Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260758
гр.
Пловдив, 28.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 28.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4237/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Делото е образувано е по жалба на
Д.Е.Х. против Наказателно постановление № 36-0000316/02.07.2020г., издадено от и.д. директор на РД
"АА" - Пловдив, с което му е наложена глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ и глоба
2000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6,
ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11 на МРРБ.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
След като се запозна с
материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Наказателно
постановление 36-0000316/02.07.2020г. е издадено от и.д. директор на
РД "АА" - Пловдив против Д.Е.Х. за това, че на 16.06.2020г. около
14,15 ч. на главен път III – 375 на кръстовището за с. Златитрап и с. Оризари, водачът управлява
товарен автомобил МАН ТГС 33.360 ББ с рег. № ****от категория N3, като извършва превоз за
собствена сметка на баластра, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г.
със заверено копие №115163001339 за международен автомобилен превоз на товари,
валидно до 10.05.2026г. – ясно обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“,
като извършва следните нарушения:
1. В момента на проверката, водачът
е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът.
2. Максимално допустимата маса на
МПС надхвърля максимално допустимата, определена в чл. 6, т. 6, б. „б“ от
Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2011г. – 26 000 кг., в момента на
проверката, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г. Тегленото
полуремарке бруто е 30 600 кг. – претоварването е с 20%.
Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № 274861 от 16.06.2020г.,
издаден от А.С.И.,***, съгласно който било констатирано, че на 16.06.2020г. около
14,15 ч. на главен път III – 375 на кръстовището за с. Златитрап и с. Оризари, водачът управлява
товарен автомобил МАН ТГС 33.360 ББ с рег. № ****от категория N3, като извършва превоз за
собствена сметка на баластра, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г.
със заверено копие №115163001339 за международен автомобилен превоз на товари,
валидно до 10.05.2026г. – ясно обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“,
като извършва следните нарушения:
1. В момента на проверката, водачът
е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът.
2. Максимално допустимата маса на
МПС надхвърля максимално допустимата, определена в чл. 6, т. 6, б. „б“ от
Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2011г. – 25 000 кг., в момента на
проверката, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г., теглото на МПС бруто
е 30 600 кг. – претоварването е с 20%.
Съдът намира, че така описаната в
АУАН фактическа обстановка е действително осъществилата се. Същата се подкрепя
от представеното по делото писмено доказателство – кантарна бележка
№ 21950 от 16.06.2020г., видно от която МПС с рег. номер ****е било към
момента на проверката с бруто маса 30 600 кг. Жалбоподателят е подписал в
акта, че няма възражения към така описаното като факти от актосъставителя. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично признава
всички факти, заявява, че не желае разпита на актосъставителя и възраженията му
са свързани единствено по отношение на наличието на съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Следва да се посочи и че признания
на фактите от страна на жалбоподателя се съдържат и в подадената от него жалба,
както и че същите се подкрепят от писменото доказателство – кантарна бележка
№ 21950 от 16.06.2020г. В тази насока и съдът намери, че доказателствената
съвкупност в достатъчна степен разкрива обективната истина, за да не е
необходимо да бъде извършван разпит на актосъставителя в хода на
производството.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената
по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. се установява
компетентността на административно наказващия орган. Компетентността на актосъставителя произтича
директно от законовите разпоредби на чл. 91 и 92 ЗАвтП.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.06.2020г., а НП - на 02.07.2020г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Относно нарушението на чл. 18, т.
4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ:
В АУАН и в НП изпълнителното
деяние на нарушителя е описано по следния начин: в момента на проверката,
водачът е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се
извършва превозът.
Като нарушена разпоредба е
посочена чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, съгласно
която при извършване на превози на товари за собствена сметка, водачът
представя при поискване от контролните органи заповед на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, в която се посочват
датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът
на движение, както и видът на товара.
Видно както от описанието на
твърдяното нарушение в текстовата част на АУАН и НП, така и в описаната като
нарушена норма, изпълнителното деяние може да бъде извършено само чрез
бездействие на нарушителя, като бездействието му трябва да бъде предшествано от
извършвана проверка, при която да се изискат нормативно определени документи и
водачът да не представи същите. Така съставът на чл. 18, т. 4 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008г., който е и посоченият като нарушен от АНО, включва
следните елементи:
1. Извършване на превоз на товари за
собствена сметка от водач;
2. При извършване на превоза на товари
от водача, контролен орган да извърши проверка;
3. Контролният орган да поиска от
водача да му представи определен документ (в случая заповед на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка за извършва превозът)
4. Водачът да не представи този
документ след поискването.
В случай, че бъдат осъществени
всички тези съставомерни факти, то и административнонаказателната отговорност
на водача ще следва да бъде ангажирана. Видно от описанието на нарушението,
санкцията за същото би следвало да се наложи на основание чл. 93, ал. 2 от
ЗАвПр. Съгласно тази санкционна норма, предвиденото в разпоредбата наказание
глоба се налага на водач на моторно превозно средство,
който извършва превоз за собствена сметка на товари и не представи в момента на
проверката документ, който се изисква от подзаконовите нормативни актове по
прилагането на ЗАвПр.
В случая санкцията на водача е
била наложена на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Съгласно този текст, водач
на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на
товари без издаден документ, който се изисква от подзаконовите нормативни
актове по прилагането на ЗАвПр, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение. За да е налице ангажиране на административно-наказателната
отговорност по този текст, следва административнонаказателният орган да
установи следните обстоятелства:
1. Извършване на превоз за собствена
сметка на товари от водач;
2. Извършването да се осъществява
без издаден определен документ;
3. Този документ да се изисква за
извършване на превоз за собствена сметка на товари от подзаконовите нормативни
актове по прилагането на ЗАвПр (или от други подробно посочени източници на
право).
Така видно от изложеното е, че се
касае за различни нарушения, за които законодателят е предвидил различни
санкции в зависимост от тяхната обществена опасност. Разликата между чл. 91,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр е, че при алинея първа водачът следва да извършва
превоза без въобще да му е бил издаден съответният документ, а при алинея втора
водачът следва да не притежава документа в момента на извършване на проверката
и да не може да го представи на контролния орган. Тези факти определят и
предмета на доказване в административно-наказателното производство, като за
налагане на санкция по ал. 1 предметът на доказване за АНО е по-широк.
В конкретния случай, при така изписаното текстово
като нарушение и при така дадената му правна квалификация, настоящият състав
намира, че се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителя, която следва да се санкционира по ал. 2 на чл. 91 от ЗАвПр. На
първо място, текстово е изписано, че водачът е без заповед на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, в момента на
проверката. От административнонаказващият орган не се твърди изначално
такъв документ да не е бил издаван и превозът да се осъществява без наличието
му, а се твърди същият в момента на проверката да не е притежаван от водача. На
второ място, правната квалификация на извършеното нарушение от водача е
посочено като такова по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г.,
която предвижда именно като дължимо поведение на водача да представи при
поискване определен документ. Изпълнителното деяние на посоченото от
административнонаказващият орган нарушение се припокрива с хипотезата на
санкционната разпоредба на чл. 91, ал. 2 от ЗАвПр, поради което именно по този
текст е следвало да бъде наложена съответната санкция.
Следва да се отбележи, че в
становището си по делото, на л. 16 от съдебното производство, въззиваемата
страна сочи, че при извършената проверка безспорно жалбоподателят не е
представил заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, а такава не е представена и по-късно, в хода на административнонаказателното
производство. Действително няма данни жалбоподателят да е представял такава
заповед пред АНО, но при така повдигнатото му обвинение за извършено
административно нарушение с АУАН-а той не е имал задължение да представя
съответния документ на по-късен етап в производството, тъй като не е било
твърдяно такъв документ да не е бил издаван. Напротив, нарушителят е признал
описаните в АУАН факти, като е признал същите и в съдебното производство, но
при тези факти и тази правна квалификация правилно сочи, че е следвало да му
бъде наложено наказание по друга санкционна разпоредба и с друг размер. За да
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя съгласно
санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, АНО е следвало при
условията на пълно и главно доказване да докаже, че съответният документ
изначално не е бил издаван и превозът е бил осъществен без такъв документ и да
предяви такова обвинение на нарушителя. В случая не е било сторено нито едното,
нито другото. Нещо повече – сочи се, че водачът е без заповед на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, но не се сочи нито кой
е управляващият юридическото лице, нито кое е юридическото лице, което е
извършило превоза. Тези обстоятелства са останали и недоказани в хода на
производството. Този дефицит от фактическа и доказателствена страна в
наказателното постановление не позволява на нарушителя въобще да разбере, че
следва да представи преди АНО какъвто и да е документ, камо ли конкретен такъв,
за да не бъде ангажирана отговорността му по посочената в НП санкционна
разпоредба.
С оглед и на разликата в размера
на предвидените за всяко от двете отделни нарушения наказания, констатираното
несъответствие съставлява и неправилно приложение на закона, което налага
отмяната на наказателното постановление. В този смисъл е и съдебната практика,
която се споделя от настоящия състав – Решение
№ 1332 от 06.06.2012 г. по к.а.н.д. № 680/2012 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1363 от 14.06.2013
г. по к.а.н.д. № 737/2013 г. на Административен съд – Пловдив, в което се
приема, че е невъзможно с едно деяние да бъде извършено нарушение с правна
квалификация чл. 18, т. 4 от Наредба № 8 от 27.06.2008 г., за което санкцията
да бъде определена по реда на чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвП; Решение № 416 от 16.03.2017 г. по к.а.н.д. № 3052/2016 г. на
Административен съд – Пловдив, което изследва същия въпрос, но по повод
непредставянето при проверката на друг от документите по чл. 18 от Наредба № 8
от 27.06.2008 г.; Решение от 18.04.2011 г. по к.а.н.д. № 110/2011 г. на Административен - съд
Пловдив; Решение № 2781 от 18.12.2012 г.
по к.а.н.д. № 2841/2012 г. на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че в Решение № 2215 от 13.12.2017 г. по к.а.н.д. № 2599/2017 г.
на Административен съд – Пловдив се приема, че правилната правна квалификация
на деяния като процесното изисква изрично препращане и към законовия текст, въз
основа на който се издава наредбата. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП
предвижда административнонаказателна отговорност за извършване на превоз без
редовно издадени документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В тази връзка Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ съгласно § единствен от заключителните разпоредби към
Наредбата се издава на основание чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП. Чл. 18 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. е от подзаконов нормативен порядък и прякото й приложение
като нарушена разпоредба е допустимо единствено ако с деянието не е нарушена
разпоредба от по-висок ранг. В Закона за автомобилните превози не съществува
разпоредба, аналогична или идентична по съдържание на правилото по чл. 18, т. 4
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., но самата Наредба е издадена на основание
чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП. Съгласно чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП превоз на пътници и
товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или
юридически лица при условия и по ред, определен с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Следователно нормата на
чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. намира приложение в случаи като
настоящия тъкмо заради препращането към нея от разпоредбата на чл. 12б, ал. 1
от ЗАвП. В цитираното по-горе решение се посочва, че правилната квалификация на
деяния като настоящото следвало да бъде по чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП във връзка с
чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. Приема се и че поради
незавършения процес на правно квалифициране на нарушението изискването на чл.
42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН актът и постановлението да съдържат
посочване на нарушените с деянието законни разпоредби е останало неизпълнено,
което е довело до ограничаване правото на нарушителя да узнае конкретните
нормативни регулации, които се твърди да е нарушил с деянието, за да организира
своевременна и адекватна защита срещу административното обвинение.
Въз основа на гореизложеното,
настоящият състав намира, че е налице несъответствие между правната
квалификация на посоченото административно нарушение и санкционната норма,
която е била приложена от административнонаказващият орган, поради което и
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени в тази му част.
Относно нарушението на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба
№ 11 на МРРБ:
Чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Конкретно предложение 2,
посочено в АУАН и НП на тази норма, визира правилата за масата на движещите се
по пътя ППС. Нормата е бланкетна, като препраща към специални правила, които
следва да се уредят от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Тези правила са уредени в чл. 6 от Наредба № 11 от 03.07.2011г на МРРБ.
Същите съдържат различна максимално допустима маса на превозни средства в
зависимост от различни обстоятелства – дали се касае за ППС, което е част от
състав от ППС, дали процесното ППС е съставно, колко оси има същото и др.
В случая нито в АУАН, нито в НП е
описано за какво ППС става дума. В
АУАН е описано единствено, че водачът е управлявал товарен автомобил и че
максимално допустимата маса на МПС надхвърля максимално допустимата, определена
в чл. 6, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2011г на МРРБ, като при
изписването на тази маса е видно, че е била налице поправка в акта и е било
записано 26 000 км – наличието на поправка е видно и от представеното от
жалбоподателя копие на АУАН – л. 3 от съдебното производство. Така на първо
място посочената норма от актосъставителя не съществува, тъй като в чл. 6 от
Наредбата се съдържат алинеи. Вероятно се касае за техническа грешка, доколкото
нито една от другите алинеи на чл. 6 не съдържа точки (респ. букви). Въпреки
това не става ясно откъде актосъставителят приема, че именно това е приложимата
норма, тъй като няма описание на конкретното ППС. По този начин се нарушава
правото на защита на жалбоподателя, който при съставянето на акта не узнава
какви са фактите, срещу които трябва да се защитава. Така например, ако
актосъставителят беше приел и записал в акта, че се касае за МПС с три оси,
нарушителят би имал възможност да оспори тази констатация, като посочи, че
процесното МПС е с четири оси с две управляеми оси, чиято максимално допустима
маса надвишава измерената от контролните органи. Нещо повече – при липса на
такива констатации в акта, за съдът е невъзможно да извърши преценка дали е
приложена правилната административно-наказателна норма, респ. дали въобще е
извършено административно нарушение, без да се установи какво е представлявало
процесното ППС.
В хода на
административнонаказателното производство е бил направен опит това нарушение да
бъде санирано. С доклад на актосъставителя И. е било описано, че при съставяне
на АУАН-а е било пропуснато да се опише в текстовата част, че товарният
автомобил е с три оси и да се допълни нарушената разпоредба по това нарушение
със съответната бланкетна норма. Настоящият състав е на мнение, че в конкретния
случай запълването на бланкета може да се извърши и по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото актосъставителят е описал цифрово нарушената норма (макар и с
техническа грешка) в обстоятелствената част, т.е. по този начин не е било
нарушено правото на жалбоподателя да разбере цифровото изписване на конкретно
нарушение, което му се вменява във вина и този пропуск може да бъде саниран от
административно-наказващият орган при издаване на НП. Съдът намира обаче, че не
така стоят нещата при изписването на елементите от фактическия състав на
твърдяното нарушение. При така описаното
в конкретния случай нарушение съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
съгласно които сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на
нарушението.
Безспорно
е, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е актът в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и
право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически
признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението,
както и конкретни фактически действия, с които е
причинен противоправният резултат).
В тази връзка в
теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания
за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат
за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път
да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на
дееца. В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения,
които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени,
доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва.
Съотнесено към конкретния случай,
доколкото пропускът да се опише, че процесното МПС е с три оси е факт, който е
елемент от състава на нарушението и определящ за това дали въобще е извършено
нарушение, същият факт следва да бъде надлежно предявен на нарушителя още при
съставянето на акта и не може да бъде преодолян от административнонаказващият
орган при съставянето на НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по този
факт нарушителят въобще не се е защитавал, респ. не е имал възможност да подаде
възражение в 3-дневния срок от връчването на акта.
В конкретния случай съдът констатира дори, че
този пропуск не е бил саниран при издаването на наказателното постановление. И
в обжалвания акт, както и в АУАН-а, не е било описано за какво ППС въобще става
въпрос – състав на ППС, с колко оси е МПС и т.н. Нещо повече – в НП е прието от
фактическа страна, че тегленото полуремарке бруто е 30 600 кг., докато
актосъставителят е описал, че теглото на МПС бруто е 30 600 кг. Съгласно §
6, т. 18 от ДР на ЗДвП "Полуремарке" е пътно превозно средство, което
се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху
моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на
неговия товар се носи от моторното превозно средство. Съгласно § 1, т. 5 от ДР
на Наредба № 11 на МРРБ "полуремарке" е ППС, конструирано и
оборудвано за превоз на товари, предназначено да бъде свързано с моторно
превозно средство по такъв начин, че част от него е разположена върху моторното
превозно средство и голяма част от неговата маса и от масата на товара се поема
от моторното превозно средство. Така на първо място административнонаказващият
орган е приел други факти от актосъставителя, които не са били предявявани на
нарушителя. Актосъставителят въобще не е описвал, че процесното ППС е
полуремарке, каквото е прието от АНО. Нещо повече, съгласно цитираните норми от
допълнителните разпоредби, полуремаркето представлява ППС, което е част от
състава от ППС, поради което при него въобще не е приложима посочената като
нарушена норма на Наредба № 11 на МРРБ. Налице е несъответствие между
описаното в текстовата част твърдяно нарушение и твърдяната като нарушена норма
на закона.
Въз основа на всичко гореизложено
съдът намира, че са налице съществени процесуални нарушения при описанието в
АУАН и НП на твърдяното от органа за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба
№ 11 на МРРБ, като същите са ограничили правото на защита на
жалбоподателя, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му
част.
С оглед на всичко изложено,
следва обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би
имал жалбоподателят. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, по който е посочено, че е било договорено възнаграждение между
жалбоподателя и негов процесуален представител-адвокат в размер на 1000 лв.
Няма в договора направена уговорка за начина и срока на плащане на сумата. В
договора не е записано, сумата от 1000 лв. да е била заплащана. Няма направено
отбелязване дали посочената сума е заплатена в брой или по сметка. Поради тази
причина е невъзможно да се установи по какъв начин е била заплатена сумата и
дали същата въобще е била заплатена. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012
от 06.11.2013г. ВКС,
ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. Доколкото в
договора за правна помощ не е отразено заплащането да е сторено в брой, то и
съгласно постановките на тълкувателното решение, с аргумент за противното, той
няма характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила
адвокатско възнаграждение. Не са представени и други доказателства за
заплащането на адвокатския хонорар, включително по банков път. С оглед на
горното, настоящият състав намира, че не са представени доказателства за
сторени разноски, поради което и такива не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000316/02.07.2020г., издадено от и.д. директор на РД
"АА" - Пловдив, с което на Д.Е.Х., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ и глоба 2000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2
от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11 на МРРБ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.