РЕШЕНИЕ
№1017
гр. Перник, 09.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД – II-ри състав при гражданска
колегия, в публичното съдебно заседание праведно седми октомври две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря КРАСИМИР С., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 01850 по описа на съда за 2015 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена
от Ж.К.З.,
ЕГН:**********,*** , чрез пълномощника й адв. И.В. ***, пл."Св. И.
Рилски" 1А
с
искане да бъде осъдена Община Перник да плати исковата сума в размер на 4000.00
лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствени улични кучета на 30.09.2015г.,
в гр. Перник на около 100 м. от съдебната палата пред жилищен блок „Златен
лист“ до контейнер за боклук
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл.50 от Закона
за задълженията и договорите и в условията на евентуалност иск по чл. 54 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на
30.09.2013 г. към 12.30 ч. се била запътила към магазин „Еди",намиращ се в
гр. Перник, ж.к. "Т." при блок 65. където обикновено пазарувала и
приближавайки се към блоковете 65-6S. изведнъж я нападнат три големи бездомни
кучета - две черпи и едно кафяво на цвят. Знаела, че са бездомни, защото
многократно ги била виждана в този район па квартала. Без да ги провокира по
какъвто и да било начин, кучетата я нападнали, съборили я на земята и започнали
да я хапят, къде то сварят. Най-много пострадали бедрата па двата й крака и подбедрицата. На лявото бедро усетила множество ухапвания,
които й причиниш охлузвания па пет места, около които се получило масивно кръвонасядане с мораво-синкав цвят и зеленикава периферия
на площ 25/16 см. По задната повърхност на лявата нодбедрица
в резултат на ухапването получим рана с дължина около 2 см с неравни ръбове.
Малко вляво от нея получила подобна рача с дължина 25 см. Под тези рани има три
подобни с диаметър около 0.5 см. а около тях имало образувано кръвонасядане с морав цвят и зеленикава периферия с площ от
12/10 си. 3 задната част на дясното бедро също усетила ухапвания, които й
причиниш поне четири охлузвания, а около тях се получило кръвонасядане
с мораво-синкав цвят на площ от 2015 см.. Била сама, безпомощна и ужасена. Започнала
да крещи за помощ и в този момент минаваш наблизо мъж и се притекъл па помощ
като започнал да вика по кучетата и да ги замери с камъни, с което ги принуди
да избягат. Човекът и помогнал да се изправи и да и прибере н къщи. Цялата била
в кръв, с разкъсани дрехи. В резултат на множество ухапвания изпитала силни
болки, а отделно от това била и много уплашена Опитала в къщи да промие раните
и до спре кръвта но бързо се убедила, че това е не възможно, поради което се
обадила по телефона на неин братовчед, който я откарал в Бърза помощ. Там й
оказали медицинска помощ, като промили раните и след като ги почистили им
сложили „ дренчета " и я превързали, като й била
и поставена и противобясна ваксина. Тъй като била
диабетик, раните заздравели много бавно. Два месено се наложило до ходи на
превръзки, да ползва услугите на близки и роднини, за елементарни неща, защото
не била в състояние да се обслужва сама. Дълго време след това се страхувала да
излезе на улицата сама за да не бъде нападната отново от кучетата. Чувствала се
напрегната и тревожна, не спяла добре. И до днес често сънува кошмари, свързани
с този инцидент, макар преди това никога да не се била страхувала от кучета,
сега изпитвала панически страх.
Ответника в
законоустановения срок е подал отговор, с които счита така предявената искова
претенция за неоснователна, като я оспорва изцяло. Твърди че отговорността на
общината не се презюмирала от закона. Съгласно закона
за защита на животните - вменените задължения на местните власти били във
връзка с контрола върху популацията на бездомните кучета, поради което с
Договор № 119/27.09.201Зг. Община Перник била възложила на Стрейдог" ООД -
гр. Перник, представлявано от управителя Димитър Николаев Стоилков, на осн чл.
