№ 1850
гр. ***, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430101440 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба С. Б. Д. от
гр.***, представлявана от процесуалния си представител адв. И. Р. от ***
против Е. Г. *** и К. Г. А., двамата с адрес гр.***. В исковата молба се
твърди, че през 2020г. ищцата закупила недвижим имот, а именно ап. №82,
находящ се на 13 етаж в блок №118 в *** от неин роднина. До апартамента
се стига след преминаване през масивна преграда с врата, заграждаща част от
стълбищната площадка на 13 етаж и затваря обща част между ап.81 и ап.82.
Преди да закупи имота, същият бил собственост на вуйчо на ищцата и бил
обитаван от нейната баба до 2016г, когато починала и от самата ищца. След
закупуване на жилището, ищцата започнала ремонт, като строителните
работници срещали трудности при работата си в резултат на поставената
преграда и врата. Ищцата предложила на ответниците да премахнат
преградата, но същите отказали. Твърди, че към момента между двата
апартамента са оставени стари мебели, собственост на ответниците, които
препятстват ищцата при влизане в жилището. При молба от нейна страна да
ги премахнат, ответниците и предложили да смени жилището. Заявили, че
разполагат с разрешение за поставяне на преграда от етажната собственост.
В края на 2021г. ищцата започнала ремонт за подмяна на входната врата
и кабелите за комуникации. Поставените между двата апартамента мебели
препятствали достъп до имота и създавали трудности за работниците, което
1
наложило изместването им с около един метър.
На 23.01.2022г около обяд, ответниците звънели на ищцата и крещели
по повод оставени на земята след ремонта остатъци от кабели. Казали, че
няма право да оставя каквото и да било в техния коридор и има право само да
преминава. Нарекли я мизерница.
На 23.02.2022г. ответникът К. Г. започнал да размества мебелите в
коридора и ги върнал до входната врата на апартамент 82, собственост на
ищцата. Помолила го да не връща мебелите, тъй като не е приключила с
ремонта и мебелите пречат на достъпа до жилището, но ответникът и
отговорил, че ако премести мебелите щяла да си търси вход за имота от
другата страна.
Ищцата твърди, че старите мебели са развъдник на хлебарки, което
наложило да смени вратата си с друга с по-добро уплътнение. Наложило се
да купува инсектициди. Принудена е да търпи струпаните пред вратата си
обувки на ответниците, да заобикаля чантите с покупки или пликовете с
отпадъци с дни. Докато учила, живеела сама в жилището и не е имала
конфликти със съседи, но по неясни причини ответницата има негативно
отношение към нея. Твърди, че вследствие на битовите проблеми, които и
създават ответниците, тя има проблеми в професионален план – на работа не
може да се съсредоточи. Постоянните разправии с ответниците и поставяните
от тях стари вещи, които и препятстват достъпа до имота влияят върху
нейната трудоспособност, тя получава разстройство на съня, намалени са
социалните и контакти. Скандалите с ответниците и напрежението, което
създават и причиняват главоболие и стрес. Изпитва и неудобство и срам,
когато кани гости в жилището си, което намалява социалните и контакти.
Поставената врата препятства ползването на имота и, извършването на
ремонтни дейности в имота си, срамува се, когато кани гости в дома си,
чувства дискомфорт от поставените пред вратата и стари мебели и от
постоянните разправии и скандали с ответниците.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да задължи
ответниците да преустановят препятстване обикновеното ползване на
ап.82, собственост на ищцата С. Б. Д., находящ се на адрес гр.*** ***
бл.118, а именно да преустановят незаконосъобразните действия,
представляващи обсебване на етажната площадка на ет.13 от жилищен
блок 118 в ***, както и ответниците да бъдат осъдени да премахнат
поставената от тях масивна преграда с врата, ограничаваща достъпа до
етажната площадка и ползване на ап.82 и да премахнат натрупаните вещи
и мебели в пространството на етажната площадка между ап.82 и
поставената преграда.
Моли съда да осъди ответниците солидарно да и заплатят
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на
непозволеното увреждане от препятстване обикновеното ползване на
жилището и – ап.82, изразяващо се в понесени болки и страдания , намалена
2
трудоспособност, разстройство на съня, намалени социални контакти,
както и повишено кръвно налягане, главоболие, стрес в резултат на
затрудненото ползване на жилището и повече от обикновеното.
Претендира разноски.
Ответниците, представлявани от процесуалния си представител
оспорват предявените искове. Навеждат доводи, че приживе предишния
собственик е дал съгласие за изграждане на допълнителната врата пред двата
апартамента. Твърди, че ищцата има осигурен свободен достъп до имота си и
не създават пречка за ползването му. Твърди, че в исковата молба са описани
два случая, като в първият са участвали двамата ответници, а във втория,
само ответника К.А., а обезщетението се претендира солидарно от двамата.
Твърди, че както е предявена молбата, следва в двата случая да са участвали
двамата ответника, за да се твърди солидарност. Изразява становище, че
исковата молба следва да бъде оставена без движение като бъде указано на
ищцата да заяви кой от двамата ответници каква част от вредата е нанесъл, за
да може да се прецени основателността на претенцията спрямо всеки от
двамата.
Отделно от това навеждат доводи, че не са прекрачвали прага на
приличния тон в отношенията с ищцата и когато са правили забележки, това
винаги е ставало при затворени врати. Оспорва твърденията за ежедневни
разправии между страните, тъй като от няколко години не живеят на този
адрес, а преди това там е живяла тяхната дъщеря. Навежда доводи, че
разстройството на съня на ищцата, главоболие и стрес се дължат на други
причини и нямат връзка с отношенията с ответниците.
По делото са представени писмени бележки от процесуалните
представители на страните.
В хода на съдебното производство, след проведено заседание, ищцата е
починала, като е оставила свои законни наследници родителите си В. Г. Б. и
Б. С. Д.. По делото е приложено удостоверение за наследници от 28.09.2022г.
на лист 271.
С определение №4003/04.10.2022г. с оглед разпоредбата на чл.227 ГПК,
като ищци по делото са конституирани В. Г. Б. и Б. С. Д., в качеството им на
наследници на С. Б. Д..
С нотариален акт № 33 том IX рег.№ 8194 дело №1060/2022г.,
приложен по делото на лист 317, на 15.09.2022г., с договор за дарение, В. Г.
Б. и Б. С. Д. са прехвърлили процесния имот, представляващ ап.№82, находящ
се в гр.*** *** бл.118, на ет.13 на *** Б. Д. с ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл.226 ГПК, ако в течение на производството
спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход
между първоначалните страни; приобретателят може да встъпи или да бъде
привлечен в делото като трето лице, а при определени условия да замести
своя праводател, но във всички случаи постановеното решение има сила на
присъдено нещо и спрямо него, с изключение на действието на вписването –
3
чл.114 ЗС и чл.78 ЗС. Т.е. в практиката на ВКС се приема, че правният спор
следва да бъде разрешен, изхождайки от правата на страните при
завеждане на исковата молба (Р.№807/01.12.2020г. по гр.д.1081/2009г., I г.о.)
В мотивите на ТР №79/3012.1977г. по гр.д. №68/77г. на ОСГК на ВС, по
прилагане на чл.121 ГПК (отм.) е прието, че прехвърлИ.т спорното право
продължава да води делото относно това право, макар, че е престанал да бъде
негов носител. В Решение №1935/12.08.1965г. по гр.д. №1053/65г. на I г.о. на
ВС е прието, че прехвърлянето на правото на собственост от ищеца в полза на
трето лице през течение на производството по иск за собственост е без
значение за решаване на делото и затова по-късното му открИ.е не е
основание за отмяна на влязлото в сила решение. В Решение
№2411/09.10.1965г. по гр.д. №4746/56г. на ВС, I г.о. е прието, че ако в
течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго и
приобретателят не замести ищеца, делото следва своя ход между
първоначалните страни и спорът се разрешава с оглед правата на страните
към момента на предявяване на иска.
Цитираната съдебна практика – актуална и към момента, тъй като не е
променяна, сочи, че макар и да е прехвърлено спорното право, страните в
производството имат правен интерес от водене на делото, а изходът му следва
да се определи с оглед правата на страните към момента на предявяване на
иска, като в същото време, решението ще съставлява сила на присъдено нещо
и спрямо приобретателя. Това прави претенциите допустими и същите следва
да бъдат разгледани по същество.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Не е спорно между страните и се установява от представения по делото
нотариален акт № 189 том V рег.№4027 дело 459/2020г на *** И., че на
08.06.2020г. С. Б. Д. е закупила и е станала собственик на недвижим имот
ап.82, находящ се на адрес гр.*** *** бл.118, ет.13, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 56722.667.647.2.82. Не е спорно и се
установява от приложения на лист 17 акт, че с нот.акт №125 том III рег.
№3080 дело №424/2004г. на нотариус И. И.ов, ответницата Е. П. *** е
закупила и е станала собственик на ап.№81, находящ се на адрес гр.*** бл.118
ет.13, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
56722.667.647.2.81. Идентификатора на имота, собственост на ответниците е
отразен в приложената на лист 18 извадка от кадастралния регистър на
недвижими имоти, както и от справката от Агенция по вписванията. При така
представените писмени доказателства, съдът приема за установено, че двата
апартамента се намират на една етажна площадка.
Не е спорно, че във връзка с възникнал между страните спор, ищцата С.
Б. сезирала Община *** да и бъдат предоставени преписи на планове и
чертежи на ет.13 бл.118 в *** и заверени преписи на издадени разрешения за
строеж, засягащи общи части от етажни площадки. В отговор ищцата е
уведомена, че е бил съгласуван и одобрен проект „Въвеждане на мерки за
4
енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда“ в *** бл.118,
както и че след извършена проверка в *** *** не са открити разрешения за
строеж, засягащи ет.13 в бл.118 общи части от етажни площадки или ап.81,
находящ се на 13 етаж.
Установява се, че на 08.03.2022г. ищцата С. Б. сезирала РП *** с жалба
(лист 187) да бъде извършена проверка във връзка с данни за извършено
престъпление от страна на Е. Г. *** и К. Г. А., като в резултат на проверката
Е. *** и К. А. били предупредени по реда на чл.65 ЗМВР да не извършват
самоуправни действия, да възстановят първоначалния вид и да не
възпрепятстват достъпа до имот представляващ ап.82, както и да спазват
законосъобразно поведение (лист 229 и сл.).
В хода на проверката, на 27.05.2022г. е изготвено становище (лист 236)
от *** ***, в което *** констатирал, че при извършената на 21.04.2022г.
проверка са установени нарушения на правилата и нормите за пожарна
безопасност от страна на Е. П. А.. Констатирано било наличие на поставени в
коридора маса и шкаф, като коридорът се явява част от евакуационния път,
който е общ не само за двата апартамента, а е и част от етажната собственост,
независимо от факта, че е преграден с врата от останалата част на етажа. В
становището е отразено, че с поведението си Е. П. е нарушила разпоредбите
на чл.34 ал.1 т.4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за Правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Във връзка със спора, в РП *** била образувана и преписка по жалба на
Е. П. А. (лист 138) относно самоуправни действия от страна на С. Б. Д., която
приключила с постановление от 13.05.2022г. за отказ да се образува
наказателно производство (лист132).
Съгласно чл.38 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
площадките и всичко друго, което по естеството си или по предназначение
служи за общо ползване. В случая такава представлява стълбищната
площадка на етажа, където са находящи двата апартамента. Съгласно
Решение № 1019/21.01.2010г. на ВКС по гр.д. №235/2008г., I г. о., ГК :
„Законодателят в нормата на чл.38, ал.2 от ЗС допуска общите части по
предназначение да бъдат обособени за ползване само от някой от
етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици.
Законът не изисква специална форма за това съгласие.“ Т.е изграждането на
прегради на етажните площадки, които да позволят само някои собственици
да ползват части от тях се допускат с решения на Общото събрание на
етажната собственост, взети по реда на ЗУЕС и представляват отношения,
свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост.
Р.№411/02.03.1999г. на V г.о. ВКС по гр.д.№2190/1998г. приема, че не
може да се уважи негаторен иск на собственика когато допуснатото
нарушение не създава пречки за правото му на собственост, т.е. негаторния
5
иск е основателен, когато е налице противоправно въздействие върху общите
части на съсобствен имот, когато то смущава или пречи на останалите
съсобственици да ги ползват; за успешното провеждане на иска не е
достатъчно само да се установи незаконосъобразност на изградената
преграда, но е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява
правата си в пълен обем. Затова и в доклада по делото съдът е указал, че в
тежест на ищцата е да докаже, че монтираната на етажната площадка врата и
складирани мебели ограничават свободния достъп до имота и пречат на
свободното преминаване, включително за внасяне в имота на големи
електроуреди.
В Решение №139/23.11.1985г. и Решение №1302/28.11.2006г. по гр.дело
№1863/2005г., IV г.о. на ВКС се приема, че етажният собственик може чрез
негаторен иск да защити правото си да ползва общите части на етажната
собственост. Този иск е средство за защита на правото на собственост върху
конкретен обект от етажната собственост, чрез който собственикът може да
иска от всички правни субекти да преустановят неоснователните си действия,
или да се въздържат от такива, с които му пречи да го упражнява.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза,
заключението на която е прието от съда. Установява се от заключението, че
няма издадено разрешение по ЗС и по ЗУЕС за завземане на част от коридора,
който е обща част. Няма и решение на ЕС за поставяне на врата за
преграждане на коридора към ап.81 и ап.82. При извършения оглед на място,
вещото лице е установило, че в коридора на 13 етаж, осъществяващ достъпа
до ап.82 собственост на ищците и ап.81, собственост на ответниците е
поставена метална вата-решетка с OSB плоскост, вдясно на асансьорите и е
изпълнена зидария в останалата част от отвора. Сочи се в заключението, че
изпълнената преграда и врата не са предвидени в първоначалните проекти на
сградата и за тях няма решение на етажната собственост на ЗС и ЗУЕС.
Изпълнената преграда и врата за заснети архитектурно във връзка с
националната програма за енергийна ефективност, а сградата е въведена в
експлоатация на 30.11.2020г. Съдът счита, че обстоятелството, че тези
промени са заснети от гл.архитект във връзка с проекта не ги прави
законосъобразни, тъй за узаконяването им има други изисквания по ЗУЕС.
Отделно от това, следва да се отбележи и че ТР № 31/1984г. на ОСГК, Р
№324/21.06.2010г. по гр.д. № 1320/2009г. II гр.о. приема, че законността на
преустройството не е пречка за успешно провеждане на иск по чл.109 ЗС,
ако в резултат на извършването му се препятства, или смущава
упражняване правото на собственост на ищеца включително и върху
общите части.
Установено е от заключението, че за да се достигне до апартамент №82,
трябва да се премине през поставената метална врата. Достъпът се
затруднява, тъй като трябва да се премине през още една врата. В коридора
поставените мебели затрудняват евакуацията на лица от ап.82 при пожар във
6
връзка с чл.34 от Наредба №8123з-647/01.10.2014г. За да се премахне
преградната и вратата е необходимо същите да бъдат демонтирани, а стените
да се шпакловат и боядисат. Ширината на вратата е 100 см. Широчината на
коридора с оглед поставените мебели е 109 см, 99 см, 96 см и 154 см.
В хода на делото са изслушани и свидетели.
Свидетелят Х. твърди, че в качеството му на домоуправител бил извикан
от ищцата, която не можела да влезе в апартамента си от струпаните от
ответника мебели пред вратата и. Ищцата била извадила мебелите на
ответника на общата площадка. Свидетелят заяви, че за да влезе в имота си,
ищцата трябвало да прескочи мебели на ответника, както и че разстоянието
между мебелите и стената било около 50 – 60 см.
В показанията си свидетелят Л., син на ответницата заяви, че
поставените врата и мебели не пречат на преминаването и двама едри човека
могат да минат свободно по коридора. Съдът не приема показанията на
свидетелите Л. и Х. частта относно ширината на коридора, тъй като
противоречат на заключението, в което вещото лице е установило, че в най-
широката част, коридорът е 154 см., а на места стеснява коридора до 96 см.
В показанията си свидетелят Л. заяви, че е имало пререкания между
ищцата и ответниците във връзка с преградени части на етажната площадка.
Като свидетел е изслушан и Г. Г., който е бил за определен период
домоуправител на ЕС. Заяви в показанията си, че пред него предишния
собственик на апартамента на ищцата – Тодорка - е получила ключ на
междинната врата, за да може да влиза в имота си. Заяви също, че Тодорка –
баба на ищцата, е имала проблем при вкарване на обемисти вещи в дома си,
тъй като коридорът е около метър и след поставяне на мебели се стеснява
допълнително. В хода на делото ответниците твърдят, че предишния
собственик на апартамента на ищцата е дала съгласие за изграждане на
междинната врата и с оглед съдебната практика, че „когато неоснователно
действие и смущаване правото на собственост, е резултат от дадено от
самия ищец съгласие, въз основа на което са издадени строителни книжа, не
е налице причинна връзка между поведението на ответника и създадената
пречка за упражняване правото на собственост, поради което иска по чл.
109 ЗС би бил неоснователен.“ ( Р № 243/23.10.2012г. по гр.д. № 197/2012г. II
гр.о.) Тази хипотеза касае случаите, в които има законно изграден строеж,
т.е. законно преграждане, при което са спазени процедурите по ЗУЕС. Тъй
като в настоящия случай няма решение на ОС на ЕС, съдът приема, че без
значение е обстоятелството дали предишния собственик е дал съгласие или
не за преграждане на етажната площадка, защото самото преграждане е
незаконосъобразно. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се
доказа Тодорка да е изразила съгласие за преграждането. Представената
тетрадка, в която над подписа на собственичката е посочено, че е
разрешила преграждането не се потвърди от показанията на свидетеля Г.,
който заяви, че Тодорка е приела ключа, но не е чул да дава разрешение за
7
преграждане на площадката.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск по чл.109 ЗС
е основателен и следва да бъде уважен. Установи се, че с изградената
преграда на етажната площадка се затруднява подхода към апартамента
на ищцата, която допълнително трябва да преодолее още една врата, за да
стигне до жилището си. Изградената допълнително врата и част от стена
са преградили площадката незаконосъобразно, като са лишили останалите
собственици от ползването на частта от площадката. Поставените в
коридора между двете врати мебели стесняват коридора, като в най-
тясната част ширината му е 96 см. Това стеснение е затруднявало ищцата
при внасяне на мебели и уреди и при ремонт. Мебелите са струпани след
вратата на ответниците, с което затрудняват достъпа на ищцата до
входната си врата, но не и на ответниците. Следва ответниците да бъдат
осъдени да осигурят достъп до цялата етажна площадка на 13 етаж на
жилищен блок №118 в *** като премахнат изградената врата и стена,
ограничаваща свободния достъп до ап.82. Ответниците следва да бъдат
осъдени да премахнат движимите вещи, които пречат на свободния достъп
до ап.82 находящ се на 13 етаж на жилищен блок №118 в ***, а именно да
премахнат от етажната площадка както следва : първи шкаф 58 см, втори
шкаф 55 см и нощно шкафче 45 см.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 3000 лева. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е
претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие
на ответника, той следва да установи, че 1.ответникът е осъществил
противоправното действие или бездействие; 2.настъпилите вреди и 3.причинната
връзка между поведението на ответника и вредите. Четвъртия елемент - вината се
предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Поради това и в тежест на ищцата е да
докаже, че в резултат на ограниченото право на преминаване и препятстване
обикновеното ползване на имота си е претърпяла болки и страдания,
изразяващи се в намалена трудоспособност, разстройство на съня, намалени
социални контакти, повишено кръвно налягане, главоболие и стрес, както и
да докаже наличието на причинно следствена връзка между деянието на
8
ответниците – изграждане на врата и стена и складиране на мебели в корида и
претърпените неимуществени вреди. За изясняване на тези обстоятелства,
съдът уважи направеното ищцата доказателствено искане за назначаване на
експертиза. По делото е изготвено и прието заключение на комплексна
експертиза, в която вещите лица са установили, че не е установено
оплакванията на ищцата от нервно напрежение и стрес да са в резултат на
поставената преграда и струпаните мебели. Негативните емоционални
преживявания са от това, че се чувствала обидена, унизена, засрамена и
засегната и търси справедливост по законов ред заради нейно накърнено
усещане за социална значимост и престиж. През периода януари и февруари
на 2022г. ищцата е преживяла неблагоприятни житейски събития, свързани с
професионална преориентация, конфликтни взаимоотношения със съседи,
здравословни притеснения, липса на работа и др. В заседание вещите лица
заявиха, че конфликта между страните не е бил заради поставените в
коридора мебели и изградената междинна врата, и нямат връзка с
емоционалните преживявания на ищцата. В.л. А. заяви „То не е било изобщо
за мебели конфликта“. Установява се от заключението, че при ищцата
липсват индикатори за наличие на симптоми на остра стресова реакция,
посттравматично стресово разстройство и клинична изява на депресивна
симптоматика като последица от конфликтите през януари и февруари 2022г.
През периода ищцата е преживяла субективен дистрес и съответните
емоционални реакции са от това, че се чувствала обидена, унизена и
засрамена и иска да защити името си, но не могат да дадат заключение дали
обидите и конфликтите между страните са във връзка с изградената врата и
стена, нито със струпаните мебели. В заключението си сочат, че през
процесния период ищцата се е намирала в труден период на професионално
преориентиране и промени, като тези промени били свързани с тревоги,
несигурност и притеснения. С оглед установения от вещите лица комплекс от
причини за това състояние, вещите лица не могат да дадат заключение по
въпроса дали негативните преживявания имат връзка с поставените мебели в
коридора и преградната врата и стена. В заседание заявиха, че причина за
възникналия конфликт станал кабел по време на ремонта. В същото време,
заявиха, че ограничението на социалните контакти на ищцата са резултат не
от струпаните в коридора мебели, а от притесненията, че може съседите да
вдигат скандали в присъствие на други хора. Като краен извод, съдът приема,
9
че по делото не е установи по безспорен и категоричен начин, при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищцата, че негативните
преживявания на ищцата са резултат от поставените от ответниците мебели в
коридора и междинна врата. Още повече, че поставената врата е била там още
когато ищцата е била на десетгодишна възраст и е живяла в жилището със
своята баба. Не се доказа и струпаните в коридора мебели да са ограничили
социалните контакти, което да е довело до негативни преживявания и
ограничения на ищцата. С оглед изложеното, съдът приема за неоснователен
и недоказан предявения от ищцата против ответниците иск при условия на
солидарност да бъдат осъдени да и заплатят обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
По разноските :
Представен е списък с разноски на ищците, които следва да бъдат
разграничени с оглед изхода на спора. Разноските за адвокатско
възнаграждение са в размер на по 800 лева за всеки ищец, като съдът приема,
че е уговорено възнаграждение по 400 лева за всеки от двата иска. Така
разноските за иска по чл.109 ЗС са в размер на 30 лева държавна такса, 30
лева призоваване на свидетели, 550 лева за назначена СТЕ, 20 лева за схема
на имота, 25 лева за съдебни удостоверения и по 400 лева за адвокатско
възнаграждение за всеки от двамата ищци. Разноски за пътни разходи съдът
счита, че не се дължат. Така разноските за иска по чл.109 ЗС са в общ размер
на 1455 лева и с оглед изхода на спора, ответниците следва да заплатят
разноските на ищците.
По иска по чл.45 ЗЗД, разноските на ищците са в размер на 120 лв
държавна такса 300 лева за съдебно-психолого-психиатрична експертиза и по
400 лева адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1220 лева.
Разноските на ответниците са в размер на 600 лева и тъй като в
договора за правна помощ не е посочено каква сума за кой иск, съдът приема,
че всеки от двамата ответници е заплатил на процесуалния представител по
300 лева, или по 150 лева за всеки от двата иска. С оглед изхода на спора
ищците следва да им заплатят половината от разноските. Ответниците са
направили разноски и за назначената съдебно психолого психиатрична
експертиза в размер на 200 лева и с оглед изхода на делото, ищците следва да
им заплатят тези разноски.
10
С оглед изхода на спора по предявения иск с правно основание чл.45
ЗЗД, ищците следва да заплатят по сметка на ПлРС допълнително сумата от
100 лева, след което на вещите лица следва да се издаде РКО за сумата.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС Е. Г. *** с ЕГН ********** и К. Г.
А. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.*** *** бл.118 ет.13 ап.81 да
осигурят достъп до цялата етажна площадка на 13 етаж на жилищен блок
№118 в *** като премахнат изградената врата и стена, ограничаваща
свободния достъп до ап.82, както и да премахнат движимите вещи, които
пречат на свободния достъп до ап.82 находящ се на 13 етаж на жилищен блок
№118 в ***, а именно да премахнат от етажната площадка както следва :
първи шкаф 58 см, втори шкаф 55 см и нощно шкафче 45 см.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С. Б. Д. от
гр.***, заместена от правоприемниците си В. Г. Б. с ЕГН ********** и Б. С.
Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр*** против Е. Г. *** с ЕГН
********** и К. Г. А. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.*** *** бл.118
ет.13 ап.81 иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищците при условията на солидарност сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на С. Б. Д. с
ЕГН ********** в резултат на непозволено увреждане представляващо
препятстване обикновеното ползване на ап.82 в бл.118 в *** гр.***,
изразяващо се в понесени болки и страдания, намалена трудоспособност,
разстройство на съня, намалени социални контакти, както и повишено кръвно
налягане, главоболие, стрес в резултат на затруднено ползване на ап.82
повече от обикновеното.
ОСЪЖДА Е. Г. *** с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр.*** *** бл.118 ет.13 ап.81 да заплатят на В. Г. Б. с ЕГН
********** и Б. С. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр*** разноски по
делото в размер на 1455 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Б. с ЕГН ********** и Б. С. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр*** да заплатят на Е. Г. *** с ЕГН ********** и К. Г. А. с
ЕГН **********, двамата с адрес гр.*** *** бл.118 ет.13 ап.81 разноски по
делото в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Б. с ЕГН ********** и Б. С. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр*** да заплатят по сметка на РС *** 100 лева допълнителен
депозит за психолого-психиатрична експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
11
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12