Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. Перник, 07.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №
160 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ***(***), с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 23, чрез адвокат К.Ч. *** против
решение № 328 от 03.05.2022 г., постановено по АНД № 1103 по описа за 2021 г.
на районен съд – Перник.
С обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) №
14-0000788 от 14.04.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) – Перник, с което на ***, гр. Перник, с код по БУЛСТАТ: ***, в качеството
му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) във вр. с чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева),
като за същото нарушение наложената имуществена санкция е намалена на
1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че процесният случай следва да
бъде квалифициран като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Иска се делото да се
реши по същество, като се отмени обжалваното решение и вместо него се отмени
наказателното постановление, както и да се присъдят съдебни разноски.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, ответникът по касационната жалба редовно
уведомен за същата, не депозира отговор.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован за представител изпраща старши юрисконсулт А.М.. Оспорва
касационната жалба и пледира решението на районен съд-Перник като правилно да
бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Бисер Ковачки дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да остане в сила.
Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата, след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените
в същата съображения и доводите на страните и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
решението на първата съдебна инстанция. Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба за
неоснователна. Доводите са следните:
С НП №
14-0000788 от 14.04.2021 г., директорът на Д“ИТ“ – Перник, наложил на ***, гр.
Перник, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на
основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева), за
това, че на 01.11.2020 г., не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа за месец септември, 2020 г., в уговорените срокове –
ежемесечно до края на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната
заплата, на Б.Б., заемаща длъжност счетоводител-касиер в ***, с което не е
изпълнено задължението по чл. 128, т. 2 от КТ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред районен съд – Перник, който с решението, предмет
на настоящия съдебен контрол, го е изменил, като за същото неизпълнено
задължение – по чл. 128, т. 2 от КТ, наложената на основание чл. 414, ал. 1 във
вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН имуществена санкция, е намалена на 1 500 лв.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като установил
фактическата обстановка от данните, внесени посредством събраните и приобщени
по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на извършената служебно
цялостна проверка за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство приел, че съставения за процесното
нарушение АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН, съставени са от
компетентни лица и съдържат изискуемите реквизити. Материалният закон също е
приложен правилно според решаващия първоинстанционен съд, тъй като по делото е
безспорно доказано, че на Б.Б., заемаща длъжност счетоводител-касиер в ***, не
е изплатено своевременно полагащото й се трудово възнаграждение за положения от
същата труд през месец септември, 2020 г., с което не е изпълнено задължението,
разписано в императивната разпоредба на чл. 128, т. 2 от КТ. Прието също в
решението е, че нарушението не е маловажно – нарушени са разпоредби на
трудовото законодателство, целящи да гарантират важни обществени отношения,
като освен това не са налице и предпоставките по чл. 415в от КТ, тъй като се
касае за неотстранено и към момента на произнасяне на съда нарушение,
изразяващо се в неизплащане на дължимото в договорения размер, и реализирало
вредни последици за работника – редуцирано трудово възнаграждение без негова
вина. С тези мотиви районният съд е
приел, че материалният закон е приложен правилно от наказващия орган и
работодателят правилно е санкциониран на основание чл. 414, ал. 1 във вр. с чл.
128, т. 2 от КТ. Наложената имуществена санкция в размер на 1 700 лв. е
преценена от решаващия съд за съответна по вид, но наложена в завишен размер
без съответни мотиви и доказателства, за наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи налагане на санкция над предвидения в закона
минимален такъв, поради което санкцията, за същото нарушение, е намалена в
размер на минимума от 1 500 лв., което според районния съд е обслужващо и
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 220
от АПК настоящият съдебен състав възприема и установената от районния съд
фактическата обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен
материал.
По доводите в жалбата, които се
преценяват като такива, по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН: същите са неоснователни. Без основание е оплакването в жалбата, че НП
не почива върху „доказателствен материал за извършено нарушение“. От
доказателствата по делото е видно, а и не е спорно, че лицето Б.Б. –
счетоводител-касиер, е полагала труд при
работодателя-***. Във ведомостите е начислено възнаграждение за месец
септември, 2020 г., с отразяване по „сметка“.
Трудовото възнаграждение е уговорено да се изплаща ежемесечно, в края на
месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата. Доказателства
за извършено плащане по посочения в цитираната разчетно-платежна ведомост начин
или по друг начин, в срок до края на месец октомври, 2020 г., на дължимото на Б.Б.
трудово възнаграждение за посочения период, по преписката и делото не са
представени. Въз основа на това е съставен
акт за установяване на процесното нарушение, въз основа на който е издадено и
процесното наказателно постановление.
Неоснователно е и оплакването на
касатора за немотивираност на НП. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, не
съдържа изискване в НП да се съдържат мотиви в смисъла на изискването за
мотивиране на актовете, залегнал в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Доводите в тази част на жалбата, отнасящи се до производствата по издаване на
административни актове по реда на АПК, са ирелевантни за процесното
производство, водено по реда на ЗАНН, административнонаказателно по своя
характер, завършващо с акт, съставляващ по своята същност такъв, на
административнонаказателно правораздаване. От друга страна в НП са посочени
както фактическите – обстоятелствата по извършване на нарушението, дата, място
на извършването му и описание на същото (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), така и
правните основания (чл. 57 ал. 1, т. 6 от ЗАНН), обусловили постановяването на
обжалвания акт.
По приложимия материален закон:
По делото е безспорно установено,
скрепено с доказателства, че касационният жалбоподател, в качество работодател,
не е изпълнил задължението си по чл.
128, т. 2 от КТ, тъй като не е изплатил в уговорения между страните срок –
до 30-то число (в края) на месеца, следващ месеца, за който се начислява
работната заплата, дължимото на Балчова, уговорено трудово възнаграждение за
извършената от последната работа през месец септември 2020 г. Това на свой ред
е достатъчно да послужи като основание за образуване на
административнонаказателно производство и ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя – ЮЛ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ във вр. с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл.
128, т. 2 от КТ. Правилно е и решението на районния съд да измени
наказателното постановление единствено по отношение размера на наложената
имуществена санкция, като мотивите същата да бъде намалена в размер на
минимума, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, се
споделят изцяло от касационния състав.
Настоящия състав приема, че за да
може съставомерно по КТ нарушение да бъде преквалифицирано като маловажно е
необходимо да са налице кумулативно
изискваните в специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ предпоставки, а
именно: нарушението да е отстранено веднага след неговото установяване по реда,
предвиден в КТ, и от същото да не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Доколкото първоинстанционния съд е анализирал приложимостта на
„маловажния случай“ и е изложил доводи, че нарушението не е „маловажно“, то в тази
част мотивите се споделят изцяло и се
препраща към тях. Следва да бъде посочено, че предвид наличието на
специалната разпоредба на чл. 415в от КТ, общата разпоредба на чл. 28, ал. 1
във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е неприложима, както и е изрично изключена по
силата на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
Предвид изложеното, обжалваното
решение на районен съд – Перник е валидно и допустимо. Същото е постановено в
процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен материален
закон, поради което ще се остави в сила.
По разноските:
При този изход на спора
ответникът по касационната жалба има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател, на основание чл.
63д ал. 4 във вр. с ал.
1 от ЗАНН, ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 лв., определен от съда на
основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник,
в касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 328 от 03.05.2022 г., постановено по АНД № 1103 по описа за 2021
г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Европейски
политехнически университет, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „***“ № 23 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник
съдебни разноски в размер на 80. 00 лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/