ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958
гр. Пловдив,
14.06.2022 г.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1189 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на „Ивко 2014“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.
Трилистник, обл. Пловдив, представлявано от управителя – П. М. И. , чрез
адвокат Г.Р.К., против отказ, обективиран в писмо с изх. № 02-161-2600/124 от
15.02.2022г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, издаден по молба
вх. № 02-161-2600/124 от 04.02.2022г. във връзка със заявление за подпомагане с
УИН 16/180621/24804 за кампания 2021г.
В жалбата се
твърди, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт, с
който се отказва да бъдат приети за релевантни, представените с молба вх. №
02-161-2600/124 от 04.02.2022г. доказателства за обективни обстоятелства,
наложили пропускане на срока за подаване на заявление за подпомагане за
кампания 2021г., респ. се формира изричен отказа за плащане по заявление за
подпомагане с УИН 16/180621/24804 за кампания 2021г. Иска се отмяна на
оспорения акт поради неговата незаконосъобразност.
Административният
орган поддържа становище, че жалбата е недопустима, тъй като с оспореното писмо
има характер на указания до жалбоподателя, че представените от него
доказателства не могат да бъдат ценени в хипотезата на чл. 13 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2009 г.). В този смисъл същото не
представлява краен за производството административен акт. Такъв следва да бъде
издаден по реда на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. след приключване на
приема на заявления в сроковете по чл. 4 във вр. чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. и извършване на административни проверки и проверки на място.
Съдът като
съобрази становищата на страните и съдържанието на административната преписка намира,
че предмет на оспорване е акт от категорията по чл. 21, ал. 5 от АПК, който
няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен
съдебен контрол.
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено
се засягат права, свободи или законни
интереси на граждани или организации.
Нормата
на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по
съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен
субект, освен изрично посочените със закон.
Оспореното писмо
не спада към нито една от посочените в АПК категории индивидуални
административни актове. Видно от съдържанието му, с него не се създават права
или задължения и директно не се засяга правната сфера на определени/определяеми
правни субекти, същото няма многократно правно действие нито нормативен
характер, нито подлежи на непосредствено
принудително изпълнение със средствата на държавната принуда.
По смисъла
на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от
търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва
да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният
интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно
право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на
неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това
обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който
ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават
субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му
задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право.
В случа
оспореното пред съда писмо не може да бъде квалифицирано нито като отказа за
продължаване или възстановяване на срок, нито като изричен отказ за оторизация
на плащане.
Хипотезата
на чл. 13 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания (обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2009
г.) не предвижда ред за продължаване или възстановяване на законоустановения
срок за подаване на заявлението за подпомагане. Подобно производство, допустимо
за развиване пред административния орган, не се предвижда и в правилата на АПК.
Посочената
норма е със смесен материално правен и процесуалноправен характер и предписва
конкретно поведение за кандидата в случай, че желае да се позове на настъпили
форсмажорни обстоятелства, като очертава срока, способите и средствата за
доказване на тези обстоятелства.
Преценката
по основателността на заявената от кандидата претенция за настъпили форсмажорни
обстоятелства се извършва от административния орган в рамките на производството
по разглеждане на заявлението за подпомагане и служи за мотивиране на акта по
чл. 10б във вр. чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. с предмет оторизация или
отказ за плащане. Последният по аргумент от чл. 75, § 1 от Регламент /ЕС/ №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. следва да бъде
издаден в периода от 1 декември до 30 юни на календарната година, следваща
годината на кампанията, за която е подадено общо заявление за подпомагане.
Тоест
съжденията на органа, по това налице ли е или не хипотезата на чл. 13, ал. 2 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г., нямат самостоятелно битие, така че да породят
пряко и непосредствени засягане на правната сфера на кандидата, дори и да са
обективирани в отделно писмено изявление. Такова засягане ще бъде налице, едва
когато въз основа на тези съждения органът е мотивирал и обективирал решаващата
си воля в окончателния за производството акт, срещу който кандидатът ще може да
се брани по съдебен ред.
При това
положение с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК настоящата жалба като недопустима следва да бъде оставена
без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.
Разноски не
се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ивко 2014“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Трилистник, обл. Пловдив, представлявано
от управителя – П. М. И. , чрез адвокат Г.Р.К., против отказ, обективиран в
писмо с изх. № 02-161-2600/124 от 15.02.2022г. на зам. изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, издаден по молба вх. № 02-161-2600/124 от 04.02.2022г. във
връзка със заявление за подпомагане с УИН 16/180621/24804 за кампания 2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 1189 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок
от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: