№ 175
гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100502293 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. П. П., ЕГН **********, срещу
Решение №189/07.08.2024г. по гр. дело №220/2024г. на ДРС, в частта с което
е увеличен размерът на определената с Решение №244 от 10.12.2019г. по
гр.д. №1345/2019г. на ДРС издръжка, дължима от К. П. П., ЕГН **********, в
полза на детето К. Д. Д., ЕГН**********, чрез нейния баща и законен
представител Д. К. Д., ЕГН **********, за разликата над 250.00лв. до
380.00лв. на месец, считано от датата на подаване на исковата молба -
05.03.2024г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно и със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното й
изплащане, на осн. чл.150 СК.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
размера на издръжката до 250лв. на месец и по иска на другото дете (Д.).
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е
незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му не са обсъдени
всички доказателства по делото или последните са тълкувани избирателно и
неточно. Единствените извънредни разходи на детето К. са за народни танци
(25лв. на месец) и вокална група (12лв. на месец), а останалите разходи са
обичайни за възрастта на момичето. Майката-въззивница няма доходи, тя е
1
студентка в ИУ-Варна, има задължения към другото дете (Д.) и не може да
заплаща на К. 380лв., защото се издържа само от средства на съпруга й М П..
Не е вярно и че покупките, които той и майката са правели на двете момичета,
били спорадични, напротив – винаги са купували на децата това, от което са се
нуждаели (в т.ч. смартфони, айпад и други), като им давали и по 20лв.
джобни. В същото време бащата получава помощи за децата, които следва да
се приспаднат от издръжката. По тези причини се моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за над 250лв., при
преизчисляване и на разноските с оглед на това, а в о.с.з. искането до съда се
поддържа.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Поддържа твърденията си
пред първоинстанционния съд относно увеличените нужди на детето, относно
възможностите на ответницата, правещи възможно плащането на издръжка и
в размера, посочен от районния съд, както и задълженията й към само едно
дете (предвид пълнолетието на другото дете Д. след решението на ДРС). Моли
за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски
пред ВОС, а в о.с.з. поддържа искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ДРС е образувано по иск с правно основание
чл.150 от СК на К. Д. Д., ЕГН**********, чрез нейния баща и законен
представител Д. К. Д., ЕГН**********, за изменение на присъдената с влязло
в сила Решение №244 от 10.12.2019г. по гр. дело №1345/2019г. на ДРС
издръжка, дължима от отв. К. П. П., ЕГН**********, в полза на детето К. Д.
Д., чрез неговия баща и законен представител Д. К. Д., чрез увеличаването й
от 170.00лв. до 380.00лв. на месец, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.03.2024г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно и със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното й
изплащане.
Предявен е иск по чл.150 от СК и от детето Д. Д. със съгласие на баща й
Д. Д..
В исковата молба се твърди, че Д. Д. и К. П. (преди с фамилия Д.) са
родители на детето К. Д., родено на 08.06.2010г. Родителите имат още едно
дете – Д., родена на 11.08.2006г. С влязло в сила решение №244/10.12.2019г.
по гр. дело №1345/2019г. на ДРС е бил увеличен размерът от дължимата от
2
майката К. П. (Д.) издържка в полза на дъщеря й К. от 100лв. на 170лв.,
платима чрез бащата Д. Д..
Поддържа се, че от посочения съдебен акт са изминали години, през
които икономическите условия са се променили, детето е пораснало и
нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали. К. вече е на 13 год.,
ученичка е в 7-ти клас и разходите й за учебни пособия, храна, дрехи, обувки,
спорт, учебна подготовка и ежедневни нужди са се увеличили значително.
Към това на К. са необходими средства за кандидатстване в гимназия, като тя
се занимава интензивно с народни танци и с народно пеене и участва във
всички сценични изяви на колективите на територията на гр. Суворово и
извън него, което също е свързано със средства. Ответницата няма задължения
за издръжка към други деца и живее на съпружески начала с немски
гражданин в собствено жилище, но в същото време не участва в отглеждането
на децата по друг начин, освен с плащане на издръжката по съдебното
решение.
С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и
подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди
ответницата да може да поеме според възрастта и имущественото й
състояние.
По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски,
като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че е майка на детето; не оспорва осъждането й със сочения от
ищеца съдебен акт за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не
възразява и срещу увеличаването на издръжката, но до 250.00лв. на месец за
К. и до 280лв. на месец за Д..
Излага обаче, че размерът на претендираната издръжка над признатият е
необоснован и прекомерен, с оглед на нуждите на детето и възможностите на
родителя. Твърди, че като отговорен родител майката не се е ограничавала
само определената й издръжка, а е закупувала многократно дрехи, обувки,
маратонки, учебни помагала, заплащала е пътувания на децата в страната и в
чужбина. През миналата година детето Д. е пътувало до Португалия с деца от
училището, за което майка й и е дала 200 евро за джобни пари, а по време на
пътуването Д. е поискала да й бъдат изпратени и други пари и с два превода
по банкова сметка на нейна приятелка с основание „ за Д. Д. „ ответницата е
превела сумите 204,86 лв и 97,55 лева. Момичетата винаги получавали
подаръци за Коледа и рождените си дни от своята майка. В момента майката
има сключен брак с немски гражданин, в жилището на когото живеят, но тя не
не работи, покриването на ежедневните разходи се осигурява изцяло от
съпруга й. За да повиши клалификацията си и за да си намери по-добра работа
ответницата е започнала да учи в ИУ-Варна на редовно обучение и в момента
е 3 курс специалност „ Дигитални медии и ПР“ , като обучението й също се
заплаща от съпруга й. Твърди, че бащата живее в собствено жилище, няма
задължения за издръжка към други деца и реализира сравнително високи
3
доходи от работа в строителството. Счита исковете за основателни до размера
на 280лв. издръжка за Д. и до размера на 250 лева месечна издръжка за детето
К., над които моли за отхвърляне на исковете. В о.с.з. поддържа позицията си
и искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП изразява становище, че нуждата от
увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на
задължението преценката е на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето К. Д. е родено на 08.06.2010г., като негов баща е Д. Д., а негова майка –
К. П. (преди с фамилия Д.).
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето Д. Д. е родено на 11.08.2006г., като негов баща е Д. Д., а негова майка –
К. П. (преди с фамилия Д.).
Видно от датата на раждане Д. Д. е навършила пълнолетие на
11.08.2024г., поради което задължението по чл.143 от ГПК относно нея е
отпаднало.
Няма спор и е видно от приложения препис от съдебно решение на ДРС,
че с влязло в сила решение №244/10.12.2019г. по гр. дело №1345/2019г. на
ДРС е бил увеличен размерът от дължимата от майката К. П. (Д.) издържка в
полза на дъщеря й К. от 100лв. на 170лв., платима чрез бащата Д. Д..
Видно от прието удостоверение от 29.02.2024г. К. Д. е записана като
редовна ученичка в *** клас през учебната 2023/2024г. в СУ „Н.Й. Вапцаров“
в гр. Суворово.
Видно от приета служебна бележка от 29.02.2024г. К. Д. посещава школа
по пеене при НЧ „Пробуда - 1896г.“ и взема дейно участие в сценичните изяви
в и извън територията на града. За посещение на репетиции родителят
заплаща месечна такса в размер на 25 лева за танцовата и 12 лева за
певчевската школи.
Представено е удостоверение от 21.05.2024г. за получени от Д. К. Д.
брутни доход за периода 01.05.2023г.-30.04.2024г. в размери към минималните
месечни за страната.
От приетото удостоверение от община Варна се потвърждава,че майката
К. е сключила през 2020г. във ФРГ граждански брак с М Е П., като е приела
след сключване на брака фамилното име П..
Видно от прието уверение от 16.04.2024г. от Икономически университет
– Варна, К. П. е била записана за летния семестър за учебната 2023/2024г.
редовно обучение, степен „бакалавър“, платено обучение , курс 3, специалност
„Дигитални медии и ПР“ и следва да завърши през м.09.2024г.
От приетото удостоверение от ТД на НАП Варна от 29.04.2024г. се
изяснява, че в информационната система на НАП за К. П., за периода
4
м.04.2023г. – м.03.2024г., няма данни за осигуряване и осигурителен доход;
няма сключени трудови договори.
От приетото пред ВОС извлечение от онлайн плащане се изяснява, че от
М П. е бил направен превод в полза на Икономически университет-Варна за
семестриални такси на К. П. от 1295лв. (1300лв.) през м.01.2025г.
От приетия социален доклад на ДСП – Вълчи дол се потвърждава, че
основните грижи за децата се полагат от бащата и от съжителстващата с него
жена. В жилището има подходящи условия за децата, а потребностите им се
задоволяват адекватно. Децата се възпитават много добре.К. предстои да
завърши 7-ми клас и да кандидатства в гимназия. Тя участва активно в
певческата и в танцувалната група в читалището в гр. Суворово, като взема и
участие в различни изяви на формациите в и извън града. Нуждите на детето
К. в ежедневието са се увеличили през полседните години.
Показанията на св. М П. съдът цени като базирани на лични
впечатления, но и като принадлежащи на лице по чл.172 от ГПК (новия
съпруг на ответницата). От тях се изяснява, че когато предстои децата на жена
му да ги посетят, тя предварително се обажда и се интересува от какво имат
нужда, за да може да им го осигури. Купува им дрехи, обувки и козметика,
защото те не получават такава от баща им;момичетата се връщат с пълна
чанта с подаръци; за празниците също получават големи пакети. Последно на
К. майката е подарила нов смартфон „Самсунг“, а на Д. - нов смартфон и
айпад. По мнение на свидетеля бащата не се бил грижил за децата с парите за
издръжка от майката. Когато Д. е била в Португалия, свидетелят и майка й и
дали 200 евро джобни пари, а отделно й изпратили (по сметка на съученичка)
първо 100 евро, после още 50 евро. Ответницата не може да работи, защото
учи в университет редовно и се квалифицира в немски език. Свидетелят
осигурява средствата за съпругата си.
При непосредственото изслушване пред съда по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДт
детето К. Д. разказва, че е (към м.05.2024г.) е на 13 години и е 7-ми клас. В
свободното си време се занимава с народни танци и пеене. Таксите за пеенето
са 12лв., а за танците 25лв. на месец и се плащат от баща й. Той й осигурява и
основните средства в ежедневието. Майка й е подпомагала, но не ежемесечно;
последното, което й е купила по Коледа, било някакви спортни екипи. Майка й
редовно си купувала по няколко чифта обувки и рокли за по 200 -300лв. и се
хвалела с възможностите си за това. Без да обяснява какво работи точно
майката разказвала, че имала фирми в Германия. Сега майката имала нов
съпруг, който работи във фирма за парфюми. Преди четири месеца детето се е
виждало последно с майка си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение
за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
5
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При
съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на
издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на
комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за
издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да
докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за
изменени възможности на призования за плащане родител, респективно
ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези
две групи решаващи по иска обстоятелства.
В настоящия случай се установи, че от предходния съдебен акт от дата
10.12.2019г., съобразно който майката е била осъдена да заплаща издръжка на
детето от 170.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент
въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали
повече от 5 години. Това е голям период от време, през който икономическите,
социалните и обществените отношения в страната са претърпяли значими
промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки човек,
в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна, дрехи и
обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт. Явно
отчетливо е поскъпването на живота и на всички стоки и услуги, обичайно
потребявани от домакинствата и от учениците през последните две години,
което се отразява съществено и на издръжката на непълнолетните лица от
техните родители.
На следващо място съгласно чл.142, ал.2 СК размерът на издръжката за
едно дете е равен най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната,
определена с действащото в момента ПМС. Само разликата в минималната
работна заплата за страната за посочения времеви период до момента е около
два пъти, което презюмира и аналогично увеличение на издръжката при равни
други обстоятелства, доколкото минималната издръжка на децата се определя
съобразно минималната заплата в България. От друга страна съобразно ПМС
№359/23.10.2023г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
269.25лв. Такава сума се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди, поради което и на общо основание същата е явно
недостатъчна за дете в ученическа възраст.
6
В настоящия случай се установи, че към устните състезания пред ВОС
детето К. е на 14 години и съобразно писмените доказателства и доклада на
ДСП посещава училище в осми клас към момента. Обичайна е за всички
ученици на подобна възраст нуждата от предварително и периодично
закупуване на дрехи, на обувки, на тетрадки и на допълнителни помагала
извън базовия пакет учебници, за които несъмнено се отделят средства.
Възрастта на следващо място предполага и по-голяма самостоятелност и
необходимост от средства за ежедневни разходи на децата. Освен това от
приетите по делото писмени доказателства и от изслушването на детето се
изясни, че К. посещава редовно школи по народни танци и по пеене в гр.
Суворово и взема дейно участие в сценичните им изяви в и извън територията
на града. Касае се до полезни за момичето творчески дейности, изискващи
средства не само за заплащане на таксите, но и за подходящо сценично
облекло, разходи за пътуване и други. Несъмнено всяко допълнително
образователно и спортно мероприятие или занимание с изкуство са полезни за
развитието и оформянето на детето като личност, но изискват допълнителни,
освен общите училищни, разходи за детето, поради което и дори конкретната
им стойност да не бъде пълно и главно доказана, това не променя изяснената
нужда от още средства за посрещане на такива разноски за детето, защото
целта на издръжката по СК е възможността за задоволяване на потребностите
на детето по същия начин, както биха били, ако родителите не бяха разделени.
Освен това следва да се отбележи, че тъй като в периода на изпълнение
на настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, те също следва да
се отчетат при формирането на крайната издръжка (мотиви в Определение
№629 от 14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други).
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от домакинство
за третото тримесечие на 2024г., от който след изключване на разходи, които
обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и тютюневи изделия,
жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки,
изплщане парични задължения към трети лица и други) размерът на средния
месечен разход за едно дете възлиза на около 600лв.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години, съдът
намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето, осреднено
от около 700.00лв. на месец. И доколкото бащата ще продължи да полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, а майката има значително по-
малко време на лични контакти с детето, последната следва да поеме около 2/3
ид. части от паричната издръжка или конкретно сума в рамките на
предявената по делото, а другата част следва да посреща бащата, при отчитане
на грижите и издръжката в натура.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от приетите писмени
доказателства , че ответницата официално не полага труд по трудов договор и
7
не реализира доходи. В същото време се изясни от доклада на ДСП,
изслушването на детето и свидетелските показания, че ответницата е напълно
материално осигурена от новия си съпруг (гражданин на Германия), който
включително заплаща таксите за обучението й във ВУЗ от 1300лв. на семестър
(така и приетото пред ВОС платежно); от изслушването на детето има данни
още, че майката разказвала, че има фирми в Германия, както и че има
възможност да си купува всеки месец обувки и рокли за по 200-300лв. Тези
косвени данни индикират невярност на тезата за лошо материално състояние
на майката. Нещо повече – в отговора на исковата молба ответницата изрично
признава, че има възможност да заплаща издръжка до 250.00лв. за К. и до
280лв. за Д., или общо до 530лв. на месец. В същото време след
първоинстанционното решение и преди подаване на въззивната жалба Д. е
навършила пълнолетие, при което задължението на ответницата по чл.143 от
ГПК относно нея е отпаднало. А това означава, че месечната издръжка от
380лв. (само такава тя ще дължи, считано още от постановяване на решението
на ДРС) е съобразена със самото признание на майката за възможността й за
плащане до 530лв. на месец.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на детето не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е налице, като
предявеният иск се явява доказан и в този смисъл подлежащ на уважаване до
разглеждания от ВОС размер.
В заключение по изложените подробни съображения и поради съвпадане
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението на
последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адв. хонорар от 400.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 189/07.08.2024г. по гр. дело 220/2024г. на
ДРС, в частта с което е увеличен размерът на определената с Решение №244
от 10.12.2019г. по гр.д. №1345/2019г. на ДРС издръжка, дължима от К. П. П.,
ЕГН**********, в полза на детето К. Д. Д., ЕГН**********, чрез нейния баща
и законен представител Д. К. Д., ЕГН **********, за разликата над 250.00лв.
до 380.00лв. на месец, считано от датата на подаване на исковата молба -
05.03.2024г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно и със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното й
изплащане, на осн. чл.150 СК.
8
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН **********, да заплати на К. Д. Д.,
ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител Д. К. Д., ЕГН
**********, сумата от 400.00лв. – адвокатски хонорар за защита пред ВОС,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9