Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр.д. № 2214 по описа за
Иск за съществуване на вземането с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София, чрез пълномощника си адвокат М.О.Н. твърди в исковата си молба, че на 03.02.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на последната е предоставена сумата от 5000 лева. Заявява, че страните са постигнали и съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията при премия в размер на 1200 лева, разделена на равен брой вноски, част от месечна погасителна вноска по кредита. Сочи, че с подписването на договора ответницата се е съгласила да заплати и такса ангажимент в размер на 175.00 лева, срещу която кредиторът е фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в последния условия, размери и срокове. Заявява, че предвид неизпълнение задълженията за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че считано от 11.12.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, за което обстоятелство ответницата е уведомена. Заявява се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, вземанията на първоначалния кредитор към ответницата, произтичащи от горепосочения договор за кредит, са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Ищецът моли съда да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата за следните суми: 4082.73 лева - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-11147511, сключен на 03.02.2015 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; 1031.61 лева – договорна лихва за периода от 03.02.2015 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 1675/2019 г. на Великотърновския районен съд.
Ответницата М.М. Атанасова - Панчева в отговора си оспорва исковете, като в съдебно заседание процесуалният й представител поддържа доводите, изложени в отговора. Твърди, че не били спазени изискванията на чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗПК. Така съобразно чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен. Договорената като „застрахоавтелна премия” уговорка в договора била нищожна, като противоречащана добрите нрави, била и прекомерна. МОли съда да отхвърли исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.02.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11147511, по силата на който на последната е предоставена сумата от 5000 лева. Според посоченото в чл. 2 от условията по договора, от общия размер на кредита е удържана сумата от 175 лева за „такса ангажимент”, срещу която кредиторът се е задължил да „фиксира лихвения процент за срока на договора”. В договора е посочено, че общият размер на плащанията по същия възлиза на 8010.50 лева, както и че със сумата от 1200 лева е финансирано заплащането на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“. Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 133.51 лева, с падеж на първата вноска - на 20.03.2015 г., а на последната – на 20.02.2020 г. Съгласно чл. 3 от условията на договора, с всяка месечната вноска се изплаща част от главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата за кредитора. Според чл. 5 от условията, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска.
На датата на сключване на договора за потребителски кредит между „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане, Клон България”, от една страна, и ответницата - от друга, е сключена застраховка „Защита на плащанията“ и „Злополука”, при общи условия, според която ответницата е дала съгласието си при настъпване на застрахователно събитие плащането да бъде извършено в ползва на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.7.2015 г. първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД свои вземания, произтичащи от договори за кредит с физически лица, които вземания са индивидуализирани в Анекс 1А към Протокол № 20 от 10.01.2017г., представляващ допълнително споразумение към договора за цесия.
В представеният по делото Анекс 1А фигурира процесният договор за потребителски кредит № PLUS-11147511, като с писмено потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в АНЕКС 1А вземания са прехвърлени на цесионера.
По делото са представени уведомителни писма от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, за извършена цесия, както и доказателства за личното им връчване на ответницата.
Съгласно заключението по счетоводната
експертиза, отпуснатия кредит на ответницата е в размер на 5000 лв. Погасени са
от ответницата общо 2268.16 лв., които са отнесени за 16 вноски по погасителния
план. Последната вноска е на 30.06.2016г., когато е преустановено плащането по
договора. Не са заплатени общо 44 вноски по 133.51 лв. Във всяка от вноските е
включена и 20 лв. главница за застраховката на кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № PLUS-11147511/03.02.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата, съгласно което след приспадане на сумата от 175 лева за „такса ангажимент” на ответницата са предоставени 4 825 лева – чл.2 от Условията по договора. С получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за ответницата да върне главницата и уговорената възнаградителна лихва в срок до 20.02.2020 г. Възражението относно размера на възнаградителната лихва е неоснователно, доколкото същият не надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора, имайки в предвид, че в случая се касае за необезпечено вземане. В този смисъл, при годишен лихвен процент от 12.90, няма противоречие на уговорената лихва с добрите нрави.
Относно вземането за застрахователна премия обаче, съдът намира, че за ответницата не е възникнало валидно задължение за нейното заплащане, поради нищожност на клаузата, която я урежда. Съдът следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза.
В ЗЗП и
по-конкретно в чл. 143 от същия
закон е дадено определение на понятието „неравноправна клауза” в договор с потребител, а
именно - всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената
разпоредба. Според чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. В случая е видно, че договорът за потребителски кредит е
сключен при общи условия, т.е. при предварително определени от страна на
кредитора договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира,
че същият не е бил предмет на предварително договаряне, поради което
ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му.
В тази връзка, следва да се отбележи, че при сключването на договора не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещи ГПР, доколкото не е посочена ясна (а и каквато и да е било) методика относно начина на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как точно се формира същия. Доколкото ГПР би трябвало да сочи общите разходи за потребителя по ясен и разбираем за последния начин, и тези разходи следва да са посочени, но в случая това изискване не е спазено - компонентите на ГПР са неясни и дават възможност на кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, което на практика е сторено с уговорката за заплащане на застрахователната премия.
Съдът намира, че застрахователната премия всъщност е част от договора за кредит, макар за нейната дължимост да е оформена отделна сделка - очевидно с цел да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като на практика сумата от 1200 лева представлява възнаграждение по договора, което обаче е над допустимия законов размер. В случая ответницата е задължена да заплати застрахователна премия, което е видно от самите общи условия по договора, в които покупката на тази застраховка е предвидена изначално, поради което съдът приема, че се касае за хипотеза на злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която е допуснато неравноправно третиране на по-слабата икономически страна. Предвид на това, клаузата, уреждаща дължимостта на въпросната премия, е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Клаузата, съгласно която кредитополучателят заплаща „такса ангажимент”, срещу което кредиторът „фиксира лихвения процент за срока на договора”, също се явява нищожна поради противоречието на същата с добрите нрави прави. Това е така, доколкото срещу заплащането на въпросната такса потребителят на практика не получава насрещна престация, като въпросната такса също представлява скрито възнаграждение по договора.
В останалата си част договорът е породил действителни вземания за главница и възнаградителна лихва. От заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че ответницата е заплатила сумата от 2268.16 лева. Към тази сума следва да се прибавят и удържаните при сключването на договора 175 лева за т. нар. „такса ангажимент”. При погасяването на задълженията следва да се съобрази последователността по чл. 7, изр. 1 от условията по договора – първо възнаградителната лихва и после главницата, като тук не следва да се съобразяват начислените разходи за събиране на вземанията, имайки в предвид, че доказателства за реалното извършване на такива разходи не бяха ангажирани.
Тъй като съдът прие за нищожна клаузата за относно застрахователната премия, същата не следва да се включва в стойността на дължимата месечна вноска, която от 133.51 става 113.51 лева, включваща главницата и възнаградителната лихва. Следователно със заплащане на сумата от 2443.16 лева (2268.16 лв. + 175 лв.), ответницата е погасила изцяло първите 21 погасителни вноски и част от 22-та вноска, като от общо дължимите 6810 лв., ответницата дължи сумата общо 4366.84 лв. Съобразно погасителния план, разбит подробно от вещото лице на главница и лихва, при месечна вноска от 113.51 лв. ответницата дължи на ищеца сумата от 3565.67 лева – главница, и сумата от 801.17 лева – възнаградителна лихва.
От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземанията по договора за заем в качеството си на цесионер по договор за цесия от 10.01.2017 г. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията, което уведомяване е извършено с приложените писма получени лично от ответницата. Тук следва да се има в предвид, че за защита на длъжника в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на всяко лице, което е различно от първоначалния му кредитор. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, като длъжникът може да възразява за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е платил на стария кредитор или на овластено от него лице, каквито твърдения (а и доказателства) по делото не ангажирани.
По делото са
ангажирани доказателства, че преди
подаване на исковата молба кредиторът е отправил волеизявление, че прави
кредита предсрочно изискуем, поради което задълженията на ответницата по договора
са станали изискуеми – ответницата е получила лично на 22.11.2018г. писмото на
ищеца, с волеизявлението му за предсрочната изискуемост
на всички суми по договора № PLUS-11147511.
С оглед гореизложеното, предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 3565.67 лева – главница, и сумата от 801.17 лева – възнаградителна лихва. В останалата им част и до пълния им предявен размер съответно от 4082.73 лв. главница и 1031.61 лв. лихва, исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски, които съразмерно с уважения иск възлизат на сумата от 261.68 лева.
Съгласно дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, молбата на ищеца за присъждане и на направените в заповедното производство разноски в общ размер на 89.63 лева, също се явява основателна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1715, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” №4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова – Управител, с ЕИК *********, сумата от 3565.67 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11147511 от 03.02.2015 г., сумата от 801.17 лв. /осемстотин и един лева и седемнадесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 03.02.2015 г. /дата на договор за кредит/ до 11.12.2018г. /дата на предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 04.06.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1675/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за установяване дължимостта на разликата над сумата от 3565.67 лева до пълния претендиран размер от 4082.73 лева – главница, и за установяване дължимостта на разликата над сумата от 801.17 лева до пълния претендиран размер от 1031.61 лева - възнаградителна лихва, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.М.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1715, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” №4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова – Управител, с ЕИК *********, сумата от 261.68 лв. /двеста шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените в настоящото производство разноски, както и сумата от 89.63 лева /осемдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща разноските, направени в производството по ЧГД № 1675/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: