Решение по дело №181/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 489

 

гр. Пловдив, 18 март 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора П. П., като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 181 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на П.И.Й., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№21-0325-000108 от 07.12.2021 г., издадена от началник РУ Първомай при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а, б. Б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка– “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.”

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Навеждат се доводи, че работа на жалбоподателя била свързано с постонно пътуване от Първомай до Пловдив и обратно. Претендира разноски.

Ответният административен орган – Началник на РУ Първомай при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, в писмено становище поддържа,че жалбата е неоснователна, като оспорената ЗПАМ е правилна и законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 21-0325-000108 от 07.12.2021 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН серия GA № 530625/06.12.2021 г., като при проверка в гр. Първомай, ул. "Христо Смирненски" до номер 53 в посока изток-запад е установено, че П.И.Й. управлява личния си лек автомобил БМВ 745 Д, с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества или техните аналози- MET-метамфетамин, АМР-амфетамин и СОС- кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер ДръгЧек 3000 STK 5 ARPB-0032. Издаден е талон за медицинско изследване № 0062041. Иззети са СУМПС № *********.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0325-000108 от 07.12.2021 г., на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена на П.И.Й. принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а от ЗДвП  – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, конкретно в слу­чая 1 година, при възприемане и въз­произвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка,  като е прието, че Й. управлява ППС след употреба на наркотици или техните аналози-нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи от хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП – жалбоподателя е собственик на МПС, което е управлявано на 06.12.2021 г. от него след употреба на наркотични вещества. Т. е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, съгласно който, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Доколкото нормата на чл. 171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на задължителна администрация и задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.

Оспорената заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни, които дават ясна представа за извършеното административно нарушение, представляващо основание за прилагане на принудителната административна мярка.

Ответникът не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но това обстоятелство не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т. е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. В случая мярката е определена в максимален размер, който кореспондира с явно изразеното поведение на водача - нарушител в разрез с установения ред на държавно управление. Извършените от водача при трайна ритмичност на множество административни нарушения по ЗДвП  разкриват висока степен на обществена опасност, която откроява процесното деяние. Макар мярата де се прилага спрямо собственик –физическо лице, то без съмнение при преценката за нейния размер следва да се вземе предвид и тежестта на административното нарушение, представляващо основание за превантивната намеса. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година не се явява прекомерно и не ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Й., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№21-0325-000108 от 07.12.2021 г., издадена от началник РУ Първомай при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: