РЕШЕНИЕ
№ 11292
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110128224 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищците П. Г. К., ЕГН
**********, с адрес гр. София, **** и П. В. С., ЕГН ********** чрез законни
представители П. Г. К. и **** С., чрез Еднолично адвокатско дружество „Н. М.“,
БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано
от адвокат Н. В. М., срещу „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** –
управител, искове както следва:
от ищеца П. Г. К. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да преустанови дейностите, осъществявани в преместваем обект –
автомивка, разположен в имот с идентификатор *****, така че да не се произвежда
шум, който пречи на спокойното и безпрепятствено ползване при нормална и
здравословна среда на собственото жилище на ищеца
от ищеца П. Г. К. осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 000 лв., предявен като частичен от 10
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в чувствително влошаване на жизнената среда в собственото на ищеца жилище в
периода от м. Ноември 2023 г. до м. Май 2024 г. от постоянно произвеждане на шум
много над нормативно установените граници ежедневно между 9,00 ч. и 21,00 ч.;
от ищеца П. В. С., чрез законни представители П. Г. К. и **** С., осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 3 000 лв., предявен като частичен от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувствително
влошаване на жизнената среда в собственото на ищеца жилище в периода от м.
Ноември 2023 г. до м. Май 2024 г. от постоянно произвеждане на шум много над
нормативно установените граници ежедневно между 9,00 ч. и 21,00 ч.
В исковата молба се твърди, че ищецът П. Г. К. е собственик на апартамент № 6,
1
находящ се на втори етаж в сграда с административен адрес гр. София, ****, която е
изградена в поземлен имот с идентификатор **** и живее в същия заедно с
малолетния си син ответникът П. В. С.. В съседния имот с идентификатор *****,
ответникът е поставил, стопанисва и експлоатира преместваем обект – автомивка въз
основа на Разрешение за поставяне № 14/27.06.2022 г., издадено от главния архитект
на СО – Район Студентски. Сочи се, че процесният обект от началото на м. Ноември
2023 г. функционира в разрез с нормативните изисквания и е източник на силен шум,
вибрации, изгорели газове и влага, като последното било установено чрез замервания
от служители при Столична РЗИ, а именно, че при отворен прозорец на положение
проветряване в дома на ищеца се превишават граничните стойности за шум (измерена
стойност ***** при норма 35 dB за дневен период на денонощието при отворен
прозорец) съгласно изискванията на Наредба № 6 за показателите за шум в околната
среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на
жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от
шума върху здравето на населението. Поддържат, че това прави жизнената среда на
ищците силно токсична и вредна до степен невъзможност да живеят в собственото
жилище. По време на работа на автомивката не могат да отворят прозорците си, тъй
като шумът, създаван от прахосмукачките и машините за измиване на автомобилите е
нетърпим. Шумът предизвиквал силно раздразнение и нервност у ищците, силно
затруднява извършването на занимания, като говорене по телефон, слушане на радио
или гледане на телевизия. За ищеца П. В. С. шумът създавал допълнителен
дискомфорт, тъй като е ученик и не може да подготвя домашните си. Ищецът П. Г. К.
работила от дома си и поради силния шум не можела да изпълнява задълженията си.
Ищецът П. Г. К. твърди, че обстановката била нетърпима до такава степен, че
започнала да търси начин да продаде закупения преди 8 години апартамент и да търси
друго жилище. Поддържа се, че тази обстановка била изнервяща и влияе крайно
негативно на психическото здраве и на двамата ищци. Твърди се, че ищците са
търсили съдействие от Столична община чрез подаване на сигнали, които обаче
останали без резултат. Наред с горното ищците твърдят, че процесният преместваем
обект автомивка, е поставен в съседния имот въз основа на нищожна заповед за
поставяне, т.к. същата е издадена от некомпетентен орган с доводи, че компетентен да
издаде такава заповед е главният архитект на Столична община, а не главният
архитект на съответния район. Поради всичко изложено, първият ищец предявява
осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на дейностите,
извършвани от служители на ответното дружество, с които предизвиква шум, който
пречи на спокойното и безпрепятствено ползване при нормална и здравословна среда
на собственото жилище, както и всеки от ищците предявява осъдителен иск за
причинените неимуществени вреди за сумата от по 3 000 лв., предявени като частични
от 10 000 лв. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва всички
изложени твърдения от страна на ищците. Твърди, че не е налице противоправно
поведение от негова страна, като сочи, че автомивката е изградена законосъобразно
при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че видно от приложените към
исковата молба документи, представители на общинската администрация са правили
многократно проверки на обекта, като било установено, че работното време се спазва.
Освен това излага, че шумът от преминаващите по булеварда коли при неработеща
2
автомивка е 67,1 dB. Сочи, че представените от ищците Сертификат за контрол №
240005/12.01.2024 г. и Протокол от контрол на шум в жилищни, обществени сгради и
населени места № 240005-2-10704 от 12.01.2024 г., издадени от СРЗИ, не следва да се
приемат по делото, т.к. информацията, обективирана в тях, била конфиденциална, като
освен изложеното, изследването касаело обект, различен от процесния, а именно ап. №
9, обитаван от ****. Подробно аргументира, че в случая относими са единствено
стойностите на шума, измерени при затворен прозорец, които твърди, че в случая са в
рамките на нормативно определените граници. Излага, че шумът в апартамента на
ищците е причинен от т.нар. „фонов шум“, който бил шум идващ от източници
различни от контролирания шумов източник. Сочи, че съгласно писмо изпратено от
Столична община до ищеца П. Г. К. фоновият шум от преминаващите по булеварда
коли е 67,1 dB. Оспорва твърдението на ищците, че автомивката е източник на силна
концентрация на изгорели газове от автомобилите на клиентите, като в тази връзка
излага, че сградата, в която ищците притежават самостоятелен обект се намира на бул.
„**** през които денонощно преминава изключително интензивен трафик
многобройни моторни превозни средства, които отделяли значително количество
изгорели газове и емисии. Аргументира, че при проверките контролните органи са
установили, че процесната автомивка се експлоатира съобразно всички нормативни
изисквания и не е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората
около автомивката. В допълнение сочи, че при отчитане на показателите на шум е
необходимо да се вземат предвид всички фактори, включително и в каква сграда се
намира помещението, като в тази връзка твърди, че обектът на ищците се намира в
сграда със смесено предназначение, находяща се на два столични булеварда, изградена
в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване, което предполагало по
високи нива на шум в сравнение с жилищна сграда, разположена на спокойна улица в
жилищен комплекс или квартал. Във връзка с твърденията на ищците, че автомивката
е изградена незаконосъобразно, сочат, че заведеното от ищците адм. дело е
приключило, като жалбата им била оставена без уважение. Излага, че автомивката е на
самообслужване, поради което счита, че в случая не е налице възлагане на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД, а е предоставена възможност на клиентите да измиват сами
автомобилите си чрез разполагането на необходимото за това оборудване. Подробно
аргументира, че не се установявало неоснователно действие от негова страна, което да
създава дискомфорт по-голям от обичайния за използване на жилището на ищците.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С оглед изявленията на страните с доклада по делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че ищцата П. Г. К. е собственик на апартамент № 6, находящ се на
втори етаж в сграда с административен адрес гр. София, ****, изградена в поземлен
имот с идентификатор ****, както и че живее в същия заедно с малолетния си син –
ответника П. В. С.. Правото на собственост се установява и от приложения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на ****, том**, рег. № ***, дело № ****г. (л.12-
13).
Между страните не е спорно и обстоятелството, че в съседния имот с
идентификатор *****, ответникът е поставил, стопанисва и експлоатира преместваем
обект – автомивка въз основа на Разрешение за поставяне № 14/27.06.2022 г., издадено
от главния архитект на Столична община, Район Студентски.
От приложения на л. 14 от делото Протокол от контрол на шум в жилищни,
3
обществени сгради и населени места № 240005-2-10704/12.01.2024 г., се установява, че
на 11.01.2024 г. служители на СРЗИ е извършено измерване на проникващ шум в
жилището на ищцата П. К., находящо се на адрес: гр. София, ****, при работа на
водоструйки и прахосмукачки на автомивка, находяще са на адрес: гр. София, *****,
като са констатирани нива на шум, както следва: в 19,00 ч. проникващ шум при
отворен прозорец на положение за проветряване – 47 dB, при норма 35 dB; проникващ
шум – затворен прозорец 35 dB при норма 35 dB; фонов шум при отворен прозорец на
положение за проветряване – 40 dB, при норма 35 dB и фонов шум при затворен
прозорец 32 dB при норма 35 dB.
От представените молба, подадена от ищцата П. К. е видно, че същата е
сигнализирала до кмета на СО – район „Студентски“ по повод шума от автомивката,
управлявана от ответното дружество, във връзка с което е съставена и гражданска
подписка на живущите на адрес: гр. София, ***** срещу автомивката.
По повод на молбата е постъпил отговор от зам. Кмета на СО – район
„Студентски“, в който е посочено, че е извършено замерване, в резултат на което е
констатиран фонов шум от преминаващи по булеварда коли 67,1 dB.
По делото е представен Сертификат за контрол № 240005/12.01.2024 г. по
отношение на процесната автомивка, видно от който контролираният параметър
еквивалентно ниво на шум не съответства на изискванията на Наредба № 6, обн. ДВ
бр. 58/2006 г. (л.25).
По делото са представени Инвестиционен проект за изграждане на процесната
автомивка, представляваща преместваем обект, представляващ автомивка на
самообсужване, 2 бр. прахосмукачки и резервоар за вода, обяснителна записка,
изготвена от арх. Людмила Пенчева, схема и Удостоверение № 9/26.10.2023 г. за
въвеждане в експлоатация на преместваемия обект, както и и заявление за работно
време от 09,00 ч. до 21,00 ч.
С влязло в сила определение № 1936/21.02.2024 г., постановено по адм.д. №
1146/20245 г. на АССГ е оставена без разглеждане жалба на ищцата П. К. и други
жалбоподателя срещу Разрешение за поставяне № 14/27.06.2022 г. на главния архитект
на район „Студентски“, касаещо процесната автомивка.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Т. С. А., се установя, че при експлоатацията на процесната
автомивка, съответно прахосмукачки и водоструйки, в имота на ищцата П. К.
(съответно в спалня и дневна) резултатите от измерванията превишават граничните
стойности на контролирания параметър „еквивалентно ниво на шум“ за ден и вечер,
които са 35 dBA. Установява се, че освен шумът от процесната автомивка,
проникващият фонов шум в жилищните помещения, предизвикан основно от
интензивния автомобилен трафик, също превишава граничните стойности. При
затворени прозорци, измереното ниво на шум от работа на автомивка е под
граничните стойности. При отворен прозорец/балконска врата на положение на
проветряване измереният проникващ шум и фонов шум превишават граничните
стойности, като шумът от експлоатацията на автомивката надвишава фона с 4 dBA до
6 dBA, поради което вещото лице заключава, че дейността на автомивката допринася
за шумовото замърсяване на изследваните жилищни помещения. Установяват се
следните стойности на нивото на шум: спалня – при отворена балконска врата на
положение на проветряване – 44.8 dBA – 48.1 dBA; 2) спалня – затворена балконска
врата – 31.6 dBA – 36.1 dBA; дневна – отворен прозорец на положение на проветряване
- 44.7 dBA – 49.2 dBA; дневна – затворен прозорец – 33.1 dBA – 35.1 dBA. Според
заключението източниците на проникващ шум са водоструйки и прахосмукачки на
автомивка на „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД с посочени по-горе нива, както и от
4
автомобилен трафик.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че при извършените измервания на
шум не е отчел шум от разговори или форсиране на двигатели от същата автомивка. В
автомивката няма монтирани съоръжения за поглъщане на шума. Мерките, които са
взети за намаляване на шума при автомивката са шест покрити клетки отгоре, което
пречи на разпространяването на шума. Шумът може да бъде намален, чрез изграждане
на шумозащитни прегради.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
**** С., С** Атанасова К**а, Г* Г. П*, Е* Й*в Т* и М* Б* П*.
От показанията на св. К* се установява, че същата живее на адрес: гр. София,
***** като в периода от ноември 2023 г. до май 2024 г. ползвала апартамента си за
офис, а след това за жилище и живяла там до август 2024 г. До сградата има
автомивка, експлоатацията на която причинява шум и живущите в сградата не могат
да си проветряват жилищата. Автомивката работила сутрин от 09,00 ч. до 21,00 ч.,
като сутрин започвали да влизат коли, които чакат пред бариерата, за да измият колите
си и това продължавало до 21,00 ч. Хората, които си мият колите си говорят, пускат
музика и не спират двигателите на автомобилите. След отварянето на автомивката П.
станала много по-изнервена и споделяла, че и на детето се отразява шумът от
автомивката. Правили срещи в Общината с главния архитект и кмета и се срещали със
собственика на автомивката Янис, но без резултат. Извършвани са измервания и в
жилището на свидетелката, които били сходни на тези от апартамента на П. и
надвишавали допустимите стойности при отворен прозорец. Работата на
прахосмукацките и водоструйките се чуват и при затворен прозорец.
От показанията на св. С., който е баща на ищеца П. С., се установява, че той и
майка му П. К. живеят на адрес: гр. София, *****. Непосредствено до болка се намира
автомивка, от експлоатацията на което се вдига много шум, както на отворен, така и на
затворен прозорец. Този шум се отразил зле на П. и той молил баща си да го закара
при баба му и дядо му или в офиса при майка му, защото не може да учи на шума.
Често получавал главоболие. Налага се вътре да стои на пуснати лампи и през деня,
зарази пуснатите щори, които да изолират шума. П. споделил, че децата не искали да
му гостуват, защото не можели да проветряват, заради шума. П. споделял на баща си
за проблеми със съня. П. се изнервила след появата на шума. При проветряване на
апартамента влизало влага и миризма на химикали. П. си има своя стая в апартамента,
която се намира от другата страна – не от страна на автомивката.
От показанията на св. Петкова, която е колежка на ищцата П. К., се установява,
че същата е посещавала апартамента на П. на адрес: гр. София, *****, до който блок
има автомивка, който създава неудобства заради шума. П. е доста сприхава и
изнервена, заради шума от автомивката, често се оплаквала от главоболие.
Автомивката има шест кретки и те винаги са запълнени, а автомобилите стояли със
запалени двигатели. Синът на П. миналата година кандидатствал в гимназия и идвал
да учи в офиса, тъй като му пречел шумът от автомивката. Той също се оплаквал от
главоболие. Преди работела от вкъщи понякога, но се га не. Работното време на
фирмата е от 09,00 ч. до 17,00 ч.
От показанията на св. Печин, който работи на територията на процесната
автомивка, се установява, че уредите в автомивката са водоструйки, прахосмукачки и
компресор. Цялата инсталация се намира в технически контейнер, тип бетонов бункер,
на около три метра под земята. Автомивката е с работно време от 09,00 ч. до 21,00 ч.,
като има пропускателен режим – поставена бариера, която се затваря, когато се
запълнят клетките, а автомобилите изчакват в локалното. Не се допускат автомобилите
със запалени двигатели и музика. Автомивката е оборудвана с четири прахосмукачки и
5
шест водоструюки. Имало е 3-4 случая да помолят някого да напусне автомивката,
заради форсиране на двигатели.
От показанията на св. Т се установява, че установява, че фирмата в която рабите
свидетеля е изградила автомивката. Съоръженията в обекта са помпи за вода,
компресор за въздух, машина за смесване на препарати, водоструйки, пеноструйки и
прахосмукачки. Били монтирани безшумни уреди, била монтирана вата отвътре на
прахосмукачките, за да са по-безшумни. Най-шумен е компресорът за налягане и
въздух, който е поставен в бункерно помещение под земята на 3 метра, под нивото на
мивката.
От заключението по приетата съдебно-психологическа експертиза, която съдът
възприема изцяло като професионално и обективно изготвена, се установява, че у
ищеца П. К. е налице раздразнително настроение, което се проявява в рамките на
хронично емоционално напрежение, свързано с възприемания от нея средов
дисконфорт, произтичащ от шумова, светлинна и социална дразнимост в жилищната
среда. Проявените симптоми включват повишена чувствителност към външни
стимули, особено шум; изразено чувство на фрустрация и безпомощност, свързано с
усещане за липса на институционална подкрепа; вербално изразено негодувание по
отношение на възприемани нарушения на личното пространство и нарушен ред;
ограничаване на социалната активност у дома, вследствие на засилено вътрешно
напрежение. Налице е раздразнително настроение и у ищеца П. С., което се проявява
като вътрешно напрежение и повишена емоционална реактивност, основно в отговор
на външни дразнители и социално натоварване. Според заключението П. К. преживява
шума от автомивката като агресивен акт и ограничаване на свободите й, загуба на
усещане за сигурност, спокойствие и уют – липсва възможност за използване на
балкона, шумът ги кара да говорят на висок тон, включва се телевизор за изолиране на
шума. При П. е установен риск от влошаване на концентрацията и мотивацията при
продължителен стрес – пуска си музика, за да се изолира от шума, спрял да кани
гости, чувства срам. Вещото лице е установило, че П. К. с голяма вероятност ще
изпита раздразнение при излагане на шум между 46-47 dBA, особено когато шумът е
постоянен, фонова основа на жизнената среда и съвпада с периоди на търсена почивка.
Според заключението в психологическата и психофизиологичната литература шум над
45 dBA в жилищна среда се счита за праг на субективна дразнимост, особено в
контекст на отсъствие на възможност за контрол и при хронична експозиция. При П. се
наблюдава същата възможност за раздразнение в рамките на 30- 60 минути. П. К.
възприема постоянния шум като нахлуване в личното пространство и заплаха за
спокойствието, което поддържа високи нива на напрежение. П. реагира със вътрешно
задържано недоволство, раздразнителност и склонност към натрупване на
емоционално напрежение. И при двамата работата на автомивката е значим
стресогенен фактор, който засяга качеството на живот, концентрацията, настроението
и комуникацията в семейството. Вещото лице не е установило абнормни, девиантни
или патологични механизми при изследването. Ищите разбират адекватно ситуацията
и се наблюдава последователност и логичност в изказванията. Според заключението
ищцата П. К. е емоционална, социално чувствителна и естетически ориентирана
личност, а П. е аналитичен, отговорен и ориентиран към логика и организация, с
високи лични стандарти. И двамата са психично здрави и не са установени психични
разстройства. Вещото лице заключава, че нива на шума около 46-47 dBA, особено при
дългосрочна и повтаряща се експозиция, могат да доведат до раздразнение, умора,
влошена концентрация и сън, особено при чувствителни индивиди. Хроничният шум е
източник на постоянен микрострес, който при чувствителни личности може да доведе
до увеличена раздразнителност, психосоматични оплаквания и понижена когнитивна
ефективност. Невъзможността да се проветрява поради шум води до лоша вентилация,
6
усещане за затвореност и безконтролност върху средата, което допринася за
емоционално напрежение и раздразнение. Това е особено важимо при лица с
тревожност, емоционална чувствителност и нужда от тишина, каквито са изследваните
лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 109
ЗС в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че ответникът е извършил
неоснователни действия, които нарушават възможността или пречат да ползва имота
си по предназначение в пълен обем. В този смисъл е и даденото тълкуване с т. 3 на
Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, а
именно, че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна
по всяко дело.
В съдебната практика на ВКС последователно се приема, че искът по чл.109 ЗС
може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се
осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да
упражнява спокойно правото си на собственост, като източник на неоснователното
въздействие по чл.109 ЗС може да бъде и дейност, създаваща наднормен шум,
замърсяване и миризми. Когато източник на тези въздействия е законно
регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и
начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот
да го използва по предназначението му. В този смисъл са Решение № 63 от 01.07.2013
г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о., Решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г.
на ВКС, І ГО и Решение № 14/09.05.2016 г. по гр. д. № 4658/2015 г. на ВКС, I ГО.
С оглед на горното съдът намира, че на първо място е допустимо ищецът да се
брани с иск по чл.109 ЗС в хипотезата за предизвикване на наднормен шум от
дейността на автомивка в съседен имот, което пречи на собственика (ищец) да ползва
спокойно имота си по предназначение Освен това при съвкупния анализ на сърбаните
доказателства – писмени, гласни и приетото заключение по СТЕ може да се обоснове
извод за наличието на всички факти, които следва да се осъществят в обективната
действителност за да бъде уважен негаторния иск.
Така на първо място, между страните не е спорно, а за този факт бяха събрани,
както писмени, така и гласни доказателства, че ищцата П. Г. К. притежава право на
собственост върху Апартамент № ***, находящ се на втори жилищен етаж в сграда с
административен адрес: гр. София, *****. От съдържането на нотариалния акт може
да се обоснове извод, че предназначението на имота е „жилище, апартамент“, като
липсват твърдения, а и доказателства да е променяно предназначението на
самостоятелния обект. Същевременно при съвкупния анализ на свидетелските
показания безпротиворечиво се доказва, че ищцата използва самостоятелния обект за
жилище – същата живее в този апартамент заедно със сина си - ищецът П. В. С..
Между страните не се спори, поради което този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване, а същевременно са налице и писмени доказателства
(разрешение за поставяне на преместваем обект, удостоверение за въвеждане в
експлоатация и пр.), а именно че ответното дружество е собственик и експлоатира
преместваем обект – автомивка в съседен имот с идентификатор *****., а видно от
7
приложеното на лист 72 заявление за работно време на стационарен търговски обект,
автомивката е с работно време от 09,00 ч. до 21,00 ч.
Не се доказа извършваната дейност от ответника и поставянето на
преместваемия обект да е без надлежните разрешения. Напротив по делото са налице
писмени доказателства относно надлежно издаденото разрешение за поставяне,
изграждането на обекта и въвеждането му в експлоатация. Друг е въпросът, че само по
себе си незаконното поставяне на преместваем обект в съседен имот, не представлява
неоснователно въздействие, обосноваващи основателността на иск по чл. 109 ЗС, а
както беше посочено по-горе, следва да е налице ограничаване правото на собственост
на ищеца.
С неоспореното заключение на Съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че в резултат на експлоатацията на уредите в процесната автомивка, в
жилището на ищцата П. К. се измерва проникващ шум в спалня при отворена
балконска врата 44.8 dBA – 48.1 dBA, а в дневната при отворен прозорец 44.7 dBA –
49.2 dBA. Според приложимата в случая Наредба № 6 от 2006 г. за показателите на
шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на
денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в
помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, реакционни зони и територии и зони със смесено
предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението, наричана по-долу за краткост
Наредба № 6/2006 г., граничните стойности за шума за жилищни стаи, занимални и
спални помещения в детските заведения, спални помещения в общежития, стаи за
настаняване в места за настаняване по смисъла на § 1, т. 9, буква "в" от
допълнителните разпоредби на Закона за здравето, е 35 dBA и през деня и през
вечерта. Следователно по делото е несъмнено доказано, че при експлоатацията на
процесния преместваем обект – автомивка, се превишават граничните нива на шум в
имота на ищеца П. К., и преминаването на които се приема законодателно, че е
свързано с дисконфорт от страна на обитателите.
Съдът не споделя доводите на ответното дружество, че при преценка дали
осъществяваната дейност в автомивката нарушава правото на ищцата П. К., следва да
се вземат предвид измерените стойности при затворени прозорци и балконски врати.
Това е така, защото от една страна правото на собственост върху процесния имот се
простира не само върху вътрешните ограждения (стени), но и върху изградените
тераси, които са част от жилището. От друга страна, невъзможността за проветряване
и осветяване с дневна естествена светлина, поради проникващия шум от работата на
автомивката, само по себе си е свързано с ограничаване на правото на собственост.
Пълноценно ползване на жилището е свързано с възможността спокойно да се
използват по предназначение всяко негово помещение, в това число тераси и балкони,
същото да се проветрява, и обитателите да живеят в здравословна околна среда, в това
число при шум в рамките на допустимите граници.
В допълнение следва да се посочи, че установените по делото нива на
проникващ фонов шум от автомобилен трафик действително са над граничните
стойности, но според заключението на СТЕ същите са 5-6 dBA под проникващия шум
от дейността на автомивката. Същевременно от заключението на Съдебно-
психологическата експертиза, която съдът кредитира изцяло като пълно и обосновано,
се доказа, че раздразнението у ищците е пряко предизвикано от шума от автомивката,
който се отличава от фоновия шум, с който всеки организъм привиква. Същевременно
съдът намира, че наличието на наднормен шум от друг източник, не би могло да
изключи отговорността, респективно да окачестви дейността на автомивката като
8
основателно въздействие, респективно липса на въздействие.
С оглед на изложеното и доколкото по делото бяха събрани доказателства, че
ищцата П. К., като собственик на процесното жилище изпитва неудобства до степен на
силно раздразнение, което е свързано с измерения от работата на автомивката шум над
допустимите граници, то следва да се приеме, че осъществяваната от ответното
дружество дейност в автомивката, представлява неоснователно действие по смисъла
на чл. 109 ЗС, тъй като обективно създава пречки за нормалното ползване на
жилището на ищеца П. К. съобразно обичайното му предназначение.
Същевременно вещото лице по приетата СТЕ в съдебно заседание посочи, че е
принципно възможно намаляването на шума от експлоатацията на уредите в
процесната автомивка, чрез изграждането на шумоизолационни прегради.
Въз основа на всичко изложено предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС
се явява основателен и ответното дружество следва да бъде осъдено да преустанови
неоснователните действия при експлоатация на автомивката, водещи до проникване на
шум в имота на ищеца П. К. над допустимите граници – 35 dBA.
Основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав, който включва следните елементи: ищците са претърпели неимуществени
вреди (в това число и техния размер), вследствие противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено от ответника извършване на
някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
С иска по чл. 49 ЗЗД се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
този, който е възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я
поражда включва виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице,
на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или
по повод изпълнението й. В конкретния случай, по делото беше доказано, че
собственик на процесния преместваем обект (автомивка) е ответното дружество, и
именно същото я експлоатира.
Доколкото неоснователното въздействие от страна на ответното дружество по
иска по чл. 109 ЗС напълно се припокрива с противоправното действие по предявените
искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, то следва да се приеме за доказан
първият елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, и именно, че в при
осъществяване дейност в стопанисваната от ответното дружество автомивка, е
предизвикан шум в жилището, обитавано от ищците над допустимите норми, в
периода от м. 11.2023 г. – м. 05.2024 г.
Съдът намира, че при съвкупният анализ на събраните доказателства – гласни
такива и от неоспореното заключение по съдебно-психологичната експертиза беше
доказано, че и двамата ищци изпитват ежедневни неудобства заради прекомерния шум
в жилището от дейността на автомивката.
Така от показанията на св. К* и П*, които съдът кредитира изцяло, като
логични, последователно и непротиворечиви, се доказа по несъмнен начин, че в
резултат на прекомерния шум при експлоатацията на процесната автомивка, ищцата П.
К. е станала много изнервена и сприхава и търпи ежедневни неудобства, свързани с
невъзможността да се проветрява и осветява жилището, поради целодневно спускане
9
на щори за изолиране на шума от автомивката. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от заключението на съдебно-психологическата експертиза, според която
при ищеца П. К. се наблюдава раздразнително настроение, което се проявява в
рамките на хронично емоционално напрежение, свързано с възприемания от нея
средов дисконфорт, произтичащ от шумова, светлинна и социална дразнимост в
жилищната среда. Проявените симптоми включват повишена чувствителност към
външни стимули, особено шум; изразено чувство на фрустрация и безпомощност,
свързано с усещане за липса на институционална подкрепа; вербално изразено
негодувание по отношение на възприемани нарушения на личното пространство и
нарушен ред; ограничаване на социалната активност у дома, вследствие на засилено
вътрешно напрежение. Същевременно вещото лице не е открило наличието на
патологични или абнормни състояния, които да са допринесли за това раздразнение.
От заключението също така се доказа, че у ищеца К. се наблюдава чувство за
безпомощност, което напълно се подкрепя от събраните в хода на делото данни, за
различните институционални опити за ограничаване на шума, които са останали
безуспешни (в този смисъл са показанията на св. Къдриева). В този смисъл съдът
намира, че доказаното при ищеца П. К. раздразнение и цялостно негативно
психологично състояние е в пряка причинна връзка с дейността в стопанисваната от
ответното дружество автомивка.
По отношение на ищеца П. С., съдът намира, че от показанията на св. С. (при
отчитане на неговата евентуална заинтересованост) и св. П*, се доказа, че същият е
изпитал неудобства поради предизвикания от дейността на автомивката шум, свързани
с невъзможност за концентрация и споделяне на социални контакти. В тази връзка по
делото се събраха данни, че в този период ищецът П. С. се налагало да се готви за
матурите при баба си и дядо си, или на работното място на майка си, тъй като шумът
от автомивката е създавал пречки за спокойна подготовка. Горното се установява и от
заключението на Съдебно-психологичната експертиза, вещото лице по която
установява, че в резултат на наднормения шум у ищеца се наблюдава вътрешно
напрежение и повишена емоционална реактивност, основно в отговор на външни
дразнители и социално натоварване, като е възможно да доведе до деконцентрация.
Същевременно от заключението на СПЕ се установи, че и при двамата ищци се
наблюдава възможност за проява на раздразнение при експозиция на шум 46-47 dBA в
рамките на 15-60 мин. Съдът намира за относимо към спора и установеното, чрез
заключението на СПЕ, че нива на шума около 46-47 dBA, особено при дългосрочна и
повтаряща се експозиция, могат да доведат до раздразнение, умора, влошена
концентрация и сън, особено при чувствителни индивиди. Хроничният шум е
източник на постоянен микрострес, който при чувствителни личности може да доведе
до увеличена раздразнителност, психосоматични оплаквания и понижена когнитивна
ефективност. Невъзможността да се проветрява поради шум води до лоша вентилация,
усещане за затвореност и безконтролност върху средата, което допринася за
емоционално напрежение и раздразнение.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. В
конкретния случай за да определи справедливият размер на обезщетението при всеки
10
един от ищците, съдът отчете за ищеца К., че при същата е налице раздразнение и
чувства на безпомощност и несигурност. Съдът отчита, че през работните дни същата
е била на работа до 17,00 ч., в който период не е подлагана на наднормен шум в
жилището си, а това се е случвало в периода след 17,00 ч. до 21,00 ч. през работните
дни и от 09,00 ч. до 21,00 ч. в почивните дни.
При ищецът П. С. за определяне на справедливия размер на вредите, съдът
отчита, че в този период същият е се е готвил за матури, което изисква повече
концентрация и усилия, каквито не са възможни при наднормен шум. Същевременно
съдът съобрази, че ищецът в процесния период е бил на училище в по-голямата част
на деня, през което време не е бил у дома си. Съдът съобрази, че ищецът има своя стая
в жилището, която не е от страна на автомивката, респективно е възможно в същата да
се готвят домашни, но това обстоятелство не изключва вредите изцяло, а обуславя по-
нисък размер. Сред обстоятелствата, които съдът взема предвид при определяне на
размера на вредите са и ограничаването на социалните контакти в домашна среда.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди за всеки от ищците по 1000 лв.
По разноските:
При изхода на спора по иска по чл. 109 ЗС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
право на разноски има ищецът П. К.. Същата е сторила разноски за този иск в размер
на 80 лв. платена държавна такса, 300 лв. платен депозит за СТЕ и 240 лв. адвокатско
възнаграждение (общо уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. за
общо 3 предявени иска). Тези разноски в общ размер на 620 лв. следва да бъдат
присъдени изцяло в тежест на ответното дружество.
При изхода на спора по исковете по чл. 49 ЗД право на разноски имат всички
страни.
Ищците са сторили разноски в размер на 240 лв. платена държавна такса (или
по 120 лв. за всеки от ищците), 300 лв. депозит за СПЕ (или по 150 лв. от всеки ищец)
и 480 лв. платено адвокатско възнаграждение (или по 240 лв. за всеки ищец). Т.е. всеки
от ищците е сторил разноски за иска си по чл. 49 ЗЗД в общ размер на 510 лв., от които
съобразно уважената част на иска следва да му се присъди сумата от 170 лв.
Ответникът също има право на разноски за предявените искове по чл. 49 ЗЗД,
съобразно отхвърлената част, които съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 ГПК са в размер на 500 лв. платен депозит за СПЕ и 4000 лв., реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което доколкото е уговорено за трите иска, следва да се
приеме, че за исковете по чл. 49 ЗЗД е в размер на 1333,33 лв. за всеки, или общо
2666,66 лв. Т.е. за всеки от предявените искове ответникът е сторил разноски в размер
на 1583,33 лв., от които съобразно отхвърлената част, следва да му се присъди сумата
от 1055,55 лв.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** – управител,
на основание чл. 109 ЗС, да преустанови неоснователните си и незаконосъобразни
действия, с които пречи на ищеца П. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****,
необезпокоявано да осъществява правото си на собственост върху Апартамент № 6,
находящ се на втори етаж в сграда с административен адрес гр. София, ****, която е
11
изградена в поземлен имот с идентификатор ****, като преустанови извършването на
дейности в преместваем обект – автомивка, разположен в имот с идентификатор
*****, причиняващи шум над допустимите граници от 35 dBA в имота на П. Г. К..
ОСЪЖДА „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** –
управител да заплати на П. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, на
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от м. 11.2023 г. до м. 05.2024,
изразяващи се причинено неудобство и раздразнение, в резултат на наднормен шум в
жилището на ищеца от дейността на стопанисвана от ответника автомивка, изградена в
имот с идентификатор *****, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 1000
лв. до пълния предявен размер от 3000 лв., предявен като частичен от 10000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** –
управител да заплати на П. В. С., ЕГН ********** чрез законни представители П. Г.
К. и **** С., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ сумата 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от м. 11.2023 г. до м.
05.2024, изразяващи се причинено неудобство и раздразнение, в резултат на
наднормен шум в жилището на ищеца от дейността на стопанисвана от ответника
автомивка, изградена в имот с идентификатор *****, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв. , предявен като
частичен от 10000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** –
управител да заплати на П. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 790 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** –
управител да заплати на П. В. С., ЕГН ********** чрез законни представители П. Г.
К. и **** С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 170 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА П. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** да заплати на
„Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** – управител, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1055,55 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА П. В. С., ЕГН ********** чрез законни представители П. Г. К. и
**** С. да заплати на „Дъ Уан Ауто Спа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски“, ****, представлявано от **** –
управител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1055,55 лв. – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12