№ 385
гр. Благоевград, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20211210101262 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно
производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от П. АЛ. ЮР., ЕГН **********, с адрес ....
против „ОТП .....
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника общата сума от 1302,32 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен
лист от 14.03.2012г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по
описа на Районен съд Благоевград, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: 470
лева - главница по договор за кредит, сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за
периода от 14.03.2012г. до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в
размер на 125 лева - разноски по делото поради настъпила петгодишна погасителна
давност.
Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 14.03.2012г., издаден на основание
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на
“Банка ДСК” ЕАД, бил осъден да заплати общата сума от 1302,32 лв., формирана по
гореописания начин. Навежда, че въз основа на издадения в полза на “Банка ДСК”
ЕАД ИЛ било образувано на 21.03.2012г. изп. д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ..., с
район на действие ОС- Благоевград. Поддържа, че по това изп.д. била връчена покана
за доброволно изпълнение (ПДИ) на майка му на 27.06.2013г. Излага, че ЧСИ Велева
правила различни справки за длъжника. Заявява, че впоследствие вземанията по ИЛ са
били прехвърлени с договор за цесия от “Банка ДСК” ЕАД на ответника „....“ ЕАД.
Сочи, че по молба на ответника-цесионер „....“ ЕАД при ЧСИ ... било образувано ново
изп.д. № 346/2018 г. , взискател по което бил само ответникът „....“ ЕАД. Смята, че
последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било издаването на
ИЛ от 14.03.2012г., като след тази дата не били извършвани други валидни
1
изпълнителни действия. Поддържа, че действията, предприети от ЧСИ Цанковски от
03.09.2018г. - запор върху банковите му сметки и от 25.09.2018г. - запор върху
трудовото му възнаграждение не били валидни изпълнителни действия, тъй като били
предприети след изтичане на 5 годишния давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД. Счита,
че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание
чл. 110 ЗЗД.
С оглед така наведените фактически твърдения в исковата молба и отправения
петитум следва изводът, че е ищецът е предявил отрицателен установителен иск за
недължимост на горепосочените суми по ИЛ, издаден по заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 2228/14.03.2012г. по ч.гр.д. № 805/2012г. по описа на
РС-Благоевград.
Съгласно разпореждане № 87/25.05.2021г., постановено по настоящото дело, по
отношение на ответната страна е била изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК. В тази
връзка в срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който освен доводи
срещу основателността на ищцовите претенции, се излагат и съображения, касаещи
недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. В тази
връзка са изложени доводи и представени писмени доказателства, че ответникът с
договор за цесия от 28.08.2018г. е бил прехвърлил на третото неучастващо по делото
лице "..." ЕООД вземанията по процесния ИЛ.
С определение № 224/22.07.2021г. доводите на ответника за нередовност на исковата
молба са били приети за основателни, поради което по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК на
ищеца са били дадени съответни указания.
По повод изпълнението на указанията от ищеца е била депозирана молба за замяна
на ответника „....“ ЕАД с нов такъв - "..." ЕООД. В тази връзка е направен и отказ от
иска спрямо първоначалния ответник „....“ ЕАД.
Препис от молбата на ищеца е бил връчен на ответника, който в указания му
едноседмичен срок е изразил съгласие за прекратяване на производството.
Съдът с определение № 633 от 19.11.2021г. (влязло в сила на 12.01.2022г.) на
основание чл. 228, ал. 2 ГПК е прекратил частично производството по гр. д. №
1262/2021г. на РС - гр. Благоевград в частта и по отношение на ответника „ОТП ..... С
това определение на основание чл. 228, ал. 3, изр. първо ГПК, в качеството на ответник
по гр. д. № 1262/2021г. на РС - гр. Благоевград е бил конституиран „...“ ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление ...., представлявано от управителя Р.И.М..
Разпоредено е също така да се връчи на новия ответник „...“ ЕООД препис от исковата
молба и от представените от ищеца писмени доказателства.
В рамките на 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от страна новото
ответно дружество „...“ ЕООД отговор на исковата молба, с който се оспорва ищцовата
претенция.
Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 14.03.2012г., издаден на основание
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на
“Банка ДСК” ЕАД, бил осъден да заплати общата сума от 1302,32 лв., представляваща
сбор от следните суми, както следва: 470 лева - главница по договор за кредит от
14.08.2007г., сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от 14.03.2012г.
до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. - възнаградителна лихва за периода от
06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски по делото.
Навежда, че въз основа на издадения в полза на “Банка ДСК” ЕАД ИЛ било образувано
на 21.03.2012г. изп. д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ..., с район на действие ОС-
Благоевград. Поддържа, че по това изп.д. била връчена покана за доброволно
изпълнение (ПДИ) на майка му на 27.06.2013г. Излага, че ЧСИ Велева правила
2
различни справки за длъжника. Заявява, че впоследствие вземанията по ИЛ са били
прехвърлени с договор за цесия от “Банка ДСК” ЕАД на „....“ ЕАД. Сочи, че по молба
на цесионера „....“ ЕАД при ЧСИ ... на 10.07.2018г. било образувано ново изп.д. №
346/2018 г., взискател по което бил само „....“ ЕАД. Навежда, че на 28.08.2018г. била
извършена нова цесия, като вземанията по ИЛ са били прехвърлени с договор за цесия
от „....“ ЕАД на ответника „...“ЕООД. Смята, че последното изпълнително действие,
което прекъсвало давността било издаването на ИЛ от 14.03.2012г., като след тази дата
не били извършвани други валидни изпълнителни действия. Поддържа, че действията,
предприети от ЧСИ Цанковски от 03.09.2018г. - запор върху банковите му сметки и от
25.09.2018г. - запор върху трудовото му възнаграждение не били валидни
изпълнителни действия, тъй като били предприети след изтичане на 5 годишния
давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД. Счита, че вземанията на ответника по процесния
ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция
обосновава с доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е
била прекъсвана. В тази връзка сочи, че погасителната не е била изтекла. Счита, че
новото изп.д. № 346/2018г. по описа на ЧСИ ... било образувано преди изтичане на
предвидения в закона петгодишен давностен срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази
обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото
производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от
1302,32 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 14.03.2012г.,
издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд
Благоевград, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: 470 лева - главница по
договор за кредит, сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от
14.03.2012г. до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски
по делото поради настъпила петгодишна погасителна давност.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима,
тъй като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва
да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното
изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът е бил осъден въз основа на несъдебно
изпълнително основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист
от 14.03.2012г. по ч.гр.д.№ 805/2012 г., по описа на РС-Благоевград, 2/ наличието на
образувани въз основа на процесния ИЛ изпълнителни производства; 3/ вземанията по
ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които
прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други
обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително
осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
3
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи
наличието на първите три от посочените изисквания. В тежест на ответника е да
установи извършването на изпълнителни действия, които прекъсват или спират
петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до
запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията,
предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият
казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 14.03.2012г. по ч.гр.д.№ 805/2012 г., по описа на РС-Благоевград бил издаден
ИЛ в полза на “Банка ДСК” ЕАД, с който ищецът П. АЛ. ЮР. е бил осъден да заплати
на “Банка ДСК” ЕАД следните суми: 470 лева - главница по договор за кредит от
14.08.2007г., сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от 14.03.2012г.
до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. - възнаградителна лихва за периода от
06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски по делото;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.03.2012г., до
окончателното изплащане на дължимото;
2/ Гореописаните вземания произтичат от Договор за банков кредит от 14.08.2007г., по
който ищецът П. АЛ. ЮР. има качеството на кредитополучател;
3/ Въз основа на издадения в полза на “Банка ДСК” ЕАД ИЛ е образувано на
21.03.2012г. изп.д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ..., с район на действие ОС-
Благоевград, като по това изпълнително дело на 27.06.2013г. на ищеца е връчена ПДИ;
4/ Че изп.д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ... е прекратено;
5/ Че вземанията по процесния ИЛ от 14.03.2012г. са цедирани от “Банка ДСК” ЕАД на
„....“ ЕАД, а от своя страна са цедирани от „....“ ЕАД на ответника "..." ЕООД;
6/ Че за вземанията по процесния ИЛ от 14.03.2012г. при ЧСИ ... на 10.07.2018г. било
образувано ново изп.д. № 346/2018 г.
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително
действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110
ЗЗД. Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно
обстоятелство се изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела,
копия от които са приети като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от
страните и от тяхното съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочени от ищеца, действително е бил издаден срещу него и
в полза на “Банка ДСК” ЕАД, за процесните вземания. Изпълнителното основание,
послужило за неговото издаване, е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК.
- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист
(изп.д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ...) е започнало на 21.03.2012г., въз основа на
молба, подадена от кредитора по него „Банка ДСК” ЕАД
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (запор върху
трудово възнаграждение, опис на движими вещи), като на органа по принудителното
изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя
начина на изпълнението.
- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от
НАП и от общ. Благоевград), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.
- На 18.12.2012г. „....“ ЕАД депозирал молба по изп.д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ...,
4
с която го е уведомил, че е сключен договор за цесия между него и „Банка ДСК” ЕАД,
като вземанията по процесния ИЛ били прехвърлени на „....“ ЕАД. С молбата поискал
да бъде конституиран като взискател по изп.д., както и също така постъпващите суми
по изпълнителното дело да бъдели превеждани по сметка на новия кредитор „....“ ЕАД.
- На 07.06.2013 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
която му е била връчена на 27.06.2013г.
- С поканата е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника на
25.07.2013г. от 15:00 ч. в гр. Благоевград, ж.к. Еленово № 8, ет. 1, ап. 1.
- Първоначално заявените изпълнителни действия от взискателя (опис на движими
вещи от 25.07.2013г.) не са били приложени, а впоследствие други не са били искани,
нито са били предприемани от частния съдебен изпълнител, въз основа на
оправомощаването му по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
- На 17.02.2017г. ЧСИ ... на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК издала постановление, с
което прекратила изп.д. № 65/2012г. по описа й.
- На 21.05.2018 г. „Банка ДСК” ЕАД е депозирала молба пред съдебния изпълнител
Велева, с която поискала да й бъде върнат оригиналът на процесния ИЛ.
- С приемо-предавателен протокол от 06.07.2018 г. органът, ръководещ
изпълнителната процедура, е върнал на „Банка ДСК” ЕАД оригинала на
изпълнителния лист.
- Изпълнителни действия с практически ефект по първото изп.д. № 65/2012г. по описа
на ЧСИ ... не са били реализирани.
- На 10.07.2018г. цесионерът „....“ ЕАД депозирал молба пред ЧСИ ... молба за
образуване на ново изп.д. въз основа на процесния ИЛ.
- С разпореждане от 19.07.2018г. ЧСИ ... образувал изп.д. № 346/2018г. по описа на
неговия опис, като с разпореждането било постановено да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника..
- На 03.09.2018г. ЧСИ ... на основание чл. 507 ГПК и чл. 512 ГПК е наложил и запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, като в тази връзка е било изпратено и
запорно съобщение до работодателя на длъжника „СОТ-СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА
ТЕХНИКА“ АД, получено от него на 10.09.2018г.
- На 12.09.2018г. третото задължено лице и работодател на длъжника „СОТ-
СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ АД изпратил съобщение до ЧСИ, с което
на основание чл. 508 ГПК го уведомил, че трудовото възнаграждение на длъжника е до
размера на минималната работна към онзи момент – 510 лв., поради което като
несеквестируемо не може да бъде удържано в изпълнение на запорното съобщение.
- На 03.12.2018 г. ответникът "..." ЕООД е депозирал пред съдебния изпълнител ...
документи, удостоверяващи, че „....“ ЕАД е прехвърлило на ответника вземанията си
по процесния ИЛ.
- На същата дата /03.12.2018г./ ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да
бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на „....“ ЕАД, както и
постъпилите и постъпващите суми да му бъдели превеждани по посочена банкова
сметка.
- С разпореждане от 04.12.2018г. ЧСИ ... конституирал като взискател по изп.д. №
346/2018г. ответникът "..." ЕООД.
- На 10.09.2019 г. ответникът "..." ЕООД е депозирал молба пред съдебния изпълнител
Цанковски, с която поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК” ЕАД.
- На 12.09.2019г. ЧСИ Цанковски на основание чл. 507 ГПК е наложил запор на
банковите сметки на длъжника, като в тази връзка е било изпратено и запорно
5
съобщение до третото задължено лице „Банка ДСК” ЕАД, получено от него на
25.09.2019г.
- На 03.10.2019г. третото задължено лице „Банка ДСК“ ЕАД изпратило съобщение до
ЧСИ Цанковски, с което на основание чл. 508 ГПК го уведомил, че длъжникът няма
банкови сметки, подлежащи на запориране.
- Същински изпълнителни действия по отношение на ищеца и по това второ
изпълнително дело не са били предприети.
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на
ВКС е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство
погасителната давност не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането
на всяко валидно изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния
процес поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.)
за началото на новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е
било предприето последното валидно изпълнително действие. По този начин се
изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г.,
Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на изпълнителната
процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното
времетраене течението на давностния срок се спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и
съответно продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано
преди приемането на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика,
която все още не е уеднаквена със задължителен тълкувателен акт. В тази връзка е
образувано тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което към сегашния момент не е
приключило. Трябва да бъде предпочетено схващането, че загубването на силата на
постановлението не се ползва с ретроактивен ефект, а се прилага от издаването на
тълкувателното решение – 26.06.2015 г. Логическата конструкция, на която то се
уповава, е пределно ясна и е въплъщение на принципа за гарантиране на правната
сигурност (вж. по този въпрос Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. и
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. – и двете по описа на ІV г. о. на
ВКС, както и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС).
В най-новата съдебна практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС), формирана по повод приложението на коментираното
тълкувателно решение, са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за
давността, нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането
на конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да
е настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата
давност е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да
го осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не
е било предприето по причина, за която той отговаря.
6
В конкретния казус първото изпълнително дело е започнало при действието на
упоменатото постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с
образуването му погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била
прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение
от 26.06.2015 г., откогато пък е започнала новата 5-годишна давност.
Впоследствие моментът, в който е настъпила перемпцията, не е меродавен за
давността, но самата давност не е била прекъсвана, защото нито едно от поисканите
както от първоначалния взискател, така и от ответника изпълнителни действия не е
било приложено, предвид невнесени авансови такси.
Образуването на второто изпълнително дело не е прекъснало давността, нито такъв
ефект са породили исканията на взискателите за изпълнение чрез налагане на запори
върху трудовото възнаграждение на ищеца и върху банкови сметки на ищеца в „Банка
ДСК“ ЕАД, щом като и те не са били реално предприети, с оглед липсата на
секвестируемо трудово възнаграждение и на банкови сметки. Други действия,
прекъсващи давностния срок, нито са били искани, нито са били предприемани до
27.06.2020 г., когато същият е изтекъл.
Предвид изложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият е направил съдебно-деловодни разноски в размер на общо 700 лв., от
които 200 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. При определяне на
дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за
адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени
минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., като с оглед цената на иска минималният размер
на адвокатския хонорар е 321,16 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Исканото
адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се редуцира в размер на минималния от 321,16 лв. Ето защо общият размер
на разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, възлиза на 521,16 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград,
Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че П. АЛ. ЮР., ЕГН
**********, с адрес ..., не дължи на „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ...., представлявано от управителя Р.И.М. общата сума от 1302,32 лв.,
представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 14.03.2012г., издаден на
основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград,
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: 470 лева - главница по договор за кредит,
сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от 14.03.2012г. до
20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. - възнаградителна лихва за периода от
7
06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски по делото
поради настъпила петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление ...., представлявано от управителя Р.И.М. да заплати на П. АЛ. ЮР.,
ЕГН **********, с адрес ..., разноски в производството в размер на 521,16 лв.
/петстотин двадесет и един лева и шестнадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като
въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8