31 от НВМОП дейности - предмет на договора „овладяване на популацията на
безстопанствени кучета в кв. „ К. " гр.Перник поради което счита и че не е
на лице бездействие на Община Перник или на служители на същата, вменени
законови задължения съгласно ЗЗД и ЗВМД - като неизпълнение от страна на Община
Перник, което да е в причинна връзка с посоченото от ищцовата страна увреждане,
а било възможно и причинителя на увреждането да е „загубено“ куче , поради
което считат за неоснователна исковата претенция.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител подържа така предявената исковата претенция и иска да бъде уважена
изцяло, в едно с всички законови последици, при подробно изразени съображения в
представена писмена защита.
Ответникът надлежно представляван от процесуален
представител, оспорва изцяло така предявената искова претенция по основание и
размер, моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендирания размер бил силно завишен и съдът следвало да
го намали ако уважи иска. В условията на евентуалност моли да бъде уважен
предявения обратен иск при съображения изложени в писмения отговор. Моли за присъждане
на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач „Стрейдог“ ООД редовно
призовано, не изпраща представител, не изразява становище във връзка със
образуваното производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно наведените в молбата твърдения и събраните по делото
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
От свидетелските показания на Л.К., се
установява, че през първи дни на месец октомври 2013г., получила обаждане от
децата си, които я уведомили, че ищцата е ухапана от кучета и че била сама в
къщи и няма кой да отиде при нея. Още говорейки по телефона тръгнала към дома
на ищцата и я заварила в къщи „ страшно много изплашена“. Видяла, че била
превързана и че не можела да стои на стола, защото била ухапана от зад на
бедрото, където същност били най- сериозните рани. Стресът бил изключително
голям, стояла гледала и само казвала „кучетата, те ме нападнаха“. В последствие
от нея разбрала, че тя била ходила до магазина и между къщите и блоковете имало
празно пространство и пътечка по която
се ходи до магазина и когато ищцата минала от там до блока на
открито три кучета я били нападнали и по описанието което била дала ищцата
свидетелката на следващия ден ги разпознала. Разпознала ги по описанието, тъй
като на другия била минавала от там с колата, за да се прибира в къщи, а
кучетата били винаги там на пътя около кофите за боклука на блоковете. На
следващия ден св. К. и ищцата ходили при личния й лекар, а от там в хирургично
отделение, където им било обяснено как да се правят превръзки на раните, там за
първи път била видяла какви са раните. След това водила ищцата на баячка да й
баят от страх и я завела в къщи. През следващите два дни през обедната си
почивка св. К. ходила да превързва ищцата, след което близка на ищцата
продължила да я превързва, което продължило повече от месец. Раните зараснали трудно,
а ищцата от инцидента имала и синини и одрасквания от нокти. Твърди, че раните
били сериозни и трудно зараснали, възстановяването й било трудно. Ищцата й била
разказала, че като я нападнали кучетата един съсед я бил спасил, а друг я бил
откарал в бърза помощ и чак това се била сетила да се обади на децата. Незнае
да е вземала медикаменти за уплахата, както й не си спомня да й е казвала, че
ще ходи на психолог. За възстановяването на ищцата били помагали й съседи, тъй
като свидетелката ходела й на работа. Но след инцидента на ищцата й било трудно
да сТ. и да се движи. Можела да
отиде на тоалетна и на двора но да си напазарува не можела.
От свидетелските показания на Г.М., се установява, че през есетата на
миналата година, когато отивал до магазина чул някой да пищи и да вика за помощ
и като се оглед видял Ж., която му е съседка, съборена на земята и „кучета я
дърпаха, хапеха я по главата и ръцете“. Тогава изпаднал в паника, не знаел
какво да прави но отишъл да бие кучетата и успял да ги разгони. Кучетата били
две черни и едно сиво. Нямали нито ушни марки нито каишки, знаел, че това са
кучета „помияри, ходещи по табана“. Жената, не знаела
на къде да се обърне. Когато той я попита“Ж. добре ли си?“ тя само му
отговорила „Ха, ха, ха“.
Тези кучета още били „горе“ и никой не се грижил за тях. Били подавали сигнали
за тези кучета, молби в общината носели, но нямало ефект. Кучетата и сега били
горе
Видно от приложеното към исковата молба Съдебно
медицинско удостоверение № 262/2013г. подписано от д-р С. –съдебен
лекар на длъжност – „началник Съдебно медицинско отделени при МБАЛ „Р.Ангелова“
АД гр. Перник, се установява, че на 03.10.2013г. в 12.40ч. при преглед на
лицето Ж.К.З. се установили охлузвания с кръвонасядане
на задна повърхност на бедрата, малки разкъсно – контузни рани и кръвонасядания по
задната повърхност на лява подбедрица
От заключението по допуснатата съдебно
медицинска експертиза изготвено от вещото лице д-р К.Ч. – специалист по съдебна
медицина се установява, че От
изложеното в обстоятелствената част на експертизата е видно, че на 30.09.2013г.
Ж.К.З. е получила следните увреждания: Пет охлузни
наранявания по задна повърхност на ляво бедро с масивно кръвонасядане
подлежащо на тях и около нараняванията. Четири охлузни
наранявания и малка рана по задно-външна повърхност на дясно бедро с кръвонасядане подлежащо па тях и около нараняванията. Пет
рани по задна повърхност на лява подбедрица с кръвонасядане подлежащо на тях и около нараняванията. Описаните
в медицинската документация травматични увреждания са причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните травматични
увреждания са получени по механизма на действието на твърди тъпи в т.ч. тъпоръбести предмети и по своята морфологина
характеристика отговарят да са получени в резултат на ухапвания от куче
/кучета/ и но начин и време както се съобщава в материалите по делото цитирани
в обстоятелствената част на експертизата, а именно при инцидент настъпил на
30.09.2013г. В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки
и страдания в периода на възстановяване, по-интензцивни
в първите дни след получаване на уврежданията и намаляващи по интензитет по
време на възстановителния период. През възстановителния период са били налице
физически болки, както при физически натоварвания, така и в покой, като същите
са били по-интензивни в първите дни след травмата. От медицинската документация
било видно, че на пострадалата е поставена петкратна противобясна
ваксина, нараняванията са били обработени хирургично, вероятно в първия момент
с антисептични препарати и са били поставяни превръзки. Нормалният период на
възстановяване при такива увреждания е около един месец. Имайки предвид
изложеното в исковата молба, а именно, че пострадалата боледува от Диабет, то
може да се предположи, че процеса на зарастване на нараняванията и съответно
възстановителния период е бил по-продължителен от нормалния -около 2 месеца,
както сочи самата пострадала в исковата молба.Така изложените факти по делото съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на
страните, показанията на свидетелите, както и приетите писмени доказателства и
изслушаната съдебно-медицинска експертизи.
Видно от медицинско удостоверение № 72/14.09.2015г.
подписано от д-р П. И лицето Ж.К.З. от
2000 г. е с неисулинов диабет.
Съдът кредитира показанията на свид. К. и М., който, излагат лично свои впечатления,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, както и
твърденията наведени от ищцата с исковата молба. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите за претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на
ухапването на кучето. Показанията на свидетелите са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви. Свидетелите са възприели непосредствено
фактите и обстоятелствата, за които дават показания, поради което и съдът ги кредитира изцяло
Съдът кредитира изцяло заключението дадено
съдебномедицинско удостоверение № 156-А / 2015 подписано от д-р К.Ч., като
компетентно, пълно и добросъвестно дадено, неоспорена от страните по делото,
въз основа на което и формира фактическите си изводи.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За да бъде уважен иск за непозволено
увреждане, ищцата следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение,
настъпили вреди и причинна връзка между тях. В случая с оглед обстоятелствата
по делото, а именно, че вредата е
причинена от животно, ищцата следва да установи и че ответникът е собственик
или под негов надзор се намира животното, причинило вредата, както и приноса за
настъпването на последната на лица, на които ответникът е възложил съответната
работа. (в този смисъл ППВС № 17/1963 г.) по арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
В случая противоправното поведение се
извежда от задълженията по Закона за защита на животните – чл.40-56, които са
възложени на органите на общините
(общинския съвет и кмета) и са свързани с приемането на програми за овладяване
популацията на безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, които
се стопанисват от общините и/или от организации за защита на животните, като в
случаите когато не се явили лица, които желаят да вземат куче от приюта, то се
маркира и се настанява във временен приют или се връща от мястото, от което е
взето. Чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните предвижда, че тези кучета
са под надзора и грижите на общината и организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и
50 от Закона. В този смисъл съдът намира, че по силата на закона е въведена
отговорността на Общината за вреди, причинени от безстопанствени животни, тъй
като същият поставя последните под надзора именно на Общината или други
организации, които са ангажирани с тази дейност. В същото време чл.50, т.2 от
Закона за защита на животните вменява и задължение на лицата, под чиито надзор
са безстопанствените животни (вкл. и общините), да вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна, че не следва да носи
отговорност, позовавайки се на разпоредбите на Наредба за регистрация,
стопанисване и контрол на кучетата на територията на Община Перник, приета от
Общински съвет – гр. Перник. От събраните по делото гласни доказателства може
да бъде направен обоснован извод, че кучетата, причинили увреждането са
безстопанствени, т.е именно такива по чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ. Липсват данни
същите да са били собственост на друго лице. След като със Закона за защита на
животните е уредена отговорността на общината за вреди, причинени от такива
животни, не може с местен подзаконов нормативен акт тази отговорност да бъде
ограничавана в по-малък обем от предвидените в закона рамки. Самият подзаконов
нормативен акт трябва да осигурява изпълнението на задълженията на общината
така, както са предвидени в закона. В този смисъл в самия подзаконов нормативен
акт не може да се регламентира различен обем на отговорността, а само следва да
се предвиждат конкретните мероприятия, чрез които ще се постигне изпълнението
на законовите задължения и начина на осъществяването им.
Неоснователно е и възражението за
съпричиняване, тъй като ищецът със своите действия по никакъв начин не е
допринесъл за вредоносния резултат.
Настъпилите за ищцата вреди се установиха
както от съдебномедицинско удостоверение № 156-А/2015 подписано от д-р К.Ч. – по отношение на претърпените болки и
страдания, така и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на
св. К. и М.. Безспорно по делото се доказа наличието на неудобствата, които
ищцата е търпяла по време на инцидента и след това, които са свързани както с чисто
физиологически затруднения, така и с психически шок от случилото се. Неоснователни са възраженията на пълномощника
на Община Перник за неоснователност на предявената претенция. На самостоятелно основание следва да се
посочи, че в заключението по съдебно-медицинската експертиза, вещото лице е
посочено каква травма е претърпяла ищцата, как и колко време й е било
необходимо за възстановяване и как са се отразявали извършваните по това време
манипулации.
По отношение на третата предпоставка за
уважаване на иска, а именно – причинна връзка между деянието и вредите, съдът
намира, че тя се установява от вясички събрани по
делото доказателства, които макар и „косвени“ по своя характер в съвкупността
си затвърдиха убеждението от съда за настъпилия инцидент – ухапване на куче, в
следствие на което ищцата е претърпял болки и страдания по описания от него
начин.
Четвъртият елемент на деликтната
отговорност – вината, съдът намира, че
доколкото за него има въведена в закона презумпция, по силата на чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, вината на лицето, което не е изпълнило възложената му работа, се
предполага до доказване на противното, не бе оборена по делото, поради което
деянието се явява виновно извършено.
Изложеното мотивира съда да приеме,
че към момента на настъпването на увреждането за Община Перник са
съществували задълженията, установени в разпоредбите на глава V от Закона за
защита на животните. Тези свои задължения за надзор и грижи над
безстопанствените кучета, ответната община е следвало да изпълнява чрез своите
служители и работници. В резултат на неизпълнението на тези законови задължения
на ищцата са причинени неимуществени вреди изразяващи се в преживени
болки и страдания от получените рани от кучешко ухапване. С оглед на изложеното
настоящия състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността
на Община Перник, както и че предявения главен иск е доказан по
своето основание.
Конкретният размер на претендираното от
ищцата обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост,
като следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай. По делото
се установи от една страна наличието на претърпени от ищцата болки и страдания
от самото ухапване от кучето, както и от последващите медицински интервенции,
като възстановяването му е продължило според свидетелските показания повече от
един месец.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществените вреди се определя по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като
характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС/.
Анализирайки именно тези обективни
обстоятелства в конкретния казус – ухапването на ищцата от бездомно куче, за което е законово вменено
задължение на Община Перник, да се грижи, когато се намира на територията на
общината причинените болки и страдания на ищцата, наложилата продължително
лечение, предизвикания стрес и уплаха, продължителността и степента на
претърпяната болка и страдания, съдът оценява нанесените неимуществени вреди и
ги остойностява в размер на общо 4
000.00 лв.
Предвид изложените мотиви, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата 4 000.00 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ухапването, ведно със законната лихва, считано от
датата на увредата – 30.09.2013 г. до окончателното
й изплащане.
С оглед изхода от главния иск, следва да
бъде разгледан предявения обратен иск срещу третото лице-помагач “СТРЕЙТДОГ” ООД
– гр. Перник.
Община Перник е предявила обратен иск
срещу привлеченото като трето лице помагач на нейна страна дружество “Стрейтдог” ООД, с което имат сключен договор за „Овладяване
популацията на безстопанствени кучета и цялостна организация на Общинския приют
за безстопанствени кучета в кв. „К.“ –
гр. Перник“ и предприемане на 4 подробно описани дейности за осъществяването на
това задължение в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската
дейност и Правилника за прилагането
Видно от договор № 119/27.06.2013 г. сключен
между Община Перник, в качеството й на възложител, “СТРЕЙТДОГ” ООД – гр.
Перник, в качеството му изпълнител, е възложено : “ „Овладяване популацията
на безстопанствени кучета и цялостна организация на Общинския приют за
безстопанствени кучета в кв. „К.“ – гр.
Перник“ и предприемане на 4 подробно описани дейности за осъществяването на
това задължение, койот към момента на деликта 30.09.2013г.
е бил действащ между страните.
Законът за защита на животните предвижда
задължение на Общинските съвети да приемат програми за овладяване популацията
на безстопанствените кучета и средства за изпълнението им, като възлага на кметовете на общините да организират
изпълнението на тези програми и ежегодно да внасят отчет за тяхното изпълнение
пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Чл.40, ал.4 от Закона за защита на животните предвижда мерките по овладяване на
популацията на безстопанствените кучета да се осъществява в регистрирани
подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на
животните. В случая няма данни по делото третото лице помагач да е организация
за защита на животните. От доказателствата по делото се установява, че “Стрейтдог” ООД е търговско дружество, което извършва
различна дейност с цел печалба и именно в това си качество е сключило договор с
Община Перник. В този смисъл съдът намира, че третото лице помагач не е от категорията
организации, на които чл.40, ал.4 Закона за защита на животните възлага
задължения по овладяване на популацията на бездомните кучета, а чл.50, т.2 от
същия закон задължава да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на кучетата към хора или животни.
Цялостното „Овладяване популацията на
безстопанствени кучета и цялостна организация на Общинския приют за
безстопанствени кучета в кв. „К.“ – гр.Перник“
в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност и Правилника за прилагането
му, която е предмет на договора между Община Перник и “Стрейтдог”
ООД е само част от посочените вече задължения на Общината, която тя е възложила
на третото лице. В този смисъл последното отговаря единствено за изпълнението
на тази организация, като следва да се отбележи, че същата е ограничена
единствено до дейностите, извършвани в приюта, не и тези които са част от
цялостната програма по овладяване на популацията на бездомните кучета и по
предотвратяването на агресивното поведение на кучетата към хората. В договора
са посочени и изчерпателно дейностите, които следва да бъдат извършвани от
изпълнителя по него – кастриране, обезпаразитяване и
ваксиниране на кучетата, залавяне и маркиране, евтаназия, престой. В случая от
данните по делото не се установи и дали кучето, ухапало ищцата е било маркирано
или не, т.е. дали е било в стационарната амбулатория и след това върнато или
изобщо не е било заловено, напротив от свидетелските показания се установи, че
същите са били „без ушни марки и каишки“. В тази връзка следва да се отбележи,
че в чл.10 от договора между страните да е вменено задължение за изпълнителя –
“Стрейтдог” ООД да залавя, скитащи кучета.
Независимо обаче от това обстоятелство, и
в двата случая за вредите, причинени от такова безстопанствено куче
отговорността е на Общината, под чийто надзор то попада.
По изложените по-горе съображения, съдът
приеме, че в случая не се установиха обстоятелства, които да покриват
хипотезата на чл.54 от ЗЗД. Последното е и предвид даденото в ППВС № 17/1963 г.
разрешение, че до отговорност по чл. 54 ЗЗД може да се стигне само в хипотезата
на чл. 49 ЗЗД, каквато в случая не се установи.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира
предявеният обратен иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането за заплащане и на
направени съдебни разноски за съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, с оглед
изхода на спора следва да бъдат присъдени такива само в полза на ищца, но
доколкото същата с разпореждане от 14.04.2015г. на осн чл. 83, ал.2 от ГПК е
била освободена от внасяне на държавна такса и заплащане разноски в настоящото
производство, дължимата държавна такса и направени разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, а именно сумата в общ размер от 260.00лв., от
които сумата 160.00 лв. – дължима държавна такса за образуване и водена на
настоящото производство и сумата от 100.00 лв. платено възнаграждение на вещото
лице от бюджетната сметка на съда.
С оглед изхода на спора на уважаване
подлежи претенцията на адвокат И.Г.В. ***, за присъждане на адвокатско
възнаграждение за извършеното на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
процесуално представителство на ищцата в настоящото производство. Размерът му
следва да се определи въз основа на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските и съобразно съотношението между уважената
част и пълния размер на предявения иск (изискване, предвидено в чл.78, ал.1 ГПК), като възлиза на 510.00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с адрес гр.Перник,
пл."Св. И. Рилски" 1А, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.К.З., ЕГН:**********,***, сумата от 4 000.00
лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди на 30.09.2013 г., към 12.30 часа, в резултата от ухапване
на безстопанствено куче, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с адрес
гр.Перник, пл."Св. И. Рилски" 1А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пернишки районен съд сумата от 260.00 лв. /двеста и шестдесет лева/, от които сумата от 160.00 лв. – дължима
държавна такса за образуване и водена на
настоящото производство и сумата от 100.00 лв. – заплатено възнаграждение на
вещото лице от бюджетната сметка на съда.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с адрес гр.Перник,
пл."Св. И. Рилски" 1А на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.Г.В. *** разноски по гр.д. № 01850 / 2015г. по описа на
ПРС за адвокатско възнаграждение в размер на 510.00 лв. / петстотин и десет лева /
ОТХВЪРЛЯ приетия за съвместно разглеждане, в
условията на евентуалност предявения от ответника Община Радомир, против трето
лице - помагач „Стрейдог" ООД - гр. Перник
ОБРАТЕН ИСК до размера на исковата претенция, а именно за сумата от
4 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Настоящото съдебно решение е постановено при
участието на трето лице - помагач „Стрейдог" ООД - гр. Перник, представлявано от управителя
Димитър Николаев Стоилков, ЕИК *********, с адрес на призоваване с.Дивотино,
ул."Люлин"№ 20 на страната на ответника Община Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: