М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 53 / 2015 год. по описа на ВРС,
постановена на 14. 04. 2015 год.
Подс. Д.К.Д., ЕГН : **********,***,
български гражданин, средно образование, работи, неженен, осъждан, е предаден
на съд с обвинение по :
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, затова, че на 19. 07. 2013 год. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В.Н.Я., отнел
чужди движими вещи – велосипед марка „Спринт“, от владението на С.Ю.Н.,
собственост на Г.С.Н., на стойност 60. 00 лв. и велосипед марка „Буфало“, от
владението на К.Н.А., собственост на Н.Ю.А., на стойност 166. 24 лв., всичко на
обща стойност 226. 24 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор.
Подс. В.Н.Я., ЕГН : **********,***,
български гражданин, средно образование, работи, неженен, неосъждан, е предаден
на съд с обвинение по :
чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, затова, че на 19. 07. 2013 год. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител
с Д.К.Д., отнел чужди движими вещи – велосипед марка „Спринт“, от владението на
С.Ю.Н., собственост на Г.С.Н., на стойност 60. 00 лв. и велосипед марка
„Буфало“, от владението на К.Н.А., собственост на Н.Ю.А., на стойност 166. 24
лв., всичко на обща стойност 226. 24 лв., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постянен надзор.
Делото е разгледано в отсъствието на подс. Д.К.Д.,
доколкото това не пречи за разкриване на обективната истина, същия не е намерен на посочения от него адрес и го е променил без да уведоми съответния орган, местоживеенето
му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, намира се извън пределите на Република България и
местоживеенето му не е известно.
Представителят на ВРП поддържа повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения. Счита, че
извършените от тях деяния се доказват по несъмнен начин
от събраните доказателства. Моли съда да
им наложи наказания „Лишаване от свобода”, съответно за
подс. Д.К.Д. ефективно, при първоначален строг режим, а относно подс. В.Н.Я.
условно.
Защитата изразява становище, че по делото са събрани доказателства,
които по безспорен и категоричен начин доказват извършването на деянията. Моли
съда да наложи наказания, ориентирани към минимума.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
На 19. 07. 2013 год. в гр. Варна, свид. С.Ю.Н. и свид. К.Н.А.
управлявали велосипеди, съответно марки „Спринт“ и „Буфало“. Посетили „Гранд
МОЛ Варна“, където оставили велосипедите на специално предвидена за това
стойка. По същото време там били подс. Д.К.Д. и подс. В.Н.Я., които забелязали,
че велосипедите не били заключени. Двамата ги свалили от стойката, като
напуснали с тях търговския център. Впоследствие ги продали на неустановено в
хода на производството лице за сумата от 30. 00 лв., разделили си парите
поравно и всеки се разпоредил с тях за свои нужди.
Връщайки се на мястото, където били оставили двата
велосипеда свид. С.Ю.Н. и свид. К.Н.А. установили липсата им. Обяснили случилото
се на свои възходящи. За случая била информирана охраната на търговския
комплекс. След запознаване със записите от охранителните камери, било
установено отнемането, както и визуално служителите били запознати с
извършителите. При последващо посещение на „Гранд МОЛ Варна“ подс. В.Н.Я. бил
задържан и предаден на органите на реда.
Съдебно – оценителна експертиза : стойността на движимите
вещи е в размер на 226. 24 лв., съответно велосипед „Спринт“ 60. 00 лв. и велосипед
„Буфало“ 166. 24 лв.
Съдебно – психиатрична експертиза : Д.К.Д. страда от
синдром на зависимост към алкохол. Към момента на извършване той е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той
може да дава достоверни показания и да участва пълноценно в накателното
производство.
Съдебно – психиатрична експертиза : В.Н.Я. страда от синдром
на зависимост към алкохол. Към момента на извършване той е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдебно – видео – техническа и лицево – идентификационна
експертиза : от извършения преглед и направената оценка на снимковите кадри се
установи, че те са с качество, което не позволява отграничаването на частни и
общи признаци, характеризиращи заснетите лица. Поради недостатъчна информация,
тези фотокопия не са годни за идентификация. Експортираха се снимкови кадри от
действията на заснетите лица, обработиха се с редактор и се представиха в
хронологичен ред.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
а именно обясненията на подс. В.Н.Я., показанията на свид. Г.С.
Никотова, свид. С.Ю.Н., свид. Н.Ю.А., свид. К.Н.А., свид. С.М.М., свид. Стилян А.А.,
съдебно – оценителна експертиза, съдебно – психиатрични експертизи, съдебно –
видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, протокол за
доброволно предаване, протокол за вземане на образци, справки съдимост.
Съдът кредитира изцяло
обясненията на подс. Вододя Н.Я., доколкото те са последователни, съпоставени с
другите доказателства непротиворечиви. Същите дават
данни относно авторство, предмет, начин на извършване. Следва да се има в предвид, че обясненията са не
само средство за защита, но и доказателствено средство, което следва да се цени
наред с всички останали източници на доказателства.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето
наказателно производство. Същите дават данни относно авторство,
предмет, начин на извършване. Споделеното е с характер на реално
преживяване, наситено е с емоционален пълнеж, като някои незначителни неясноти
съдът отдава на изминалия период от време. Въпреки това чрез същите с
необходимата категоричност се изяснява делото от фактическа страна.
Изготвените и приети по
делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Същите
изясняват предмет и вменяемост. Останалите събрани по делото доказателства
и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото
доказателства. Същите допринасят за изясняване на обективна и субективна съставомерност.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Относно деяние по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подс. Д.К.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на
визираното.
Категорично в хода на производството
са установени обективните признаци на престъплението, доколкото подс. Дмитър К.Д. е отнел чужди движими вещи, от
владението на свид. С.Ю.Н. и свид. К.Н.А.. По
този начин е прекъснал владението върху същите, установявайки трайна фактическа
власт върху тях. Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието
на подсъдимия по така възведеното му обвинение. Горното съдът прие въз основа
на обясненията на подс. В.Н.Я., показанията на свид. Г.С.
Никотова, свид. С.Ю.Н., свид. Н.Ю.А., свид. К.Н.А., свид. С.М.М., свид. Стилян А.А.,
съдебно – оценителна експертиза, съдебно – психиатрични експертизи, съдебно –
видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, протокол за доброволно
предаване, протокол за вземане на образци.
Установени по безспорен начин са и
квалифициращите обстоятелства, обусловили обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В случая са налице
и двете хипотези на чл. 29 от НК, доколкото подсъдимия е извършил
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„Лишаване от свобода” не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено и след като е бил осъждан повече от два пъти на същото наказание за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не
е отложено. Същевременно не е изтекъл 5 - годишния
срок, предвиден по чл. 30 от НК.
С необходимата категоричност по делото е установено, че
отнетите движими вещи са били на място, достъпа до което не е бил ограничен по
никакъв начин. Налице
е и съучастие във форма съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимите са участвали
в самото изпълнително деяние, т. е. налице е съвместна дейност, обединяване на
усилия за извършване на престъплението, които се допълват взаимно. С оглед стойността на отнетите вещи и
вредните последици, които са не само имуществените, а и тези които се
причиняват на обществото, съдът счита, че в случая не може да се приеме, че
деянието не е причинило и не е било в състояние да причини сериозна вреда.
Освен стойността на вещите следва да се вземе предвид и упоритостта при
извършването, все обстоятелства, които
изключват приемането на малозначителност на деянието.
От субективна страна деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото
цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на действията му.
Като причини за
извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на
подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж към
обогатяване по неправомерен начин.
Относно деяние по чл. 195,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подс. В.Н.Я. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на
визираното.
Категорично в хода на производството
са установени обективните признаци на престъплението, доколкото подс. В.Н.Я. е отнел чужди движими вещи, от владението на свид. С.Ю.Н. и свид. К.Н.А.. По този начин е прекъснал
владението върху същите, установявайки трайна фактическа власт върху тях. Съдът
намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така
възведеното му обвинение. Горното съдът прие въз основа на обясненията на подс. В.Н.Я., показанията на свид. Г.С. Никотова, свид. С.Ю.Н.,
свид. Н.Ю.А., свид. К.Н.А., свид. С.М.М., свид. Стилян А.А., съдебно –
оценителна експертиза, съдебно – психиатрични експертизи, съдебно – видео –
техническа и лицево – идентификационна експертиза, протокол за доброволно
предаване, протокол за вземане на образци.
Установени по безспорен начин са и
квалифициращите обстоятелства, обусловили обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С необходимата
категоричност по делото е установено, че отнетите движими вещи са били на
място, достъпа до което не е бил ограничен по никакъв начин. Налице е и съучастие във
форма съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимите са участвали
в самото изпълнително деяние, т. е. налице е съвместна дейност, обединяване на
усилия за извършване на престъплението, които се допълват взаимно. С оглед стойността на отнетите вещи и
вредните последици, които са не само имуществените, а и тези които се
причиняват на обществото, съдът счита, че в случая не може да се приеме, че
деянието не е причинило и не е било в състояние да причини сериозна вреда.
Освен стойността на вещите следва да се вземе предвид и упоритостта при
извършването, все обстоятелства, които
изключват приемането на малозначителност на деянието.
От субективна страна деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото
цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на действията му.
Като причини за
извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на
подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж към
обогатяване по неправомерен начин.
Относно вида и размера на наложеното :
Относно подс. Д.К.Д. :
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” от три до
петнадесет години. Но за да бъде индивидуализирано наказанието
следва да се отчетат обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение на дееца съдът отчете съдействие за разкриване
на обективната истина, установени трудови навици, тежко материално състояние, изминал
сравнително дълъг период от време, зависимост към употреба на алкохол и същевременно
проявена в конкретния случай изключителна дързост, а по отношение на деянието
относително ниска стойност на отнетото. Горното обуславя извода за сравнително
висока обществена опасност на дееца и относително невисока на деянието.
Тези обстоятелства мотивираха съда да
наложи наказание на подсъдимия при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото
разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от съда, следва
да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца. Обръщайки
внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо
място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване
на подобен вид прояви, чрез адекватни
на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна ще въздействат предупредително върху другите членове на
обществото. В този смисъл
съдът счете за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 58 А, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „Лишаване от
свобода” за срок от една година, което с оглед на цялостната престъпна дейност
да бъде търпяно ефективно, при първоначален строг режим, в условията на затвор.
Съдът счита, че наложеното наказание
е съответно на извършеното престъпление. Същото дава възможност
на подсъдимия да се поправи и превъзпита
към спазване на законите и добрите нрави. Съдът
прецени, че наказание в такъв размер би се
оказало достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретното деяние. Съдът намира, че същото
ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното.
Относно подс. В.Н.Я. :
За престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до
десет години. Но за да бъде индивидуализирано наказанието следва
да се отчетат обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение на дееца съдът отчете направено
самопризнание, съдействащо за разкриване на обективната истина, изразените
съжаление и критичност към извършеното, установени трудови навици, утежнено
семейно положение, тежко материално състояние, изминал сравнително дълъг период
от време, зависимост към употреба на алкохол, чисто съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт в неговото
поведение и същевременно проявена в конкретния случай
изключителна дързост, а по отношение на деянието относително ниска стойност на
отнетото. Горното обуславя извода за сравнително невисока обществена опасност
на дееца и относително невисока на деянието.
Тези обстоятелства мотивираха съда да
наложи наказание на подсъдимия при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото
разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от съда, следва
да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца. Обръщайки
внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо
място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване
на подобен вид прояви, чрез адекватни
на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна ще въздействат предупредително върху другите членове на
обществото. В този смисъл
съдът счете за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 58 А, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение, с оглед липсата на предходна
съдимост, дао бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление. Същото дава възможност
на подсъдимия да се поправи и превъзпита
към спазване на законите и добрите нрави. Съдът
прецени, че наказание в такъв размер би се
оказало достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретното деяние. Съдът намира, че същото
ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното.
Всеки от подсъдимите беше осъден да заплати в полза
на ОД – МВР – Варна сумата от 126. 38 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Веществените
доказателства по делото – 2 бр. СД диска, следва да останат към делото.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :