№ 665
гр. Варна, 05.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500195 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по:
1. въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. от Д. К. Т., ЕГН
********** срещу Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. №
20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТТА на
постановения режим на личен контакт, и
2. въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. от Т. Б. Г., ЕГН **********
срещу Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359
по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТИТЕ на постановения режим на
личен контакт, на издръжката и по иска с правно основание чл. 127а от СК.
А/ Във въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. е изложено
становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение
поради необоснованост. Сочи се, че детето е на много ниска възраст и
режимът на вземане от дома на майката следва да бъде съобразен с неговите
лични потребности. То е още бебе, има изграден режим на хранене и спане,
вкл. в следобедните часове, поради което е най-добре майката да го предаде на
1
бащата след събуждане, тоалет и закуска, като детето става рано и няма
пречка в 08:30 ч. то да е готово за предаване, така до 13:30 ч. бащата има
възможност да изведе детето на разходка, да участва в негово хранене,
повиване и т.н., но е най-добре за детето то да бъде върнато преди
следобедния сън на майка си. Следва да се има предвид, че бащата не е
свикнал с гледането на малко дете и не познава нито нуждите на детето, нито
все още е изградил връзка с него. Предстои му адаптивен период, в който
трябва да изгради нови навици и да натрупа нови умения свързани с грижите
по отглеждането на малко дете. В следствие на тежки минали събития
доверието между родителите следва постепенно да се възстанови.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и да постанови ново, с което да определи режим на лични
контакти на бащата Т. Б. Г., ЕГН **********, с детето С. Т. Г., ЕГН
**********, както следва:
До навършване на четири годишна възраст да взема детето от дома
на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:30 ч. до 13:30
ч. без преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на
Коледа - 25 декември, Нова година - 1 януари, Великден - неделя, на рождения
ден на детето - 19 декември и на рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете
от 17:00 ч. до 19:30 ч. като взема и връща детето от дома по местоживеене;
След навършване на четири годишна възраст както следва: бащата
да взема детето от дома на майката по местоживеене всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в съботния ден, с преспиване до 18:00 ч.
в неделния ден, всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември с преспиване,
както на 25-ти, така и на 26-ти декември, на 6 януари и неделята на Великден,
а всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с преспиване, както на 1
януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения бащата да
връща детето в 18:00 ч. в дома на майката по местоживеене, както и двадесет
дни (вместо един месец) през лятото, когато майката не ползва редовен платен
годишен отпуск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
2
Б/ Във въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. е изложено становище
за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
необоснованост. Сочи се, че с оглед малката възраст на детето, бащата е
съгласен да го взема с преспиване при себе си, едва когато вече детето не е на
кърма и има изградени навици, като счита, че след навършване на 2-годишна
възраст, може да се осъществи този режим, без да има каквито и да било
затруднения за изпълняването му. Така ще може и детето по бързо да се
адаптира към своят баща и няма да настъпи родителско отчуждение. Моли
седмиците, в които бащата може да осъществява режима на лични контакти с
детето да бъдат определени като четни/нечетни седмици от календарната
година. По отношение на издръжката не се събраха доказателства, че
доверителят ми не заплаща издръжка от момента на фактическата раздяла на
родителите. Напротив в съдебно заседание, както и ищцата, така и ответникът
потвърдиха, че издръжка в размер на 350 лева се изплаща ежемесечно. По
иска по чл. 127, ал. 2 от СК ищцовата страна не представи никакви
доказателства за необходимост детето да пътува извън пределите на страната.
Не беше и доказано, че е искано съгласие от бащата, детето да пътува извън
пределите на страната и, че същия е отказал.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочените части и да постанови ново, с което:
1. да бъде определен режим на лични контакти на бащата Т. Г. с детето
С. Г., както следва:
- до навършване на 2/две/ годишната му възраст, както следва:
да взема детето от дома на майката като всяка четна събота и неделя от
годината от 10:00 ч. до 17:00 ч., без преспиване, като взема и връща детето от
дома по местоживеене, на Коледа -25 декември, Нова година -1 януари
Великден- неделя, на рождения ден на детето 19 -декември и на рождения ден
на бащата - 4 юли - в часовете от 16:00 ч. до 19:00 ч. като взема и връща
детето от дама по местоживеене.
- след навършване на 2/две/ годишната му възраст, както следва:
бащата да взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка четна
събота и неделя от годината от 10:00 ч. в съботния ден, с преспиване до 18:00
ч. в неделния ден, всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември с преспиване
както на 25, така и на 26 декември, на 6 януари и неделята на Великден, а
3
всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с преспиване като на 1
януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да
връща детето в 18:00 ч. в дома на майката по местоживеене, като и един месец
през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.
2. Да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 350
лева, считано от датата на влизане в сила на Решението, на основание чл.
143 от СК.
3. Да бъде отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време, на
основание чл. 149 вр. с чл. 143 от СК.
4. Да бъдат отхвърлени исковете за даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата Т. Г., за издаване на задграничен паспорт на детето С. Г.
и за пътуване на детето извън пределите на страната, придружавано от
майката Д. Т..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който се оспорва ВЖ като неоснователна. По отношение
на режима на личен контакт излага доводи, аналогични на тези в собствената
си въззивна жалба. По отношение на издръжката сочи, че липсва спор, че
размера на издръжката следва да бъде 350 лв. От друга страна няма основание
ответникът да иска да бъде осъден, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, тъй като дори и да бъде осъден от датата на исковата
молба, принудителното събиране на задължението би могло да се осъществи
само ако то не е било погасено. Детето не следва да бъде лишено от правна
зашита по отношение на издръжката си за минал период от време.
Неоснователно е и искането съдът да не допуска детето да не напуска
пределите на страната и да няма международен паспорт, тъй като това не е в
интерес на собственото му дете. В интерес на детето е да пътува свободно с
цел почивки, екскурзии и с двамата си родители, да опознава нови държави,
култури, да учи чужди думи и езици. Цитира съдебна практика.
Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок, от надлежни
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена д.т., с оглед на което
4
производството по двете подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1. въззивна жалба вх. №
60170/24.07.2024г. от Д. К. Т., ЕГН ********** срещу Решение №
2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по описа за 2024г.
на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТТА на постановения режим на личен контакт, и 2.
въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. от Т. Б. Г., ЕГН ********** срещу
Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по
описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТИТЕ на постановения режим на личен
контакт, на издръжката и по иска с правно основание чл. 127а от СК.
НАСРОЧВА производството по делото за 24.03.2025год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА на страните, ЧЕ МАКАР ДА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, В
ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО Е да подадат заявление в едноседмичен срок от
съобщението за участие в ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
5
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6