Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1166/4.8.2020г. Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
шести юли Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 595 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-011024/22.05.2019г. на Директор
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „В.с.” ЕООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството по делото е образувано
по жалба на представляващ санкционираното лице против НП
№03-011024/22.05.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление. Сочи се и на неправилно определен
размер на административното наказание.
В НП не са посочени конкретни действия, които
да е извършвало лицето И. Б. като липсват данни проверяващите да са го
възприели пряко и непосредствено да полага труд в полза на дружеството. Горното
е основание да се счете, че НП е недоказано.
Счита
се за нарушен и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не е налице описание на
нарушението.
Нарушен е и чл.57 ал.1 т.7 относно вида и
размера на наказанието.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
представляващ дружеството.
По
същество се поддържат основанията за отмяна, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата.
По
същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
17.04.2019 г. служители на ДИТ –
Варна-св. И. и св. И. извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен
обект, находящ се в гр. Варна, ул. «Парижка комуна», №26, стопанисван
от „В.с.“ ЕООД.
В
обекта се намирал св. Б., който с други работници извършвал дейност по полагане
на арматура на най- горната, предстояща за изливане плоча.
На
св. Б. била предоставена за попълване декларация, в която той посочил, че
работи за „В.с.“ ЕООД от 17.02.2019г., с
работно време от 08 ч. до 12.00 ч., при почивни дни в събота и недела. Посочил
още, че е договорено месечно трудово възнаграждение от 560 лева. Лицето
декларирало още, че има сключен трудов
договор, както и че не е получило заверено копие от уведомление и екземпляр от
сключения трудов договор.
На 15.053.2019г. служител на ДИТ съставил акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето И.
И. Б. като „общ работник”, при определено работно място, определено работно
време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна
квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ търговеца.
По АНП постъпили възражения, но били преценени
като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал НП
№03-011042/22.05.2019г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция
над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства -
приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства –
декларация от заетото лице; идентификационна карта; протокол от извършена
проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. И. и св. И..
Съдът
кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. И. и св. Д. изясняват
действията на св. Б., който е извършвал дейност, облечен с работно облекло, по
полагане на арматура, като същата безспорно може да бъде охарактеризирана като
такава по изпълнение на трудовите му задължения.
Сам св. Б. в попълнената декларация сочи на
установените параметри на трудово правоотношение, които няма как да са му били
известни ако не работи за този работодател.
Пред
съда депозира св. Б., който сочи, че се
намирал в обекта, тъй като търсел работа. В този момент дошли проверяващите и
го накарали да попълни декларация, като му казали какво да попълни.
Съдът
не кредитира показанията на този свидетел.
На
първо място соченото от него категорично противоречи на отразеното в
декларацията, в която той е конкретизирал работодател, работни функции, почивки
и трудово възнаграждение, които е невъзможно да са му били известни, ако не е работил
за дружеството. Такива конкретни данни не е възможно да са били известни и на
проверяващите, за да му ги продиктуват.
Съдът
отчете и, че се касае за лице, което се намира в положение на работник спрямо
въззивното дружество.
Предвид горното, както и предвид установената
материална обвързаност на св. Б., съдът намери, че показанията на този свидетел
са заинтересовани от изхода на делото и целят да обслужат защитна версия,
изградена впоследствие.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по
установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния
закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и
при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.
Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
собствените си възприятия; попълнена декларация от работещото лице и др. В акта
за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието,
което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е
съобразил извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което
санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно
поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена
санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до
установения в закона минимум.
Що
се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът
не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че в НП не са посочени
конкретни действия, които да е извършвало лицето И. Б. като липсват данни
проверяващите да са го възприели пряко и непосредствено да полага труд в полза
на дружеството. Горното е основание да се счете, че НП е недоказано.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото в
обстоятелствената част на НП са посочени трудовите функции на лицето като общ
работник, конкретизирано е работното място и работното време на лицето, както и
договореното месечно трудово възнаграждение.
Видно
от показанията на св. И. и св. И., и двамата пряко са възприели лицето, което е
било в работно облекло и е полагало конкретен труд по полагане на арматура.
Показанията
на тези свидетели кореспондират с отразеното от самото работещо лице в
попълнената от него декларация.
Изложеното
дава основание да се счете, че фактическата обстановка, твърдяна от наказващия
орган е категорично установена от събраните по делото доказателства.
Счита
се за нарушен и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не е налице описание на
нарушението.
По
така наведеното възражение съдът намери за нужно да отбележи, че съдържанието
на наказателното постановление се преценява като достатъчно, за да бъдат
изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на
издаването му, като е налице и правилна правна квалификация на нарушението.
След като взе предвид гореизложеното, съдът
намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали
размера на наложеното административно наказание.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: