№ 1183
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от И. Н. И., чрез адв. Р. Д. срещу покана
за доброволно изпълнение от 26.07.2022 г., в частта относно определените разноски
разноските и Постановление от 04.08. 2022 г. на ДСИ при Районен съд – Варна по изп. дело
№ 1092/2022 г., с което са определени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
общо 400 лева полза на процесуалния представител на взискателя адв. Й. Б..
В депоизраните първоначална и допълнителна жалби длъжникът по изпълнението
сочи, че с молба от 5.7.2022 г. е възразил, че изпълнителното производство е образувано от
майката Христина В., въпреки, че детето Виктория И. И.а, родено на 25.10.2005г., е
навършило 16 години т.е. е непълнолетно лице, а съгласно чл. 28, ал.2 ГПК непълнолетните
лица извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите си.
Преди отстраняване на нередовностите от взискателя, жалбоподателят представил молби от
5,6 и 15 юли 2022 г., към които е приложил доказателства за доброволното изплащане на
задължението. Въпреки, че молбата за образуване на изпълнителното дело била поправена
на 18 юли 2022 г., липсвало редовно оформено пълномощно и договор за правна помощ от
взискателя Виктория И. И.а, поради което счита, че определените разноски са недължими. В
условията на евентуалност обосновава, че по делото не са извършвани никакви
изпълнителни действия, с оглед на което определеният размер на адвокатското
възнаграждение е прекомерен. Сочи още, че не е налице хипотезата на безплатна правна
защита, респективно липсва основание за определяне на възнаграждението в полза на адв.
Б.. По гореизложените съображения моли за отмяна на акта на съдебния изпълнител и
дължимостта на определените с него разноски.
Не е депозирано становище от взискателя Виктория И.а.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното изпълнително действие
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
1
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на
обжалване действия на съдебния изпълнител, поради което са допустими. Разгледана по
същество те са частично основателна по следните съображения:
Изпълнително дело №1092/2022г. по описа на СИС при Районен съд - Варна е било
образувано на 07.06.2022г. по молба от Х. В. В., чрез процесуален представител адв.
Биарева срещу И. Н. И., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело
№4944/2019г. по описа на Районен съд - Варна. Негов предмет е заплащането на месечна
издръжка от бащата на Виктория И. И.а, чрез нейната майка Х. В. в размер на 400 лева
месечно.
На 17.06.2022г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника за
изпълнение на задължения с настъпил платеж, а именно: главница в размер на 3200 лева,
751.78 лева – лихви, както и за заплащане на периодичните задължения за издръжка за
бъдещ период в размер на 400 лева месечно, считано от 02.07.2022 г. Определени са и
разноски в полза на ВРС на стойност 451.37 лева, както и 500 лева адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя.
След получаване на ПДИ длъжникът е депозирал молба от 05.07.2022г. , с която е
възразил, че изп. дело е образувано от лице без представителна власт, тъй като детето е
навършило 16 години и съгласно чл.28 ал.2 от ГПК непълнолетните лица извършват
съдопроизводствени действия лично със съгласието на родителите си. Представено е
доказателство за частично изпълнение на задължението, чрез внасяне на дължимите
периодични задължения за м. юни и юли 2022 г. в размер на 800 лева.
Съдебният изпълнител е констатирал нередовността на процесуалното действие -
молба за образуване на изпълнителното производство, като с разпореждане от 08.07.2022 г. е
дал указания до Христина В. да представи молба от името на детето с нейно съгласие.
Междувременно с нова молба от 06.07.2022 г. И. И. е представил доказателства за
заплащане на сумата от 3560 лева, съставляваща дължими издръжки, ведно с лихва за
забрава за периода декември 2019 г.-април 2022 г.
На 15.07.2022 г. длъжникът е депозирал молба от 15.07.2022 г., с която е предявил
искане за прекратяване на изпълнителното производство поради изпълнение на паричното
притезание в цялост, представяйки и платежно нареждане за заплащане на сумата от 53
лева, представляваща мораторна лихва за забава в размер на законната за периода от
05.12.2019 г. до 05.07.2022г.
В изпълнение на дадените от ДСИ указания взискателят Виктория И.а е депозирала
със съгласието на своята майка Христина В. молба от 18.07.2022 г. и 04.08.2022 г., с които
съответно е представила молба за образуване на изпълнителното производство, както и
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с адв. Б., и трите подадени от нейно
име, със съгласието на законния представител. С оглед гореизложеното са неоснователни
възраженията на жалбоподателя за липса на надлежно оформено пълномощно и договор за
правна защита с адвоката.
След отстраняване на нередовността и с оглед заплащане на дължимите суми в срока
за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е изпратил нова ПДИ от 20.07.2022 г., в
която размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателят е редуциран, а таксата по чл. 53 от ТДТ по ГПК е изключена от дължимите
суми, по силата на ал. 2 от цитираната разпоредба.
Въз основа на релевирано от длъжника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ДСИ се е произнесъл с постановление от 04.08.2022г., което намален
адвокатския хонорар от 500 лева на 400 лева, и е определено изплащането му в полза на адв.
2
Й. Б..
Депозирано е ново възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е оставено без
разглеждане.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че възраженията на
жалбоподателя, че изпълнителното производство е образувано от името на нелигитимирана
страна е основателно, но същото по същността си не е годно да обуслови недължимост на
разноските в полза на действителния взискател. Това е така, защото в рамките на
предоставения от съдебния изпълнител срок, материално и процесуално легитимираната
страна Виктория И. И.а е депозирала молба от свое име със съгласието на своята майка и
законен представител Х. В.. Отстраняването на нередовностите ги е санирало с обратно
действие, тъй като по арг. от чл. 129, ал. 5 от ГПК поправената молба се смята за редовна от
деня на подаването ѝ.
Доколкото длъжникът е изпаднал в забава преди образуване на исковото
производство и с неизпълнение на съдебно установеното си задължение е станал причина за
пристъпване към принудително събиране на дължимата издръжка, същият на общото
основание на чл. 79 от ЗЗД е задължен за сторените разноски по изпълнителното дело.
Извършването на последните е доказано с представеният договор за правна помощ и
съдействие, в който им изрично е записано изявлението на страните, че сумата от 500 лева е
получена на ръка от адвоката, поради което в тази част документът представлява разписка за
действителното ѝ заплащане.
По отношение на размера на определеното адвокатско възнаграждение следва да се
посочи, че за да бъде допуснато претендираното намаляване, анализът на разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на
първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за
неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя
характер) е пречка съдът или съдебният изпълнител да присъди по-нисък размер от
заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно,
защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5
ГПК.
Съдът намира изложените във възражението и в настоящата жалба оспорвания за
неоснователни, тъй като макар действително изпълнителното дело да не се отличава с
висока фактическа и правна сложност, респективно извършените по него действия също не
са комплицирани, то минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е
нормативноустановен и съдът не е оправомощен да го намалява до по-ниска стойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. на ВАдвС
минималният размер на адвокатският хонорар, дължим за образуване на изпълнително дело
е 200 лева, а за процесуално представителство защита и съдействие на страните и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева е в размер
на още 200 лева, а за суми над посочената ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2- 7 от наредбата. По изпълнителното дело са приложени доказателства за заплащане на
суми в общ размер на 4713 лева, поради което приложение намира чл. 10, т. 3 от наредбата,
като минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислен съобразно
приложиматата правна норма възлиза на 479.96 лева, т.е. същият е по-висок от определения
от ДСИ.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че не са налице основания за
допълнително редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
3
под законоустановения минимум. Не е подадена и жалба от насрещната страна, като само
поради този факт е недопустимо увеличението му до посочения минимален размер от 479.97
лева. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че с обжалваното постановление
от 04.08.2022 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по отношение на възражението на
длъжника за прекомерност на разноските, редуцирайки същите, като по този начин
определените с ПДИ разноски са изменени, респективно не са налице основания за
обжалване на вече намаления от съдебния изпълнител адвокатски хонорар. На обжалване
подлежи само изменения по реда на чл. 248 от ГПК с постановлението последващ размер на
разноските, като жалбата е лишена от предмет в частта относно предходния отменен размер,
обективиран в поканата за доброволно изпълнение.
От друга страна обаче, с обжалваното постановление е определено изплащане на
възнаграждението в полза на адв. Б., а от приложеният договор за правна защита е видно, че
се сумата се претендира като извършени разноски за заплатен от взискателя хонорар.
Горното обуславя извод, че не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, единствено
при наличието на които адвокатското възнаграждение може да бъде присъдено в полза на
адвоката, респективно същото се следва да страната, извършила разходът.
Предвид изложеното постановлението подлежи на отмяна единствено в частта, с
която е определено адвокатското възнаграждение да бъде изплатено в полза на
процесуалния представител на взискателя, като същото следва да бъде заплатена в полза на
взискателя Виктория И.а, чрез нейната майка и законен представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 04.08. 2022 г. на ДСИ при Районен съд – Варна по изп.
дело № 1092/2022 г., в частта, с която е определено разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 400 лева да бъдат изплатени в полза на процесуалния
представител на взискателя адв. Й. Б., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 400 лева да
бъдат изплатени в полза на Виктория И. И.а, чрез нейната майка и законен представител
Христина В. В., чрез ДСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Н. И., чрез адв. Р. Д. срещу разноските,
определени с ПДИ от 26.07.2022 г и Постановление от 04.08. 2022 г. на ДСИ при Районен
съд – Варна по изп. дело № 1092/2022 г. по описа на СИС при ВРС в останалите ѝ части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4