№ 75
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000366 по описа за 2021 година
Същото е започнало по повод изходяща от П. Л. УЗ., ЕГН **********,
**** частна жалба против постановеното по т. дело № 5/2020 г. по описа на
Пз ОС определение № 260095 от 11.02.2021 г., с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявените от П. Л. УЗ.
искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото
събрание на „А.-*“ ООД, ЕИК ********* взети на 27.12.2019 г. поради
недопустимост на претенцията.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото в Пз ОС за
разглеждане на спора по същество.
Въззиваемата страна чрез вписания по партидата на дружеството на
01.02.2021 г. управител Д.М. е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Третото лице помагач Д.М. е на същото становище
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 13.01.2020 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила искова
молба от П. Л. УЗ., ЕГН **********, гр. П. против „А.-*“ ООД, ЕИК
1
*********, гр. П..
В обстоятелствената част на същата е споменато, че ищецът е
съдружник в „А.-*“ ООД, ЕИК *********, гр. П. с 2 дяла от капитала му или
40% дялово участие, както и единствен управитнел на същото.
Споменава се, че във връзка с производството по несъстоятелност на
дружеството на 27.12.2019 г. другият съдружник в него /Д.М./ провела общо
събрание и взела две решения обективирани в протокол от извънредно общо
събрание на споменатата дата.
Сочи се, че ищецът се запознал с тях на 06.01.2020 г., когато по т. дело
№ 192/2019 г. па ПзОС този протокол бил представен. От същия се виждало,
че по т.1 от дневния ред на събранието било взето решение за подаване на
множество възражения срещу изготвения от синдика списък с приетите
вземания на кредиторите на дружеството.
По т. 2 от дневния ред се решило М. да подаде възражения от името на
дружеството срещу приетите от синдика вземания.
Съответно по- надолу в исковата молба ищецът излага своите
съображения за незаконосъобразност на решенията - противоречия на закона
и дружествения договор. Изложени са и доводи за нарушения в процедурата
по свикването и провеждането на ОСС . Отправено е искане за отмяна на
същите.
По делото с оглед на факта, че ищецът е и управител на ответното
дружество съдът назначил особен представител на същото.
По делото постъпило и становище от другия съдружник в дружеството
Д.М. с искане за встъпването й по делото като трето лице помагач на
дружеството.
То било уважено като с определение от 20.07.2020 г. М. е била
конституирана.
В становището си тя развива съображения за недопустимост на
исковата претенция. В подкрепа на това сочи, че на 06.11.2017 г. на
дружеството било връчено изявление на взискател по образувано против
ищеца изпълнително производство /Д. Н. Д./ по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК
2
за прекратяване участието на У. в дружеството с оглед наложен запор върху
дяловете му. В тази връзка се сочи, че прекратяването участието на
съдружника настъпва със самото връчване на изявлението независимо от
волята на длъжника. В тази връзка е направен извод, че от тази дата У. вече
няма членствени правоотношения с дружеството, не може да участва в
работата му и да гласува На тази база е направен извод и за недопустимост на
исковете по 74 от ТЗ оспорващи законосъобразността на решенията на ОСС
проведено на 27.12.2019 г.
В отговора на дружеството подаден чрез назначения му особен
представител вниманието на последния е било насочено основно към
излагане доводи за неоснователност и незаконосъобразност на доводите на
М.. С три реда е изразено и съгласие с доводите на ищеца за отмяна на
оспорваните решение на ОСС.
М. в качеството си на трето лице помагач също подала отговор, в
който преповтаря доводите си в становището като в него вече се споменава и
за дело № 127/2018 г. по описа на ПЗ ОС с предмет искът по 517, ал.3 от ГПК
на споменатия взискател, от което се установявали фактите по връчване на
изявлението за прекратяване, овластяването за предявяване на иска и т.н.
В ДИМ ищецът също излага доводи за неоснователност на
възраженията на М., които основно се базират на твърдението, че с чл. 517 от
ГПК била предвидена строга поредност на действията н съдебния изпълнител
водещи до прекратяване на членството. В случая се твърди, че тя не била
спазена , защото връчване на уведомлението станало преди налагането на
запора, което пък изключвало извода за прекратено членство.
В хода на делото препис от решението по делото с предмет иска по чл.
517, ал. 3 от ГПК бил представен и приет наред с множество актове на
съдилищата във връзка с водени спорове между някой от съдружниците от
една страна и дружеството от друга. От ищеца е представено и удостоверение
на ЧСИ, пред който е образувано споменаваното изпълнително дело. В
същото са материализирани негови изявления относно предмета на същото и
момента на връчване на уведомлението за прекратяване по чл. 517, ал. 3 от
ГПК.
По делото Пз ОС след анализ на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ досежно
това кой може да оспорва решения на ОСС и респ. след анализ на
представените по делото доказателства е направено заключение, че към
3
момента на провеждане на ОСС от 27.12.2019 г. ищецът не е имал качество на
съдружник в дружеството, което правело предявените искове по 74 от ТЗ
недопустими. В подкрепа на това си становище първоинстанционният съд е
посочил, че членственото правоотношение на П.У. е прекратено от момента, в
който дружеството е получило изявлението на взискателя по чл.517, ал. 3,
изр. 1 от ГПК за прекратяване участието на съдружника - длъжник в
дружеството, т.е. от 06.11.2017 г. Посочено е също, че от данните по
партидата на „А.-*“ ООД в ТРРЮЛНЦ следва извод, че съобщението,
изпратено от ЧСИ за налагане на запор върху дяловете на У. е получено в АВ
и изискванията на чл.517, ал.1, изр. 1 на ГПК са спазени.
На тази база производството по делото е прекратено.
Недоволен от определението е останал У., който е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
идентични с тези пред първоинстанционния съд свързани с това, че била
нарушена предвидената в чл. 517 от ГПК процедура с оглед на факта, че
уведомлението за прекратяване на членството било връчено на дружеството
преди вписване в ТРРЮЛНЦ на наложения запор, а следвало да бъде
обратното.
С оглед преценка основателността на процесната жалба е нужно да се
спомене, че в чл. 74 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че всеки
съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание,
когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
В чл. 74 , ал. 2 от ТЗ е споменато, че искът се предявява в 14-дневен
срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил
редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от узнаването, но не
по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
От посоченото по- горе съдържание на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ
следва извод, че допустимостта на иска по този член е обусловена от това
дали изхожда от съдружник в дружеството и то към момента на провеждане
на събранието и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ.
В случая предмет на спор е това дали ищецът е имал качеството на
съдружник към 27.12.2019 г. с оглед връчено на дружеството изявление за
прекратяване на членството му по чл. 517, ал. 3 ГПК
Видно от информацията в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника е
4
безспорно, че дружеството е учредено и вписано в ТР при Пз ОС през 2003 г.
с решение по ф. дело № 815/2003 г. Същото в последствие е пререгистрирано
в ТР и още от учредяването му съдружници в същото са били М. с три дяла от
капитала и Пенко У. с два дяла от капитала.
Безспорно е също, че на 03.11.2017 г. по същата е постъпило запорно
съобщение от ЧСИ В. Б., а на 09.11.2017 г. е бил вписан запор върху
дружествените дялове на П.У. в полза на лицето Д. Н. Д. за вземане в размер
на 128 800 лв. Безспорно е също видно от мотивите на представеното
решение по т. дело № 127/2018 г. по описа на Пз ОС в сила от 16.11.2019 г.,
че взискателят е бил овластен с Постановление № 97 от 09.03.2018 г. на ЧСИ
В. Б. да предяви иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на търговското
дружество. Приетата от Пз ОС причина за овластяването е отправянето на
изявление от взискателя до дружеството за прекратяване членството на П.У.
и изтичането на три месеца от датата на получаване на същото. То видно от
съдържанието на представеното от самия ищец удостоверение на ЧСИ е
получено от дружеството на 06.11.2017 г.
В чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК е казано, че когато изпълнението е
насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният
изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за
прекратяване участието на длъжника в дружеството. В изр. 2 на тази алинея е
предвидено, че след изтичането на три месеца съдебният изпълнител
овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за неговото прекратяване. В слеващото изречение пък са
посочени основанията за отхвърляне на иска – устаноявяването, че
дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника
длъжник част от имуществото, определена съгласно ТЗ или че вземането на
взискателя е удовлетворено.
Анализът на това трето изречение води до извод, че щом за
дружеството възниква задължение за плащане на припадащата се част от
имуществото на съдружника-длъжник определена по реда на чл. 125, ал. 3 от
ТЗ то прекратяване на членството в тази хипотеза настъпва от момента на
получаване на изявлението на кредитор до дружеството. Последиците от
връчване на изявлението за прекратяване от своя страна предполага, че
5
възможността за отправяне на такова изявление е обусловена от насочване на
изпълнението върху притежавани от даден длъжник дялове от дружество с
ограничена отговорност. Насочването /започването/ на изпълнение
предполага с оглед разпоредбата на чл. 517, ал.1 от ГПК пък налагане на
запор върху съответните дялове. В този текст на ГПК е казано, че това става
чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Видно
от данните по партидата на дружеството изпращането му станало факт с
подаване на заявлението за вписване на запора, което е постъпило на
03.11.2017 г.
Това съпоставено с всичко изложено до тук води до извод, че всички
елементи от ФС за прекратяване на членството на основание чл. 517, ал. 3
ГПК са спазени и същото е станало факт на 06.11.207 г.
В случая дори да се възприеме тезата, че действията на ЧСИ по
налагането на запора свършват с вписването му на 09.11.2017 г. това за ПАС
не променя извода, че към 27.12.2019 г. ищецът не е имал качество на
съдружник в дружеството. Това е така с оглед на факта, че системното
тълкуване на разпоредбите на чл. 517, ал.1 и 3 от ГПК води до извод, че
прекратяване на членството става факт на по-късната от двете дати
/вписването на запора и връчването на изявлението за прекратяване/.
Изложеното сочи, че в случая П.У. няма качество на съдружник и
предявените от него искове са недопустими, т.е. съдът правило е прекратил
образуваното във връзка със същите дело.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 5/2020 г. по описа на
Пз ОС определение № 260095 от 11.02.2021 г., с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявените от П. Л. УЗ.
искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на Общото
събрание на „А.-*“ ООД, ЕИК ********* взети на 27.12.2019 г., поради
недопустимост на претенцията.
6
Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7