О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 27.11.2018                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                     Първи граждански състав

На 27 ноември                                                              Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5046 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на Б.К.В. против С.Д.Г.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото  е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се даде възможност на ищцата да води за разпит двама свидетели, както и да се назначи съдебно техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА като доказателства по делото заверени ксерокопия на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №136 том I дело № 210/ 1975г. на Старозагорски нотариус; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186/ 1975г. на Старозагорски нотариус; Решение №116 от 25.05.1992г. по гр.д. № 2010/1991г. по описа на СтРС; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот чрез поето задължение за гледане № 159 дело №3666/1992г. на Нотариус при СтРС; Нотариален акт за покупко-продажба на недв.имот по ЗУПГМЖСВ №90 дело №58/2009г. по описа на Нотариус рег.№388 в Нот.камара; Нотариален акт за собственост на недв.имот №9 том №IV рег.№2051/2012г. по описа на Нотариус рег.№ 308; Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недв.имот №78 том IV дело №236/2012г на Нотариус рег.№ 308; Приходна квитанция №57570/14.12.1971г. на ОбНС село Сулица; Удостоверение за наследници №56/04.10.2018г. , издадено от с.Ново село, община Стара Загора; Скица №1987/12.09.2018г. по описа на Община Ст.Загора; Скица №4753/06.11.1992г. на ОбВС Ст.Загора; Скица №3878/27.10.2009г. на Община Ст.Загора; Скица №4719/30.11.2011г. на община Ст.Загора; Скица № 717/09.04.2012г. на Община Ст.Загора; Скица № 1856/25.07.2016г. на Община Ст.Загора; Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот II-100 в кв.22 по плана на с.Ново село ведно с координати и трасировачен план, Строително разрешение №284 от 12.05.1980г. на Община Ст.Загора; Строително разрешение №21/27.06.1973г. на Община Ст.Загора; Удостоверение за данъчна оценка № Д0011219БЦ/01.10.2018г. на Община Ст.Загора; Постановление от 13.07.2016г. на РП-Ст.Загора; Постановление за отказ да се образува ДП от 10.08.2016г. на РП- Стара Загора; Постановление от 18.10.2016г. на ОП - Ст.Загора, удостоверение за данъчна оценка ДО013047БЗ/14.11.2018г.

           ДАВА възможност на ищцата да води за разпит двама свидетели.

           НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Г.И.Р.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищеца, в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд.

           ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 08.01.2019 г. от 11,00 ч., за която дата да се призоват страните  и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Б.К.В. против С.Д.Г.. Ищцата твърди в исковата си молба, че е едноличен собственик на следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в село Ново село, община Стара Загора, с площ /по документи за собственост/ от 1190 кв.м. /хиляда сто и деветдесет квадратни метра/, в това число придаваемо от дере 100 кв.м. /сто квадратни метра/, представляващо УПИ II-100 /втори за планоснимачен номер сто/, в квартал 22, по ПУП-план за регулация, утвърден със заповед №9914/15.11.1945г. на Община Стара Загора, при граници: от североизток - дере; от северозапад - УПИ 1-100; от югозапад - улица с о.т. 42, 45а, 44 и 46, ЗАЕДНО с построената в него в северозападната му част жилищна сграда със застроена площ от 37 кв.м., заедно с мазе от 15 кв.м., видно от удостоверение за данъчна оценка № Д0011219ВЦ/01.10.2018г. по описа на Отдел „Приходи" при Община Стара Загора, който имот съгласно Скица №1987/12.09.2018г. на Община Стара Загора представлява празно дворно място с площ от 1223 кв.м. /хиляда двеста двадесет и три квадратни метра/ в това число придаваеми от дере 97 кв.м., придаваеми от ПИ №98 - 4 кв.м., придаваеми от улица - 4 кв.м., който имот е урегулиран в поземлен имот - УПИ И-100 /втори за планоснимачен номер сто/, в квартал 22 по ПУП, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945г. на Община Стара Загора, при граници на имота: от североизток - дере; от северозапад - УПИ 1-100; от югозапад - улица с о.т. 42, 45а, 44 и 46. Гореописаният имот бил придобит от ищцата на основание наследствено правоприемство и разпоредителни сделки, както следва: С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 136 том I, дело №210/1975г. на СтРС, К.В.П.- баща на починалия й съпруг бил признат за собственик върху 3 недвижими имота, единият от които /по т.2 от нот.акт/ било процесното дворно място от 1150 кв.м., находящо се в с.Ново село, съставляващо имот пл.№ 100 - кадастралната основа на парцела II-100, в кв.22 по плана на същото село. С нотариален акт № 186, том XVII, дело №6464/1975г. К.В.П., действащ със съгласието на съпругата си Р.З.П.дарил на единия от синовете си - З.К.В. 1/2 ид.част от процесния недвижим имот, а именно празно дворно място с площ от 1150 кв.м., находящо се в с.Ново село, община Ст.Загора, съставляващо кадастралната основа на парцела II-100 в кв.22 по плана на селото. На 25.01.1991г. К.В.П.починал и оставил за свои наследници преживялата си съпруга Р.Р.З.П.и тримата си сина - В.К.В., С.К.В. и З.К.В.. С Решение №116/25.05.1992г., постановено по гр.д. № 2010/1991г. по описа на Старозагорски районен съд, в резултат на извършена делба между наследниците на починалия К.В.П.по отношение на имуществото на последния, в общ дял на Р.З.П., З.К.В. и Б.К.В. бил поставен гореописания имот - дворно място от 1190 кв.м. заедно с постройките в него, находящо се в с.Ново село, представляващо парцела II-100 в кв.22 по плана на селото, при граници: улица, река и имот на С.В.. Дяловете на останалите съделители били уравнени парично. С нот.акт №156 том XII дело №3666/ 1992г. по описа на Нотариус при СтРС, Р.З.П.прехвърлила правото на собственост върху собствената си идеална част от процесния имот на сина си З.К.В. срещу задължение за издръжка и гледане, а именно: 1/3 ид.част от дворното място, находящо се в с.Ново село, цялото от 1150 кв.м., урегулирано в парцела II-100 в кв.22 по плана на селото, който парцел бил с неуредени регулационни отношения до размера на 1190 кв.м., при описани в същия нот.акт граници на имота. В резултат на извършена покупко-продажба на идеални части от недвижим имот по закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, за която е издаден нотариален акт №90 том I, дело №58/2009г. по описа на Нотариус рег.№388 на Нот.камара, Р.З.В. /дъщеря на ищцата/ продала на ищцата собствената си 1/4 ид.част от процесния недвижим имот, в резултат на което последната била единствен собственик върху същия. Ответникът С.Д.Г. бил собственик на дворно място, находящо се в с.Ново село, община Ст.Загора с площ от 1077 кв.м., представляващ УПИ I-100/първи за планоснимачен номер сто/ в кв.22 по ПУП на същото село, за което бил издаден нотариален акт от 2011г., а в последствие и други документи за собственост. По данни на ищцата ответникът придобил този имот от един от синовете на К.В.П., а именно от С.К.В., който му прехвърлил дворно място с площ от 740 кв.м., представляващо УПИ І-100 в кв.22 по плана на с.Ново село. Впоследствие ответникът се легитимирал като собственик на имот с площ от 788 кв.м., а към момента с площ от 1125 кв.м. През 1971г. към имота на тогавашния му собственик К.В.П.- парцел І-100 в кв.22 по плана на с.Ново село, съобразно действащия към тази година дворищно-регулационен план, било предвидено придаване на част от общинско място с площ от 310 кв.м. - от улица. С писмо през 1971г. К.В.П.бил поканен от ОбНС с.Сулица да внесе дължимата сума за придаваемата към имота му, представляващ УПИ І-100 в кв.22, част от 310 кв. м. На 14.12.1971г. същият внесъл сумата от 310 лв., представляваща дължимата стойност на придаваемото общинско място от 310 кв.м., за което му била издадена приходна квитанция № 57570/14.12.1971 г. След придобиване собствеността на УПИ І-100 в кв.22 по плана на с.Ново село от ответника, същият предприел процедура за повторно закупуване на същата гореописана придаваема част от 310 кв.м./записана като 345 кв.м./ от общински имот, с оглед на което Община Ст.Загора издала скица № 4719/30.11.2011г. с погрешни отбелязвания. След представяне на гореописаната приходна квитанция за закупуването на придаваемата част от 310 кв.м. от К.В.П., Община Стара Загора през 2012г. издала скица за имота на ответника с верни означения за придаваемите части. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 9 том IV дело № 184/2012г. по описа на Нотариус рег.№ 308 /поправен с нот.акт №78 том IV дело № 236/2012г. по описа на същия нотариус/, наследниците на К.В.П.били признати са собственици по наследство и давност върху следния недвижим имот -311/1125 кв.м. ид.части от УПИ дворно място, находящо се в с.Ново село, с площ на имота от 1125 кв.м., съставляващо УПИ I- 100 в кв.22 по действащия план на селото, при граници: от трите страни улица и УПИ II-100. Впоследствие собствениците на тази част продали на С.Г. правото на собственост върху същата. За с.Ново село, община Ст.Загора през 1945г. бил одобрен и приложен регулационен план въз основа на изработен кадастрален план. С влезлият в сила ПУП, одобрен със заповед № 9914/19.11.1945г. процесните имоти на страните били урегулирани в УПИ II-100 и УПИ І-100 в кв.22 по плана на същото село. Твърди, че този план не бил променян във времето и действал и към момента, поради което нямало придавани части между двата съседни имота. Именно при действието на този план всяка от страните била придобила права върху имотите чрез описаните по-горе сделки и удостоверявания. Твърди още, че границата между двата имота, считано от момента на придобиване правото на собственост през 1975г., винаги е била телена мрежа, поставена като имотна граница и съвпадаща с регулационната линия по действащият план на село Ново село. Сочи, че през периода, считано от 1975г. до 2016г. не е имало спор за границата между двата имота. Парцелните граници на двата имота съвпадали именно с имотните граници по приложения регулационен план с пряко действие по силата на приложимия към онзи момент ЗПИНМ, при което действителната граница между имотите на страните съвпадала с регулационната линия и представлявала телена мрежа. Последната в продължение на повече от 40 години представлявала трайна граница - мрежа върху бетонови стълбове, деляща имотите на страните и съвпадала с регулационната линия и не се различавала от поставената от праводателите на страните ограда - граница между двата имота. През годините площите на двата имота действително се променяли предвид придаването на части към тях, но това не се отразило на положението на границата между двата имота, която в продължение на повече от 40 години не била променяна. Твърди, че през 2008г. провела процедура по трасиране на имота си, в резултат на което с Протокол от 14.07.2008г. на ЕТ "Геоплан - Г.Арабаджиев" Стара Загора били координирани границите на имот II-100 в кв.22 по плана на селото. Резултатът от трасирането, извършено въз основа на оригиналния регулационен и кадастрален план на селото, потвърдил правилното местонахождение на границата между имотите на страните. След придобиване правото на собственост върху УПИ 1-100 в кв.22 по плана на с.Ново село, през месец април 2016г. ответникът също трасирал имота си, при което било установено, че телената мрежа, разделяща двата съседни имота била неправилно поставена и според него навлизала в собствения му имот. Ответникът съобщил това обстоятелство на ищцата, която не се съгласила с него, тъй като през годините границата била безспорна и липсвали причини за промяната й. По това време в непосредствена близост до границата между имотите, но в имота на ищцата имало стопански постройки - временни постройки и навес за складиране на вещи. На 09.05.2016г. ищцата, заедно с дъщеря си и зет си, посетили имота, при което установили, че временните постройки на границата били разрушени, а оградата от телена мрежа била преместена в нейния имот. От този момент през месец май 2016г. и понастоящем границата между двата имота не съответствала на действителната регулационна граница по действащия план на с.Ново село. Премествайки същата телена мрежа, ответникът бил навлязъл с около 3 метра навътре в имота на ищцата, а завзетата без основание реална част от имота на ищцата била с площ около 84-85 кв.м. По повод на създадените отношения между страните, породени от спор за материално право досежно границата между имотите им, всяка една от тях сезирала Районна прокуратура Стара Загора с жалби за самоуправни действия. С постановления, постановени по прокурорски преписки №207/2016г. и пр.пр. № 2897/201бг., РП Ст.Загора отказала образуване на наказателно производство поради липса на състав на престъпление. Към момента частта от 85 кв.м., с която ответникът навлязъл в имота на ищцата, се владеел неоснователно от него, считано от месец май 2016г., когато същият преместил югоизточната граница на имота си в УПИ II-100 - собственост на ищцата. Последната се считала за собственик на тази част, като принадлежаща към собствения й имот, тъй като въпросната граница никога през годините не е била променяна и местоположението на бившата телена мрежа /сега преместена от ответника/ е било трайното фактическо положение, което е определяло именно границата на двата имота като безспорна в продължение на повече от 40 години. Дори и да било налице разминаване между регулационната линия и имотната граница между имотите на страните, ищцата се позовава на давностно владение върху спорната част, тъй като от 1975г. до 2016г. границата между имотите на страните е била трайна и никога не се е променяла. Независимо от новото местоположение на границата, променено от ответника през 2016г. чрез преместване на телената мрежа в имота на ищцата, положението й до промяната между двата имота би могло да бъде установено на място. Именно тази трайна ограда, непроменяна през годините, била действителна имотна граница между имотите на страните, по отношение на която твърди, че не е съществувала грешка, както и не е било налице предвиждане за придаване на части между имотите, поради което поставянето й в имота на ищцата нарушавало собственическите й правомощия. В този смисъл било налице неоснователно въздействие от страна на ответника, което смущавало правото на собственост на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Същата била лишена от владение върху част от 85 кв.м., поради което за нея бил налице интерес от предявяване на настоящият иск, с който същата моли съда да признае правото й на собственост върху частта от 85 кв.м., която ответникът неоснователно е завзел чрез преместване на границата между двата имота и владее към момента, както и да осъди последния да предаде владението върху тази част в нейна полза. В случая процесната спорна част - предмет на защита, представлявала частта с площ от 85 кв.м, заключена между линиите, делящи двата имота по бившата ограда, деляща двата имота от 1975г. до 2016г. и фактическата граница понастоящем, която навлизала в имота й от северозападната му страна. Към момента тази спорна част се владеела от ответника без основание. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Б.К.В.,*** е собственик на частта от УПИ II-100 в кв.22 по плана на с.Ново село, община Стара Загора, с площ от 85 кв.м., която част представлява площта между бившата имотна граница, разделяща процесиите имоти посредством трайно поставена телена мрежа в продължение на 40 години и настоящата фактическа северозападна граница, преместена в УПИ II-100 в кв.22 по плана на същото село, както и да осъди ответника С.Д.Г. ЕГН ********** да й предаде владението върху тази част. Моли съда да й присъди направените по делото разноски.

            По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита, че предявеният иск неоснователен. Ответникът приема, че предявеният иск е за установяване на границата между двата имота - дали тя е определената от преди повече от 40 години с телена мрежа или е границата установена чрез трасиране на УПИ І-100, кв.22 по плана на селото от правоспособно лице, работещо в ЕТ „МАГ-ГИС" на 19.04.2016 г. Сочи, че на 14.07.2008 г. по искане на ищцата било извършено трасиране на УПИ II-100, кв.22 от ЕТ „Геоплан-ЕД-Г.Арабаджиев", като било констатирано, че имотът е с площ 1200 кв.м. Логично било да се предположи, че това трасиране е извършено, с оглед определяне на границата между нейния имот и имота на С.К.В., който имот след 2011 г. бил собственост на ответника, съгласно н.а.№102, т.1, рег.№1769,д.№86 от 2011 год. и последващи правни сделки до 2015 г., включително и с ищцата за продажба на 155 кв.м. от 1125 кв.м. от УПИ І-100. Така ответникът бил собственик на целия имот от 1125 кв.м., за което имал съответните документи за собственост, които не били оспорени по надлежния ред и видно от удостоверение за данъчна оценка на имота, декларирал 1125 кв.м. и жилищна сграда. Съгласно скица на имота, приложена като доказателство от ищцата по делото размерът на площта бил 1125 кв.м. С изложените факти по-горе се констатирало, че нямало спор между страните относно размера на имота, притежаван от ответника. Спорът бил за местоположението на имотната граница между двата имота.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с иск че първият иск, с който съдът е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, тъй като се иска осъждане на ответника да предаде на ищеца собствеността и владението на реална част от имот, собственост на ищеца, която се владее неоснователно. По предявения петиторен иск по чл.108 ГПК ищецът носи тежестта да докаже, че е собственик на недвижимия имот, предмет на иска, както и че част от същия се владее от ответника, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за упражняването на фактическа власт върху спорната част от имота.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: