Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 2350 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба П.Д.К. твърди, че на 17.07.2016г., около 14.30ч, на първокласен път I-4 /София-Варна/, км. 28+400, в района на с.Сопот, Ловешка област настъпило
ПТП причинено виновно от М.Н.М., при управление на л.а. марка „БМВ 475Д“, с
рег. № *******който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1 ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение, на водача на ППС е забранено
когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и се движи в
лентата за нарсрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“, в резултат на което настъпил удар с движещият се насрещно, в
дясна пътна лента л.а. марка „Субару Импреза“, с рег. № *******, управляван от Д.П.К. – дядо на
ищеца, вследствие което по непредпазливост причинил смъртта на Д.П.К., чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, валидна от 19.04.2016г., до
18.04.2017г. За ПТП било образувано досъдебно производство и внесен обвинителен
акт, и образувано НОХД № 252/2017г. по описа на ОС Ловеч, по което с решение –
невлязло в сила виновният водач М.Н.М. е признат за виновен.
Твърди, че е дете на самотна майка, родила го в 11-ти учебен клас. Баща му
я напуснал докато била бременна и от тогава контакти между тях тримата не е
имало. След раждането му майка му заминала да учи в гр.София архитектура, а по
късно да учи и работи във Франция. Бил отгледан в Хасково, изцяло и в семейството на дядо си по майчина
линия Д.П.К. и баба си, като между него и дядо му били установени фактически
отношения като между родител и дете, изпълнени с обич, привързаност и взаимна
подкрепа. В Хасково, в семейството на дядо си завършил средно образование, след
което останала да живее с тях. Дядо му бил единствен авторитет за него, на него
можел да разчита за всичко, само той истински се интересувал от него, давал му
опора и напътствия. Твърди, че в резулта на смъртта
му претърпял изключително интензивни болки и страдания. Отказвал да повярва, че
е починал, имал чувството, че е изоставен, изпитвал тъга и невъзможност да се
съсредоточи, затворил се в ребе си и не искал да
общува с хора.
Твърди, че на 28.12.2017г. поискал извънсъдебно от ответника да му изплати застрахователно
обезщетение за починалият му родственик, но получил отгаз.
Претендира присъждане на сумата 160000,00лв., като част от общо дължимите в
размер на 500000.00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на ПТП – 17,07,2016 г.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „БМВ 475Д“, с рег. № *******управляван
от М.Н.М., валидна от 19.04.2016г., до 18.04.2017г., както и, че на на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на водача на
л.а. марка „БМВ 475Д“, с рег. № *******М.Н.М.. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия Д.П.К. с възражението, че е управлявал л.а. марка „Субару Импреза“, с рег. № *******
с превишена/несъобразена скорост, не се е движил възможно най вдясно на пътното
платно и е управлявал л.а. без поставен обезопасителен
колан.
Оспорва активната материалноправна легитимация на
ищеца
Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдяните
неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност техния интенцитет
и проявление.
Оспорва претенцията по размер, както и претенцията за законна лихва досежно началният момент на забава.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се поддържат.
Третото лице помагач на страната на ответника М.Н.М. – редовно уведомен, не
изразява становище по основателност на иска.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната
си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на водача на л.а. марка „БМВ 475Д“, с рег. № *******е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „Л.И.” АД, валидна от 19.04.2016г., до 18.04.2017г. - към
датата на ПТП.
Съдът намира показанията на
разпитаните свидетели Л.Х.К. – баба на ищеца, Г.Х.П.и Н.М. – баща на М.Н.М., за
обективни и безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени
впечатления, затова ги кредитира изцяло. Тези на свидетеля Л.Х.К. и Н.М. цени
при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са вътрешно непротиворечиви и
във връзка с показанията на останалите свидетели, приетите експертизи и писмени
доказателства по делото. Намира заключенията по приетите СПЕ, СМЕ и САТЕ за
обективни и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите
доказателства по делото им дава вяра изцяло.
Въз основа заключението на САТЕ, СМЕ, показанията на свидетеля Н.М. и Л.Х.К.,
и приетите и неоспорени писмени доказателства приема за установени елементите
на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от М.Н.М., виновно и противоправно, в нарушение на правилата установени в ЗДвП,
а именно – – чл. 16, ал. 1 ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение, на
водача на ППС е забранено когато платното за движение има две пътни ленти, да
навлиза и се движи в лентата за нарсрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне“, в резултат на което настъпил удар с
движещият се насрещно, в дясна пътна лента л.а. марка „Субару
Импреза“, с рег. № *******, управляван от Д.П.К. –
дядо на ищеца, вследствие което по непредпазливост причинил смъртта на Д.П.К..
Недоказано е останало възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалият Д.П.К.. Въз основа заключенията
по СМЕ и САТЕ съдът приема, че е управлявал л.а. марка „Субару
Импреза“, с рег. № ******* с позволената/съобразена
скорост, движил се е възможно най вдясно на пътното платно, с поставен обезопасителен колан. Съгласно заключението по СМЕ смъртта
му би настъпила и в случай, че е бил без поставен обезопасителен
колан.
Въз основа показанията на свидетелите и заключението на СПЕ приема за
установено, че между ищеца и починалият му дядо Д.П.К. са се развили особено
близки отношения, неприсъщи на обичайните отношения между дядо и внук, които
традиционно в българското общество се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищеца е дете на самотна майка, която
го е оставила за отглеждане в гр.Хасково, на родителите си – починалия Д.П.К. и
съпругата му Л.Х.К., след което напуснала града за да учи в гр.София и работи
във Франция. Между Д.П.К. и ищеца се установили отношения като между баща и
син. В ранните училищни години ищеца го наричал „татко“ и всички знаели, че му
е баща. Починалият полагал грижи подобни на родителски за него, бил му основна
морална и емоционална подкрепа. Въз основа показанията и заключението по
приетата СПЕ приема за установена освен несъмнено изключително силната близост
и трайна емоционална връзка между починалият и ищеца, и продължителните и
интензивни негативни емоции и страдания на последния, вследствие на
неочакваната и нелепа загуба на Д.П.К., които са преобърнали целия му живот и
които е справедливо да бъдат възмездени.
Поради изложеното съдът приема, че ищеца е в кръга на лицата посочени в
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, като между него и
починалия са установени фактически отношения като между родител и дете, и е
претърпял болки и страдания вследствие смъртта на своя родственик, с който е
имал изключително близки отношения, трайна и дълбока емоционална връзка, които следва
да бъдат възмездени.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 80000,00лв. За сумата 80000.00лв. представляваща
горница над присъдените 80000,00лв., които са част от общо претендираните
в размер на 160000.00лв., частично от 500000.00лв. предявения иск следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: починалият е дядо на ищеца,
като между двамата са установени взаимоотношения родител дете, с изградена
трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се с обич, привързаност и
взаимопомощ. Двамата са живели заедно, помагали са си, ищеца му е имал доверие
изцяло. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на близък, с
когото е установена дълбока и трайна емоционална връзка като с родител, е много
тежка загуба, неоценима в пари.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален момент
след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, не по дълъг от три месеца от предядяване на претенцията извънсъдебно пред застрахователя
или в случая считано от 17.02.2018г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 4730,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат хонорар, на
основание чл. 38 ЗА.
Ответникът е направил разноски в размер на 1250.00лв. за депозит за вещи
лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г.) във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на спора, извършените
процесуални действия и нормативно определеният минимум на възнаграждение за
осъществена адвокатска защита намира възражението за прекомерност на ответника
на претендираните от ищеца разноски ответника за
неоснователно.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на процесуалният представител на ищеца сумата 2365,00лв., а ищеца на ответника
сумата 625,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 3200,00лв., както и сумата от 580,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „*********представлявано от М.С.М.-Г.и П. В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 9, адвокат П.С. – САК, при участието на М.Н.М., ЕГН **********,***, в качеството на трето
лице помагач на страната на ответника, сумата 80000,00 /осемдесет хиляди/лв.,
която е част от претендираната в размер на 160000,00
/сто и шестдесет хиляди/лв., като част от общо дължимата от 500000.00
/петстотин хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират
в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 17.07.2016г., около 14.30ч, на първокласен път I-4 /София-Варна/, км. 28+400, в района на с.Сопот, Ловешка област,
причинено виновно от М.Н.М., при управление на л.а. марка „БМВ 475Д“, с рег. № *******който
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1 ЗДвП и в резултат
настъпил удар с движещият се насрещно, в дясна пътна лента л.а. марка „Субару Импреза“, с рег. № *******
и смъртта на управлявалият го Д.П.К. – дядо на ищеца, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД,
валидна от 19.04.2016г., до 18.04.2017г., ведно със законната лихва върху нея
считано от 17.02.2018г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 80000.00 /осемдесет хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 80000,00 /осемдесет хиляди/лв., която е част от общо претендираната в размер на 160000,00 /сто и шестдесет
хиляди/лв., като част от общо дължимата от 500000.00 /петстотин хиляди/лв.,
като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „*********представлявано от М.С.М.-Г.и П. В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.С. – САК, в
качеството на процесуален представител на П.Д.К., ЕГН **********, сумата 2365,00 /две хиляди триста шестдесет
и пет/лв., представляващи възнаграждение за защита от адвокат съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, адвокат П.С. – САК
ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*********представлявано
от М.С.М.-Г.и П. В.Д. сумата 625,00 /шестотин
двадесет и пет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „*********представлявано от М.С.М.-Г.и П. В.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3200,00 /три хиляди и двеста/лв., представляваща държавна
такса, както и сумата 580,00 /петстотин
и осемдесет/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица и разпит на
свидетели от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: