Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Русе, 13.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора
ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно
дело № 383 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на адв.Н.Т. *** – пълномощник на Д.В.В. ***,
в качеството й на майка и законен представител на детето Н.Г.С., с която е
предявен иск против Агенция за социално подпомагане, гр.София, с правно
основание чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, за сумата от 571.00лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществените вреди за периода 16.11.2018 г. – 12.03.2020 г. вкл., причинени от незаконосъобразен
административен акт – Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507/28.05.2019 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе.
Ищцата поддържа исковата си молба
чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание.
Излага съображения за нейната основателност и доказаност. Претендира присъждане
на разноски за държавна такса. Процесуалният представител претендира адвокатско
възнаграждение съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
поради осъществявана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 1
Закона за адвокатурата
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, депозира писмен отговор, като по подробно
изложени в него съображения счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
Прокуратурата
на Република България, чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе, счита, че искът
е частично основателен.
По фактите
Със заявление-декларация вх. №
ЗСПД/Д-Р/4507/21.05.2019 г. Д.В.В., майка на Н.Г.С., е поискала отпускане на месечна помощ за
отглеждане на дете с трайни увреждания по чл. 8д от Закона за семейните помощи
за деца (ЗСПД). Със Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на
ДСП – Русе е отпусната месечна помощ на Д.В.В. за едно дете с трайни увреждания
на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал.
1 и ал. 7 от ЗСПД, в размер на 930 лева, считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021
г. Недоволна от така постановената заповед, в частта, касаеща началния момент
на отпускане на помощта, Д.В. я оспорва по административен ред, като на
19.06.2019 г. подава жалба вх. № 1804-94Д-00-2600 по описа на ДСП – Русе. С
Решение № 18-РД 04-0356 от 23.07.2019 г. на Директора на РДСП – Русе на
основание чл. 91 от АПК и чл. 10, ал. 6 от ЗСПД е отхвърлена жалбата на Д.В.
срещу Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на ДСП – Русе. В
последствие ищцата е подала жалба и по съдебен ред, като с Решение №
47/30.09.2019 г. на АС – Русе, по описа на адм.д. № 497/2019 г., влязло в сила
на 05.03.2020 г., заповедта е отменена в частта относно началния момент на
отпускане на добавката и преписката по заявлението – декларация е изпратена на
административния орган за ново разглеждане и решаване на въпроса по същество,
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
Горните обстоятелства се установяват от
административната преписка, приложена към адм.д. № 497/2019 г. на АС – Русе,
което е приобщено по настоящото производство.
С покана за доброволно изпълнение вх.№
1804-94Д-00-1228/09.03.2021 г. ищцата Д.В. е поискала от Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе да бъде изпълнено влязлото в сила Решение №
47/30.09.2019 г. на АС – Русе и да и бъдат изплатени дължимите суми (л.37 от
делото).
В изпълнение на съдебното решение
комисия в състав, утвърден със заповед на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Русе, е издала констативен протокол № 88/10.03.2020 г., съгласно
който е констатирано, че на Д.В. – майка на дете с увреждания, по подадената
молба с вх.№ ЗСПД/Д-Р/4507/21.05.2019 г., се дължи доплащане на стойност 5130
лв., както следва: м.ноември 2018 г. – 480 лв., м.декември 2018 г. – 930 лв.,
м.януари 2019 г. – 930 лв., м.февруари 2019 г. – 930 лв., м.март 2019 г. – 930 лв., м.април 2019 г. – 930 лв. Доплащането
следва да се извърши за месец февруари 2020 г.(л.44 от делото). Въз основа на
този протокол административният орган е предприел необходимите действия и
посочената сума е преведена на Д.В. на 13.03.2020 г. по посочена от нея в
заявлението – декларация банкова сметка, ***ния на отпуснатата социална помощ
(л.л.45-49 от делото).
По така установената фактическа
обстановка не е налице спор между страните.
По делото е приобщено и адм.д. №
169/2020 г. по описа на АС – Русе по искане на ответната страна.
По
правото
Разгледан
по същество искът е частично основателен.
Предявен
е иск за обезщетяване на имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От твърденията на ищцата, обективирани в исковата й молба, е видно, че
претенцията й се обосновава с твърдение за причинени имуществени вреди в размер
на законната лихва за неоснователно неизплатените суми за месечни помощи за
дете с увреждане за период, както следва: - 64.40 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 480 лв. (частично изплатена помощ за
м.11.2018 г.), за периода от 16.11.2018 г. до 12.03.2020 г.; - 117.02 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.
(помощ за м.12.2018 г.), за периода от 16.12.2018 г. до 12.03.2020 г.; - 109.02
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.
(помощ за м.01.2019 г.), за периода от 16.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; - 101.01
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.
(помощ за м.02.2019 г.), за периода от 16.02.2019 г. до 12.03.2020 г.; - 93.78
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.
(помощ за м.03.2019 г.), за периода от 16.03.2019 г. до 12.03.2020 г.; - 85.77
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.
(помощ за м.04.2019 г.), за периода от 16.04.2019 г. до 12.03.2020 г.
За да възникне правото на
иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на следните кумулативни
предпоставки: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на
иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата искова претенция
се явява допустима, доколкото Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на
Директора на ДСП – Русе е отменена в частта относно началния момент на
отпускане на добавката с Решение № 47/30.09.2019 г. по адм. дело № 497/ 2019 г.
на Административен съд – Русе, влязло в сила на 05.03.2020 г. При това
положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е противоправно поведение от
страна на Агенция за социално подпомагане - София, изразяващо се в издаването
на незаконосъобразни административни актове.
В случая от събраните по
делото доказателства се установи наличието и на останалите предвидени в закона
предпоставки за основателността на иска:
Имуществените вреди поначало
представляват претърпяна загуба или пропусната полза. За да е налице претърпяна
загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата
липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до
обедняване с нещо. Пропусната полза в доктрината и съдебната практика се
дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са
съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил
лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението.
В ЗСПД липсва законова
разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за
забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната.
Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното
паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното
производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата,
освен по исков ред. В случая претенцията за лихви за забава се основава на
разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите. Според
тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за
действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение
съобразно общите правила.
Следва да се посочи, че в
настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи
от момента на отмяната на административния акт и в какъвто смисъл е цитираната
от ответника т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, а за самото обезщетение, което в конкретния случай
представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Както е казал ВАС в свое решение №
8435 от 21.06.2018 г. по адм. д. 5887/2017 г., ІІІ о., постановено по сходен
казус, "при всяка забава в плащане на парично задължение, включително и
при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва
върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното
вземане". Чл. 86 ЗЗД е диспозитивна правна норма със
задължителна долна граница и съдържа императивно гарантиран минимум за
обезщетяване при неизпълнение на парично задължение, особено както е в случая,
произтичащо от гарантирано от закона вземане. Също така, в теорията и
практиката се приема, че вредите по чл. 86 ЗЗД не подлежат на нарочно доказване
(Решение № 13025 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 5415/2018 г., ІІІ о., ВАС).
Няма съмнение и спор, че в
случая от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищцата е настъпила
претендираната имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на
имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на
паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява
от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Т. е. налице е и
втората предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ.
Налице е и третата изискуема
от закона предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото ищцата не би
претърпяла посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна
дейност административният орган бе съобразил материалния и процесуалния закон.
Вредата (в размер на
законната лихва), следва да се изчисли от деня на забавата до датата на
окончателното издължаване.
В тази връзка е необходимо
да се съобрази следното: Националният закон установява датата, от която се
отпускат месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане (чл. 8д ал.
7 и ал. 8 ЗСПД и чл. 24а, ал. 4 Правилник за прилагане на ЗСПД), но
не установява ред за заплащане на обезщетение за забавено плащане, компесаторни
или обезщетителни лихви върху тези плащания за периода от датата на тяхното
отпускане до издаване на заповедта, въз основа на която те се отпускат. Според чл. 10, ал. 4 ЗСПД Семейните помощи за деца се
отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него лице, като срока за произнасяне е 14-дневен от
подаването на заявлението, съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 ППЗСПД.
Следователно, задължението за изплащане на конкретната парична сума за месечна
помощ възниква след постановяване на заповедта по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, защото с нейното издаване месечната
помощ се определя по основание и размер, т. е. тя става ликвидна и изискуема.
Казано с други думи, обстоятелството, че със заповедта е следвало да се
определи правото на месечна помощ и нейния размер за предхождащ период, не
означава, че това парично задължение е станало ликвидно и изискуемо към датата
на подаване на заявлението или датата на придобиване на това право (правото на месечна
помощ). При това положение настоящият съдебен състав приема, че ответникът по
иска изпада в забава след издаване на незаконосъобразната Заповед №
ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на ДСП – Русе, като във връзка с чл.
9 ал. 1 ЗСПД, денят на забавата е 01.07.2019 г. Цитираната разпоредба
предвижда, че помощите по чл. 2, ал. 3 се предоставят през месеца, следващ
месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката), родителя,
настойника или попечителя. Месечните помощи за дете с трайно увреждане са
посочени именно в чл. 2 ал. 3 т. 3 ЗСПД. Следователно процесните месечни помощи
се дължат до 30.06.2019 г. и едва от 01.07.2019 г. ответникът е изпаднал в
забава за изплащането на процесните месечни помощи за периода м.11.2018 г. –
м.април 2019 г.
За пълнота на изложението
следва да се добави и следното: Преди датата на подаване на
заявление-декларация – 21.05.2019 г. липсва основание въз основа, на което
административният орган да се произнесе за правото на Д.В. да получава месечни
помощи. При това положение за него липсва и задължение да й изплати такива
помощи. След като към 27.05.2019г. – датата, на която е издадена заповедта все
още не е налично парично задължение, няма как да е налице забавено изпълнение,
което да обуславя и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
При това положение размерът
на дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да се изчисли от датата
01.07.2019 г. до 12.03.2020 г. (на
13.02.2020 г. месечните помощи са изплатени). В настоящия случай съдът изчисли
същото чрез общодостъпния калкулатор за законна лихва, находящ се на сайта на
Националната агенция по приходите – 364.83 лв. До този размер искът следва да
бъде уважен, като за сумата над посочената, до първоначално претендираните 571
лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на възражението
на ответника, че социалната помощ не е парично задължение, а задължение за
подпомагане, което може да бъде определено в пари или в натура и като такова не
може да се ползва от лицата имащи право на подпомагане с цел различна от тази,
определена в закона и за нуждите, определени в него, следва да се отбележи
следното: Съгласно л. 1 ал. 2 ЗСПД Семейните помощи са средства в пари и/или
в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите
или от лицата, полагащи грижи за тях, а по отношение на месечните помощи за
отглеждане на дете с увреждане разпоредбата на чл. 8д ал. 3 ЗСПД предвижда, че
размерът й се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република
България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в
зависимост от степента на увреждането или степента на намалената
работоспособност и в съответствие с предназначението им. Т.е. размерът на тези
средства задължително се определя в пари. Всъщност видно е от съдържанието на
целия закон, че по отношение на всички социални помощи, предвидени в него,
размерът им се определя в пари. Само по изключение, в предвидените в
разпоредбата на чл. 2 ал. 6 ЗСПД и чл. 35 и следващите от ППЗСПД случаи,
помощта се изплаща в натура. В настоящия случай, видно е от заповедта на
директора на ДСП – Русе, помощта е определена в пари, като по делото липсват
данни да са налице предпоставки за определянето й в натура. При това положение
задължението безспорно е парично.
Колкото до възражението за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, съдът намира, че изложените
аргументи от страна на ответника са неотносими в настоящото производство. Още
повече, че доводите му в тази насока вече са били обсъждани от съда в Решение №
47/30.09.2019 г. по адм.д. № 497/2019 г. по описа на АС – Русе, като в мотивите
е посочено, че „Подаването на заявлението
от страна на В. за отпускане на семейна помощ по чл. 8д ЗСПД на 21.05.2019 г.
не се дължи на нейно недобросъвестно поведение относно спазването на 3-месечния
срок от датата на издаване на решението (на НЕЛК), а на несвоевременното му
съобщаване от страна на НЕЛК на издаденото от последната ЕР № 0154/019. От
неизпълнението на задължението на административния орган – НЕЛК, същият
своевременно да съобщи на оспорващата Експертното си решение, не следва да се
пораждат негативни правни последици за В.…“
По
разноските
При този изход на делото,
съдът счита за основателно своевременно направеното искане от ищеца за
присъждане на сторените разноски в размер на 10 лв. за държавна такса, която
следва да бъде присъдена в целия й размер предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Основателно е и искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Т., който е оказал безплатна
правна помощ в проведеното производство по адм. дело №
383/2021 г. при условията на чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата, видно от
съдържанието на представеното по делото пълномощно на л. 15 от делото, като по
т. 3 от същото е посочено, че правната защита по делото се предоставя при
условията на чл.38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗА. Определянето на размера на
адвокатското възнаграждение е оставено на преценката на съда. В настоящия
случай, съобразно чл. 8, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв., като предвид липсата на фактическа и
правна сложност на казуса, съдът счита, че същото следва да бъде определено
именно в минималния му размер. Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 10 ал.
3 ЗОДОВ, съгласно която адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено
съразмерно на уважената част от иска (претендирани 571 лв., а уважени 364.83
лв.), възнаграждението на адв.Т. следва да бъде определено в размер на 191.68
лв. (364.83 лв. х 300 лв./571 лв.)
Претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ Съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай ответникът се
представлява от юрисконсулт, като претендираното възнаграждение по приложения
списък е в минималния размер, съгласно разпоредбата на чл. 24 изр. 2 от Наредба
за заплащането на правната помощ (л.50 от делото). С оглед на отхвърлената част
от иска следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
36.11 лв. (206.17 лв. х 100 лв./571 лв.)
Предвид изложеното и на
основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 1 ЗОДОВ, Агенция за социално подпомагане – София
да заплати на Д.В.В., ЕГН: ********** ***, в качеството й на майка и законен
представител на детето Н.Г.С., сумата от 364.83 (триста шестдесет и четири лв.
и 83 ст.) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществените
вреди, причинени от отменен по съдебен
ред незаконосъобразен административен акт – Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507/28.05.2019
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, изразяващи се в
законната лихва за забавено плащане за периода 01.07.2019 г. – 12.03.2020 г.
вкл., на месечни помощи за отглеждане на дете с увреждане в общ размер на
5 130 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за
имуществени вреди в частта му над 364.83 лева до първоначално претендираните 571.00
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10 ал. 3 изр. 1-во ЗОДОВ, Агенция за социално подпомагане –
София да заплати на Д.В.В., ЕГН: ********** ***, в качеството й на майка и
законен представител на детето Н.Г.С., за разноски по делото сумата от 10.00 (десет)
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10 ал. 3, изр.
2-ро ЗОДОВ, Агенция за социално
подпомагане – София да заплати на адв.Н.Т. ***, ЕГН: **********,
със служебен адрес: ***, сумата от 191.68 (сто деветдесет и един лв. и 68 ст.)
лева – възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на ищцата,
съразмерно на уважената част от иска
ОСЪЖДА, на основание чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ, Д.В.В.,
ЕГН: ********** ***, да заплати на Агенция за социално подпомагане – София,
сумата от 36.11 (тридесет и шест лв. и 11ст.) лева – възнаграждение за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
Съдия: