№ 640
гр. С.З., 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501697 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Д.Т.” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „*******, ЕИК *****, представлявано от
управителя К.П.П. против определение № 738 от 09.08.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 3736/2021г. по описа на РС-С.З..
Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за
неправилно. Излага подробни съображения. Твърди, че не са налице
предпоставки за допускане на обезпечението, както и че не са представени
убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на иска, както
и че не е установено, че без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Изводите на съда за наличие на предпоставки за допускане на обезпечението
били абсолютно необосновани, като липсвали каквито и да са мотиви, които
са дали основание на съда да приеме, че искът е вероятно основателен.
Моли да бъде отменено Определение № 738/09.08.2021г. постановено
по ч.гр.д. № 20215530103736/2021 г. по описа на Районен съд С.З..
Постъпил е писмен отговор от "И.С.Г." ЕООД,сед. и адрес на
управление: гр.С.З., представляван от управителя М.К.А., чрез адв. И.И. АК-
С.З., в който заявява, че поддържа изцяло всичко изложено в молбата с
искането за предварително обезпечение. Сочи, че между „ И.С.Г.“ ЕООД и
„Д.Т.“ ЕООД било постигнато устно споразумение за плащане на всички
задължения по образуваните гр.д. пред Районен съд Б.. Ответникът „Д.Т.“
ЕООД заплати единствено главницата по фактурата. “И.С.Г.“ ЕООД спазил
уговорката си за отказ от иска по гр.д. № 168/2020год и по гр.д.№
9636/2019год по описа на PC Б.. В случая имало колизия на права и не
следвало да се тълкува по реда на чл.233 от ГПК, а по реда на чл.237 от ГПК.
1
По делото бил представени писмени доказателства за плащане единствено на
главницата по дължимата фактура, с което „Д.Т.“ ЕООД не било изпълнило
изцяло задължението си по споразумението между страните. С оглед на така
изложените факти и обстоятелства моли да бъде потвърдено изцяло
обжалваното определение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и
са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето
защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази
наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира
следното:
Производството по ч.гр.д.№ 3736/2021г. по описа на РС-С.З. е
образувано по молба, подадена от „И.С.Г.“ ЕООД чрез пълномощника адв.
И.И. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД за сумата от 3295.90 лв., представляваща дължима лихва за забава за
периода от 11.08.2018г. до 25.05.2021г. по търговски взаимоотношения между
„И.С.Г.“ ЕООД и „Д.Т.“ ЕООД за изработка на барокамера, на основание
чл.390 ГПК, във вр. с чл. 397 ал.1 т.2 от ГПК, чрез налагане на запор върху
банкови сметки на „Д.Т.“ ЕООД в посочените в молбата банки.
Първоинстанционният съд е приел, че искането е допустимо и
основателно, поради което с обжалваното определение е допуснал исканото
обезпечение по бъдещия иск.
Съгласно разпоредбата на чл.390 ал.1 от ГПК Обезпечение може да се
иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния
адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за
обезпечение.
За да се допусне обезпечение на иска съгласно чл.391 от ГПК следва да
са налице следните кумулативни предпоставки: 1 искът да е допустим;
2.искът да е вероятно основателен- да е подкрепен с писмени доказателства
или от ищеца да бъде представена парична гаранция по чл.180 и чл. 181 от
ЗЗД в определен от съда размер; 3. да съществува интерес от обезпечението-
ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата му по съдебното решение; 4.обезпечителната
мярка да е подходяща.
Въззивният съд намира, че бъдещият осъдителен иск с правно
основание чл.86 ЗЗД е допустим и при наличните писмени доказателства
вероятно основателни.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно
молбата е уважена, като основателна от първоинстанционният съд.
Обстоятелствата, които се навеждат в частната жалба, не може да бъдат
2
предмет на обсъждане в настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в
производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на
обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и
в останалите възможни хипотези.
Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 738 от 09.08.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 3736/2021г. по описа на РС-С.З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3