Решение по дело №5167/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,27.05.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети април  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.НАТАЛИ  ГЕНАДИЕВА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5167 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 08.11.2019 г. по гр.д. №76802/18 г., СРС, ГО, 141 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, *** 23, против С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за приемане за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.С.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед изпълнение по чл.410 ГПК от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 36717/18 г. по описа на СРС, 141 - ви състав , както следва:

- на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД - сумата 225,84 лв., претендирана като обезщетение неоснователно обогатяване с доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - ателие № 3, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. „***********, тавански етаж, е код на платеца Т 378580. сумата 7,85 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване с ползването на услуга дялово разпределение, и двете за периода м.11.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението /05.06.2018 г./ до окончателното изпълнение;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 35,77 лв., претендирана като мораторно обезщетение забава върху главницата за обезщетение за неоснователно обогатяване с доставена топлинна енерп сумата 1,05 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава върху главницата за обезщетен за неоснователно обогатяване с ползването на услуга за дялово разпределение, и двете за перио 31.12.2015 г. до 29.05.2018 г., сумата 4,01 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава периода от 31.01.2016г. до 14.10.2016г. върху главницата за обезщетение за неоснователно обогатява с доставена топлинна енергия, съгласно фактура № **********/ 31.12.2015г., и сумата 0,08 л претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г. до 08.11.2016г. вър главницата за обезщетение за неоснователно обогатяване с доставена топлинна енергия, съглас фактура № **********/ 31.08.2016г.

            Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с която се твърди,че решението е неправилно.Жалбоподателят сочи, че между ответницата и топлопреносното предприятие не е сключен договор,въпреки отправената покана,поради което длъжникът се е обогатил неоснователно.След постановяване решението на СРС ,установили обстоятелството,че ползвателят К.С.се е отказал от учреденото му право на ползване.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор,но в съдебно заседание се оспорва.Не се претендират  разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД,вр.с чл.422 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия за стопански нужди , че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

                        Отвветницата е придобила процесния имот по дарение,а на съпруга й било учредено право на ползване.Ползвателят е задължен да заплаща за потребената топлоенергия ,тъй като не е установено това вещно право да е прекратено.Във въззивното производство са представени доказателства за отказ от правото на ползване,което като преклудирано съдът не е приел.

                       Ищецът е заявил,че ответницата не е подала молба за откриване на партида.Фактурите за извършени услуги за абонатния номер на процесното жилище са издавани на фирма В. 2001,с управител съпругът на ответницата.Договор с тази фирма не е представен.

                        Преценявайки доказателствата ,съдът е приел,че потребил на ТЕ следва да бъде вещният ползвател Камен Стоилов,срещу когото иск не е предявен и правилно е отхвърлил иска срещу ответницата.

             Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

             Водим от гореизложеното, съдът

                

                                                  Р   Е   Ш   И :

    

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение от от 08.11.2019 г. по гр.д. №76802/18 г., СРС, ГО, 141 с-в .

               РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.