявения иск от А.А.П.,***, с ЕГН **********, срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали, с адрес – ***, като бъде намален същия от 30000.00 лева, на 10000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт - Заповед с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., за задържане на А.А.П.,***, с ЕГН **********, за срок от 24 часа, издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ – Кирково

Предвид така представената молба и с оглед становището на процесуалния представител на ответника и на представителя на Окръжна прокуратура - Кърджали, с протоколно определение от 04.10.2022 год. от открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, в частта му за обезщетението за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., за задържане на А.А.П.,***, с ЕГН **********, за срок от 24 часа, издадена от Б. М. Е., на длъжност ** при РУ – Кирково, от 30000/тридесет хиляди/ лева, на 10000/десет хиляди/ лева.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът А.А.П.,***, се явява лично само в първото съдебно заседание, в което е даден ход на делото, като се представлява и от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Е.П. от АК-***, която заявява, че поддържа предявения иск, с направеното изменение. В следващите съдебни заседания ищецът не се явява, представява се от редовно упълномощения си процесуален представител. В хода по същество същият моли съда да уважи иска така, както е предявен и да присъди на ищеца претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и за причинените имуществени вреди, както са посочени в исковата молба. Моли, също така, да бъде присъдена и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, върху присъдените суми, както и направените разноски по делото, за които представя списък за направените разноски. Счита, че видно от събраните доказателства по делото, се установяват фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Цитира Решение №39232 от 2017 год. на Европейския съд по правата на човека, в което съдът за пореден път констатирал порочна практика на съдилищата в РБългария, критикувал нивото на доказване по тези дела и давал задължителни указания към българските съдилища, че задържането, което е извършено в нарушение на закона и е обявено за незаконно, обикновено може да се презюмира, че причинява психично страдание не само докато трае задържането, но и след това и че такова страдание не е задължително да постигне нивото на психологична травма или разстройство, или да доведе до външни прояви или симптоми, поради това то не винаги се поддава на външно доказателство със свидетелски показания. Заявява, че цитира това решение във връзка с показанията на полицейския служител от РУ – Кирково, издал заповедта за задържане, който в случая свидетелства, че ищецът е бил изключително доволен, радостен и щастлив от това, че е бил задържан за 24 часа, усмихвал се е, бил ведър и спокоен, а в това решение точно такъв случай бил разглеждан. Моли съда да не кредитира тези показания, защото ако това било вярно, е щял да поиска назначаване на психиатрична експертиза, с оглед на това, дали евентуално ищецът не е някакъв мазохист и изпитва неистова радост и удоволствие от това, да му бъдат причинявани неприятности в живота, каквото се е случило с него на посочената дата. Сочи, че тези мерки за процесуална принуда, каквато е мярката „Задържане за 24 часа”, не са някаква самоцел, че те се прилагат при определени предпоставки и с оглед на това, лицето да не се укрие, когато е заварено непосредствено при извършване на някакво престъпление. Счита, че се използва самоцелно тази мярка, най-вече за някакъв имидж пред обществеността, че се води борба с престъпността, а колкото до публикациите по медиите, е да се имитира някаква борба с хипотетична престъпност, защото, в крайна сметка, по този случай няма образувано дело. Счита, че има много други хора, които трябва да бъдат задържани за 24 часа, но те не биват задържани, както и счита, че няма никаква нужда, в *** да прилагаш тази мярка, по отношение на човек, който е известен на обществеността и на самия началник на Районното управление, като сочи, че той не е имал противоправно поведение и че е била абсолютно неналожителна репресията, упражнена спрямо ищеца.

Подробни съображения в подкрепа на предявяния иск развива в писмена защита, която депозира в предоставения от съда срок.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк.М. П., която оспорва, като неоснователен и недоказан, предявения иск от А.А.П. срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

В предоставен от съда срок депозира писмена защита, в която отново заявява, че оспорва изцяло, по основание и размер, предявените искове от А.А.П. срещу Областна дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което моли съдът да ги отхвърли изцяло. Заявява, че оспорва твърдените вреди, оспорва, че е налице каквато и да причинно-следствена връзка между действията на полицейския орган и тях, като твърди, че не е налице фактическият състав, предвиден в чл.1, т.1 от ЗОДОВ. Счита, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, липсват такива, сочещи ангажиране на отговорността на ОДМВР - Кърджали по ЗОДОВ и че посочените от ищеца вреди не са настъпили въобще или ако са настъпили за него, то те не са следствие на собствено поведение на полицейски органи от ОДМВР - Кърджали. Твърди, че липсват доказателства, че в резултат на действия на полицейски органи на ОДМВР - Кърджали, ищецът е претърпял сочените от него неблагоприятни последици и не е налице причинна връзка между незаконните, според ищеца действия и настъпилите вреди. Алтернативно, ако бъдат доказани неимуществени вреди, претърпени от ищеца, а също и че те са непосредствена последица от незаконни действия на полицейски орган на ОД на МВР -Кърджали, счита, че размерът на претенцията е изключително завишен, като заявява, че съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства и че претендираното обезщетение като размер не съответства на чл.52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата и ВКС в такива случаи. В писмената защита развива подробни съображения за неоснователност на исковата претенция, както по отношение на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, така и по отношение на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. С оглед на изложеното, в писмвенатха защита моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, поради липса на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ и поради недоказаност на същите, алтернативно - да намали размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата по този въпрос.

Участващият в съдебното производство прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Намира, че от събраните доказателства не може да бъде обоснован извод за осъществен фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като сочи, че действително, налице е незаконосъобразен административен акт – заповед за задържане за 24 часа, издадена при изпълнение на административната дейност на ответника. Счита обаче, че реални и непосредствено причинени вреди от действието на този незаконосъобразен административен акт, както и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредите не се доказа. Заявява, че това становище се базира, както на събраните по делото писмени доказателства - амбулаторни листове за извършени прегледи при *** и ***, така и от заключението на вещото лице, от които се установява, че ищецът е имал здравословни оплаквания – ***, които са били отпреди датата на задържането. Също така, счита, че следва да бъде обърнато внимание и на това, че въпреки, че здравословните оплаквания са били в предходен период – преди издаване на заповедта за задържане за 24 часа, ищецът не е лекувал тези състояния, което се установило и от изслушването на вещото лице, което заявило, че самият ищец е казал, че не е приемал предписаното лечение, както от ***, така и от ***. Поради тези обстоятелства намира, че не може да бъде направен категоричен извод за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между установеното здравословно състояние на ищеца към момента на издаване на заповедта за задържане, предвид обстоятелството, че при извършеното освидетелстване, във връзка със задържането, в ЦСМП - град Кърджали, се е установило, че същият е с ***. С оглед на изложеното, счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде оставен без уважение, тъй като преки доказателства за причинно-следствена връзка между вредите и действието на незаконосъобразния административен акт не се установили. Относно искът за имуществени вреди, тъй като той е свързан с твърдените претърпени вреди от ищеца, заради което е отсъствал от работа, потвърдени в исковата молба, също счита, че не следва да бъде уважен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че по отношение на ищеца А.А.П., от Б. М. Е. - полицейски *** при РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали е била издадена Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., с която заповед е било разпоредено, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, ищецът П.  да бъде задържан за скрок до 24 часа, във връзка с преписка рег.№ЗМ-** от *** год. по описа на РУ – Кирково, образувана за извършено престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.167, ал.1 от Наказателния кодекс, за това, „че на 02.10.2021 год., по мобилния си телефон е принудил лицето Б. Б. К. да дава дърва за огрев на лица – ***, като го е заплашвал с уволнение.”. От съдържанието на тази заповед е видно, че същата е била издадена в 15:30 часа на 07.10.2021 год., връчена е била на А.П. срещу подпис, видно от оформената и подписана разписка за връчване към нея, както и е удостоверено, че задържаното лице А.П. е бил освободен на същата дата – 07.10.2021 год., в 19:00 часа. Същата дата и час на издаване на заповедта са вписани в Книгата за задържани лица на РУ – Кирково, като в същата е отразено, че на А.П. е бил извършен медицински преглед в ЦСМП – ***, в 18:10 часа на 07.10.2021 год. и като резултат от медицинския преглед, в книгата е вписано „негоден” и амбулаторния номер на картата за медицински преглед - №***. Не е спорно, също така, а това се установява и от тази карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане, с Амб.№*** от 07.10.2021 год. на ЦСМП - Кърджали, съставена и подписана от д-р Н. Д., че А.А.П. е бил негоден за задържане, като при извършеното освидетелстване е установено ***, вписана е диагноза – „***”. В тази карта за медицинско освидетелстване на лице също е вписано, че лицето е освободено на 07.10.2021 год., в 19:00 часа.

Безспорно е, на следващо място, че ищецът А.П. е обжалвал в срок така издадената му заповед за задържане на лице, пред Районен съд – Момчилград, по повод което е било образувано АНД №233/2021 год. по описа на същия районен съд, изискано и приложено към настоящото административно дело. С Решение №104 от 09.12.2021 год., постановено по това АНД №233/2021 год., Момчилградският районен съд е отменил обжалваната Заповед за задържане на лице, с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност „***” при РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, за задържане на А.А.П.,***, с ЕГН **********, за срок от 24 часа. Със същото решение, Районен съд – Момчилград е осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати на А.А.П.,***, направените по делото разноски, общо в размер на 410.00 лева.

Не е спорно също, че това решение е било обжалвано в срок с касационна жалба, от полицейския орган, издал заповедта, а именно – от Б. М. Е., *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджаи, пред Административен съд – Кърджали, по повод която, в този съд е било образувано КАД №15/2022 год. по описа на съда, също приложено към настоящото дело, както и че с окончателно Решение №109 от 08.04.2022 год., постановено по същото дело, е било оставено в сила Решение №104 от 09.12.2021 год., постановено по АНД №233/2021 год. по описа на Момчилградският районен съд. Със същото решение, Административен съд – Кърджали е осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати на А.А.П.,***, направените по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 лева с ДДС. 

По делото е изискан и е представен от д-р Л. М. Е. – общопрактикуващ лекар, съответно приет като доказателство, амбулаторен лист, без вписан номер, от 08.10.2021 год., 10:40 часа, от който е видно, че на посочените дата и време е бил извършен преглед на ищеца А.А.П./л.101/. В този амбулаторен лист от първично посещение при СИМП е вписана основна диагноза – „***”; придружаващи заболявания и усложнения – „***”; описано, че лицето се оплаква от ***, ***, а като обективно състояние, в амбулаторния лист е посочено ***.

След извършения амбулаторен преглед, от АИППМП „***” ЕООД ***, на ищеца А.П. е бил издаден болничен лист  №*** от 08.10.2021 год., за срок от 10 дни (от 08.10.2021 год. до 17.10.2021 год. вкл.), с определен домашен амбулаторен режим на лечение/л.24/. Като причина за неработоспособноста в този болничен лист е посочено „***”, а като диагноза – „***”, с определена дата за следващ преглед – 17.10.2021 година.

Към жалбата е приложен и Амбулаторен лист №*** от 11.10.2021 год., 16:10 часа, от който се установява, че на посочените дата и време, ищецът А.П. е посетил лекар – специалист *** – д-р К. Я. М./л.23/. В този амбулаторен лист от първично посещение при СИМП е вписана основна диагноза – „***”; придружаващи заболявания и усложнения – „***”, а като обективно състояние, в амбулаторния лист е посочено - ***.

Към жалбата е приложен и Амбулаторен лист №** от 13.10.2021 год., 13:48 часа,   от който се установява, че на посочените дата и време, ищецът А.П. е посетил лекар – специалист *** – д-р Д. Н. П./л.22/. В този амбулаторен лист от първично посещение при СИМП е вписана основна диагноза – „***”; без посочени придружаващи заболявания и усложнения. В раздел „анамнеза” на този амбулаторен лист е посочено, че ***, а като обективно състояние, ***, в амбулаторния лист е посочено – ***.

От изискания и представен Лист за преглед на пациент в **/** №*** от 14.10.2021 год., издаден от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД *** – д-р Й. К./л.98/, а и от приложената към жалбата Епикриза от 18.10.2021 год., издадена от *** отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***/л.20/, се установява, че на 14.10.2021 год., ищецът А.П. е постъпил на лечение в *** отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, с основна диагноза – „***”, с придружаващи заболявания и усложнения – „***” и „***”. Бил е изписан /дехоспитализиран/ на 18.10.2021 год., с окончателна диагноза ***. В епикиризата е отразено, че ***.

Във връзка с проведеното болнично лечение, при изписването, на ищеца А.П. е бил издаден болничен лист №*** от 18.10.2021 год., от Специализирана ЛКК – *** при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***/л.21/, за 34 календарни дни – от 14.10.2021 год. до 16.11.2021 год. вкл., от които 4 дни при болничен режим на лечение и 30 дни – при домашен амбулаторен режим на лечение. Като причина за неработоспособноста в този болничен лист е посочено „***”, а като диагноза – „***”, с определена дата за следващ преглед – 01.11.2021 година.

По делото е изискан и съответно е представен от МЦ „***” ЕООД *** и Амбулаторен лист №*** от 19.11.2021 год., 14:51 часа, от който се установява, че на посочените дата и време, ищецът А.П. е посетил лекар – специалист – д-р Д. А. А./л.94/. В този амбулаторен лист от първично посещение при СИМП е вписана основна диагноза – „***”; придружаващи заболявания и усложнения – „***” и „***”, а като обективно състояние, в амбулаторния лист е посочено – ***.

След извършения амбулаторен преглед от лекар-специалист, от Обща ЛКК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, на А.П. е издаден болничен лист №*** от 19.11.2021 год./л.19/, с който е бил продължен предходния болничен лист, считано от 17.11.2021 год. до 01.12.2021 год. вкл., т.е. за период от 15 дни. Като причина за неработоспособноста в този болничен лист отново е посочено „***” и е посочена същата диагноза – „***”, с определена дата за следващ преглед – 01.12.2021 година.

По делото е изискан и съответно е представен от МЦ „***” ЕООД *** и още един Амбулаторен лист - №*** от 10.12.2021 год., 13:36 часа, от който се установява, че на посочените дата и време, ищецът А.П. е посетил същия лекар – специалист – д-р Д. А. А./л.95/. В този амбулаторен лист от първично посещение при СИМП е вписана същата основна диагноза – „***”; същите придружаващи заболявания и усложнения – „***” и „***”, а като обективно състояние, в амбулаторния лист е посочено – ***.

След извършения амбулаторен преглед от лекар-специалист, от Обща ЛКК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, на А.П. е издаден още един болничен лист, с №*** от 10.12.2021 год./л.18/, с който е бил продължен предходния болничен лист, считано от 02.12.2021 год. до 11.12.2021 год. вкл., т.е. за период от 10 дни. Като причина за неработоспособноста и в този болничен лист отново е посочено „***”, като е посочена и същата диагноза – „***”, с определена дата за следващ преглед – 11.12.2021 година.

По делото е изискан и е представен, от д-р Л. М. Е., и още един амбулаторен лист от първично посещение при СИМП, без номер, от датата 16.12.2021 год., 13:10 часа/л.102/, от който се установява, че на посочените дата и време, ищецът А.П. е посетил същия лекар. В този амбулаторен лист от първично посещение при СИМП вече е вписана различна основна диагноза – „***”, а като придружаващи заболявания и усложнения са вписани - ***; ***; ***.

След извършения амбулаторен преглед, от АИППМП „***” ЕООД ***, на ищеца А.П. е бил издаден болничен лист  №*** от 16.12.2021 год., за срок от 14 дни - от 16.12.2021 год. до 29.12.2021 год. вкл., с определен домашен амбулаторен режим на лечение/л.17/. Като причина за неработоспособноста в този болничен лист е посочено „***”, а като диагноза – „***”, с определена дата за следващ преглед – 29.12.2021 година.

Описаните по-горе факти се потвърждават и от представената и приета като доказателство по делото Справка за А.А.П., с ЕГН **********, за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., изготвена от РЗОК – Кърджали/л.49-л.50/.

Към жалбата е представен и съответно приет като доказателство трудов договор №** от *** год., сключен между „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, представлявано от И. З. К., като работодател, и А.А.П., с ЕГН **********,***, като работник/л.16/. Видно е от този трудов договор, че със същия, ищецът А.П. е бил назначен, на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, в „***” ЕООД ***, на длъжността „***”, с код по НКПД ***, в отдел „***”, с месторабота – ***, с основно месечно възнаграждение, в размер на ***/***/ лева и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – ***% за всяка година при настоящия работодател. Към жалбата е представено и е прието като доказаталство и Допълнително споразумение от 01.09.2021 год. към трудов договор №** от *** год./л.15/, в което страните по договора са се споразумели, че основното трудово възнаграждение на А.П., считано от 01.09.2021 год., е в размер на ***/***/ лева.

По делото, от ответника е представена и е приета като доказателство Справка с Рег.№292р-24740 от 03.10.2022 год. на сектор „БДС” при ОДМВР – Кърджали, съдържаща информоция за регистрираните пътувания през границата на страната, за периода 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., на лицето А.А.П., с ЕГН **********/л.66/. От същата е видно, че за посочения период, ищецът А.П. има регистрирани 9/девет/ излизания през границата на РБългария, първото от които на 09.10.2021 год., в 15:11 часа/т.е. още на втория ден, след като на същия е била издадена посочената по-горе заповед за задържане на лице/, а последното – на 27.12.2021 год., в 13:20 часа. Съответно, за същия период, ищецът П. има регистрирани 8/осем/ влизания през границата на РБългария, първото от които на 09.10.2021 год., в 18:54 часа, а последното – на 27.12.2021 год., в 20:59 часа, като явно, едното му влизане в страната не е било регистрирано.

За установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с твърдяните за претърпени неимуществени вреди, по доказателствено искане на процесуалния представител на ищеца, в настоящото производство са допуснати до разпит като свидетели лицата: д-р Л. М. Е., общопрактикуващ лекар и *** на ищеца А.П., И. З. П. – *** на ищеца и едноличен собственик и управител на „***” ЕООД *** и Ш. М. С. – кмет на Община ***.     

Свидетелят Е. сочи в показанията си, че работи като общопрактикуващ лекар в *** от началото на стартиране на услугата, но преди това бил *** и че ищецът П. е в неговата пациентска листа от началото на 2000 год., както и че са ***.

Твърди, че общото здравословно състояние на А.П., имал ***. Сочи, че ***. Твърди, че на 08.10.2021 год. П. дошъл в кабинета му притеснен, ***, за което му назначил лечение и му дал направление за ***, като сметнал да направи съвместна консултация с *** за започналото лечение, като след около 2-3 дни, П. пак дошъл, *** и тогава му дал направление за ***. Според свидетеля, специалистите установили ***, ***, От *** също имал върнат амбулаторен лист, като му било назначено лечение. Свидетелят мисли, че случилото се с П. на 08.10.2021 год. му се отразило зле на психиката, на здравословното му състояние, а симптомите, които имал в по-лека форма, тогава се засилили. На поставен му въпрос свидетелят Е. отговаря, че местните хора разбрали за ареста му, тъй като били затворено общество, в малка община и бързо се чували и хубавите, и лошите новини, ***, П. споделял, че чувства притеснен, уплашен, казал, че не може да спи, не може да контактува с хората, изпитвал срам. На поставен му въпрос свидетелят Е. онтговаря, че А.П. още преди 2-3 години е имал ***, но ***, както и заявява, че след случая е имал и ***, но преди това мисли, че е нямал и не може да си спомни. На друг въпрос отговаря, че мисли, че П. през последните години ***. По отношение на ***. На друг въпрос свидетелят отговаря, че в издадените от него болнични листове в периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год. е определил домашно-амбулаторен режим на лечение, но не е сигурен, като същевремено заявява, че е предписан режим на домашно лечение, за да има възможност пациентът да посещава здравната служба и за да може да направи някакви допълнителни изследвания. На друг въпрос отговаря, че не си спомня, дали е консултирано с него, съответно да е искано от него, разрешение като лекар, за напускане на страната, във връзка с тези два болнични листа, които е издал за този период. На следащ въпрос свидетелят Е. отговаря, че А.П. е записан при него ***. Свидетелят Е. заявява, че ***. Относно събитието, което е причинило стрес у ищеца П., свидетелят Е. заявява, че чул от медиите, че е бил арестуван във връзка с ***, но за какво точно,  не разбрал и че знае, че П. е стоял в ареста около 2-3 часа, но не знае с точност.

В показанията си свидетелката И. З. П. твърди, че на 7 октомври А.П. й се обадил, че е задържан в РУ – Кирково и тя отишла до там, за да си прибере колата и като го видяла, той целият треперел и казал, че му е било лошо, тя много се притеснила, а той й казал, че с патрулката ще го водят в град Кърджали за преглед. Заявява, че се учудила, защо не са извикали спешна помощ при положение, че така се чувства, а след това се прибрала в офиса и изчакала, а впоследствие разбрала, че на няколко пъти му е ставало лошо при пътуването до град Кърджали и след като са го прегледалии че заради това не са го задържали и че на връщане патрулната кола е спирала, явно от стреса, който е преживял от случилото се. Свидетелката заявява, че към 7 часа П. бил освободен и се прибрали в къщи, като мисли, че той ***, казал, че му е много зле и сутринта ще ходи на преглед. Свидетелката П. заявява, че е управител на фирмата им и е упълномощила П. да се занимава с цялата дейност, като сочи, че се занимават с няколко дейности – ***, че за всяко едно звено той разпределя работата всяка сутрин, както и че работим също така основно с държавни  институции, за което се искало обикаляне. П. твърди, че съпругът й не бил на себе си, нямал желание за нищо, самочувствието му било сринато, а до преди това бил деен и жизнен, тя просто не можела да го познае и до ден днешен в него имало един страх. Твърди, че приятелите му започнали да го отбягват, едва ли не, че е някакъв престъпник, а те били градили име и до сега не били преживявали такова нещо и че за нея, като жена било много трудно, при условие, че съпругът й бил двигател на фирмата и от една такава глупост се сринало абсолютно всичко. Твърди също, че в този период имали също и много търгове, които да им подсигурят работа за в бъдеще, ***, защото П.  не бил в състояние, нямал желание за нищо от този стрес и това преживяване, дори се притеснявал да общува с приятели, защото били в малка община и тази мълва се разпространила бързо, а и по телевизията имало изказвания, а на село нямало как да убедиш хората, че са те арестували за нищо. Свидетелката сочи, че преди този случай съпругът й е посещавал лекар за ***, но за нищо сериозно не е ходил на лекар. Твърди в показанията си, че като го видяла в РУ – Кирково, А.П. бил прав в една стая, *** и каза, че му е лошо, като свидетевката го попитала защо, а той й казал, че не знае. Мисли също, че са му казали, че ще го карат в град Кърджали за преглед, както и че не е викана линейка. Сочи, че на следващият ден съпрутът й посетил д-р Е. – личният му лекар, който бил много разтревожен, защото до сега не го бил виждал в такова състояние, веднага му назначил лечение и след два дни казал, че не може да рискува и иска да го прати при други специалисти – ***, ***. Сочи, че П. лежал една седмица в болницата, като мисли, че било в ***. В показанията си обляснява, че А.П. е на трудов договор във фирмата, като *** и отделно работи и в друга  фирма – „***”, също като ***. Заявява, че във фирмата сме изготвили трудов договор, за което му плащала заплата от *** лева на месец. На поставен й въпрос свидетелката отговаря, че съпругът й не е ходил на работа от 7 октомври до края на годината. На друг отговаря, че имат къща в ***, от месец септември 2020 год., която се намира на ** км. от *** и че често ходят в тази къща, за да я наглеждат, като остават там, тъй като тя е къща за живеене. По повод обществената дейност, с която се занимава А.П., свидетелката П. сочи, че той е ***, също така е ***, *** и че от хората се разбрало само за задържането, защото се разгласило по медиите ***, но тогава ***, но станало ясно, че е заради ***. Твърди, че когато го освободили от ареста, тази новина не се разпространила и че това се отразило на психиката на П. и до сега той не бил същия човек, не бил сигурен в действията си, постоянно изпитвал някакъв вид страх, че може нещо да стане или нещо да се случи, просто самочувствието му било смачкано. Твърди също, че след този арест, той ***. На поставен й въпрос свидетелката П. отговаря, че не се спомня А.П. да е имал *** – *** и че не й е споделял за такова нещо, както и че не си спомня през 2020 год. съпругът й да е боледувал от ***. На друг въпрос отговаря, че си спомня, че срещу съпруга й са водени проверки, наказателни производства, във връзка с неговата дейност, тъй като се занимавал с много дейности, както и че преди години е възможно да е имало негативни публикации във връзка с дейността му, тъй като той ***, но такива сериозни задържания ***, не е имало. Свидетелката П. твърди, че тези неприятни преживявания на съпруга й били породени от това, че бил задържан и това го сринало. Отново заявява, че по медиите се говорело, че задържадвето му е ***, а това не било вярно, тъй като ***. На поставен й въпрос свидетелката П. отговаря, че съпругът й А.П. ***, но това зависело от работата във фирмата, тъй като била доста.

В показанията си свидетелят Ш. М. С. сочи в показанията си, че е кмет на Община ***, но в местната администрация *** бил от *** год. и че с А.П. ***, когато свидетелят бил *** и оттогава били в отношения, свързани с ***. Свидетелят сочи, че П. е бил ***. Твърди, че преди да се разчуе ***, се разчуло за неговия *** бизнес и покрай него се развил и туризмът *** и че е човек, който допринесъл много за икономиката и туризма ***, че е човек, който е ***. В показанията си свидетелят сочи, че на 07.10.2021 год. получил обаждане от А.П., който с разтревожен глас му казал: „***” и че първоначално не го приел, но като знаел от преди какъв е тонът му, когато са разговаряли и това, което чул по телефона, изтичал до РУ – Кирково. Свидетевят твърди, че в първият момент, като видял А.П., останал с впечатление, че не е същия човек – бил силно пребледнял, полицаите били около него и те били силно притеснени, защото те също прецениха и знаели, че това, което се прави, е нередно и дори един от тях казал: „***”. Свидетелят С. твърди, че се опитал да успокои П., ***. Свидетелят сочи, че се чул със съпругата му, тя също била притеснена, ***, като се опитал да я успокои, но нямало ефект. Свидетелят твърдя, че видимо А.П. бил ***. Свидектевят сочи в показднията си, че докато бил там, разбрал от действията на самите полицаи и от разговорите, че за състоянието му е необходимо да бъде закаран за медицински преглед, но кой го е закарал и какво е станало, не може да каже. Свидетелят заявява също, че като отишъл в РПУ – Кирково разбрал, че арестът е бил ***, ***. Свидетелят С. твърди, че видял началника на РУ – Кирково и му казал: „***”, а той му казал: „***”. По натакък в показанията си свидетелят разяснява, как е бил отразен случаят в медиите и че всички канали съобщавали за това нещо и нямало как да обяснят, че не е това, което се твърди и след този ден нататък, А.П. бил още по-зле и отишъл в болница. Свидетелят сочи, че ***, а П. през това време бил до него и чувал какво питат, като за много кратко време това се разчуло, като трябвало да мине много време, за да обяснят и да доказват, че ситуацията не е била такава. Свидетелят сочи, че освобождаването на П. станало привечер, поради влошеното му здравословно състояние, като счита, че хората останали с чувството, че има някакъв, който е прекрачил закона и затова на другия ден, чувайки тези приказки, състоянието му се влошило. Свидетелят С. заявява, че докато влезе в болница, с А.П. се видяли няколко пъти, но след като постъпил в болница, решили да не го притесняват, ***. Свидетелят твърди, че ***. В показанията си свидетелят Ш. С. заявява, че е бил допуснат в РУ – Кирково да се види с П., тъй като той сам го уведомил по телефона, че е задържан, не бил извикан, а сам решил да отиде, ***. Свидетелят твърди, че знае каква е историята за фалшивата жалба и че бил човекът, ***, при неговото задържане, му казал: „***”. Заявява, че присъствал там и като приятел, и като кмет, и не само заради П., но като разберял, че някой неправомерно е задържан, пак щял да отиде, като твърди, че е имал и друг случай, когато е отивал. По отношесие на поставен му въпрос, дали А.П. е бил в *** състояние, свидетелят отговаря, че ***. Свидетелят С. заявява, че ****

*****

*****

*****.Свидетелят счита, че е съвсем нормално хората да се обаждат и да питат *** и че вероятно са звъняли и на други, на семейството на А.П., като заявява, че е имал предвид, че самото питане и разпитване на хората създавало още по-голямо напрежение в него, че хората гледали сеира и цирка и това е било в периода след задържането. Свидетелят Ш. С. заявява, че това, което знае е, че заповедта е отменена, знае каква е причината за задържането, знае и кой е писал жалбата и че това е ***. Свидетелят заявява също, че не знае, дали след задържането му, по този повод са викали А.П. да свидетелства в полицията. На поставен му въпрос свидетелят отговаря, че няма познания за това, дали П. е страдал от някакво, макар и леко заболяване или да е приемал някакви лекарства, както и отрича да го е виждал да пие таблетки/хапчета/.

По доказателствено искане на процесуалния представител на ответника по иска, в настоящото производство е допуснат до разпит като свидетел и полицейският служител, издал отменената заповед за задържане на лице, а именно - Б. М. Е. - *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали. В показанията си този свидетел сочи, че той е извършил задържането на А.А.П. и е издал заповедта за задържането му и че по време на задържането му и оформянето на документите за това, , което се извършило в приемната на РУ, поведението на П. било нормално. Свидетелят заявява, че П. се е държал учтиво и вежливо спрямо тях и не е проявявал никаква агресия, както и че при проведен разговор с тях, А.П. заявил следното: „***”. Свидетелят Е. твърди, че А.П. видимо бил спокоен, усмихнат, вежлив и учтив, не бил агресивен и раздразнен, а напротив, държанието му било нормално и че по време на срещата, състояла се между П., неговата съпруга и кмета ***, неговото поведение останало същото, нямало промяна в неговото емоционално състояние и полицейските служители не забелязали той да е ядосан или притеснен, като П. провел разговор със съпругата си и й предал някакви лични вещи. Свидетелят Е. заявява, че е присъствал и в двете съдебни заседания, проведени на 08.11.2021 год. и на 29.11.2021 год., по АНД №233/2021 год. по описа на Ройонен съд – Момчилград и че преди съдебните заседания се видали с А.П. в коридора на съда, той бил спокоен, усмихнат и през цялото време разговарял с адвоката си. Твърди също, че П. изглеждал физически и психически много добре и не изглеждал нито болен, нито притеснен. Отново заявява, че при задържането на А.П., единственото нещо, което им споделил по време на попълване на документите, бил съветът му към тях, да не бързат при попълването на документите и че водел нормален и спокоен разговор през цялото време, без словесни нападки. Свидетелят Б. Е. заявява в показанията си, че конвоирането на задържаните лица се извършва от други полицейски служители и точно други негови колеги са конвоирали П. до Спешния център при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” ***, а той изчакал тези негови колеги да се върнат в РУ и те му казали, че П. е ***. В показанията си сочи, че в заповедта за задържане е било записано, че е негоден за задържане *** и че е видял само заповедта за конвоиране и картата за медицинско освидетелстване. Твърди също, че не е запознат с подробностите и кога се е повишило кръвното налягане на А.П. и какво се е случило, защото той не е конвоирал П. ***. Заявява, че е видял ли картата за медицинско изследване на А.П. и че в нея било записано, че П. е негоден за задържане, ***. В показанията си сочи, че е издал запоредта за задържане преди А.П. да бъде освидетелстван в Спешния център при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” *** и че след като колегите му върнали картата за медицинско изследване, А.П. бил веднага освободен. В показанията си свидетелят Е. твърди, след като А.П. бил върнат от спешния център, нямало видима промяна в първоначалното му поведение и състояние, каквито били по време на задържането му, като същият само казал, че ще обжалва заповедта за задържане.

По направено искане от представителя на Окръжна прокуратура – Кърджали, до разпит като свидетели в съдебно заседание, в настоящото производство са допуснати и двамата полицейски служители от РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, които са конвоирали ищеца А.А.П. *** и обратно, а именно - А.Д.К. и Р.Ю.Н.

В показанията си свидетелят А.Д.К. сочи, че на 07.10.2021 год. бил на работа, съгласно разпореждане на началника на РУ – Кирково и съгласно графика. Конкретно за случая с А.П. свидетелят заявява, че мисли, че е било след обяд, когато началникът на Районно управление – Кирково  – К. В., ги извикал горе, в неговата стая и казал, че трябва да окажат съдействие на *** Б. Е., за задържането на лице, като конкретно не им разяснил за какъв случай става въпрос. Сочи, че трябвало да окажат съдействие при попълване на документите и съответно, да конвоират лицето до ЦСМП – ***, за освидетелстване. Сочи също, че слезли долу, в приемната на Районното управление, като свидетелят  единствено охранявал задържаното лице – А.П., а документите били изготвени от Б. Е. и след това тръгнали за ***, да конвоират лицето със служебен автомобил, като свидетелят бил водач, а колегата му Н. охранявал лицето на задната седалка. Заявява, че завели лицето до Спешния център в ***, тъй като при тях нямало лекари и всички лица ги водели за освидетелстване в ***, като след извършения преглед, дежурният лекар им заявил, че лицето е негодно за задържане, ***, а другите подробности били описани в протокола, който издават. Свидетелят К. заявява, че след това, с лицето тръгнали обратно *** и тъй като не било годно за задържане, то не било настанено в помещенията за задържане, а било освободено. На поставен му въпрос отговаря, че от момента на оформяне на документите за задържане е бил до А.П., тъй като му било казано да седи със задържаното лице и да съдейства на колегите. На друг въпрос отговаря, от времето, когато са били в РУ – Кирковои към този момента, П. бил видимо афектиран и постоянно повтарял, че нищо не е направил, а на моменти казвал, че не му е добре, тъй като не знае какво се случва и го обвиняват за нещо, което не е извършил. Свидетерят заявява, че са го извикали, но не знае колко време е стоял в приемната, защото П. бил там, когато те слезли с колегата си. На друг въпрос свидетевят К. отговаря, че при оформяне на документите има една декларация, в която се упоменава, дали лицето има здравословни проблеми, приема ли някакви лекарства, като мисли, че П. е казал, че приема, но не може да каже какви са. Свидетелят твърди, че по време на пътуването до ***, че е чул А.П. да казва, че му е лошо, на моменти искал да му дадат вода ***. Заявява, че на връщане П. ги накарал да спрат на пътя, дали му да пие вода, ***. Твърди, че го попитали, дали иска да извикат Бърза помощ, като заявява, че П. бил ***. Свидетелят заявява, че не си спомня точно колко време са го преглеждали в ЦСМП – ***, но мисли, че е между 20-30 минути, като им казали, че ***, както и мисли, че му дали някакви лекарства. В показанията си свидетелят К. сочи, че от момента, в който са му възложили да охранява А.П. ***, до момента, в който тръгнали с автомобила, той бил посетен от едно лице - мъж, което му донесъл храна и една туба вода. Заявява също, че съпругата на П. дошла пред районното управление, той излязъл с него и П. предал основните вещи – ***, като сочи, че искал да ги даде, за да не ги описват в протокола и реално, дал само парите и накитите си. В показанията си твръди, че за да не допускат съпругата му да влиза в районното управление, излезли пред входа и А.П. й предал лично бижутата и другите си лични вещи, като е нямало случай, в който те да се отдръпнат настрани и да разговарят. В показанията си свидетелят твърди, че кметът *** – Ш. С., не е срещнал с А.П., но се качил при началника на районното управление и така са се видяли се в коридора, когато се качвал, като счита, че кметът е възприел визуално П.. В показанията си свидетелят К. сочи, че когато са били в ЦСМП – *** е уведомил началника на районното управление какво е заключението на лекаря, като пояснява, че е докладвал по телефона на дежурния в ОДЧ на районното управление, защото за всяко едно лице докладват и след това получил обаждане от началника. Допълва, че когато едно лице е негодно за задържане, трябва да го освободят на мястото, където е установено, че е негодно за задържане и че това място е в Спешно отделение, както и че за това носят с тях заповедите за задържане и на момента го освобождават. В показданията си сочи, че началникът на районното управление казвал къде ще се освобождават лицата и им разпоредил да върнат А.П. ***. На поставен му въпрос свидетелят отговаря, че им минало през ума, че *** не трябва да транспортират П. ***, а да остане в болнично заведение, но изпълнили разпореждането на началника, като сочи, че на връщане спирали по пътя, давали му вода да се мие, ***. В показанията си заявява че след като пристигнахте в ***, го закарали до районното управление и той слязъл и си тръгнал. Свидетелят пояснява, че А.П. е бил отведен до районното управление, за да могат да попълнят документите за освобождаването и да му връчат копията. На поставен му въпрос отговаря, че само са му дали копия от документите и той си тръгнал, като е престоял в районното управление след връщането от ЦСМП – *** може би около 5-6 до 10 минути. На поставен му въпрос отговаря, че А.П. ***, хората го познават и че той ***, както и заявява, че няма случай, да е имало някаква съпротива от негова страна или да не е съдействал на органите на полицията.

В показанията си свидетелят Р.Ю.Н. сочи, че на 07.10.2021 год., по служба е имал отношение към задържането на А.П. и че доколкото си спомня, П. бил задържан за отправена заплаха към *** – Б., фамилията му не си спомня. Заявява, че съгласно заповед, той, заедно с колегата си А.К., трябвало да го конвоират до ЦСМП – ***, за освидетелстване. Свидетелят заявява, че не си спомня, но сочи, че П. е нямал някакви здравословни проблеми или да се е оплаквал по време на задържането, държал се спокойно, не е бил агресивен, не е буйствал. Свидетелят заявява също, че е забелязал А.П., когато последният влязъл в сградата на Районното управление, но не е имал контакт с него и впоследствие, когато го задържали и когато се оформяли документите, бил в коридора. Заявява също, че към този момент А.П. не се е оплаквал от някакви здравословни проблеми. В показанията си свидетелят Н. твърди, че по време на конвоирането до ЦСМП – *** П. си мълчал, а свидетелят  бил до него, на задната седалка в автомобила, не били провеждали разговор и не му е казвал на него или на колегата му да е споделял, че здравословно не е добре. Сочи, че впоследствие, когато стигнали в ЦСМП – ***, колегата му А.К. влязъл с П. в кабинета за освидетелстване, след което се установило, че лицето е негодно за задържане. На поставен му въпрос свидетелят отговаря, че доколкото си спомня, П. е бил негоден за задържане ***, а също, че доколкото си спомня, на връщане споделил, че му е лошо, но не си спомня, дали са му дали вода, това било през цялото време. На поставен въпрос свидетелят отговаря, че за спирането по пътя на връщане и за слизането от колата не си спомня, но си спомня, че П. споделил, че нещо му става и че на връщане само споделил, че му е лошо. Впоследствие свидетелят Н. заявява, че мисля, че спрели, но че точно не си спомня и не си спомня, дали П. излязъл от автомобила, но си спомня, че му дали вода. Свидетелят заявява в показанията си, че в ЦСМП – ***, след като се установило, че П. е негоден за задържане, след попълване на протокола от прегледа и след като докторът заявил, че е негоден, колегата му А.К. се обадил в ОДЧ на оперативния дежурен и заявил, че лицето е негодно за задържане, след което началникът на районното управление позвънил на колегата му А.К. и му казал лицето да се доведе в Районно управление - Кирково. Заявява също, че след като върнали П. ***, го закарали в районното управление, където оформили документите и същият бил освободен. На поставен въпрос от съда свидетелят заявява, че доколкото си спомня, след връщането му П. останал в Районно управление – Кирково около 15 минути и си тръгнал, както и че няма спомен, дали някой от близките му е дошъл да го придружи до дома му.

По доказателствено искане, направено в исковата молба и поддържано и в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите справки в счетоводството на „***” ЕООД, с ЕИК *** и в ТП на НОИ – Кърджали, да отговори на следните въпроси: 1. Какво трудово възнаграждение - месечно/брутно и нетно/, е получавал А.А.П., по силата на трудовия договор с „***” ЕООД, към 07.10.2021 год. и как е изплащано възнаграждението – в брой или по банков път /по дебитна карта/?; 2. Какво трудово възнаграждение е следвало да получи по трудовото си правоотношение А.А.П. за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год. и какво трудово възнаграждение, респективно, и какво обезщетение за временна неработоспособност, реално е получил, предвид представените болнични листове за временна нетрудоспособност?

Вещото лице И.К.Н., след запознаване с материалите по делото и след направена справка в счетоводството на „***” ЕООД, е представило заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза/л.113-л.117/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 07.12.2022 година.

По поставения му първи въпрос, в заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че в таблица №1/към констативно-съобразителната част на съдебно-счетоводната експертиза/ е представена информация за размера на основното, брутно и нетно трудово възнаграждение на възнагражденията на А.А.П., начислени и изплатени от „***” ЕООД, за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год. В заключението е посочено, че възнагражденията за този период са изплатени в брой, че върху приложените фишове за заплати за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год. е положен подпис на получател и че за отчитане на изплатените суми за трудови възнаграждения в брой, като разход от касата на дружеството, за всеки от месеците е съставен разходен касов ордер, със сума, съответстваща на рекапитулацията на работните заплати. Така, в тази таблица №1/л.115/ е отразено, че за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., ищецът А.П. е получил брутно трудово възнаграждение (основно трудово възнаграждение плюс допълнително възнаграждение за професионален опит), в размер на *** лева, като е посочено, че за този период е отработил общо 249 дни. В същата таблица 1, колона 10, е отразено, че за този период - 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., ищецът П. е получил нетно трудово възнаграждение, в размер на *** лева.  

По втория поставен му въпрос, в заключението към съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., А.А.П. е следвало да получи възнаграждения по трудовото си правоотношение, общо в размер на *** лева, представени в таблица 2/към констативно-съобразителната част на съдебно-счетоводната експертиза/л.115/ и че за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., А.П. е получил възнаграждения и обезщетения за временна неработоспособност, общо в размер на *** лева, представени в таблица 3/към констативно-съобразителната част на съдебно-счетоводната експертиза/л.116/. Вещото лице е дало заключение, че разликата между сумата, която А.А.П. е следвало да получи по трудовото си правоотношение за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., общо в размер на *** лева и сумата, която е получил за възнаграждения и обезщетения за временна неработоспособност за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., общо в размер на *** лева, възлиза на сумата в размер на *** лева.

В констативно-съобразителната част към заключението вещото лице е описало за всеки един от месеците октомври, ноември и декември 2021 год., броя на дните във временна неработоспособност според представените болнични листове, издадени на П., размера на изплатените обезщетения за временна неработоспособност за сметка на работодателя и на изплатените обезщетения за временна неработоспособност от бюджета на НОИ, съответно и общият размер на изплатените обезщетения за временна неработоспособност за всеки един от тези три месеца.

В съдебно заседание на 07.12.2022 год., вещото лице И.К. поддържа заключението си, като уточнява, че на стр.4 от заключението, под таблица 3, е посочен период на първия болничен лист „08 - 17.11.”, а същият е за периода от 08 до 17 октомври и е допусната техническа грешка, че периодът на болничният лист е от 08 до 17 октомври и че този болничен лист е издаден от личния лекар.  Пояснява също така, че за месец октомври 2021 год., в текста под таблица 3, не е посочено каквото и да е трудово възнаграждение, защото възнаграждението, посочено като начислено и изплатено в таблица 1 е от преди датата, от която са започнати изчисленията, т.е. за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., а П. е имал отработени дни до датата, на която е излязъл в болнични, т.е. до 07.10.2021 год. включително и по тази причина, това брутно възнаграждение не е описано в текста под таблица 3 и не е взето предвид при изчисленията. Вещото лице уточнява също така, че отработените от П. дни за месец декември 2021 год. са 5 дни, така, както е посочено в таблица 1, а както е посомено в текста под таблица 3 - 4 отработени дни, като заявява, че това се дължи на техническа грешка и следва да се чете, че отработените дни за месец декември 2021 год. са 5 дни.

Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиз, като изготвено обективно, безпристрастно и професионално и като неоспорено от страните, е прието като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 07.12.2022 година.

По доказателствено искане, направено в исковата молба и поддържано и в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, по делото е допусната съдебно-медицинска експертиза с вещо лице – лекар със специалност „***”, което, след като се запознае с медицинската документация, приложена по делото и при необходимост, след извършване на преглед на ищеца А.А.П. ***, да отговори на следните въпроси: 1. Страдал ли е А.А.П. до 07.10.2021 год. от хронични заболявания, ***, както и бил ли е ***? 2. Какви  заболявания са констатирани при А.А.П. на 07.10.2021 год., по време на задържането му и непосредствено след задържането му от органите на РУ – Кирково? Какви фактори могат да провокират такива заболявания? 3. Ако са констатирани заболявания, съществуват ли същите и понастоящем? 4. Какво лечение е било предписано и извършено спрямо А.А.П., за констатираните заболявания?

Вещото лице – д-р М.К.И.-Г., лекар със специалност „***”, след запознаване с медицинската документация, приложена по делото и след извършен амбулаторен преглед на ищеца А.А.П. на датата 11.01.2023 год., е представило заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза/л.131-л.133/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 02.02.2023 година.

В раздел „Предварителни данни” към експертизата, вещото лице е описало, че от медицинската документация, от прегледа и по анамнестични данни на пациента, по време на задържането му на 07.10.2021 год. е имал ***. Вещото лице е описало, че след подробно запознаване с административното дело, е установило документация от преглед от *** с дата 11.10.2021 год., според която, ***. Вещото лице е отбелязало, че ***.

По първия въпрос от задачата - Страдал ли е А.А.П. до 07.10.2021 год. от хронични заболявания, ***, както и бил ли е ***?, вещото лице е отговорило положително, като е посочило, че това е видно от приложените амбулаторни листове - от прегледа от ***, че ***, както и че в клиничната картина се включват ***.

По втория въпрос - Какви заболявания са констатирани при А.А.П. на 07.10.2021 год. по време на задържането му и непосредствено след задържането му от органите на РУ - Кирково и какви фактори могат да провокират такива заболявания?, вещото лице е посочило, че са установени ****. Вещото лице е посочило, че те могат да бъдат провокирани от ***, но могат да бъдат предизвикани при ситуация като разглежданата в момента и при съвършено здрав човек.

По третия въпрос - Ако са констатирани заболявания, съществуват ли същите и понастоящем?, вещото лице е отговорило положително, а именно - че те все още съществуват – ***, но че по данни на пациента, той не провежда лечение в момента, освен ***.

По четвъртия въпрос - Какво лечение е било предписано и извършено спрямо А.А.П. за констатираните заболявания?, вещото лице е отговорило, че пациентът е бил прегледан на 07.10.2021 год., в 18:00 часа, в *** от д-р Д., която е констатирала, че същият е ***. Вещото лице е посочило, че от документацията не е видно, какво лечение е приложено, но на 14.10.2021 год., поради персистиране на оплакванията, П. е бил хоспитализиран в „*** отделение”, за което е приложена епикриза. Описало е, че лечението, което е приложено е - ***. Вещото лице е отбелязало, че в амбулаторните листове, издадени от *** и ***, е предписано лечение в домашни условия, което по данни на самия пациент, не е изпълнено.

В заключение вещото лице д-р М.К.И.-Г. е посочила, че след като се е запознала с предоставените материали по адм. дело номер №206/2022 год. и след като лично и обстойно е прегледала пациента А.А.П., счита, че същият е ***, ***. Вещото лице препоръчва пациентът да се придържа към лечението, назначено от ***, ***, с цел избягване на подобни инциденти, каквито е възможно да възникнат при непредвидени обстоятелства.

В съдебно заседание на 02.02.2023 год., вещото лице д-р М.К.И.-Г. поддържа заключението си. На поставен й въпрос отговаря, че е поканила лицето да дойде на преглед при нея и той е споделил, че не приема лекарствата, изписани му за лечение, както от ***, така и От ***. Сочи, че е прегледала материалите по делото и е видяла, че има амбулаторни листове от *** и ***, с назначена терапия и след като го попитала, дали приема тези медикаменти, П. казал, че взема само ***, ***. Вещото лице не жоже да каже, дали П. е вземал един или два пъти предписаните му медикаменти или просто е приключил в един момент, но в момента е съобщил, че не приема нищо, освен ***. На друг въпрос вещото лице отговаря, че предполага, че П. е започнал терапията, но колко дълго време е приемал лекарствата, не може да каже, като отново потвърждава, че към момента на прегледа е заявил, че не ги приема.

Заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, като изготвено обективно, безпристрастно и професионално и като неоспорено от страните, е прието като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 02.02.2022 година.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от издаването на Заповедта за задържане на ищеца, с рег.№318зз-52 от 07.10.2021 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност „***” при Районно управление – Кирково към ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено задържането на ищеца А.П. за срок до 24 часа и която заповед е отменена като незаконосъобразна, след обжалването й по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират както имуществнени, така и неимуществени вреди, в резултат на отменена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразна заповед за задържане. Ищец е адресатът на отменения административен акт, а ответникът – Областна дирекция на МВР – Кърджали, е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, към което принадлежи и полицейският орган, издал отменената заповед. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл.204, ал.1 от АПК, срещу субект по чл.205 от АПК.

За да бъде уважен предявен иск за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установено наличието на кумулативно посочените в закона предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат. Съобразно нормата на чл.4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Изискването за кумулативност на тези условия, т.е. предпоставки, се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника тежи изцяло върху ищеца.

Анализът на събраните в хода на настоящето съдебно производство доказателства дава основание на съда да направи беспорен извод, че е осъществена първата от изискуемите се предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за дейността на администрацията, предвидена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - доказано е по делото по несъмнен начин, че заповедта за задържане на лице, издадена от *** от РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с рег.№318зз-52/07.10.2021 год., е отменена с Решение №104 от 09.12.2021 год., постановено по АНД №233/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, оставено в сила с Решение №109/08.04.2022 год., постатовено по КАД №15/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, което решение е окончателно. Отменената заповед представлява административен акт, който безспорно е издаден при изпълнение на административна дейност, тъй като задържането на лице по ЗМВР за срок, не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да се преустанови извършването на такова или лицето да се укрие. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по несъмнен и безспорен начин е установено изпълнението на първата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на тази незаконосъобразна заповед, тъй като същата е отменена като незаконосъобразна, с окончателно съдебно решение.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие – настъпването на вреди, за да бъде основателен и доказан предявения от А.А.П. иск за обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни преживявания и притеснения, страдания, негативни емоционални преживявания, силен стрес, психично напрежение, чувство на несигурност и срам, влошено здравословно състояние, безсъние, в резултат на този незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане на лице. По отношение на твърдяните неимуществени вреди, които ищецът П. претърпял като последствие от задържането му, свързани с влошено здравословно състояние, съдът намира че такива не се доказват, като от доказателствата, включително и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, става ясно, че същият и преди датата 07.10.2021 год. е страдал от ***, както и от ***.

По делото са представени и приети като доказателство общо 5 броя болнични листи, коментирани по-горе, като първият от тях - болничен лист за временна неработоспособност с №***, за периода от 08.10.2021 год. до 17.10.2021 год., издаден от личния лекар на А.П. - доктор Л. Е. от ***, е с вписана диагноза „***” и предписан режим на лечение „домашен-амбулаторен”, а от амбулаторния лист от извършения преглед на 08.10.2021 год. става ясно, че пациентът е с основна диагноза „***”. Още на следващия ден обаче - 09.10.2021 год., въпреки предписания му домашен-амбулаторен режим на лечение и въпреки твърденията за силно влошеното му здравословно състояние, ищецът А.П. е напуснал територията на Република България през ГКПП „***”, като е посетил ***.

Два дни след това, на 11.10.2021 год. А.П. е посетил лекар специалист-*** - доктор К. М. и за прегледа е издаден Амбулаторен лист с №***/11.10.2021 год., в който, като основна диагноза е посочена „***”. Видно е от амбулаторнтия лист, че при прегледа от пациента е снета анамнеза, като П. е посочил, че ***. При определяне на терапията П. е бил уведомен, че неспазването на медикаментозното лечение може да доведе до увреждане на здравето му и че носи отговорност за съответния резултат. Два дни след този преглед - нa 13.10.2021 год., А.П. посетил *** - доктор Д. П. и за прегледа е издаден Амбулаторен лист с №**/*** год., в който, като основна диагноза е посочено „***”. Видно е от амбулаторнтия лист, че при прегледа от пациента е снета анамнеза, като П. е посочил, че ***.

Установено е по делото, че А.П. е бил настанен за лечение в „*** отделение” на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД *** за времето от 14.10.2021 год. до 18.10.2021 год., за консервативно лечение на ***. Издаден му е бил болничен лист за временна неработоспособност с №***, от специализирана ЛКК по *** при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, за периода от 14.10.2021 год. до 16.11.2021 год., с посочена диагноза „***” и предписан режим на лечение „болничен” – 4 дни и „домашен-амбулаторен”, за 30 дни/от 18.10.2021 год. до 16.11.2021 год/. На 19.10.2021 год., т.е. на следващия ден след дехоспитализацията му и въпреки предписания му домашен-амбулаторен режим на лечение, А.П. отново е напуснал територията на Република България, като е посетил ***. На датата 09.11.2021 год., т.е. отново в период, в който П. е бил отпуск поради временна неработоспособност според посочения по-горе болничен лист за временна неработоспособност с №***, издаден от специализирана ЛКК по *** при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, той е напуснал територията на Република България, като е посетил ***.

На 19.11.2021 год. А.П. отново е посетил лекар специалист – д-р Д. А., която е *** и за прегледа е издаден Амбулаторен лист с №***/17.10.2021 год., в който, като основна диагноза е посочена „***”. Видно е от амбулаторнтия лист, че при прегледа от пациента е снета анамнеза, като е вписано, че пациентът е лекуван в „*** отделение” през месец октомври по повод ***, както и е записано, че пациентът е с ***. На П. е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност с №***, от обща ЛКК при МЦ „***” ЕООД, за периода от 17.11.2021 год. до 01.12.2021 год., т.е. за 15 дни, с вписана в него диагноза „***” и предписан режим на лечение „домашен-амбулаторен”. Още следващия ден след този преглед – на 20.11.2021 год., въпреки предписания домашен-амбулаторен режим на лечение и въпреки твърденията за влошено здравословно състояние, А.П. отново е напуснал територията на Република България, като е посетил ***.

На датата 01.12.2021 год., т.е. също в период, в който П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност според посочения по-горе болничен лист за временна неработоспособност с №***, издаден от обща ЛКК при МЦ „***” ЕООД, той отново е напуснал територията на Република България, като е посетил ***.

На 03.12.2021 год. А.П. отново е посетил личния си лекар - доктор Л. Е., видно амбулаторен лист ***/03.12.2021 год./л.55/, с оплаквания, според анамнезата, от ***. В анамнезата е записано също, че ***.

На А.П. е бил издаден и болничен лист за временна неработоспособност с №***, от обща ЛКК при МЦ „***” ЕООД, за периода от 02.12.2021 год. до 11.12.2021 год., т.е. за 10 дни, с вписана в него диагноза „***” и предписан режим на лечение „домашен-амбулаторен”, като болничният лист е бил издаден след преглед, извършен на 10.12.2021 год. и е антидатиран, което изрично е отбелязано в него. В амбулаторния лист № *** от 10.12.2021 год. от прегледа, в данните от анамнезата лекарят специалист е записал, че пациентът е ***, както и е описана предписаната преди това медикаментозна терапия за домашно лечение.

Два дни преди този прегред - на 08.12.2021 год., въпреки твърденията /оплакванията/ за ***, А.П. е напуснал територията на Република България и отново е посетил ***, като по този начин, това негово напускане на страната се явява в период, в който същият следва да е бил в отпуск поради временна неработоспособност според посочения по-горе болничен лист за временна неработоспособност с №***, издаден от обща ЛКК при МЦ „***” ЕООД ***.

Три дни слред този преглед - на 13.12.2021 год., А.П. отново е напуснал територията на Република България, като е посетил ***, т.е. за пореден път в период, в който П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност според посочения по-горе болничен лист с №***, издаден от обща ЛКК при МЦ „***” ЕООД ***.

На А.П. е бил издаден и болничен лист за временна неработоспособност с №***, от личния му лекар - доктор Л. Е. от ***, за периода от 16.12.2021 год. до 29.12.2021 год., т.е. за 14 дни, с посочена диагноза „***” и предписан режим на лечение „домашен-амбулаторен”. От амбулаторния лист за прегледа става ясно, че пациентът е с основна диагноза „***” и симптоми – ***. В амбулаторния лист *** от 16.12.2021 год./л.52/ е вписано в анамнезата, че пациентът е ***.

На датата 25.12.2021 год., както и на 27.12.2021 год., въпреки предписания му домашен-амбулаторен режим на лечение, А.П. е напуснал територията на Република България, като е посетил ***, т.е. и двата пъти това е станало за пореден път в период, в който П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност според посочения по-горе болничен лист за временна неработоспособност с №*** от 16.12.2021 год., издаден от личния му лекар - доктор Л. Е. от ***.

В съдебно заседание на 04.10.2022 год. е разпитан като свидетел доктор Л. Е., общопрактикуващ лекар в ***, личен лекар на А.П. ***. Същият заявява, че ***, като твърди, че всичките му здравословни проблеми и симвптоми се засилили след задържането му от служители на МВР на 07.10.2021 год. На зададени въпроси отговоря, че ***

****

****

****

****

****.

По повод последният болничен лист с №*** от 16.12.2021 год., свидетелят Л. Е. не дава отговор на въпроса, ***, като и от показанията му не става ясно, каква е причината да смята, че ***, което *** да е във връзка или да е последица от задържането на А.П..

Не може да не събуди недоумение и факта, че личният лекар, а също и съпругата на ищеца А.П., твърдят в показанията си, че не знаят дали П. е прекарал ***, при условие, че Законът за здравето и заповедите на министъра на здравеопазването, издавани в този период (2020 год.) предвиждаха изключително строги противоепидемични мерки, свързани с карантиниране на болните от Ковид, както и на техните семейства. Следва да се добави, че на въпрос към доктор Е. относно това, дали е разрешавал на пациента си, т.е. на А.П., на когото е предписал домашно-амбулаторен режим на лечение, да напуска територията на Република България, същият отговаря, че не е давал такова разрешение.

На следващо място, от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се изяснява, че от приложената медицинска документация и заявеното от самия П., че същият страда от ***, ***. Според заключението, *** съществуват й към момента, но А. П. не провежда лечение и че предписаното в амбулаторните листове на *** и *** лечение в домашни условия (по данни на самия пациент) не се изпълнява, като П. ***, като такова лекарство всъщност не му е назначавано като терапия, видно от цитираните по-горе амбулаторни листове за извършените му медицински прегледи, а и от епикризата, издадена му при дехоспитализацията му от „*** отделение” на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД *** на 18.10.2021 година.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че не дава вяра на показанията на свидетеля Л. Е., както и на съпругата на ищеца – И. З. П., касаещи липсата на хронични заболявания на ищеца А.П. преди датата на задържането – 07.10.2021 год., респ. на тяхната интензивонст, а не кредитира показанията им и относно здравословното му състояние след тази дата, респ. твърденията за силно влошеното здравословно на състоянието на ищеца.

От всичко изложено дотук и на база събраните писмени и гласни доказателства може да се стигне до извода, че и много преди 07.10.2021 год., ищецът П. е страдал от ***, ***, както и от ***, респ. тези заболявания и състояния не са причинени или провокирани от задържането му, т.е. от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице за срок до 24 часа. Тези му заболявания и страдания, ако реално съществуват, се дължат на други фактори, включително и на собственото му поведение, неглижиращо общото му здравословно състояние. В крайна сметка, в исковата молба се поддържа, че здравословното състояние на ищеца П. се влошило в резултат на задържането му, а същевременно, в този период на влошено здравословно състояние, за времето от 09.10.2021 год. до 27.12.2021 год., т.е. за период от около 2 месеца и 20 дни, ищецът А.П. е напуснал 9/девет/ пъти пределите на Република България и е посетил ***, като няма данни, а дори и твърдения, това да е ставало с цел да се лекува там или за да се снабди с медикаменти, каквито, както се оказва, същият не е приемал, с изключение на ***.

Отделно от това, в посочения по-горе период след задържането, през който период ищецът П. е следвало да бъде при домашно-амбулаторен режим на лечение в дома си, същият явно редовно е бил в ***, като според показанията на свидетеля Ш. С., често в обедната си почивка е отивал там, за да се видят, т.е. в ***, където П. работи, за да пият кафе, да обядват и да разговарят. Същият свидетел сочи в показанията си, че в периода след задържането, т.е. период, през който А.П. е в бил в отпуск поради временна неработоспособност, същият е посещавал ***, без да конкретизира на кои дати е станало това, ***. Всички тези обстоятелства, според настоящия съдебен състав, сочат на това, че здравословното състояние на ищеца А.П. не е било влошено, т.е. не е налице причинена вреда от отменения незаконосъобразен административен акт.

Съдът намира, че липсва и причинна връзка между твърдяното влошено здравословно състояние на А.П. и отменения като незакосоъборазен адвиснистпивен акт, респ. действията на полицейски орган от РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, предприети в изпънение на тозди акт. Всички твърдяни заболявания и състояния на ищеца, както бе обосновано и по-горе, са възникнали години преди датата 07.10.2021 год. и са следствие от съвсем други фактори, като след тази дата, някои от тези фактори са провокирани и от самия ищец, който съвсем съзнателно не е изпълнявал предписаното му лечение, както и не е спазвал определения му домашен-амбулаторен режим на лечение, като многократно е напускал територията на Република България, ходил е редовно до *** и е стоял там, а явно в същия този период е присъствал и на ***. При наличие на твърдяните, респ. описани оплаквания, като ***, такова нарушаване на определения режим на лечение крие немалки рискове за здравето на пациента.

Относно твърдените в исковата молба неимуществени вреди вследствие на уронен авторитет и накърнени чест и достойнство на ищеца следва да се посочи, че неимуществените вреди обхващат последиците от засягане както на блага, които са предмет на субективни права/право на чест, на име, върху духовния интегритет/, така и върху блага, които не са предмет на права, но не всяко увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност. Уронването, т.е. накърняването на доброто име на ищеца подлежи на доказване и този отрицателен фактор следва да бъде в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Доброто име в обществото е израз на обществено признание и до него се достига чрез действия и развиване на определени морални качества по време на целия живот на човека. Не всеки се ползва с добро име в обществото - някои не успяват да го извоюват, друго го губят заради свое или чуждо поведение или постъпки и затова, за да се приеме, че е нкърнено доброто име по претендирания от ищеца начин, то следва да съществува към момента на възникване на публичния деликт и именно този факт подлежи на доказаване от ищеца. В исковата молба се твърди, че А.П. е ***, както и се твърди, че незаконосъобразното му задържане се отразило негативно върху доверието на хората към него и това му създало проблеми в нормалното общуване, тъй като случаят станал достояние на широк кръг от хора. Съдът намира, че в хода на настоящото производство тези твърдения останаха недоказани. Свидетелят Л. Е. заявява в показанията си пред съда, че *** е ***, хората нямат лошо отношение към него и се ползва с добро име, като в показанията на този свидетел няма твърдения, това отношение към П. да се е променило след случилото се на 07.10.2021 год. В показанията си, дадени в съдебно заседание, съпругата на ищеца П. – И. П. сочи, че със съпруга си имат семеен бизнес, с няколко дейности - *** и че ***, че съпругът й лично разпределя работата на всички, както и че ръководи бизнеса. В показания си твърди, че заради задържането приятелите му започнали да го отбягват и едва ли не го мислели за престъпник, както и че на село нямало как да убедиш хората, че са те арестували за нищо. Съдът не дава вяра на показанията на П. в тази им част, тъй като са изолирани от останалите гласни доказателства, а освен това, същите тези показания са в противоречие с това, което П. заявява малко след това в своите показания, а именно - че съпругът й се занимавал с благотворителна дейност и че наскоро пак го потърсили, защото всичко го познавали и знаели, че помага, като конкретизира, че ***. Ясно е, че ако доброто име и авторитетът на едно лице са наистина накърнени и уронени, то към него няма да се обръщат за съдействие и помощ, било то финансова или някаква друга. Освен това, от показанията на свидетелката П. става ясно, че тя знае за водени срещу съпруга й А.П. във времето проверки и наказателни производства във връзка с неговата дейност, както и че знае за негативни публикации за него в пресата. От тези нейни показания може да се направи извод, че това не е първи контакт на съпруга й с органите на МВР и не е първи случай, в който той е бил под заплаха за евентуално реализиране на някаква наказателна репресия спрямо него, а тези случаи, при всички положения, също са ставали обществено достояние в различна степен, но са били решавани по съответния законов ред след произнасяне на компетентните органи.

Посочените по-горе твърдения не се доказват и от показанията на свидетеля Ш. С. – кмет на Община ***, който в същите заявява, че е човек, който знае каква е историята на „фалшивата” жалба и който, като се е видял с началника на РУ – Кирково, му е казал „***”, т.е. свидетелят е бил сигурен, че жалбата, въз основа, на която е образувана ЗМ проверката, в хода на която постановено задържането на А.П., е съдържала неверни твърдения или обвинения. Свидетелят С. заявява, че много хора му се обаждали и го питали какво е станало, а освен това заявява, че всички знаели, че заповедта за задържане ще бъде отменена, но трябвало да мине време. Освен това, както бе отбелязано и по-горе, от показанията на този свидетел става ясно, че ищецът П. след 07.10.2021 год. не е преустановил участието си в ***. От всичко изложено по-горе и в частност, от заявеното от свидетелите може да се направи извод, че обществеността ***, а също и кметът ***, са вярвали и са знаели, че А.П. не е извършил нещо противозаконно, същият не е загубил уважението ***, задържането не се е отразило на обществения му живот *** или иначе казано, не се доказва промяна в отношението към него след задържането му.  

Във връзка с твърденията в исковата молбла, а и с доводите, че ищецът не е бил освободен веднага след като е бил медицински освидетелстван в ЦСМП – *** като „негоден” за задържане, съдът намира за нужно да посочи следното:

В исковата си молба ищецът П. претендира обезщетение за всички претърпени от него неимуществени вреди в резултат на заповедта за задържането му за срок до 24 часа, т.е. причинени по време и вследствие на полицейското му задържане. Безспорно е, че престоят в помещенията за задържане в съответното полицейско упроавление е свързан с неприятни и негативни емоции. В настоящия случай обаче, ищецът П. на практика изобщо не е имал престой в тези помещения, тъй като веднага след медицинския преглед и оформянето на съответните документи е бил освободен и реално, той не е пребивавал в помещение за задържане в РУ - Кирково. От доказателствата по преписката става безспорно ясно, че ограничаването на правото на придвижване на ищеца А.П. е било само в интервала от 15:30 часа до 19:00 часа и включва времето, през което е оформена заповедта за задържане и му е връчена, снемане на писмено обяснение от същия/находящо се на л.7-л.8 от приложеното ДП №**/*** год. по описа на РУ - Кирково/, транспортиране до ЦСМП – *** при МБАЛ „Атанас Дафовски” АД ***, преглед от лекар и връщане до РУ -Кирково, където са били оформени документите по освобождаването му, тоест общо 3/три/ часа и 30/тридесет/ минути, от които реален престой в помещение за задържане в РУ – Кирково въобще не е имало. Във връзка с горното, от показанията на свидетелите А.К. и Р.Н. става ясно, че на същите е било разпоредено със заповед на началника на РУ - Кирково единствено да конвоират лицето А.П. ***, след което да го върнат до РУ - Кирково и да го предадат на оперативния дежурен на РУ – Кирково, което е видно и от Заповед №318зз-211 от 07.10.2021 год. за конвоиране на лице, издадена от началника на РУ - Кирково/на л.18 от АНД №233/2021 год. на РС – Момчилград/. Конвоиращите полицейски служители са длъжни да изпълнят заповедта за конвоиране и нямат никакви правомощия по освобождаване на конвоираното лице, като такива правомощия имат единствено лицето, издало заповедта за задържане и оперативния дежурен от РУ - Кирково. Административната преписка по задържането, както и личните вещи, иззети при обиска преди задържането, се съхраняват от оперативния дежурен в РУ - Кирково. След произнасянето на лекар в ЦСМП, че лицето не е годно да бъде задържано, същото следва да се транспортира до мястото на задържането, където се оформя заповедта за задържане, като се записва дата и час на освобождаване, което в случая е сторено и се връщат личните вещи на лицето, с подписана разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, по образец/на л.16 от АНД №233/2021 год. на РС – Момчилград/. Няма как лицето да бъде оставено в друго населено място, без изрично писмено да е оформено освобождаването му и без да се върнат личните му вещи и пари, а освен това, в случая следва да се има предвид, че разстоянието, по шосе, от *** до ***, е около *** км., а от от *** до ***, където А.П. живее, е около *** км. Конвоиращите полицейски служители носят отговорност за конвоираното лице от момента на поемането му от началната точка, до момента, в който лицето бъде доведено до крайната точка, посочена в заповедта, в случая – до Районно управление – Кирково, където в 19:00 часа на 07.10.2021 год., А.А.П. е бил освободен.

Няма легална дефиниция за понятието „неимуществени вреди”, но съдебната практика е извела наличието на две основни групи случаи, които попадат в обхвата на това понятие – физически болки и емоционални страдания. В исковата молба се претендира обезщетение заради влошено здравословно състояние, т.е. претендира се такова поради настъпили физически болки или страдания, както и се претендира обезщетение поради наличието на някакви емоционални и психически страдания по повод задържането на ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки ангажираните писмени доказателства – представените болнични листове и епикриза, а впоследствие и от изисканите и приобщени по делото амбулаторни листове от извършените медицински прегледи, от гласните доказателства – показанията на свидетелите Л. Е. – ***, И. П. – *** на ищеца и Ш. С. – ***, *** на ищеца П., а и от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира, ищецът не съумя да докаже, че действително е претърпял такива неимуществени вреди - влошено здравословно състояние, т.е. настъпили физически болки или страдания, както и да е претърпял емоционални и психически страдания, изразяващи се в негативни изживявания, безпокойство, уронване на неговия авторитет, добро име и самочувствие, в резултат именно на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице за срок до 24 часа. Ясно е, че настъпването на неимуществените вреди не може да бъде предполагано, като установяването им, вида им, техния интензитет, трайността им и т.н., е в тежест на ищеца и поради това съдът е дал изрични указания. Съдът не може да събира служебно доказателства, установяващи тезата на едната или другата страна в процеса, а освен това счита, че събраните писмени доказателства, а показанията на разпитаните по делото свидетели, са недостатъчни, а и в голямата си част противоречиви и негодни, да установят, че действително на ищеца А.П. са причинени неимуществени вреди именно в резултат на отменения незаконосъобразен акт.

На следващо място, съдът намира за нужно да посочи, че ищецът А.П. не доказа и наличието и на третата кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде уважен предявения от нея иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените да са претърпени от него неимуществени вреди. Съдът споделя довода на ответника, че претендираните то ищцата вреди не могат да бъдат квалифицирани като преки и непосредствени такива по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Както вече бе посочено, липсата на която й да е от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде осъществен фактическия състав за уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има за последица отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, със законните последици от това.

По отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи обезщетение за пропуснати ползи - разлика между сумата, която А.П. е следвало да получи като нетно възнаграждение по трудовото си правоотношение за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год. и реално получената сума от обезшетенията за временна неработоспособност, която разлика се претендира в размер на *** лева/*** лева според заключението на съдебно-счетоводната експертиза/, съдът намира следното:

Исковата претенция на ищеца по отношение на имуществените вреди (пропуснати ползи) се изразява в разликата между нетното му трудово възнаграждение в периода, в който е бил в отпуск поради временна неработоспособност според представените болнични листове и реално получените суми от обезщетения за временна нетрудоспособност по тези болнични листове. Претендираните пропуснати ползи в този размер най-напред не са сигурно неосъществено увеличаване на патримониума на ищеца. Съдът и в случая намира, че липсва пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт, респ. дейността на полицейски служител от РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали и твърдяните пропуснати ползи. Това следва от изложеното по-горе по отношение претендираните неимуществени вреди от твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца П. след задържането. Това влошено здравословно състояние, както бе обосновано, се дължи на предхождащи с години хронични заболявания. Поради това и отпускът поради временна неработоспособност за посочения период не е в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Отделно от това, както бе описано и по-горе, през периода, в който е следвало да се лекува, ищецът П. не е спазвал режима на лечение – „домашен-амбулаторен”, предписан от лекуващите лекари и многократно е пътувал в чужбина, посещавал е ***, редовно е бил в ***, където се е срещал с хора, тоест уявно според здравословното му състояние, не се е налагало да стои у дома си или в болнично заведение, където да провежда лечение. Освен това се установява, че същият не е провеждал предписаното му лечение и не е приемал лекарствата, които са му били предписани, а е приемал единствено „***”, каквото лекарство не му е било предписвано. В показанията на свидетелите се твърди, че А.П. е ***. В същото време обаче се оказва, че по документи, ищецът П. е служител във фирмата на съпругата си по трудово правоотношение и получава заплата от нея, в размер на *** лева месечно, които, според вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, му били изплащани в брой. Според съда, в един семеен бизнес, в който съпрузите се явяват единият – работодател, а другият - служител, респ. работник, е невъзможно категорично да се докаже, че служителят съпруг не е полагал труд и не е осъществявал дейност, както и че е бил лишен от приходите, които е имал до момента, а освен това, настоящият съдебен състав не приема за достоверно и доказано, че всеки месец съпругата на А.П. му е изплащала в брой трудово възнаграждение, в нетен размер на около *** лева средномесечно, според данните в таблица 1 към съдебно-счетоводната експертиза. По делото се доказа, че ищецът П. не е спазвал предписаният му домашен-амбулаторен режим на лечение и всъщност не е променил динамиката на дейностите и на заниманията в ежедневието си. Тук следва да се отбележи, че нарушаването на предписания в болничните листове режим на лечение - „домашен-амбулаторен”, свързан най-вече с неразрешени от лекуващите лекар многократни пътувания в чужбина, са скрепени с финансови санкции от страна на НОИ, както и с неизплащане на обезщетения за временна неработоспособност, в случай, че тези факти бъдат констатирани от компетентните контролни органи. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция за обезщетяване на претендираните имуществени вреди също остава недоказана в настоящото производство.

Във връзка с горното, съдът намира за нужно и тук да посочи, че ищецът А.П. не доказа и наличието и на третата кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде уважен предявения от него иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените като претърпени от него имуществени вреди. Съдът и тук счита, че претендираните от ищец имуществени вреди не могат да бъдат квалифицирани като преки и непосредствени такива по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, а както вече бе посочено, липсата на която й да е от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде осъществен фактическия състав за уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има за последица отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, със законните последици от това.

Така, с предвид всичко изложеното по-горе съдът намира, че с решението по настоящото дело, предявените от ищеца А.А.П.,***, искове против Областна дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с посочена цена на иска – 10000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и в размер на 17084.49 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

При този изход на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното в хода по същество искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника по иска следва да бъде присъдено такова, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.4 (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) от ЗОДОВ, съгласно която, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/. Предвид това, в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300/триста/ лева, определен съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24, изр.2/второ/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по административни дела с материален интерес, каквото е и настоящото, възнаграждението е от 100 до 360 лева.   

          Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р       Е       Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от А.А.П., с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, срещу Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес - ***, за сумата от 10000/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние,  претърпени негативни емоционални преживявания, притеснения, психическо напрежение, чувство на несигурност и срам, вследствие на незаконното му задържане със Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52 от 07.10.2020 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност „***” при Районно управление – Кирково към ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от А.А.П., с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, срещу Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес - ***, за сумата от 17084.49/седемнадесет хиляди осемдесет и четири лв. и 49 ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи заради получено по-малко нетно трудово възнаграждение за периода от 08.10.2021 год. до 29.12.2021 год., вследствие на незаконното му задържане със Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-52 от 07.10.2020 год., издадена от Б. М. Е., на длъжност „***” при Районно управление – Кирково към ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА А.А.П., с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБългария, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                           С Ъ Д И Я: