Р Е Ш Е Н И Е
№
13.07.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №281 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260288/17.05.2021г, постановено по АНД №516/21г. по описа РС Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление №349а-1474/05.10.2020г на Директор ОД МВР Стара
Загора с наложена на Ц.А.М. глоба в размер на 300лв на основание чл.209а ал.1
от Закона за здравето за това, че на 14.04.2020г около 22.50ч се намира на открито
обществено място, като посещава ул. „Христо Ботев“ на кръстовището с ул. „Ангел
Кънчев“, град Стара Загора, без да има поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, с което е нарушил противоепидемична мярка, въведена с т.9 от Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г, на
министъра на здравеопазването, по чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, а именно :
Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата“, виновно нарушение на чл.
209а ал.1 от Закона за здравето. Предвид обявеното извънредно положение в
страната е преценено, че не приложим чл.28 от ЗАНН.
За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че е издадено
въз основа на АУАН съставен на 14.04.2020г, а номерът му сочи на дата на
издаване 12.05.2020г, когато е изведен и съответния му регистрационен
номер. В наказателното постановление е
вписан АУАН с №1959а-655-12.05.2020, което е в противоречие с изискването на
чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН да се впише датата на издаване на АУАН, както се изисква
и в чл.42 т.2 от ЗАНН. Установява се от представения АУАН, че е съставен на 14.04.2020г.
Налице е противоречие между номера и
датата на издаване на АУАН, посочен в НП и датата на издаване на представения с
преписката АУАН и неговия регистрационен номер, който е 031896, съставен на
30.04.2020г. Същественото противоречие е относно датата на съставяне на АУАН,
тъй като тя е задължителен елемент от съдържанието на АУАН и на НП с оглед
сроковете за установяване и санкциониране на нарушението. В заключение се
налага извода, че по делото не е представен АУАН, въз основа на който е
образувано административно наказателното производство. Не може да се приеме, че
допуснатото противоречие е несъществено с оглед изискванията на ЗАНН относно
съдържанието на АУАН и на НП, а ако се възприеме тезата, че представения по
делото акт е този, въз основа на който е образувано производството, то тогава
остава неясна точната дата на съставяне. Налице е противоречие между АУАН и НП
относно квалификацията на противоепидемичната мярка, за неизпълнение на която е
наложено административно наказание, тъй като в АУАН е посочен чл.63 ал.1 от
Закона за здравеопазването Остава неясно кога е бил съставен АУАН тоест коя е
датата на образувано на административно наказателното производство, а този факт
не се извежда логически. Трябва да бъде посочен като задължителен реквизит на
официалния документ, който слага началото на административно наказателното
производство. Налице и противоречие между квалификацията по АУАН и тази по НП
относно противоепидемичната мярка, за неизпълнение на която е наложено
административното наказание. Съгласно АУАН не е спазена мярка по чл.63 ал.1 от
Закона за здравеопазването, каквато норма няма, а в НП е вписано, че не е
спазена мярка по чл.63 от същия закон, а това е от значение с оглед на факта,
че чл.209а ал.1 от ЗЗ препраща към мерките по чл. 63 ал.1 или ал.2. Дори да се
касае за явна фактическа грешка, то тя води до неяснота на обвинението и поради
това не е предвидено нейното поправяне, съгласно препращата норма на чл.84 от ЗАНН
към правилата на НПК. Предвид бланкетния характер на чл.209а ал.1 от ЗЗ трябва
да се посочи мярката по коя разпоредба е издадена – чл.63 ал.1 или ал.2 от ЗЗ. На
наказаното лице са присъдени и разноски за един адвокат в размер на 300лв.
С касационната жалба се твърди, че датата на съставяне на
АУАН е изписана собственоръчно от актосъставителя и е 14.04.2020, а номера и
датата на регистриране в системата на МВР не са от значение за образуване на
производството, не са реквизити по смисъла на ЗАНН. Освен това изрично е
вписано коя противоепидемична мярка се нарушава, както и че тя е издадена по
силата на чл. 63 ал.1 от ЗЗ, което може да бъде уточнено в НП за първи път.
Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови
друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
се възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и се прави
възражение за прекомерност на заплатения хонорара за един адвокат.
Ответника Ц.А.М. иска
от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. В писмено становище
против касационната жалба поддържа доводите на въззивната съдебна инстанция
като допълва, че със Заповед №РД-01-247/01.05.2020г отпада задължението за
носене на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата по
улицата, поради което е налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН тоест има
по-благоприятен закон към 05.10.2020г, когато е издадено наказателното
постановление. Иска да бъде съобразена тази разпоредба и в случай, че бъде
уважена касационната жалба да се освободи ответника по касация от
административно наказателна отговорност. Претендира разноските по делото.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение, тъй като счита,
че има противоречие между АУАН и НП по отношение на противоепидемичната мярка
за неизпълнение на която е наложено административното наказание, тъй като в
АУАН е посочен чл.63 ал.1, а в НП само чл.63 от Закона за здравето.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Датата на съставяне на АУАН е датата на образуване на
административно наказателното производство, а документа се съставя с подписа на
актосъставителя като се връчва на нарушителя също срещу подпис. Това е задължителен
реквизит на АУАН и в тази връзка действително в НП е вписан АУАН с датата на
регистрационния му номер от съответната деловодна система, но доколкото този
номер и датата на входиране на документа тоест на администрирането на
преписката, не са релевантни за момента на образуване на производството, то
няма основание да се приеме, че се касае за неяснота относно момента на
установяване на нарушението със съставяне на акта. Този момент е ясен и той е 14.04.2020г.
Освен това в АУАН е написано, че се касае за мярка по чл.63 ал.1 от Закона за
здравеопазването, което несъответствие е отстранено в НП с посочване на вярното
име на Закона за здравето. Разпоредбата на чл. 63 от ЗЗ вменява компетентност
за установяване на противоепидемични мерки, чието нарушаване са явява
административно наказуемо деяние по чл.209а ал.1 от ЗЗ. В този смисъл е важно
да се посочи съответната заповед за налагане на противоепидемична мярка, за да
се провери нейното действие във времето, пространството и спрямо лицата,
съответно дали е такава по смисъла на чл.63 от ЗЗ, за чието не спазване се носи
административно наказателна отговорност. Състава на чл.209а ал.1 от ЗЗ е общ,
но се попълва с конкретното неизпълнение или нарушаване на противоепидемичната мярка, като за правната
квалификация не може да послужи нормата на чл. 63 от ЗЗ, която е оправомощаваща
и има за адресат органите на изпълнителната власт. Изискванията да се посочи
конкретната заповед и мярка, чието предписание не е изпълнено са спазени и
обвинението за деяние, консумиращо състава на чл.209а ал.1 от ЗЗ във връзка с
конкретната заповед на Министъра на здравеопазването е пълно – намира се място,
на което е разпоредено като противоепидемична мярка лицето да постави защитно
средство върху носа и устатата си. Тъкмо в тази връзка и поради това, че административно наказателната норма е
бланкетна / за неизпълнение на заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки/, следва да се провери дали към датата на
налагане на административното наказание, деянието продължава да отговаря на
определението на чл.6 ал.1 от ЗАНН или е последвала промяна по смисъла на чл3
ал2 от ЗАНН – по благоприятен закон. Съгласно чл.209а ал.1 от ЗЗ към датата на
издаване на НП продължава да е наказуемо деяние, което не съответства на
разпоредени противоепидемични мерки, поради което не може да се приеме, че
поради изменената с т.9а от Заповед № РД-01-247/01.05.2020г, министъра на
здравеопазването мярка за поставяне на защитно средство на носа и устата на
открити обществени места, само при контакт с други хора, е промяна на закона по
смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Не спазването на противоепидемичната мярка
продължава да бъде наказуемо деяние, и то на конкретната за носене на защитно
средство, покриващо носа и устата на обществени пространства, макар и само в случаите
на контакт с други лица. Претенцията за разноски, заявена от касатора е
основателна, включително и за въззивната съдебна инстанция, пред която е
заявено искане за разноски в писмено становище преди последно съдебно
заседание.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260288/17.05.2021г. постановено по АНД №516/2021 год. по описа на Районен
съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №349а-1474/05.10.2020г издадено от Директор ОД на МВР Стара
Загора.
ОСЪЖДА Ц.А.М. ЕГН ********** да заплати на ОД МВР
Стара Загора сумата от 160лв /сто и шестдесет/, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт по АНД №516/21г по описа на РС Стара Загора и по КАНД №281/21г
по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.