О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и двайсета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МИТЕВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша
докладваното от съдия Ангелова, ч.гр.д.№
620/2020г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, чрез адвокат В.Г.-***, срещу
Разпореждане № 836/30.09.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 449/2020г. по описа на
РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. Не се
съгласява с извода на районния съд,че представеният договор за правна защита и
съдействие не доказва реално плащане,в съответствие с императивните законови
изисквания, регламентирани със ЗДДС. Не споделя и тезата,че непредставянето на
фактура към договора за правна защита и съдействия следва да се приема за липса
на доказателства за реално извършване на разход от страна на „Теленор
България“ЕАД. Счита,че такъв извод противоречи на ТРеш.№6/2013г.на ОСГТК на ВКС
и на чл.113,ал.1 от ЗДДС. Заявителят има право да получи направените
разноски,за които е доказано реално плащане,което в случая е обосновано.
Счита,че съдът е възприел неправилно цитираното ТРеш.№6/06.11.2013 на ОСГТК на
ВКС и с представеният договор за правна защита и съдействие следва да се приеме
за доказателства за реалното извършване на разхода,в качеството му на разписка.
Не се съгласява с извода на районния съд,че представеният договор за правна
защита и съдействие не доказва реално плащане с оглед императивни законови
изисквания. Излага,че в ЗДДС няма забрана плащането между
дружества,регистрирани по ЗДДС,да издават фактури за извършените плащания и да
не могат да извършват плащания в брой. Имат задължението да издадат фактури за
извършени плащания,но никъде не е посочен метод за извършването му. Издаването
на фактури е изцяло счетоводна разпоредба и тя не намира приложение при реално
сключен договор за правна защита.Не споделя и тезата,че непредставянето на
фактура към договора за правна защита и съдействия следва да се приема за липса
на доказателства за реално извършване на разход от страна на „Теленор
България“ЕАД.
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в частта,с която
заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за присъждане на разноските
за адвокатски хонорар в размер на 180лв. и се дадат задължителни указания на
районния съд да издаде заповед и за тази претенция.
Въззивният състав,като съобрази
изложеното в частната жалба и доказателствата по ч.гр.д.449/2020г. по описа на
РС-Луковит, намира за установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно.
Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 14.10.2020г.,а частната
жалба е подадена на 21.10.2020г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена
е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
Установява се,че от „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД с ЕИК *********,чрез адв.В.Г.-САК, е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Б.М.И. ***.Образувано
е ч.гр.д.№449/2020г.по описа на съда. Предмет е вземане в общ размер на 285.49лв.за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.05.2018г. за мобилен номер **********,от която 92.46лв.-стойността на три
месечни абонаментни такси и 193.03лв.-неустойка за предоставено за ползване
устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black, с отстъпка от стандартна
цена,съгласно Раздел ІІ,т.1 от Допълнително споразумение от 27.08.2018г. В
заявлението е уточнено,че за вземането е издадена фактура
№**********/20.01.2019г. Претендира се
също и законната лихва върху общо дължимата сума с начало от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Отправена е молба да се присъдят и
направените разноски от държавна такса от 25лв. и адвокатски хонорар от 180 лв.
Като доказателства за ангажираното
представителство е приложен Договор за правна защита и съдействие с изх.№87827 от
18.07.2020г.,между „ТЕЛЕНОР България”ЕАД и Адвокатско дружество „Г. и Петкова“
с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България,
№81,вх.“В“,ет.8,ап.22, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу Б.М.И.. Отразено е, че е договорено възнаграждение
в размер на 180лв. с включен ДДС, платимо в брой. Отбелязано е, че е внесена
сумата 180лв. с включен ДДС. Представителната власт е обоснована и с Пълномощно
от представителите на „Теленор България“ЕАД към Йоанна Валериева Илчовска-юрисконсулт,с
права да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица, действия
свързани с юридическо обслужване на дружеството. Приложено е и пълномощно от
Йоанна Валериева Илчовска към Адвокатско дружество „Г. и Петкова” и адв.В.
Петкова Г.-САК, за процесуално представителство на „ТЕЛЕНОР България”ЕАД.
С Разпореждане №836/30.09.2020г.
РС-Луковит е уважил заявлението за вземането по договора за лизинг в общ размер
на 285.49лв. и разноски за държавна такса от 25лв., но е отхвърлил претенцията
за присъждане на адвокатския хонорар от 180лв. Съдът е приел,че не е обосновано
реалното плащане на хонорара,с оглед липсата на приложена фактура, съгласно
изискването на чл.113 от ЗДДС и обявената като облагаема по този закон услуга
по процесуално представителство. Приел е,че при липсата на фактура договорът за
правна защита и съдействие не може да служи за разписка за извършено плащане.
Окръжен съд Ловеч споделя приетото от
РС-Луковит.
Съставът, като съобрази обстоятелството, че
упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС, намира,че за обосноваване на
реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и
специалните изисквания на ЗДДС,съотв.на ЗСч. Съгласно чл.113 от ЗДДС данъчно
задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за всяка извършена от него
доставка на услуга. В чл.112 от ЗДДС са изброени документите,с издаването на
които се удостоверява осъществяването на данъчното събитие- фактура, известие към
фактура и протокол. Липсата на някой от тези документи опровергава твърдението
за извършване на облагаемата сделка. В случая към заявлението не е представена
фактура по чл.113 от ЗДДС,с оглед на което правилно първоинстанционният съд е
приел, че няма доказателства за реално извършено плащане. Действително-няма
забрана да се извършва плащане в брой и такива мотиви не са развити от РС-Луковит, но това не отменя задължението на
данъчно задълженото лице да издаде фактура за извършената от него услуга.
При липсата на този основен реквизит,не би могло да се приеме,че
реалното плащане е обосновано и с представения договор за правна защита и
съдействие. Вписването в него като текст в договора на извършено плащане в
брой, също не е достатъчно,тъй като е нужно да се посочи как е внесена сумата.
Ако е преведена по банков път, следва да се представи преводното нареждане. В
случай,че е платено в брой-да се представи издаденият касов бон. При
отсъствието на посочените реквизити, не може да се приеме,че договорът за
правна защита и съдействие покрива изискванията на чл.6 от ЗСч. Касае се за
изпълнение на счетоводни стандарти за удостоверяване на реално полученото
плащане от данъчно задълженото лице. След като се твърди,че такъв разход/приход
е направен,той следва да е доказан с приложимите за плащането реквизити,съгл. ЗДДС
и ЗСч. В този смисъл е прието и в ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на
ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,че договорът за правна помощ може да
служи за разписка за извършеното плащане,с изключение на случаите,когато по
силата на нормативен акт е указан специален начин на плащане. За
адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено допълнително изискване за
удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.
По изложените съображения съставът намира,че правилно
РС-Луковит е отказал да уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил
заявлението в тази част. Разпореждане №836/30.09.2020г.,пост.по ч.гр.д. №449/2020г. на
РС-Луковит, следва да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения и на
основание чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №836/30.09.2020г.,постановено по
ч.гр.д.№449/2020г. на РС-Луковит,в частта,с която е отхвърлено искането за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 180 лв.,като правилно
и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.