№ 60
гр. Шумен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200748 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21 – 0869 - 000290 от 15.02.2021 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на ЕНГ. В. Х.,
ЕГН ********** от гр. И., ул. „Ахинора“ № 34 са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и несправедливо, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, не се
явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания и моли наказателното постановление да бъде отменено. В представеното
писмено становище процесуалния представител на жалбоподателя излага подробно
съображенията си за това. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
първото и третото по делото съдебно заседание не се явява процесуален представител. В
представеното писмено становище процесуалния представител на административно -
наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно
съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Освен това претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или
частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.
1
63, ал. 4 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕНГ. В. Х. на 31.01.2020 г. управлявал лек автомобил, марка “Дачия
Дъстър” с рег. № РР 5008 ВМ, собственост на баща му В. Х. Р., ЕГН **********, като се
движел по път първи клас I – 2 в посока гр. Шумен. Около 11.12 часа на същия ден на км
108 + 500 по път I – 2 /пътен възел Белокопитоно/ се движел с превишена скорост, като
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП лицето В. Х. Р. е представило писмена декларация за предоставяне на информация,
във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която в качеството си на собственик на лек
автомобил, марка “Дачия Дъстър” с рег. № РР 5008 ВМ собственоръчно посочил, че: „На
31.01.2020 г. в 11.12 часа автомобилът ми се управлява от синът ми ЕНГ. В. Х.“.
Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. Освен това, в хода на извършената служебна справка
във връзка със съставянето на елекронния фиш, полицейските служители в група
„Видеоконтрол“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен установили, че
водачът ЕНГ. В. Х. управлява МПС - лек автомобил, марка “Дачия Дъстър” с рег. № РР 5008
ВМ, което не е регистрирано по надлежния ред в РБългария - със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като имал неплатена застраховка „Гражданска
отговорност“. За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 266186 от 10.03.2020 г., серия АА,
в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, предявен и подписан без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно жалбоподателят Е.Х.
представил застрахователна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите” № BG/30/120000729964, сключена на 10.03.2020 г. със ЗАД „ДаллБог:
Живот и здраве“АД, удостоверяваща, че лек автомобил, марка Дачия Дъстър” с рег. № РР
5008 ВМ има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие –
10.03.2020 г., 14.15 ч. и крайна дата на покритие – 10.03.2021 г., 23.59 ч. Производството,
образувано въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е
прекратено и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Шумен за произнасяне с
оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С постановление от
04.02.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е отказано да се образува
наказателно производство за престъпление от общ характер на основание чл. 213 от НПК,
2
във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, приемайки, че с деятелността си Х. не е осъществил
от субективна страна престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Същевременно обаче доколкото
управлявания от Х. автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, материалите по преписката са били изпратени на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за евентуално реализиране на административно-
наказателната отговорност. Настоящото административно наказателно производство било
образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните материалите в
хода на наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 21 – 0869 - 000290
от 15.02.2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с
което на ЕНГ. В. Х., ЕГН ********** от гр. И., ул. „Ахинора“ № 34 са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от
ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите Й.
Ж. Ж. и ХР. П. ХР. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта,
на свидетелката С. Д. Ш., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина
по делото са показанията на свидетелите Й.Ж. и Х.Х.. Същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на служебната
проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от свидетелските показания на
С.Ш. – застрахователен брокер, сключила застрахователна полица за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/30/119002021871,
сключена на 19.07.2019 г. със ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“АД за процесния лек
автомобил, марка Дачия Дъстър” с рег. № РР 5008 ВМ, служебно прекратената на 20.08.2019
г. Свидетелката С.Ш., в съдебно заседание на 09.06.2021 г., заявява, че лично е разяснила на
собственика на процесния автомобил, че посочената по-горе застраховката е за една година,
като го уведомила за необходимостта от изготвянето на анекс към застраховката след
регистрацията на автомобила в КАТ, за да се добави регистрационният номер, понеже в
противен случай задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се прекратява в
срок до един месец от „Гаранционен фонд“, ако няма анекс. Също така свидетелката Ш.
сочи, че е получиха по вайбър снимка на автомобила, на която се вижда регистрационният
номер на МПС, но за изготвянето на анекс към застрахователната полица „Гражданска
3
отговорност“ било необходимо представянето на нов талон за регистрация на МПС, издаден
от КАТ и няма как по изпратена снимка на МПС по вайбър, да бъде изготвен такъв анекс.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 21 – 0869 - 000290 от 15.02.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно,
като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.” От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е
управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по §
6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект
на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение
по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За последните
е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. В посочената
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. намира своята нормативна уредба и процедурата по служебно
прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според
чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява
служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според
4
нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при прекратяване
регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.
Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която когато
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва
да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
От приобщените към делото доказателства се установява по безпорен начин, че на
посочените в наказателното постановление дата и място, ЕНГ. В. Х. е управлявал лек
автомобил, марка “Дачия Дъстър” с рег. № РР 5008 ВМ, поради което е имал качеството
„водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен
за обществено ползване, както и че това МПС, считано от 04.11.2019 г. е било със служебно
прекратена регистрация. Установено е и че автомобилът е собственост на В. Х. Р., ЕГН
********** – баща на жалбоподателя, както и че по отношение на това МПС не е налице
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 31.01.2020 г.
От разпита на свидетелите Й.Ж. и Х.Х. става ясно, че при извършената от тяхна
страна електронна справка първоначално се оказало, че управлявания от жалбоподателят лек
автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за това, че
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
От приложеното по делото писмени доказателства - писмо с Изх. № 10-00-
483/18.05.2021 г. на изпълнителния директор на Гаранционен фонд е видно, че собственика
на лек автомобил, марка “Дачия Дъстър” с рег. № РР 5008 ВМ - В. Х. Р., ЕГН ********** е
надлежно уведомен по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ с писмено уведомление с №
022864/15.09.2019 г. от страна на Информационния център съобразно разпоредбата на чл.
18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. А след изтичането
на срокът по ал. 10 на чл. 574 от КЗ, на основание ал. 11 от същата разпоредба,
Гаранционния фонд по електронен път на 28.10.2019 г. е уведомил органите на МВР –
Дирекция „КИС“ - МВР да прекратят регистрацията на горепосоченото моторно превозното
средство, като впоследствие от страна на органите на МВР на 04.11.2019 г. е прекратена
регистрацията на превозното средство. Т. е. в конкретния казус се установява безспорно, че
прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен
в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, след получаване на информация от Гаранционния фонд досежно
липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, след
като собственикът на МПС е бил надлежно уведомен от Информационния център по чл. 574,
ал. 10 от КЗ, с произтичащото от това предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази
застраховка.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че ЕНГ. В. Х. е осъществил виновно
5
вмененото му нарушение. Същият в качеството си на водач на процесното МПС, е адресат
на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането и в частност на правилата, въведени с
нормата на чл. 481, ал. 3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла, без водачът да е застрахован по
реда на този кодекс, както и с чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, според който водачът на моторно
превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв
ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да
носи контролен талон към знака. В конкретния случай, жалбоподателят Х. в качеството си
на водач на МПС, е длъжен да познава законовите последици от неизпълнение на това
задължение. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери стикера, удостоверяващ
наличието на валиден договор за „Гражданска отговорност“. Като не е сторил това, е
проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“.
При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено
в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно наказателната
отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона,
като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава
никого. В този смисъл ЕНГ. В. Х. като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в
ЗДвП последици при липса на сключен договор за „Гражданска отговорност“. Всеки
правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да
извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат жалбоподателя да прояви активност и да
установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Още повече ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите
на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно
прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по
прекратяване на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението
да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НК, във вр. чл. 14, ал. 1 от
НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
6
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от
него непредпазливост под формата на небрежност. Съзнанието за липса на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта за установяване
на административно нарушение, не налага противен извод, каквото твърдение се прокарва
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. В този смисъл е и Решение от
30.07.2020 г. по КНАХД № 141/2020 г. на Административен съд – Шумен, Решение от
07.10.2020 г. по КНАХД № 179/2020 г. на Административен съд – Шумен и Решение от
25.09.2020 г. по КНАХД № 181/2020 г. на Административен съд – Шумен и мн. др.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че санкционирато лице е допуснало
виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като административно
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175,
ал. 3, предл. от ЗДвП, според която се наказва с „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 /шест/ до 12 /дванадесет/ месеца и с „глоба“ от 200 лв. до
500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съдът намира, че доколкото наложените санкциите – „глоба“ в размер от 200 лева и
„лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца, са определени в законоустановения
минимален размер, поради което не следва да излага съображения дали правилно е отмерена
отговорността на жалбоподателя Х., съгласно правилото на чл. 27 от ЗАНН.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
7
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание
не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен
по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест на
жалбоподателят, която сума следва да се заплати от последният по сметка на ОД на МВР –
гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 0869 - 000290 от 15.02.2021 г.
на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на ЕНГ. В.
Х., ЕГН ********** от гр. И., ул. „Ахинора“ № 34 са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Е.В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. И., ул. „Ахинора“ № 34,
да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8