Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243
гр. Севлиево, 30.09.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на тридесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.
при секретаря Ивелина
Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х.
гражданско дело № 905/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпяна трудова злополука, като се претендира и
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от датата
на злополуката до окончателното изплащане на обезщетението.
Делото е образувано по искова молба от Р.Ю.С., с
ЕГН **********, с адрес *** срещу „ХАМЕРГЕР БЪЛГАРИЯ." ЕООД, с ЕИК*, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ***, представлявано от управителя Н.Т.П..
Ищцата твърди, че на 21.02.2018 г. при извършване
на служебните си задължения по проверка и окачествяване на продукцията в цех
"*" при ответника е ударена от мотокар. В пряка причинно-следствена
връзка с гореизложеното претърпяла счупване на малкия пръст на лявото ходило,
смачкване на лявото ходило, травматичен деколман - вид закрита травма, при
която има отлепване на кожата, подкожието и мускулно-сухожилния слой, при което
се образува кухина запълнена с кръв, както и увреждане на плантарната фасция.
Също така, се наблюдавало и увреждане (скъсване) на съединителната тъкан, която
обвивала мускулите в областта на левия крак. Вследствие получените увреждания
пострадалата се наложило да се подложи на две оперативни интервенции, съответно
на 21.02.2018г. и на 24.04.2018г., но и към момента на подаване на исковата
молба състоянието й не се подобрило значително. Уврежданията водели до трайно
затруднение движенията на левия долен крайник на ищцата над 4 (четири) месеца,
като същата все още не можело да се каже категорично кога ще се възстанови до
момент, в който няма да е нужно придвижването й чрез помощни средства - патерици.
Пострадалата към момента на настъпване на процесната злополука била в трудово
правоотношение с ответната страна. Вредите, които ищцата С. търпяла в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и последиците от
нея, били както неимуществени, така и имуществени. Поради това същата била
мотивирана да потърси защита на интересите си, чрез искова претенция, с която
да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Гореизложеното,
ведно с описаните телесни травми, променило ищцата, тъй като до момента на
злополуката тя била една активна жена, а след инцидента животът й се променил в
отрицателна посока. Ищцата, в качеството си на пострадало лице, претърпяла и
продължавала да търпи болки и страдания от настъпилата трудова злополука, както
и дискомфорт в ежедневието си и понастоящем. С определение № 667/05.07.2018г.,
по ч.гр.д 885/2018г. по описа на Районен съд - гр. Севлиево, било допуснато
обезпечение на бъдещ иск за претендираното по настоящото дело обезщетение за
вреди до сума в размер на 40 000,00 лева, каквото искане било отправено. Вземайки предвид гореизложеното и
последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, за
компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които
ищцата е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи, същата претендира сума в
размер на 80 000,00 лева, като справедливо обезщетение за търпените от нея
болки, страдания и изживян стрес. Моли за осъждане "ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ"
ЕООД да заплати на ищцата сумата от 80 000,00 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната
трудова злополука и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с нея
телесни увреждания, ведно със законна лихва от датата на злополуката -
21.02.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени
вреди. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който
оспорва иска. Не оспорва факта, че ищцата е * на Хамбергер, както и че на
21.02.2018 г. е претърпяла трудова злополука при съприкосновение с мотокар, при
която меките тъкани на ходилото й били размачкани, но оспорва всички останали
твърдения на ищцата, включително, но не само: начина и обстоятелствата, при
които се е случила злополуката; медицинските квалификации, дадени от ищцата;
твърдения интензитет на болките и страданията й. Безспорно било, че при трудова
злополука, работодателят носи отговорност по чл. 200 от КТ. Въпросите по делото
били какъв е справедливия размер на обезщетението и дали отговорността на
работодателя следва да се намали поради допусната груба небрежност от ищцата, довела
до злополуката. Съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не било абстрактно понятие,
било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания били: характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на
здравето; причинените морални страдания; осакатявания; загрозявания и възрастта
на пострадалия. Следвало да се вземе предвид релевантната съдебна практика по
отношение на трудови злополуки, а не практиката по други случаи, при които
причинителят на вредата действал виновно (при умисъл или небрежност), защото
отговорността на работодателя била обективна и безвиновна. Следвало да се вземе предвид и практиката на
съдилищата при сходни случаи, т.к. тя отразявала каква е обществената мяра за
„справедливо" на определен етап от развитието на обществото. Цитира
съдебни решения, които касаят присъдените обезщетения за неимуществени вреди
при засягане на долен крайник. Счита, че в най - близкия като травма и най -
скорошен случай в цитирано решение, присъденото обезщетение е 12 000 лв., което
отразявало какво се счита за „справедливо обезщетение" при травми като
процесната в настоящия момент. В цитираното дело обаче било налице ампутация на
палец, а работникът е бил в началото на трудовия си стаж, поради което счита,
че справедливото обезщетение в процесния случай е 8 000 лв.. Заявява, че е
налице съпричиняване на злополуката при груба небрежност от ищцата. Не
отговаряло на истината (или най-малкото не било точно) посоченото в исковата
молба, че ищцата при извършване на служебните си задължения по проверка и
окачествяване на продукция в цех * била ударена от мотокар. Горното описание
създавало представа, че докато С. била на работното си място и окачествявала
продукция, се е появил мотокар, който я е блъснал. Фактите обаче били съвсем
различни. В цех „*" имало десетки маси, на които се опаковала продукция.
Между масите имало пътища, по които се движели мотокари, които превозвали
опакованата продукция/доставяли продукция. Налице била сигнална маркировка (в
жълто) както на работните места, така и на пътищата именно
с цел недопускане на трудови злополуки. В Хамбергер имало
утвърдени правила за движение в производствените участъци, като приложена към
исковата молба схема онагледявала пътищата за движение на карите. В т. 1.6 от
правилата било предвидено следното задължително правило „При пресичане на
зоната на електрокара, всеки пешеходец е длъжен да се огледа". С., като
дългогодишен *, била запозната с тези правила, предвид приложени Правила за
ЗЗБУТ, програма за периодичен инструктаж и примерен инструктаж. Конкретната
злополука на пътя на карите била между работни маси 13 и 14, но не
мотокарът блъснал С., а точно обратното
— ищцата внезапно излязла на пътя на карите и се блъснала в мотокара. Нещо
повече — тя не излязла пред мотокара, а се блъснала в него странично. Ударът не
станал с виличните рогове, а с колелото на мотокара, което (явно) се намирало
отстрани на машината. С. излязла на пътя на карите без въобще да се огледа,
като при условие, че в цеха се движат кари, че има съответната маркировка, и че
има съответните правила, и най-небрежния работник, който пресичал пътя на
карите, трябвало поне да се огледа преди да пресече, поради което следвал
извод, че С. не само е проявила груба небрежност, а дори сама била причинила
инцидента. Водачът на мотокара не можел да предотврати удара въобще, т.к.
ищцата внезапно излязла и странично се блъснала в мотокара, като дори не е била
в зрителното поле на мотокариста за да може той да реагира. Дори не било налице
„съпричиняване", а пълно „причиняване" от страна на С.. Понеже
законът не допускал обаче пълно освобождаване на работодателя от отговорност,
процентът на съпричиняване от С. следвало да е 95%. Нямало нито правна, нито
житейска логика този процент да е по-малък, когато не мотокара, а самият *
излизал на пътя и се блъскал странично в него, при нарушение на всички
съществуващи правила за безопасност на труда. В Хамбергер било задължително
носенето на защитни обувки с метално бомбе, но С. отказала да носи такива обувки. Било
безспорно, че защитните обувки щели да дадат по-висока степен на защита на
крака на С., съответно травмите щели да бъдат по-леки. Следвало да се събрази и
факта дали работодателят е отговорен след като *ят умишлено отказвал да спазва
утвърдените правила за здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че след
като справедливото обезщетение от 8 000 лв. се намали с 95%, поради
съпричиняване на увреждането от ищцата, искът бил основателен в размер на 400
лв., ведно със законната лихва само върху тази сума.
В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск по доводите
изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния
си представител поддържа доводите изложени в отговора. В писмена защита излага
подробни съображения в подкрепа на доводите изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от разпореждане № 14/02.03.2018 г.
на длъжностно лице от НОИ – ТП - Габрово, че злополуката, декларирана от
ответника с вх. № 14/22.02.2018 г. и станала с Р.Ю.С. на 21.02.2018 г, е приета
за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се спори между страните по
делото, че разпореждането не е обжалвано в срока за обжалване.
Установява се от декларация за трудова злополука,
с вх. № 5101-07-14/22.02.2019 г. на НОИ, както и от протокол за трудова
злополука № 4/21.02.2018 г., че ищцата Р.Ю.С.
е в трудово правоотношение с ответника със срок за неопределено време, при
пълно работно време, като изпълнява длъжност качествен контрольор. На
21.02.2018 г., около 12,00 часа, при работно време за деня от 5,30 ч. до 9,30
ч. и от 10,00 ч. до 14,00 ч. в Цех „*“, на пътеката между работна маса 13 и 14,
в гр. Севлиево, ул. *, при проверка правилното зареждане на работна маса 13,
ищцата пострадала при внезапно излизане на пътеката между посочените две
работни маси, при което в същият момент по пътеката минавал електрокар. Било
увредено лявото ходило на ищцата от размачкване и отлепяне на меки тъкани.
Посочено е като допуснато нарушение – такова на заповед № 12 ОБЗ/06.10.2017 г.
за задължително носене на работно облекло, защитни обувки и ЛПС – т. 1.
Установява се от заповед № 12 - ОБЗ/06.10.2017 г. на
управителя на „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че с т. 1 от същата е наредено, че носенето
на работно облекло, защитни обувки и лични предпазни средства (антифони) е задължително.
Установява се от правила за движение в
производствените участъци, че такива са утвърдени в „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
в т. 1.6. от същите е прието, че движението на карите е според маркировката, а
при пресичане зоната на електрокара, всеки пешеходец е длъжен да се огледа.
Видно от правила за здравословни и безопасни
условия на труд, инструктаж за безопасна работа на опаковачни машини, програма
за периодичен инструктаж и приложение 1, че такива документи са утвърдени в
ответното дружество и ищцата е запозната със същите предвид отбелязванията
върху посочените документи.
По делото беше приложена флаш памет, като веществено доказателство, като
същата бе предявена на страните в открито съдебно заседание, чрез наличната в
съдебната зала компютърна конфигурация, при което се установи, че на нея е
записан видеозапис на процесния случай на трудова злополука.
По делото бяха приложени шест броя компактдискове,
като веществени доказателства, като същите бяха предявени на страните в открито
съдебно заседание, чрез наличната в съдебната зала компютърна конфигурация, при
което се установи, че на компактдисковете са записани изображения на скенери на
ищцата и на рентгенографии на ищцата.
По делото бяха приложени два броя защитни обувки,
като веществени доказателства, като същите бяха предявени на страните в открито
съдебно заседание.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: налице са данни, че ищцата преди трудовата злополука е била
човек, който се справя с проблематиката /лична и професионална/, била е основна
помагаща фигура както за възрастните си и болни родители, така и за израсналите
си деца, спечелила е значима литературна награда; след злополуката, при ищцата
са налице стеснен кръг на ценности и интереси и понижени възможности за
социално функциониране; в момента ищцата е със симптоми на посттравматично
стресово разстройство, налице са емоционални затруднения с преживяване на
дълбока тъга и спотаен гняв, ограничения в социалното общуване; повишена
тревожност и депресивност, разстройство на съня; променена самооценка и др.; прогнозата
за в бъдеще е: относими към оптимална перспектива са подходяща психотерапия и
по преценка на специалист – медикаменти; посочената болестна симптоматика отзвучава
при отделните хора за различен период от време - от месеци до няколко години.
Установяват се от приложените по делото медицински
документи, както и от заключението на вещото лице по събраната първоначална съдебно
– медицинска експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание следните обстоятелства: причина за настъпилите увреждания на ищцата Р.Ю.С.
е преживеният от нея инцидент на работното място на 21.02.2018 г. - прегазване
на ходилото на левия й крак от електрокар; получените от ищцата увреждания са:
тежко размачкване (конквасация) на меките тъкани по основата на ходилото на
левия крак, с отлепване и размачкване на кожата и подкожието (кожно-
тъканно ламбо с основа по външно-страничната част на ходилото), размачкан
плантарен мускул (плантарно сухожилие) с откъсване на същия от залавната му точка
на костта на петата; счупване на костта на средната фаланга на 5-ти пръст на лявото
ходило; проведено е двукратно оперативно лечение с обработка на меките тъкани и
закрепване на плантарното сухожилие отново към петата, нова обработка на меките
тъкани, отстраняване на увредени части от хрущяла в областта на глезенната става
в основата на големия пищял; интензитетът на претърпените болки е бил
най-значителен в първите часове след травмата, след което ищцата е преживявала
значителни болки в хода на лечението и заздравяването на увредените меки тъкани
- за продължителен период от време - месеци след инцидента; все още болките
продължават поради ненастъпило заздравяване на раните; лечението продължава,
поетапно и не може да се даде точна прогноза докога, ще продължи; тъй като е
засегната целостта на тъканите на ходилото на левия крак, поради нарушената
опорна функция на крайника и придружаващите
болки, пострадалата не може да се предвижва без помощно средство и не може да
натоварва нормално крайника си - това води до нетрудоспособност за физически
труд; към момента на изготвяне на експертизата, има зарастване на счупването на
5-ти пръст; по отношение на увредените меки тъкани (кожа, подкожие, мускули и
сухожилия) на ходилото, има трайни увреждания на същите с деформация и
нарушаване на анатомичната цялост и интегритет на тъканите, наличен е дефект на
кожата; не може да се осъществи нормално стъпване и ходене с увредения
крак, поради
нарушена форма на контактната повърхност на ходилото и болки в увредените
тъкани, при благоприятно протичане на лечението, вероятно е кожният дефект да
се затвори до 2-3 месеца; уврежданията на ходилото са с характер на прегазване
и това води до извода, че едно от колелетата на електрокара е преминало през
лявото ходило на ищцата; нямаме медицински данни за увреждане на други части от
тялото, но не е изключено да е имало кръвонасядания иди охлузвания от последващото
падане на терена, ако се съди по представения видеозапис, то най - вероятно
левият крак (ходило) е прегазен от предната дясна гума на електрокара; пострадалата
се е намирала странично спрямо електрокара, откъм предната му дясна гума, левият
й крак е бил изнесен напред (вероятно в крачка) и опорен
на терена, тялото й е било извън обсега на контакта, или ако е имало такъв контакт
с другата част на тялото, то той е бил тангенциален и значително по-лек; ако се
приеме, че пострадалата е носила, чехли по време на инцидента, то при наличие на
защитни обувки с метално бомбе вероятно
биха настъпили по – леки увреждания - металното бомбе
е възможно да предпази пръста на крака от счупване,
сводът на ходилото не би бил предпазен в такава степен (наличие на обикновено
покритие от кожа на обувката), но е възможно мекотъканните увреждания да са
по-малки по обем, без знание дали металното бомбе ще издържи тежестта на
електрокара или ще се деформира, не може да се твърдят конкретни факти; към момента на изготвяне на експертизата уврежданията
на ищцата не са оздравели, вероятно е да останат трайни увреждания на
сухожилията и мускулите на ходилото; предстои оперативно лечение за възстановяване целостта на кожата на ищцата, в хода
на това лечение при нужда ще се направи кожна пластика, без специализирано изследване
с ядрено-магнитен резонанс не може да се направи точна преценка за
увредените вътрешни структури на
ходилото (мускули и сухожилия) и
съответно да се прецени необходимостта от допълнително оперативно лечение; ако
не се възстановят увредените мускули и сухожилия и остане деформацията на стъпалото,
това ще доведе до постоянен дефект в походката и невъзможност за нормално
натоварване на крайника.
Установяват се от
приложените по делото медицински документи, както и от заключението на вещото
лице по втората събрана съдебно – медицинска експертиза, а също и от
изслушването на вещото лице в съдебно заседание следните обстоятелства: след
21.11.2018 г. е настъпило влошаване в състоянието на Р.С.; през периода 12 - 22.11.2018
г. е проведено допълнително болнично лечение в клиника за пластична хирургия на
ВМА в гр. София, където образувалата се рана на мястото на кожната пластика на
лявото ходило е обработена, изрязани са нежизнеспособните и разязвени участъци
и е поставена нова кожна пластика с площ от 50 кв. см., освен това състояние,
след проведени изследвания през месец април 2019 г. и при постъпването в
Ортопедия на болница „Тракия" - гр. Стара Загора на 17.06.2019 г., се
установяват посттравматични деформации и артрозни промени в зоната на
травмираното ляво ходило (водещо състояние - халукс валгус и артрози), пречещи
при ходене; проведено е оперативно лечение чрез отстраняване на костни
израстъци и нанасяне на мекотъканни и костни корекции по хода на 1-ва и 2-ра
ходилна кости, в основата на палеца, поставена е метална остео*теза с
„К"-игла по оста на палеца, причина за гореописаните усложнения е
получената травма на ходилото; след 22.11.2018 г. здравословното състояние на Р.С.
е динамично - започва подобрение след проведената нова кожна пластика - кожният
дефект по вътрешната повърхност на ходилото започва да заздравява; прогресиращото
изкривяване, деформация на ходилото са частично коригирани чрез операция на 18.06.2019 г. по хода на 1-ва и 2-ра ходилни кости на
левия крак и метална остео*теза; лечението продължава - към момента е в ранен следоперативен период, предстои
премахване на металната остео*теза на 17-18.07.2019 г. и поетапна рехабилитация;
прогнозата по отношение на крака след оперативните корекции е по - добра - относно
намалената костна деформация и подобреното стъпване на крайника; по отношение на
увредените меки тъкани - не може да се даде прогноза за подобрение, тъй като
след инцидента и проведените интервенции мускулите и сухожилията са
деформирани, срастнали и нефункционални; подвижността на ходилния свод и
пръстите на крака не може да се възстанови без допълнителни пластични операции,
за успеха на които също не може да се даде прогноза; състоянието на увредените
меки тъкани не е напълно диагностично уточнено; след 22.11.2018 г. ищцата
продължава да търпи болки и страдания, това е свързано, от една страна, с
продължителния процес на зарастване на кожния дефект (не
напълно завършен и
към момента), както
и деформациите на меките тъкани и на костната структура (глезенна
става и ходилни
кости), посттравматичните артрозни промени; от друга страна - след
проведената последна операция болките са усилени в ранния следоперативен
период, предстои възстановяване и последващо премахване на металната остео*теза,
процес на ново раздвижване - също съпроводен с болки.
Установяват се от приложените по делото медицински
документи, както и от заключението на вещото лице по третата събрана съдебно –
медицинска експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание следните обстоятелства: налице са рентгенографски признаци на халукс валгус
на дясното ходило на Р.С. — лека степен, няма данни за клинични оплаквания и функционални
смущения при стъпване и ходене, липсват медицински констатации по повод на
състоянието на дясното ходило; не може да се определи, откога датира промяната
в конфигурацията на костите на дясното ходило, поради липса на по-стари снимки;
тъй като няма клинични данни за проява на това състояние, не може все още да се
приеме като заболяване; като рентгенографски стадий/степен може да се определи
като лека степен; няма отразени записи в личната амбулаторна карта на С., за
ползван отпуск с временна нетрудоспособност поради заболяване „халукс
валгус" (МКБ 20.1), от 2005 г. до момента на експертизата; по отношение на
състоянието на дясното ходило, не е наложителна медицинска интервенция за
поправяне на последиците му, тъй като няма клинично отразени последици,
симптоми или оплаквания; по принцип, при напреднало състояние със значителна
деформация и силно изразени клинични симптоми - болка, затруднено до почти
невъзможно ходене, медицинска интервенция - често оперативна (ако няма други
противопоказания) е наложителна, за да се възвърне нормална функционалност на
крайника; по отношение на левия крак, корекциите са свързани с подобряване и
възстановяване на функционалността на крайника след преживяната травма,
комплексно поради увредените меки тъкани и кости/стави; не е необходимо да е
налице фрактура на първия лъч на ходилото, за да се причини халукс валгус, по-чести
причини са мекотъканни увреждания и вътреставни травми; при постъпването на
ищцата на лечение непосредствено след инцидента, не е констатирано травматично
увреждане на първи лъч (в костната структура) на лявото ходило, констатирано в
епикризата е „тежка конквасация (размачкване) на плантарната повърхност на
лявото ходило, с деколман на цялата планта педис, намачкана кожа и подкожие,
намачкан плантарен мускул с дезинсерция от tuber calcanei"; липсва
запазена архивна ренттгенова снимка на ходилото на С. към момента на травмата и
първоначалното лечение, това не дава възможност да се прецени наличието или
отсъствието на халукс валгус на лявото ходило, най - вероятно това състояние е
присъствало, в лека степен, като се има предвид състоянието и на дясното ходило,
няма
данни за клинична проява на това състояние преди инцидента, при
последващите рентгенографии през 2018 г. и 2019 г. и клинично се наблюдава
влошено състояние и изкривяване на първи лъч на ходилото, което добре се обяснява
с наличната травма на меките тъкани и увреждане на плантарната фасция/мускул,
това обяснение е прието и при оперативната корекция на състоянието през 2019 г.
в болница „Тракия", като освен корекцията на костите е извършена и
мекотъканна корекция - пряка последица от травмата, артрозата може да бъде
посттравматична или дегенеративна, или поствъзпалителна, като в случая има една
изявена причина – травматична; основен механизъм в причинно-следствена връзка с
деформацията на лявото ходило, частично проявена и чрез халукс валгус, е
процесната травма, не може да се изключи преди инцидента да е имало
рентгенографски доловими начални промени от типа на халукс валгус на лявото
ходило, но те не са имали клинични прояви, регистрирани от медицинско лице.
Установява се от
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза и от
изслушването на същото в съдебно заседание следното: съгласно материалите по
делото може да се посочи, че произшествието е настъпило в „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ."
ЕООД, с адрес гр. Севлиево, ***, цех „*" до работна маса № 13; вещото лице
е изготвило Приложение I към заключението, в което е начертало схематично
ситуацията в зоната на работна маса № 13 в цех „*"; първоначално
електрокара се движи на заден ход над работно място № 11 /съгласно Приложение
I/, пресичайки образувалото се кръстовище, заставайки над работно място № 11
/съгласно Приложение I/ с целия си обем, откъдето тръгва надясно на преден ход
между работни места № 11 и № 12 с широчина на пътеката 1,97 м. в зоната за
движение на карите. Между работно място № 12 и работно място № 13 широчината на
пътеката е 1,34 м., при това си движение достига до работно място № 13, което
остава отдясно спрямо посоката му на движение и където настъпва произшествието;
съгласно измерените разстояния при огледа на местопроизшествието, приложения в
делото видеозапис и габаритните размери на електрокара изминатото разстояние
след завоя с праволинейно движение до мястото на произшествието е в границите
7,3 - 7,6 м.; скоростта с която се е движел електрокара е 5 км/ч., като по
принцип електрокарите, които са за вътрешнозаводски транспорт са с ограничител
на скоростта, която е зададена заводско на 5 км/ч.; водача на електрокара няма
техническа възможност да спре и да предотврати удара със странично движещата се
пешеходка.
Установяват се от
показанията на свидетеля С.С.С., * на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК,
с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, следните факти: свидетеля заявява, че майка му – ищцата работила в „Х.Б.“ от 13-14
години; знае за инцидент с ищцата от преди шест-седем месеца преди съдебното
заседание; след инцидента, свидетеля за пръв път видял майка си, когато отишъл
в болницата; обадили му се, че майка му претърпяла тежък инцидент, когато отишъл
в Спешното целият коридор бил огласен от писъците на майка му; ищцата била в
абсолютен шок, свидетеля не бил сигурен дали го познала в първия момент, защото
виждал, че изпитва огромни мъки; кракът на
ищцата бил размазан, имала и други *ини по тялото, кракът й бил изключително
зле; ищцата останала в болницата около три седмици и претърпяла операции; свидетеля бил при ищцата защото, каквото и да било
движение в този период нямало как да се случи самостоятелно; през цялото време бил при нея,
защото ищцата била единствено на легло, налагало се да й помага да ходи на
тоалетна, за хигиенните й нужди, при всяко движение изпитвала огромни мъки; при
изписване от болницата ищцата се наложило да легне отзад на седалките на
автомобил комби да я прекарат двама души да я занесат до леглото; след
инцидента ищцата от жизнен човек се превърнала в асоциален човек, защото била
супер неподвижна, налагало се да ходи на тоалетна с подлога, изпитвала страх от
това да ходи с патерици, защото залитала и при срещане с някакво дребно
препятствие праг или стъпало изпитвала паника, че ще падне и не може да се качи
и винаги се налагало да има човек с нея; месеци стояла на легло без да може да се
изправя самичка, все трябвало да има
някой с нея да помага с домакинската работа, дори за вода, за храна, за всичко,
била зависима от някого; в банята ищцата влизала
само ако някой й помага, защото нямало как иначе, трябвало кракът да е настрани,
за да не се намокри раната; за ищцата това било много тежко, защото била
уважаван човек в целия град, издавала стихосбирки и пишела, членувала в клуб за
поезия и това, че се налагало да е неподвижна и в неравностойно положение, я
карало да се подтиска, загубила и социалните си контакти; срещите на ищцата с нейни близки приятелки се
ограничили, идвали в къщи да я видят, но и на нея и било неудобно, тъй като в
по-голяма част от времето била на легло; налагало се да ходят на лекари в гр. София,
като изключително мъчително било да се транспортира човек, който има открита
рана до болница, а й раната все още не била заздравяла и продължавали да търсят
мнения от хирурзи и предстояли още пътувания по този въпрос, като никой не давал
добри надежди, кракът не зараствал както трябва, трябвали още процедури, като
пластики; никой не давал ясна процедура как ще зараснат нещата или какво
предстои; ищцата към момента на заседанието, ако стояла по-дълго права, кракът
й отичал почти до коляното и изпитвала болки все едно ток минавал, постоянно била
с лекарства; ищцата купили патерици, за да може да се опитва да ходи с тях, но
изпитвала панически страх да не се спъне, да не залитне и най-вероятно да не си
стъпи на раната, защото би се повторил кошмара; ищцата вече не гледала и цветя;
свидетеля работел на въртящ график и било изключително трудно за него, защото си съобразявал
графика да бъда максимално полезен за ищцата и да прекарва времето си близо до
нея.
Установяват се от
показанията на свидетелката И.Х.Д., следните факти: свидетелката от петнадесет
години работи в „Хамбергер“, като с ищцата работят *, носят работни обувки,
които им ги дава работодателя; приложените по делото като веществено
доказателство защитни обувки са от 2017 г., есента или лятото, като
свидетелката не може да каже откога точно
са работните обувки, защото своите не ги взела, тъй като не й харесват,
въпреки, че са задължени да ги носят, като подлежат и на наказание, ако не ги
носят; преди тия обувки, носели бели чехли с каишки отзад, които били по – удобни;
носените бели чехли не били иззети от работодателя след
въвеждането на обувките; началниците на цеховете контролират кой какви обувки
носи - налагали наказания, но ОТК-тата по-не ги наказвали; многократно Д. -
охраната на труда, влизала да каже, че трябва да отидат вече да си вземат
обувките и че повече от белите чехли няма да се раздават; свидетелката не знае
дали отделът на ищцата е информиран за работните обувки, но предполага, че е, като са обсъждали
многократно, че тия обувки не са удобни и че не искат да ги носят; отпред започвало
да убива бомбето, което било метално; след
инцидента вече не можели да влезят изобщо в цеха без работните обувки;
работните обувки били давани срещу подпис от работодателя и свидетелката била от последните,
които ги взели; случвало се свидетелката да влезе на
работа и да се преобуе.
Установяват се от
показанията на свидетелката Г.К.Г.И., следните факти: свидетелката работи в завод „Хамбергер“
от 2005 г.; първо работила на * и след това десет година като качествен контрол;
познава ищцата С., заедно започнали на един и същи ден в завода, на същата
работа; преди инцидента ищцата била по - скоро негативен, мрачен човек, вечно
мърморещ, почти винаги с проблеми, да се оплаква, да негодува, не била весел
човек; след инцидента свидетелката не била виждала ищцата; свидетелката била
заедно с ищцата колежка за известно време, но не могли да се сработят, имали и
конфликти; преди инцидента свидетелката и ищцата работели в различни помещения
на повече от 100 метра едно от друго, но пак са се виждали.
Установяват се
от показанията на свидетелката П.К.Г., следните факти: свидетелката познава ищцата откакто
е започнала в завод „Хамбергер“ - осем години и половина; двете работили на
едно и също работно място, в един и същ цех, като „ОТК крайна продукция“; в цеха
имало електрокари, които трябвало да се движат само по обозначените крайни
ленти; случвало се понякога, електрокарите да излязат извън обозначенията; предпазни
обувки, били раздадени, или в деня на инцидента с Р. или на следващия ден; преди
това се чувало,
че ще раздават обувките, но никой не ги раздавал, а
като се случил инцидента ги повикали и им ги раздали; относно инструктажа, на свидетелката,
може би като почвала работа ѝ представили такъв, а впоследствие не е
четен, но се подписвали; когато мотокарите минават,
сигнализирали присъствието си със специални свирки, клаксони, които се чували;
относно предпазните обувки ищцата С. не носила, такива като свидетелката видяла
чехлите, с които била.
Установяват се
от показанията на свидетеля Ц.С.К., следните факти: свидетеля е * в „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ.“
от седем години преди съдебното заседание, като заема длъжност * от три години;
свидетеля има преминато обучение за управление на мотокар в завода и издаден сертификат; при инцидента свидетеля отишъл да вземе материал за масата, за която му
било казано да го закара, взел го и отишъл да го закара, оставил го, след което
на два-три метра, разстояние от масата, на която оставил материала, ищцата Р.
се ударила в мотокара, от дясната му страна; мотокарът имал мъртва точка – където вървят вилиците,
някой път така можел да застане човек, че изобщо не се виждал; свидетеля се движил
със скорост 5 км./ч., в рамките на ограничението, като максималната скорост от
5 км./ч. не можела да бъде превишена; свидетеля не видял ищцата, същата направо
се ударила вдясно, в гумата на мотокара; свидетеля сигнализирал, че
приближава със звуков сигнал; свидетеля
при инцидента се движел, точно в очертанието
за това; самата гума вдясно не попада в мъртва
точка; началника на свидетеля е В., който е началник на *та.
Установяват се
от показанията на свидетеля В. П. В.ев, следните факти: свидетеля е * в завода на
„Хамбергер“ от 2013 г., като до септември месец 2017 г. бил работник в
цех „*“, „*“, след това станал началник смяна и от януари месец до съдебното
заседание началник на „*“ и ръководител на свидетеля К.; в участъка, където е
станал инцидента до момента, в който
станал, движението на мотокари било
разрешено, но от тогава било забранено; пътят бил маркиран, позволената скорост
за движение на мотокарите била 5 км./ч., като те и не можели да развиват
повече; *ите, управляващи мотокари карали обучителни курсове към специализирани
фирми, изкарвали свидетелства за управление, а при ответното дружество се
провеждал всекидневен инструктаж, всяка сутрин за правилник за движение, за
безопасност на движение и всяка сутрин *ят се подписвал, а отделно се провеждал
и периодичен инструктаж; мотокаристите били инструктирани, че трябва да подават
сигнал, когато наближават; за работниците
в цех „*“ инструктажът бил периодичен на
три месеца, като им се обяснявали нещата и се подписвали; инцидента станал по
време на обедна почивка, свидетеля се намирал в цеха и бил извикан; свидетеля видял
електрокара спрян на пътя и *ката, която била ударена лежала до него; опитали
се да окажат първа помощ, уведомили ръководството на завода и на 112, спешна
помощ; пострадалата била с чехли, като единия чехъл бил скъсан - тоя на
ударения крак; ищцата била длъжна при инцидента да носи предпазни обувки; на
инструктажа всеки път се казвало, че
трябва да се носят предпазни обувки, и такива обувки били осигурени на *ите; след
инцидента било забранено движението на мотокари в цеха с цел безопасност и за да
не се допуска повече такъв инцидент; при електрокарите, е налице мъртва точка; когато
мотокарът е подхванал товар с вилиците, се движи наобратно, на заден ход, за да
има видимост; по време на инцидента мотокарът не е бил натоварен.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, е необходимо установяване
наличието на следните предпоставки: наличието на злополука и характера й на
трудова такава, включително съществуването на трудово правоотношение между
ищцата и ответника към момента на злополуката; вида и размера на твърдените да
са претърпени неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и
злополуката.
От възприетото от фактическа страна е видно, че е
налице трудово правоотношение между ищцата и ответника към момента на процесната
злополука - 21.02.2018 г., установи
се и настъпването на злополуката, а също и
характера й на трудова такава. Тези изводи следват от разпореждането №
14/02.03.2018 г. на длъжностно лице от НОИ – ТП - Габрово, декларацията за
трудова злополука, с вх. № 5101-07-14/22.02.2019 г. на НОИ, от протокола за
трудова злополука № 4/21.02.2018 г.,
като по отношение на тези елементи от фактическия състав по чл. 200, ал. 1 КТ,
липсва и спор между страните по делото.
Установи се от показанията на разпитаните по
делото свидетели, преценени съвкупно с писмените доказателства, веществените
доказателства и заключенията на вещите лица по събраните експертизи, че на
21.02.2018 г., около 12,00 часа, в Цех „*“, в предприятието на ответника, на
пътеката между работна маса 13 и 14, в гр. Севлиево, ул. *, при проверка
правилното зареждане на работна маса 13, ищцата пострадала при излизане на
пътеката между посочените две работни маси, при което в същият момент по
пътеката минавал електрокар, като било увредено лявото ходило на ищцата, същото
било прегазено от предната дясна гума на електрокара. Установи се от заключението
на вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза, кореспондиращо напълно
със заключенията на вещото лице по съдебно – медицинските експертизи, с
гласните, писмените, и веществените доказателства и механизма на настъпилото
произшествие на 21.02.2018 г., подробно
описан в обсъдените по – горе заключения по експертизите. Установи се, че при
описаната злополука от 21.02.2018 г. на
ищцата са причинени: тежко размачкване (конквасация) на меките тъкани по
основата на ходилото на левия крак, с отлепване и размачкване на кожата и подкожието
(кожно-тъканно ламбо с основа по външно-страничната част на ходилото), размачкан
плантарен мускул (плантарно сухожилие) с откъсване на същия от залавната му
точка на костта на петата и счупване на костта на средната фаланга на 5-ти
пръст на лявото ходило. Проведено е на ищцата двукратно оперативно лечение с
обработка на меките тъкани и закрепване на плантарното сухожилие отново към
петата, нова обработка на меките тъкани, отстраняване на увредени части от
хрущяла в областта на глезенната става в основата на големия пищял. Интензитетът
на претърпените от ищцата болки е бил най - значителен в първите часове след
травмата, след което ищцата е преживявала значителни болки в хода на лечението
и заздравяването на увредените меки тъкани - за продължителен период от време -
месеци след инцидента, като все още болките продължават поради ненастъпило
заздравяване на раните. Лечението продължава, като не може да се даде точна
прогноза докога ще продължи, тъй като е засегната целостта на тъканите на
ходилото на левия крак, поради нарушената опорна функция на крайника и
придружаващите болки, пострадалата не може да се предвижва без помощно средство
и не може да натоварва нормално крайника си - това води до нетрудоспособност за
физически труд. Към момента на изготвяне на първоначалната експертиза, има
зарастване на счупването на 5-ти пръст, а по отношение на увредените меки тъкани (кожа,
подкожие, мускули и сухожилия) на ходилото, има трайни увреждания на същите с
деформация и нарушаване на анатомичната цялост и интегритет на тъканите,
наличен е дефект на кожата. Не може да се осъществи нормално стъпване и ходене
с увредения крак, поради нарушена форма на контактната повърхност на ходилото и
болки в увредените тъкани. Ако не се възстановят увредените мускули и сухожилия
и остане деформацията на стъпалото, това ще доведе до постоянен дефект в
походката и невъзможност за нормално натоварване на крайника. След 21.11.2018
г. е настъпило влошаване в състоянието на Р.С.. През периода 12 - 22.11.2018 г.
е проведено допълнително болнично лечение в клиника за пластична хирургия на
ВМА в гр. София, където образувалата се рана на мястото на кожната пластика на
лявото ходило е обработена, изрязани са нежизнеспособните и разязвени участъци
и е поставена нова кожна пластика с площ от 50 кв. см., освен това състояние,
след проведени изследвания през месец април 2019 г. и при постъпването в
Ортопедия на болница „Тракия" - гр. Стара Загора на 17.06.2019 г., са
установени посттравматични деформации и артрозни промени в зоната на
травмираното ляво ходило (водещо състояние - халукс валгус и артрози), пречещи
при ходене. Проведено е оперативно лечение чрез отстраняване на костни
израстъци и нанасяне на мекотъканни и костни корекции по хода на 1-ва и 2-ра
ходилна кости, в основата на палеца, поставена е метална остео*теза с
„К"-игла по оста на палеца. След 22.11.2018 г. здравословното състояние на
ищцата Р.С. е динамично - започва подобрение след проведената нова кожна
пластика - кожният дефект по вътрешната повърхност на ходилото започва да
заздравява. Прогресиращото изкривяване, деформация на ходилото са частично
коригирани чрез операция на 18.06.2019 г. по хода на 1-ва и 2-ра ходилни кости
на левия крак и метална остео*теза, като лечението продължава. Прогнозата след
оперативните корекции е по – добра, относно намалената костна деформация и
подобреното стъпване на крайника, по
отношение на увредените меки тъкани - не може да се даде прогноза за подобрение.
Подвижността на ходилния свод и пръстите на крака не може да се възстанови без
допълнителни пластични операции, за успеха на които не може да се даде прогноза.
След 22.11.2018 г. ищцата продължава да търпи болки и страдания, като това е
свързано, от една страна, с продължителния процес на зарастване на кожния
дефект, както и деформациите на меките тъкани и на
костната структура, а също и посттравматичните артрозни промени. След проведената
последна операция болките са усилени в ранния следоперативен период, предстои
възстановяване и последващо премахване на металната остео*теза, процес на ново
раздвижване, също съпроводен с болки. При изследване от вещото лице по съдебно – психологическата експертиза, се
установи, че ищцата преди трудовата злополука е била човек, който се справя с
проблематиката /лична и професионална/, била е основна помагаща фигура както за
възрастните си и болни родители, така и за израсналите си деца, спечелила е
значима литературна награда. След злополуката, при ищцата са налице стеснен
кръг на ценности и интереси и понижени възможности за социално функциониране. При
ищцата са налице симптоми на посттравматично стресово разстройство, емоционални
затруднения с преживяване на дълбока тъга и спотаен гняв, ограничения в социалното
общуване, повишена тревожност и депресивност, разстройство на съня и променена
самооценка. При ищцата за в бъдеще са необходими подходяща психотерапия и по
преценка на специалист – медикаменти, като посочената болестна симптоматика
отзвучава при отделните хора за различен период от време - от месеци до няколко
години. От заключенията на вещите лица по събраните съдебно – медицински и
съдебно – психологическата експертизи, е видно че описаните по – горе и приети
за причинени увреждания на ищцата са резултат от настъпилото произшествие от 21.02.2018 г., поради което
съдът приема наличие и на причинна връзка между уврежданията на ищцата и злополуката.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие, в
конкретният случай причинено от деянието извършено от *я на ответника - свидетеля
Ц.С.К.. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но това
не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато ако при мисловното
му изключване, вреда не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният
резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между
поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Конкретно по
делото, ако деянието извършено от *я на ответника - свидетеля Ц.С.К. не бе
причинило, описаните в медицинската документация и в заключенията на вещото
лице по съдебно – медицинските експертизи травми на ищцата, не би се наложило
на последната да търпи всички физически и психически увреждания, описани по –
горе при посочване на вредите, които съдът приема за причинени на ищцата. Не се
установиха по делото други възможни причинители, на процесните вреди у ищцата,
поради което е налице причинна връзка.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се
установиха предпоставките за частично уважаване на предявеният иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Установи се наличие на съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата. Грубата небрежност, като предпоставка за наличие на съпричиняване от ищеца по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е дефинирана в практиката на ВКС - решение № 54 от 24.03.2016 г. по гр. д. №
3804/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение и решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о.. Съгласно цитираната
практика небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението.
По делото след преценка на видеозаписа на
злополуката, заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
и показанията на свидетеля К., управлявал
електрокара, с който са причинени увреждания на ищцата се налага извод, че ищцата
внезапно е навлязла в зоната за движение на електрокарите, като водача на
електрокара е нямал техническа възможност да спре и да предотврати удара със
странично движещата се пешеходка. Това действие на ищцата следва да се приеме,
че представлява грубо нарушаване на основните правила за безопасно придвижване
на работното ѝ място, като освен това от обстоятелствата е било несъмнено
ясно, че това може да доведе до злополука, увреждаща здравето ѝ,
поради което следва да се приеме, че е извършено
при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Предвид
изложеното следва да се приеме, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпването и тежестта на телесните ѝ увреждания, което следва да бъде
взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. В конкретния
случай следва да се приеме 25 % съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно доводите на ответника за съпричиняване,
поради неносене от ищцата на осигурени от работодателя защитни обувки, в момента
на злополука съдът намира същите за неоснователни, тъй като не намират подкрепа
в събрания доказателствен материал по делото. В показанията на свидетелката И.Д., не се сочи,
конкретна дата за предоставяне на защитните обувки на ищцата, свидетелката и
другите им колеги. Свидетелката Д. заявява, че защитните обувки са от 2017 г.,
есента или лятото, като свидетелката все
още не е взела своите, тъй като не й харесват и не са
удобни, била също така от последните, които взели такива обувки, като от друга
страна работните обувки са дадени срещу подпис от работодателя. По делото
ответника не представи доказателства за предаване конкретно на ищцата на
защитни обувки срещу подпис, както твърди, че са дадени обувките свидетелката Д..
От заповед № 12 - ОБЗ/06.10.2017 г. на управителя на „Х.Б.“ ЕООД, се установи,
че от датата на заповедта е наредено носенето на защитни обувки. От показанията на свидетелката П.Г., е видно, че според същата
предпазни обувки са раздадени, или в деня на инцидента с ищцата или на
следващия ден, като след този инцидент ги повикали и им ги раздали, преди това се
чувало, че ще раздават обувките, но никой не ги раздавал. Преценката на
показанията на двете последно посочени свидетелки, заповедта за носене на
защитни обувки, видеозаписа на злополуката и останалите доказателствени
източници, налага извод за недостоверност на показанията на свидетелката Д., в
частите сочещи момента на фактическото предоставяне на обувките на ищцата, свидетелката
и останалите им колеги, като такъв извод се налага предвид на първо място вътрешната
противоречивост на показанията на Д., в тези части, доколкото същата сочи
различно време – лятото или есента на 2017 г., сочи че още не е взела своите обувки
и същевременно, че е от последните, взели обувки. На следващо място показанията
на Д., в посочените части са отчасти в противоречие със заповед № 12 -
ОБЗ/06.10.2017 г. на управителя на „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ.“ ЕООД, съгласно която
от датата на заповедта е наредено носене на защитни обувки, което налага извод,
че такива обувки със сигурност не са предоставени на ищцата през лятото на 2017
г.. На последно място показанията на Д., в посочените части са в противоречие и
с показанията на свидетелката П.Г., която ясно и конкретно сочи, че предпазни
обувки са раздадени, веднага след процесния инцидент с ищцата, като са ги
повикали и са им ги раздали, а преди това само се чувало, че ще раздават
обувките, но никой не ги раздавал. Обсъдените доказателствени източници, в
своята съвкупност налагат извод, че защитни обувки са фактически предадени на
колегите на ищцата, чак след
процесната злополука, а преди същата не са били дадени такива на ищцата, като показанията
на свидетелката Д., в частите съдържащи сведения, противоречащи на тези факти
са недостоверни и като такива не следва да се кредитират, респективно
показанията на свидетелката Ганева, които кореспондират на останалите посочени
по – горе данни по делото са достоверни, което обуславя кредитирането им. Когато
работодателят не е осигурил безопасни условия на труд не може да се приеме
наличие на груба небрежност от страна на работника /решение № 60 от 05.03.2014
г. по гр. д. № 5074/2013 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско
отделение и решение № 977 от 14.01.2010
г. по гр.д. № 298/2009 г. на IV г.о., ВКС/, поради което при установените по
делото обстоятелства, следва да се приеме, че ищцата не е съпричинила уврежданията си, поради неносене
на защитни обувки. Отделно от заключението на вещото лице по събраната
първоначална съдебно – медицинска експертиза се установи, че при наличие на
защитни обувки с метално бомбе вероятно
биха настъпили по – леки увреждания при ищцата, но без знание дали металното
бомбе ще издържи тежестта на електрокара или ще се деформира, не може да се
твърдят конкретни факти, което наред с всичко гореобсъдено, налага извод за
недоказаност по – делото от ответника на твърденията
на същия, че ищцата е съпричинила
уврежданията си, поради неносене на осигурени от работодателя защитни обувки, в
момента на злополуката.
Въз основа на ангажираните в производството
доказателства съдът приема за установено настъпването на твърдените от ищцата
неимуществени вреди, подробно описани по - горе. По отношение на размера на
дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД вр. чл. 212 КТ, настоящият състав съобразява следното: характера, вида и
броя на причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите, които
съдът приема за причинени на ищцата; продължителността и интензивността на
свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на свидетеля С.С.С.,
* на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, и от заключенията на
вещите лица по съдебно – медицинските експертизи, и по съдебно – психологическата
експертиза; вида и продължителността на проведеното лечение; заключенията на
вещите лица, в частите сочещи наличие на остатъчни явления; възрастта на
ищцата; установените преживявания на ищцата в резултат на получените увреждания
и последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента на
настъпване на увреждането. Съдът намира, че в конкретния случай не следва да съобразява,
като налично предшестващо заболяване, допълнително утежняващо, състоянието на ищцата заболяването („халукс валгус"), доколкото
в тежест на ответника, бе да установи предхождащо злополуката такова заболяване
у ищцата, като нито от медицинската документация, нито от заключенията на вещото
лице по съдебно – медицинските експертизи се установи такова и то именно на
увредения крайник на ищцата. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната
съдебна практика по сходни на процесния случаи съдът, намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата следва да бъде определено
обезщетение в размер на 30 000,00 лева. Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с възприетия процент съпричиняване, поради което дължимото обезщетение
на ищцата е в размер на 22 500,00 лева.
По всички изложени съображения съдът приема, че
предявеният от ищцата иск за сумата 80 000,00 лева е доказан и поради това
основателен, в частта за обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата
22 500,00 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 80 000,00 лева, искът е
недоказан и поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е
и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху присъдената
главница, като следва да се присъди законна лихва върху главницата, в уважената
част, от деня на увреждането – 21.02.2018 г., съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до
окончателното изплащане на сумата, а искането за присъждане на лихва върху
отхвърлената част от главницата, за обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователно следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване критериите в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
процесуалният представител на ищцата - адвокат Н.Н.Д. сумата - 824,06 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определена
съразмерно с уважената част от иска. Неоснователна е претенцията на
процесуалния представител на ищцата за присъждане на пътни разноски, тъй като
съгласно актуалната практика на ВКС (определение № 182 от 25.04.2019 г. по гр.
д. № 4315/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение №
210 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 1125/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение; определение № 51 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 2024/2016 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение) пътните разходи не са
съдебноделоводни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Неоснователно е възражението
на процесуалния представител на ищцата за неприсъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на
ответника защото същият има юрисконсулти, тъй като дори да има такива право на
ответника е да избере дали те или адвокат да го представляват, а отделно по
делото не е доказано ответника да е в трудови правоотношения с юрисконсулти. Ищцата
е направила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от страна
на ответника по делото, като с оглед предмета на делото, което съдът приема, че
не е с особено висока фактическа и правна сложност, заплатеното от ответника
възнаграждение следва да се определи като прекомерно и да се намали наполовина до
сумата 3520,50 лева, при съобразяване и на размера, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, по съразмерност направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение
и възнаграждение на вещи лица в общ размер на 2767,55 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да плати в полза на РС – Севлиево държавната такса в размер на 900,00
лева, от заплащането на която ищцата е освободена, както и направените от
бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 550,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ." ЕООД,
с ЕИК107550147, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ***,
представлявано от управителя Н. Т.П., да заплати на Р.Ю.С., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 22 500,00 лева, представляваща
обезщетение за причинените на Р.Ю.С. неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 21.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди В
ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 22 500,00 лева до пълния предявен
размер от 80 000,00 лева, ведно със законна лихва от 21.02.2018
г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Х.Б." ЕООД, с ЕИК107550147, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ***, представлявано от управителя Н.
Т.П., да заплати на адвокат Н.Н.Д. сумата 824,06 лева, представляваща
разноски.
ОСЪЖДА Р.Ю.С., с ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „Х.Б."
ЕООД, с ЕИК107550147, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ***,
представлявано от управителя Н. Т.П., разноски
по делото в общ размер на сумата 2767,55 лева.
ОСЪЖДА
„Х.Б." ЕООД, с ЕИК107550147, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ***, представлявано от управителя Н. Т.П., да заплати на РС –
Севлиево държавната такса в размер на сумата 900,00 лева, както и платени от
бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на сумата
550,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: