РЕШЕНИЕ
№48 11.01.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви граждански състав
На петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар:Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №1589 по описа за 2016 година
Производството по делото е за делба и е във втора фаза по извършването
й.
С влязло в сила Решение №1645/26.10.2016 г., постановено по гр.д.№1589/2016 г. по описа на БРС, съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между съделителите З.Д.Д.
и Н.К.В. по отношение на съсобствените
им недвижими имоти, а именно:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор ....................... /със
стар идентификатор ......................../ по КККР
на гр. Бургас, находящ се в сграда №......, разположена
в поземлен имот с идентификатор .................., представляващ
апартамент, жилище с административен адрес: гр.Б.,
ж.к.„Л.”, бл....., ет....., ап......, състоящ се от спалня, дневна с кът за хранене,
кухня- бокс, баня и тоалетна и коридор, с площ от 66.04 кв.м., брой нива на
обекта-едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:.................,
под обекта:....................., над обекта:........................, ведно с прилежащ СКЛАД №6 от 4.51 кв.м., находящ се в сутерена на сградата,
при граници по нотариален акт: северозапад - склад №7, североизток - коридор,
югоизток – гараж №4 и югозапад – външен зид и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена
сградата;
и
2.САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор ................................ /със
стар идентификатор ........................../ по КККР
на гр. Б., разположен в поземлен имот с идентификатор .......................,
представляващ ГАРАЖ В СГРАДА с административен адрес: гр.Б., ж.к.„Л.”, бл......, гараж ......, с площ от 13.10 кв.м., брой нива на
обекта-едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ..................,
......................, под обекта:
няма, над обекта: ......................., при равни квоти, а именно ½
ид.ч. за съделителя З.Д.Д. и
½ ид.ч.
за съделителя Н.К.В., на
основание чл.34, ал.1 от ЗС.
В първото по делото съдебно заседание и двете страни са заявили
своевременно възлагателни претенции по чл.349 от ГПК
по отношение на допуснатия до делба апартамент, като искането на ищцата З.Д.Д. в тази насока е в неин дял се постави допуснатия до
делба апартамент, а в дял на ответницата се постави допуснатия до делба гараж,
а искането на ответницата Н.К.В. в
тази насока е в неин дял да се постави допуснатия до делба апартамент, а в дял
на ищцата да се постави допуснатия до делба гараж, а неравенството в дяловете бъде
уравнено с пари.
С протоколно определение от 26.01.2017 г., постановено по настоящето
дело, за разглеждане в настоящето производство са приети предявените от ищцата З.Д.Д., против ответницата Н.К.В. претенции по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, а именно за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 1575,00 лева, представляваща половината от дължимия месечен
наем за целия делбен апартамент, от чието ползване е
лишена за период от девет месеца, или по 175 лева месечно за периода от
22.03.2016 г. до 22.12.2016 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на претенцията по сметки до
окончателното изплащане на сумата и с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, а именно за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 285,50 лева, представляваща половината от заплатените от
ищцата разноски за консумирана ел.енергия за делбените
имоти за периода от 01.04.2016 г. до 26.01.2017 г., както и сумата от 115,85 лева,
представляваща половината от платените от нея разноски за консумирана за същия
период вода, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощения си
процесуален представител – адв.Е.М., който поддържа
заявените претенции, ангажира доказателства.
Ответната страна се явява лично в съдебно заседание и чрез процесуалния
си представител – адв.З. също поддържа заявените от
тях претенции, ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За установяване поделяемостта на допуснатите
до делба недвижими имоти и възможността делбата да се извърши, съобразно определените
квоти на съделителите, по делото е извършена съдебно-техническа експертиза, заключението,
по която е прието от съда като обективно, обосновано и компетентно дадено от
лице с нужните познания.
Съгласно експертното
заключение на в.л.Ч., допуснатите до делба недвижими имоти представляват два самостоятелни обекта в триетажна с партер и тавански етаж масивна жилищна
сграда с идентификатор ...................., с административен
адрес в гр.Б., к-с „Л.”, бл..........., въведени в КККР на гр.Б. със съответните
идентификатори – ..................... и ............................ и са
неподеляеми, като към тях принадлежат
и 28/1091 кв.м. ид.
части от
поземления имот. Според експертизата, средната пазарна стойност на недвижимия имот
– апартамент №4 на ет.2 с идентификатор .....................................
е 95 640 лева, на гараж на партера
с идентификатор ....................................... по квадратура от
н.а. е 16 550 лева, а по действително изпълнена квадратура - 22 910
лева, а на принадлежащите 28/1091 кв.м.ид.ч.
от поземления
имот - пазарната стойност възлиза на 7000 лева.
Съсобствеността във втората фаза
на съдебната делба се ликвидира
посредством един от следните способи:
чрез възлагане по реда на
чл.349 от ГПК, чрез теглене на жребий,
чрез разпределение на имотите от
съда по реда
на чл.353 от ГПК или чрез изнасяне на
имота на публична продан. При избор на
най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази налице
ли са условията
за възлагане на неподеляемия жилищен имот, а при поделяемост на същия дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите,
като се съпостави
стойността на имотите с дела на всеки съделител
от делбената маса, както и други
обстоятелства, които биха имали значение
за извършване на делбата посредством
един от възможните
способи.
В настоящия случай и двете страни са поискали възлагане в техен дял на процесния апартамент, но дотолкова, доколкото предпоставките на чл.349, ал.1 и ал.2
от ГПК не са налице, възлагателната претенция на всяка от страните по отношение
на делбения апартамент е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли. В тази връзка, ал.1 на горе-цитирания член от ГПК касае делба на неподеляемо жилище – съпружеска имуществена общност,
прекратено поради смърт на единия съпруг или развод, а ал.2 на
същия член касае неподеляемо наследствено жилище, в
което съделителят, който прави претенцията за
възлагане, е живял в него при откриване на наследството. Настоящия казус не
попада в нито една от хипотезите, поради което и преценката за приложим способ
следва да се базира на
установените по делото обстоятелства, че процесните имоти са неподеляеми, частите на съделителите са равни, но са
налице съществени различия в цените и предназначението на делбените имоти. Съдебната практика стои на становището, че при наличие на възможност
всеки съделител следва да получи дял в натура, като в случаите, когато допуснатите до делба недвижими имоти се
различават по някоя от своите характеристики съдът следва да извърши
разпределението по реда на чл.353 от ГПК, само ако има
изрично изразена воля от
страна на всички съделители имотите да бъдат
разпределени помежду им реално. В противен случай имотите следва да се
поделят чрез изнасянето им на
публична продан, като
всеки от съделителите получи паричната равностойност на дела си от
съсобствеността. Такъв именно е и настоящия случай, тъй
като липсва съгласие между съделителите делбата да се извърши чрез разпределяне
на имотите, които са неравностойни по вид, предназначение и цена, поради което
и при липса на основания за възлагане по реда на чл.349
от ГПК и съгласие за разпределение по
реда на чл.353 от ГПК, останалият възможен способ за подялба е чрез изнасянето им на
публична продан, при първоначална цена от 95 640 лева за жилищния имот и 16 550 лева за гаража, като получената от продажбата цена следва да се разпредели
между страните при равни квоти - по ½ ид.ч. за всяка от тях.
Определената от вещото лице пазарна оценка на имотите следва да послужи
като основа за изчисляване на дължимите от страните държавни такси при
извършване на делбата, като всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Бургас държавна
такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, а именно по 2243,80 лева за
всяка от страните поотделно.
По отношения на претенциите по сметки на ищцата:
Ищцата е предявила иск по чл.31,
ал.2 от ЗС за осъждане на ответницата да й заплати
сумата от 1575,00 лева, представляваща половината от дължимия месечен наем за
целия делбен апартамент, от чието ползване е била лишена
за период от девет месеца, или по 175 лева месечно за периода от 22.03.2016 г.
до 22.12.2016 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на претенцията по сметки до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно цитираната разпоредба, когато общата вещ се
използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която ги е лишил от деня на писменото поискване.
Следва да се отбележи, че писмено поискване е необходимо само когато вещта се
ползва лично от съсобственик само за негови лични нужди, без да събира доходи
от него и ползващия съсобственик не е позволил на останалите лично да ползват
вещта въпреки поканата. Това означава, че обезщетението по чл.31,
ал.2 от ЗС се дължи от ползващия лично вещта
съсобственик само при негов изричен отказ, направен след писмено поискване от
останалите съсобственици да си служат също лично със съсобствената
вещ.
Изложеното обосновава като извод, че
за да се ангажира отговорността на
ответницата като съсобственик по чл.31, ал.2 от ЗС е
необходимо да се установи, не само че процесния делбен
съсобствен имот се ползват от ответницата, но и че същата е отказала изрично
след писмено поискване от страна на ищцата да го ползва.
По отношение на съсобствеността и квотите, по делото е
установено, че страните са съсобственици на процесния апартамент при
горепосочените квоти - по 1/2 ид.ч. за всяка от тях.
По отношение ползването на апартамента по делото се
установи, че след фактическата раздяла между Д.С.Г.,
който е баща на ищцата и ответницата Н.К.В., последната живее в процесния апартамент, а бащата на ищцата живее
в делбения гараж, който е преустроен в жилище, без
смяна на предназначението.
Събраните по
делото доказателства обаче не установяват втората предпоставка на фактическия
състав по чл.31, ал.2 от ГПК,
а именно ищцата да е била лишена от ответницата от правото й на достъп и лично
ползване на имота съобразно квотата й. В тази връзка следва да се отбележи, че
представената по делото покана, изпратена от ищцата по пощата и получена лично от
ответницата не доказва твърдението на ищцата, че за процесния период 22.03.2016
г. до 22.12.2016 г., или изобщо някога ответницата да й е отказала ползването за
лични нужди на процесния апартамент, нито да е възпрепятствала достъпа й до
него, още повече, че от показанията на св.Г. се установи,
че същият има ключ за жилището, няма данни бравата да е сменена, а от
показанията на св.Й.В. се
установи, че поне два пъти е заварвал ищцата в процесния апартамент.
Поради това, че
не се събраха категорични доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че
за периода 22.03.2016 г. – 22.12.2016 г. достъпът до делбения
апартамент й е бил отказан или възпрепятстван от страна на ответницата, претенцията
по чл.31, ал.2 от ЗС се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Поради
отхвърляне на претенцията по сметки в тежест на ищцата следва да бъде възложено
заплащане на дължимата по предявения иск държавна такса, която е в размер на
63,00 лева.
Ищцата е
предявила и иск по чл.30, ал.3 от
ЗС за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 285,50 лева,
представляваща половината от заплатените от ищцата разноски за консумирана
ел.енергия за делбените имоти за периода от
01.04.2016 г. до 26.01.2017 г., както и сумата от 115,85 лева, представляваща
половината от платените от нея разноски за консумирана за същия период вода,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Съгласно нормата
на чл.30, ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си.
За да се
ангажира отговорността на ответницата по дебата като собственик по заявената
срещу нея претенция по чл.30, ал.3 от
ЗС е необходимо да се установи, че към момента на извършване на разхода,
процесния имот е съсобствен на страните и че ищцата е направила посочените от
нея разходи по отношение на общия имот.
По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин твърдението
на ищцата, че е заплатила каквито и да е разходи за процесния апартамент,
поради което и искът й се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Поради
отхвърляне на претенцията по сметки в тежест на ищцата е заплащането на
минимално дължимата държавна такса, която е в размер на 50,00 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
к-с „М.Р.”, ул.”Ч.” №...... с правно основание чл.349 от ГПК за възлагане в неин дял на
недвижимия имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор ........................... /със стар идентификатор ...................../
по КККР на гр. Б., находящ се в сграда №2,
разположена в поземлен имот с идентификатор ........................,
представляващ апартамент, жилище с
административен адрес: гр.Б., ж.к.„Л.”, бл......, ет....., ап.......,
състоящ се от спалня, дневна с кът за хранене, кухня- бокс, баня и тоалетна и
коридор, с площ от 66.04 кв.м., брой нива на обекта-едно, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:......................., под
обекта:....................., над обекта:.........................., ведно с
прилежащ СКЛАД №6 от 4.51 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, при граници
по нотариален акт: северозапад - склад №7, североизток - коридор, югоизток –
гараж №4 и югозапад – външен зид и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена сградата.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Н.К.В., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл.349 от ГПК, за възлагане в неин дял на недвижимия имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор .........................
/със стар идентификатор ....................../ по КККР на гр. Б., находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор .........................., представляващ
апартамент, жилище с административен адрес: гр.Б.,
ж.к.„Л.”, бл....., ет....., ап......, състоящ се от спалня, дневна с кът за хранене,
кухня- бокс, баня и тоалетна и коридор, с площ от 66.04 кв.м., брой нива на
обекта-едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:.........................,
под обекта:....................., над обекта:.............................,
ведно с прилежащ СКЛАД №6 от 4.51 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, при
граници по нотариален акт: северозапад - склад №7, североизток - коридор,
югоизток – гараж №4 и югозапад – външен зид и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена
сградата.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК, допуснатите до делба между З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
к-с „М.Р.”, ул.”Ч.” №..... и Н.К.В., ЕГН **********, с адрес *** с Решение №1645 от 26.10.2016 г. по гр.д.№1589/2016 г. по описа на
РС-Бургас САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор ......................... /със стар идентификатор ......................./
по КККР на гр. Б., находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ........................, представляващ
апартамент, жилище с административен адрес: гр.Б.,
ж.к.„Л.”, бл....., ет...., ап....., състоящ се от спалня, дневна с кът за хранене,
кухня- бокс, баня и тоалетна и коридор, с площ от 66.04 кв.м., брой нива на
обекта-едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:.................,
под обекта:..................., над обекта:......................, ведно с
прилежащ СКЛАД №6 от 4.51 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, при граници
по нотариален акт: северозапад - склад №7, североизток - коридор, югоизток –
гараж №4 и югозапад – външен зид и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена сградата и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор ......................... /със стар
идентификатор ............................./ по КККР на гр. Б., разположен в
поземлен имот с идентификатор ..............., представляващ
ГАРАЖ В СГРАДА с административен адрес: гр.Б., ж.к.„Л.”,
бл.......,
гараж ......, с площ от 13.10 кв.м., брой нива на обекта-едно, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ......................,
....................., под обекта: няма,
над обекта: ........................, като проданта следва да се извърши
при първоначална цена от 95 640 лева (деветдесет и пет хиляди шестстотин и четиридесет лева)
за жилищния имот и 16 550 лева (шестнадесет хиляди петстотин и петдесет лева) за
гаража, а получената от прадажбата сума следва да се разпредели
между съделителите съобразно делбените
им квоти, а именно: ½ ид.ч. за
З.Д.Д. и ½ ид.ч. за Н.К.В..
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, к-с „М.Р.”, ул.”Ч.” №........ за осъждане на Н.К.В., ЕГН **********, с адрес ***,
да й заплати на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 1575,00 лева (хиляда петстотин седемдесет и
пет лева), представляваща половината от дължимия месечен наем за целия делбен апартамент, от чието ползване е била лишена за
период от девет месеца, или по 175 лева месечно за периода от 22.03.2016 г. до
22.12.2016 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на претенцията по сметки до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес
***, к-с „М.Р.”, ул.”Ч.” №....... за осъждане на Н.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, да й заплати на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от 285,50 лева (двеста осемдесет и пет лева
и петдесет стотинки), представляваща половината от заплатените от ищцата
разноски за консумирана ел.енергия за делбените имоти
за периода от 01.04.2016 г. до 26.01.2017 г., както и сумата от 115,85 лева
(сто и петнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща половината
от платените от нея разноски за консумирана за същия период вода, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, к-с „М.Р.”, ул.”Ч.” №..... да
заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС държавна такса в размер на 2243,80 лева (две хиляди двеста четиридесет и три лева и осемдесет
стотинки), определена в
размер на 4% върху стойността на дела й, както и държавна такса от 63,00 лева
(шестдесет и три лева) върху отхвърления иск по чл.31, ал.2 от
ЗС и държавна такса от 50,00 лева (петдесет лева) върху отхвърления иск по
чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Н.К.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС държавна такса в размер
на 2243,80 лева (две хиляди двеста четиридесет и три лева и осемдесет
стотинки), определена в размер на 4% върху стойността на дела й.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.