№ 905
гр. Б., 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202865 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Д.-Т.” ООД с ЕИК: ...,
чрез адв. М. К. от АК-П., против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за
нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин / лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт, както и се посочва,
че е налице хипотеза на маловажен случай.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява, като е депозирано писмено становище от адв. Кавръкова.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която моли фишът да
бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване (видно от известието на л. 11 процесният фиш е връчен на жалбоподателя на
07.07.2023 г., а жалбата е депозирана на 13.07.2023 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.06.2021г. в 17:40 часа е установено с устройство № 10031 (елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС
влекач „Волво ФХ 4 х 2 Т“, регистрационен номер ..., с технически допустима максимална
маса 20000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща техническа допустима максимлна маса на състава 50000, в община Б., по път А-1
1
км 357+949, посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. За констатираното бил издаден
обжалваният фиш нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.3 вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева на дружеството собственик- „Д.-Т.” ООД с
ЕИК: ....
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до
установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10,
ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10,
ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното
наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението е ясно описано, като са посочени всички релевантни
разпоредби.
Следва да се посочи, че нарушението е записано в ЕФ като: „изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса, което е една от хипотезите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, поради което съставът намира, че нарушението е ясно описано откъм своите
съставомерни признаци, като са посочени и всикчи приложими законови разпоредби.
Ясно е посочено мястото на нарушението – път А1, км 357+949, като именно
посочването на конкретен километър и метър от пътя е най-точното описание на съответния
участък.
На следващо място, съдът намира, че в производството по издаване на електронни
фишове не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на актове за установяване
на административни нарушение и наказателни постановления. Съгласно ТР № 1/2014 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ВАС изискванията за реквизити, форма, съдържание и ред за издаване
на АУАН и НП са неприложими в производството по издаване на електронен фиш. В този
смисъл е и Решение №515/20.04.2022г на АдмС–Б. по КНАХД №205/2022г. Видно е, че се
твърди нарушението да е извършено на 08.06.2021 г., като към момента не са изтекли
давностните срокове за преследване по чл. 80 от НК, които се явяват единствено приложими
в случая.
Неоснователен и доводът за липса на компетентност на издателя на ЕФ, тъй като той
няма конкретно физическо лице издател, а се издава от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Накрая, не представлява нарушение обстоятелството, че в ЕФ не е посочен
конкретния размер на дължимата такса, която се твърди да не е заплатена, доколкото така
или иначе не са представени доказателства за плащането на какъвто и да е размер от страна
на жалбоподателя. Отделно от това чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит на
електронния фиш.
В обобщение, съдът намира, че не са налице допуснати формални нарушения в
производството.
По същество съдът намира, че са доказани всички признаци на твърдяното
2
нарушение.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя -
каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на
ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева,
каквато именно е била наложена на жалбоподателя.
Неоснователен е доводът, че за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не била
приложима облекчената процедура по издаване на електронен фиш, а следвало да се спазва
общата процедура по издаване на АУАН и НП, като този извод следва от анализа на всички
приложими разпоредби. Така съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик,
съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и
2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Съгласно
следващата ал. 5 в случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за
установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и
административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Също така, съгласно чл. 189ж, ал. 7 по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189,
ал. 10, а съгласно ал. 8 наказателни постановления за административни нарушения по чл.
179, ал. 3 - 3в и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б се връчват от
контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл.
186а, ал. 1, т. 2, буква "а", т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6.
Видно е от съпоставката на всички тези разпоредби, че законодателят е въвел
възможността за санкциониране с електронен фиш на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
По същество, в конкретния случай, към 08.06.2021 година в 17.40 часа, датата на
извършване на нарушението, не е налице подадена тол декларация, а и с оглед справки по
дата на пътуване от ТОЛ системата на България по делото се установява, че за час на
движение 17.40 ч. на 08.06.2021 година няма подадена тол декларация за района.
Няма основания за съмнение относно годността на техническото средство и
автентичността на снимковия материал. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 1 от
Закона за измерванията този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване
на проследимост, точност и достоверност на измерванията. В настоящия техническото
средство не извършва измерване на някаква величина (скорост, налягане и т.н.), а само е
3
заснело /фиксирало/ преминаващо превозно средство.
Не се установява неподаването на данни да се дължи на техническа неизправност в
системата на АПИ, тъй като такива доказателства не са представени, а и изобщо липсват
подобни индикации по делото.
Наличието на договор с национален доставчик на услуги за електронно събиране на
тол такси не отменя отговорността на дружеството да заплаща дължимите такси. В случая
не се спори, че е налице бордово устройство, но причината за неподаване на данни не е
установена, но не се доказва и техническа неизправност на системата на АПИ, за да приеме,
че не е извършено нарушението. Напротив, от представените в съдебно заседание
доказателства е видно, че дружеството „Интелигентни трафик системи“ АД е посочило, че
след направена справка е установено, че на процесната дата бордовото устройство е било
изключено или неправилно включено в електрическото захранване. Нещо повече, посочено
е, че бордовото устройство е било изключено от 14.59 часа на 08.06.2021 г. до 04.12 часа на
09.06.2021 г.
В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД за пътния участък от страна
на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена
дължимата пътна такса. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е
изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
Законосъобразна се явява и преценката на административния орган за липса на
маловажност на случая, с оглед на това, че не се установяват обстоятелства, които да сочат
на по-ниска спетен на обществена опасност на деянието от обичайното.
По отношение на наложената имуществена санкция в размер на две хиляди и
петстотин лева, то съдът намери същата за законосъобразно определена. Правният анализ на
законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин
разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида, посочен в
диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция.
В обобщение, обжалваният ЕФ като правилен, обоснован и законосъобразен да се
потвърди от съда.
С оглед решението за потвърждаване на ЕФ и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното Б.кият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с №
4
**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „Д.-Т.” ООД с ЕИК:
..., за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал. 3б
от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500
/две хиляди и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Д.-Т.” ООД с ЕИК: ..., да заплати в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5